3o4o.net

esti написа:

4avdar4e написа:

Мнемозина написа: Но за какво ще се борим тогава?

Дай да основем движение "На борба за повече сън". Тука виждам поне още няколко кандидатки

Аз съм ЗА!
Ама с кой, с кой ще спим?:twisted:

Аз лично на този етап с компютъра.

Мнемозина написа:

esti написа:

4avdar4e написа:

Мнемозина написа: Но за какво ще се борим тогава?

Дай да основем движение "На борба за повече сън". Тука виждам поне още няколко кандидатки

Аз съм ЗА!
Ама с кой, с кой ще спим?:twisted:

Аз лично на този етап с компютъра.

Eeeeeeee, аре стига с тоз виртуален сех...ъъ...сън де.:lol:

esti написа: Аз лично на този етап с компютъра.

Eeeeeeee, аре стига с тоз виртуален сех...ъъ...сън де.:lol:[/quote]

Тцъ. Съвсем реално работене. И - като при Мечо Пух - колкото повече, толкова повече.
То пак добре, че вчера и днес тук е сънливо, та не ми е много трудно да се събера.[/list]

Мнемозина написа:

esti написа: Аз лично на този етап с компютъра.

Eeeeeeee, аре стига с тоз виртуален сех...ъъ...сън де.:lol:

Тцъ. Съвсем реално работене. И - като при Мечо Пух - колкото повече, толкова повече.
То пак добре, че вчера и днес тук е сънливо, та не ми е много трудно да се събера.[/quote]

Знам ма. И ти съчувствам.
И аз съм така днес, ама се правя, че не забелязвам.

ПП. Егати как са се омешкали цитатите:lol: Ама карай - ние си знаем кой кво е рекъл.

esti написа: Аз съм ЗА!
Ама с кой, с кой ще спим?:twisted:

Тоолкуз ми са спи, чак няма значение с кого

Gaspode написа:


Добре де.
С риск да загубя още ендесет томки от тефтера на Вяра , ще направя една проста сметка:

Нов служител - мъж. Инвестираш в него 3 месеца, за да влезе в ритъм и да почне да си върши работата както искаш. Ползваш го 2 години и напуска. Ефективно е работил за теб 1г и 9 месеца, нали?

Нов служител - жена. Същите качества, способности и прочие. Три месеца инвестираш в нея докато започне да работи ефективно. Работи 1г. и излиза по майчинство. Стои в отпуск 6 месеца. Връща се и отново 1 месец наваксва. В рамките на двете години колко време си я използвала ефективно? 14 месеца.

Нещата не приключват до тук. За тия 6 месеца отпуск някой е трябвало да върши нейната работа. Назначила си по заместване. Обучавала си го/я 3 месеца. Работил/а е още 3 месеца и се връща титуляра. Хич да не споменаваме, че отново ти е разход да се освободиш или да запазиш този/тази, който/която е работил/а по заместване.

Ти, ако имаш собтвена фирма, кой от двата варианта би предпочела?

Винаги са ме размивали подобни разсъждения. Нещо като сметки без кръчмар.

Досега никой не ме е обучавал, на мен ми се е налагало да ги обучавам как се работи със специалист като мен. Въпрос на обстоятелства - все съм започвала на места, където разширяват дейността си и в тази връзка моята длъжност е била нова за всички.

В последната си работа шефовете дори ме заплашиха с уволнение, когато излязох по майчинство е- бях готова да го приема, но какво стана...ползвах 2години отпуск и шефовете ми наистина се видяха "в чудо", защото се наложи да назначат 2-ма нови на мое място, през цялото време мрънкаха да се връщам, и с радост ги "изгониха" когато го направих.

Извода от всичко е, че в днешно време толкова рядко се намират хора за бачкане, че едва ли някой шеф би могъл да си позволи лукса да му придиря за пол, възраст, и т.н.


За описания от теб случай - ето какви са ми наблюденията: Обикновено мъжът напуска след 6 месеца, привлечен от по-голяма компания, а жената поостава още малко,защото е влюбена в колегата и има нужда от малко повече време, докато се увери, че нищо няма да излезе от тази работа.:D8)Кофти е като си малка/средна фирма, особено в нашия "преходен" и прекалено динамичен пазар, ама к'во да се прави.

Мнемозина написа:
Но и твоят пример, Чаве, не е универсален, защото, първо, до теб е бил Звеневия, второ, МОЖЕЛО е да работиш и от къщи, дори и не непрекъснато, МОЖЕЛО е да си тръгваш на минутата след края на работния ден...
Тези опции не винаги са налице, нали?

По принцип другите примери, които дават Дарки и Вяра, винаги са свързани със завземане на мъжки територии - това извън икономическата ефективност, спомената от Гаспод. Става дума за високи позиции във високи до някое време мъжки професии. Високи в смисъл на елитни, защото ако се явиш на конкурс за арматурист/ка, хич няма да се учудиш, че са избрали мъж. Ако се явиш изобщо, нали?

За мен лично не е естествено да родиш едно дете и след три месеца (или шест седмици) да наемеш гледачка, за да можеш да правиш кариера - не говоря за тези, които са принудени да го правят.
И не мисля, че това е добър вариант за детето също. Дъщерята на братовчед ми беше гледана така (той- много зает във фирмата, жена му и тя на друга страна с много важна кариера). Това дете например проходи и проговори доста късно. Просто защото гледачката не е майка, тя няма стимул да тласка детето напред, да го развива. Щото ако въпросът е е да е нахранено и преоблечено, можеш и в седмичен детски дом да го дадеш, нали?

Другата страна: ако някоя от вас ми каже, че никога не се е прибирала изнервена и притеснена от невървеж в работата и не е имала желанието да остане на спокойствие, и не й е било трудно в този момент (повтарям, в този момент) да изслуша безкрайните детски разкази и въпроси - ще излъже. Само че детето се чувства отхвърлено, като му кажеш "Остави ме за малко". И колкото по-амбицирана си, колкото повече стръв и страст влагаш в кариерата си, толкова по-чести са тези моменти.

Та за какво равноправие точно се борим? Понеже тук вече не коментираме мъжка и женска същност, а нещо друго.

Първо, не мисля, че има "мъжки" и "женски" професии. И за твое сведение, на арматуристките наистина често им отказват работа само защото са жени. И тъпото е в довода - "това не е женска работа". Значи - тя си е кандидатствала в съответното заведение (знаейки че е жена), придобила е съответната специалност (пак знаейки че е жена), кандидатства за съответната работа и ..упс! - оказва се, че не е наясно кое е добре за нея, та се налага чичко бригадир да я вразуми и да й обясни че последните 5-6 години от живота й са чисто недуразумение.:eek:



Колкото до фразата "остави ме за малко"-дето само една кариеристка би я употребила- това си е чиста спекулация с чувството за вина ма майките. Ами че то детето нали трябва да знае, че мама е отделен човек. Моя син например (на когото посветих напълно 2г. от живото си), ревеше пред вратата, когато влезех в тоалетната. Дали пък не съм го травмирала с физиологичните си нужди? Как мислиш - сигурно се е чувствал отхвърлен от самата природа?

Gaspode написа: И аз се срещам с много хора, не че съм вникнал в душите и сърцата им, но май ЖЕНИТЕ които имат вяра в себе си ич не се тормозят от такива неща като феминизъм и еманципация.

те вярват в себе си, знаят, че като застанат на стартовата линия могат и ще се класират.

такива ЖЕНИ не обясняват, че "предпочетоха него, щото е мъж" и "жените нямат равен шанс" и т.н. а просто приемат мъжете такива каквито са
Без да губят при това женствеността си

Сори за плагиатството. Темата придоби неприятна за мен посока. Не искам да се драчкам с вас и да доказвам дали вярвам в себе си или не. Спирам до тук.



ПП. Ако държите да продължим темата - на маса

аз не се тормозя, аз се ядосвам и боря здраво

тук се ядосАх много като разбрах, че за некои клубари жената е същество различно от мъжа с различни добродетели, стремления и възможности

е те това ме ядосА

а това, че съседа арматурист ме сваля като да съм бавноразвиваща мен не ме брига, щото ич не ми пука за съседа по блок

на маса - каква маса -

Mila написа:..... Моя син например (на когото посветих напълно 2г. от живото си), ревеше пред вратата, когато влезех в тоалетната. Дали пък не съм го травмирала с физиологичните си нужди? Как мислиш - сигурно се е чувствал отхвърлен от самата природа?

как не те е било срам :lol:

Mila написа:
Първо, не мисля, че има "мъжки" и "женски" професии. И за твое сведение, на арматуристките наистина често им отказват работа само защото са жени. И тъпото е в довода - "това не е женска работа". Значи - тя си е кандидатствала в съответното заведение (знаейки че е жена), придобила е съответната специалност (пак знаейки че е жена), кандидатства за съответната работа и ..упс! - оказва се, че не е наясно кое е добре за нея, та се налага чичко бригадир да я вразуми и да й обясни че последните 5-6 години от живота й са чисто недуразумение.:eek:

Това е много, много спорна ситуация. От определена позиция действително може да се окаже, че последните 5-6 години от живота й (в които системно се е образовала именно за тази професия) не са били използвани най-рационално. Но това само времето може да покаже. Не знам дали това е действителен случай или просто ти е хрумнало в момента.
За мъжки и женски професии... то мъжки вече няма, така че няма за какво да си говорим. При последните ремонти вкъщи например майсторът беше една жена. Която аз предпочитам, между другото, защото след нея почти няма какво да се чисти. Тя е много бойна, обаче знам ли какво й е всъщност?

Mila написа:Колкото до фразата "остави ме за малко"-дето само една кариеристка би я употребила- това си е чиста спекулация с чувството за вина ма майките. Ами че то детето нали трябва да знае, че мама е отделен човек. Моя син например (на когото посветих напълно 2г. от живото си), ревеше пред вратата, когато влезех в тоалетната. Дали пък не съм го травмирала с физиологичните си нужди? Как мислиш - сигурно се е чувствал отхвърлен от самата природа?

Тук спекулираш. Това да не можеш да се изпишкаш спокойно, защото детето хленчи пред вратата, е друга опера. Друга опера е и да го научиш, че не може и не трябва да сте непрекъснато заедно, че ти имаш и свои занимания, свои интереси и време за себе си. Не за това става въпрос, а за системна, често и продължаваща дълго ситуация на игнориране на детето.
Случвало ми се е да ми се струпа много работа за отрицателно време, ама наистина нещо, дето трябва да работя по 14 часа на ден в течение на три седмици да речем, за да успея да го свърша, когато му е срокът. Петилетката в три дни един вид. Работя вкъщи и трябва да си призная, че в такива случаи в края на всяка такава история съм виждала децата си променени. Била съм с тях, хранила съм ги, пране, обличане - всичко. Но просто не съм успявала да ги изслушам, като ги гледам в очите. Да не говорим да поиграя с тях. Усещат го много, стават лоши, започват да правят бели, да се карат - само и само да им обърна внимание. И трябва да ти кажа, че както и да се опитва татко им да компенсира в подобни ситуации, не успява, ако са по-дълги от два-три дни. Моят дял не се опрощава.
За такова нещо говоря - не ми се мисли какво щеше да бъде, ако наистина исках да се занимавам с професията си така, както го правят несемейните ми колеги.

П.П. Току що синът ми прочете какво съм писала и попита подличко: "Мамо, ако се регистрирам в Зочо ще ме обичаш ли повече?"

Mila написа:Колкото до фразата "остави ме за малко"-дето само една кариеристка би я употребила- това си е чиста спекулация с чувството за вина ма майките. Ами че то детето нали трябва да знае, че мама е отделен човек. Моя син например (на когото посветих напълно 2г. от живото си), ревеше пред вратата, когато влезех в тоалетната. Дали пък не съм го травмирала с физиологичните си нужди? Как мислиш - сигурно се е чувствал отхвърлен от самата природа?

Вчера си направих две плитки...
Марко ме гледа,гледа и аз му казвам...:
"Мама и тя като момиче"
Той отговаря:
"ти не си момиче,ти си МАЙКА"...
не мама или моята мама или жена....
"майка"...
така го каза...
и д ами се иска да си избягам от задълженията...
нема начин...;)

хитрецко!

вчера навърши 4 години...
Вече имам 4 годишен мъж....

Мнемозина написа:

Mila написа:
Първо, не мисля, че има "мъжки" и "женски" професии. И за твое сведение, на арматуристките наистина често им отказват работа само защото са жени. И тъпото е в довода - "това не е женска работа". Значи - тя си е кандидатствала в съответното заведение (знаейки че е жена), придобила е съответната специалност (пак знаейки че е жена), кандидатства за съответната работа и ..упс! - оказва се, че не е наясно кое е добре за нея, та се налага чичко бригадир да я вразуми и да й обясни че последните 5-6 години от живота й са чисто недуразумение.:eek:

Това е много, много спорна ситуация. От определена позиция действително може да се окаже, че последните 5-6 години от живота й (в които системно се е образовала именно за тази професия) не са били използвани най-рационално. Но това само времето може да покаже. Не знам дали това е действителен случай или просто ти е хрумнало в момента.
За мъжки и женски професии... то мъжки вече няма, така че няма за какво да си говорим. При последните ремонти вкъщи например майсторът беше една жена. Която аз предпочитам, между другото, защото след нея почти няма какво да се чисти. Тя е много бойна, обаче знам ли какво й е всъщност?

Mila написа:Колкото до фразата "остави ме за малко"-дето само една кариеристка би я употребила- това си е чиста спекулация с чувството за вина ма майките. Ами че то детето нали трябва да знае, че мама е отделен човек. Моя син например (на когото посветих напълно 2г. от живото си), ревеше пред вратата, когато влезех в тоалетната. Дали пък не съм го травмирала с физиологичните си нужди? Как мислиш - сигурно се е чувствал отхвърлен от самата природа?

Тук спекулираш. Това да не можеш да се изпишкаш спокойно, защото детето хленчи пред вратата, е друга опера. Друга опера е и да го научиш, че не може и не трябва да сте непрекъснато заедно, че ти имаш и свои занимания, свои интереси и време за себе си. Не за това става въпрос, а за системна, често и продължаваща дълго ситуация на игнориране на детето.
Случвало ми се е да ми се струпа много работа за отрицателно време, ама наистина нещо, дето трябва да работя по 14 часа на ден в течение на три седмици да речем, за да успея да го свърша, когато му е срокът. Петилетката в три дни един вид. Работя вкъщи и трябва да си призная, че в такива случаи в края на всяка такава история съм виждала децата си променени. Била съм с тях, хранила съм ги, пране, обличане - всичко. Но просто не съм успявала да ги изслушам, като ги гледам в очите. Да не говорим да поиграя с тях. Усещат го много, стават лоши, започват да правят бели, да се карат - само и само да им обърна внимание. И трябва да ти кажа, че както и да се опитва татко им да компенсира в подобни ситуации, не успява, ако са по-дълги от два-три дни. Моят дял не се опрощава.
За такова нещо говоря - не ми се мисли какво щеше да бъде, ако наистина исках да се занимавам с професията си така, както го правят несемейните ми колеги.

П.П. Току що синът ми прочете какво съм писала и попита подличко: "Мамо, ако се регистрирам в Зочо ще ме обичаш ли повече?"

За арматуристката не си го измислям. Само годините налучквах, тя беше към 30 и...годишна жена, така че може и да са повечко. Точно това е въпроса - не знаеш какво й е - това попитах и бригадира (работехме в съседни отдели в една фирма) - понеже той твърдеше че не е за жени, пък от CV -то й ставаше ясно че тя е точно такъв професионалист със стаж. "И защо не е за жени?"-питам-"Ми къде ще се преоблича?"-вика той -"А ти запозна ли я с условията, преди да решиш вместо нея?" - " Не, ама то не е за жени!"- "Сексист, значи?!"- "Не, бе аз знам че жените ги могат тези неща, ей в автосервиза има едно момиче - по диагностиката - всички нея питат - много я бива, ама аз на такава работа жена не мога да наема!"-"....?!!:eek:" - горе -долу така протече разговора, и в крайна сметка жената така й не беше допусната до интервю.
Така й се пада - жена с жена такава!:evil::twisted:

А колкото до децата - понеже аз съм дете на "кариеристи" и мога от опит да кажа, че не ми е тежало това, че те чисто физически нямат време за
мен, напротив, зле ми е било когато те просто не са ме оценявали и са пренебрегвали чисто духовните ми стремежи и потребности. Това са съвсем различни неща. Просто по-голямата част от съвременната психолгия е писана от мъже, а те наистина не са наясно с тези неща.Като си помисля, единствения въпрос, който са ми задавали беше "Колко ти писаха?"- и какво- пак стана човек от мене(поне по мъжките критерии)- т.е.-размножих се.

А, това за конкуренцията от страна на несемейните колеги вече е цивилизационен въпрос. Не толкова свързан с мъже и жени, защото несемейните мъже също са по-облагодетелствани от семейните. Е, резултата е ясен - отрицателен прираст и внос на араби и виетнамци...Мда.

Mila написа: За арматуристката не си го измислям. Само годините налучквах, тя беше към 30 и...годишна жена, така че може и да са повечко. Точно това е въпроса - не знаеш какво й е - това попитах и бригадира (работехме в съседни отдели в една фирма) - понеже той твърдеше че не е за жени, пък от CV -то й ставаше ясно че тя е точно такъв професионалист със стаж. "И защо не е за жени?"-питам-"Ми къде ще се преоблича?"-вика той -"А ти запозна ли я с условията, преди да решиш вместо нея?" - " Не, ама то не е за жени!"- "Сексист, значи?!"- "Не, бе аз знам че жените ги могат тези неща, ей в автосервиза има едно момиче - по диагностиката - всички нея питат - много я бива, ама аз на такава работа жена не мога да наема!"-"....?!!:eek:" - горе -долу така протече разговора, и в крайна сметка жената така й не беше допусната до интервю.
Така й се пада - жена с жена такава!:evil::twisted:

Значи тук въпросът е доста по-сложен, но няма да се отплесвам - става дума изобщо за това как се избира професия.

Mila написа:А колкото до децата - понеже аз съм дете на "кариеристи" и мога от опит да кажа, че не ми е тежало това, че те чисто физически нямат време за
мен, напротив, зле ми е било когато те просто не са ме оценявали и са пренебрегвали чисто духовните ми стремежи и потребности. Това са съвсем различни неща.

Именно. Говорех не за физическото време, прекарано с децата, а за липса на чисто психическа енергия да му влезеш в главицата и да разбереш какво иска, с какво се бори, какво постига. То все някак ще се социализира и ще се размножи, но и то, и ти ти губите от това, че не си била близо до него, когато си му била необходима, и го разбираш обикновено късно. (Не говоря за тебе конкретно, нали).

Mila написа:А, това за конкуренцията от страна на несемейните колеги вече е цивилизационен въпрос. Не толкова свързан с мъже и жени, защото несемейните мъже също са по-облагодетелствани от семейните. Е, резултата е ясен - отрицателен прираст и внос на араби и виетнамци...Мда.

Не е конкуренция в моя случай. Просто си давам сметка, че ако трябва да си върша работата съвсем истински, трябва да я върша така. Но нищо, професията може и да потърпи евентуално, но децата растат ужасяващо бързо и не щат да чакат!

П.П. А арабите и виетнамците семейни или несемейни ще ги внасяме?

Anonymous написа:

Gaspode написа: Нов служител - мъж. Инвестираш в него 3 месеца, за да влезе в ритъм и да почне да си върши работата както искаш. Ползваш го 2 години и напуска. Ефективно е работил за теб 1г и 9 месеца, нали?

***
Нов служител - жена. Същите качества, способности и прочие. Три месеца инвестираш в нея докато започне да работи ефективно. Работи 1г. и излиза по майчинство. Стои в отпуск 6 месеца. Връща се и отново 1 месец наваксва. В рамките на двете години колко време си я използвала ефективно? 14 месеца.

Е, не смяташ правилно безценни! Това дори и аз с
плачевните си познания по математика го виждам.
Той раоти две години, Тя - една. Ам че те така сметките много нагласине стават
Ако служителят ти (мъж) се разболее и липсва два месеца да кажем и след това трябва да наваксва
как ще смяташ?

Пцулютно правилно си смятам язе. Нали говорим за "при еднакви други условия"? Демек колкото е вероятно той да се разболее, толкова е вероятно и тя да се разболее и да липсва два месеца. Докато с бременността и майчинството нещата са (почти) 100% ясни :)

vyara написа:
Да приложим пример към самия теб, тогава. Жена ти е безработна, образована, родила е вече две деца, но желае да работи. Но на всяко интервю се сблъсква с мъже/жени, които предпочитат да наемат мъже и никой не се интересува от качествата на жена ти. Ти прекрасно знаеш, че тя е кадърна, че заслужава, но уви... Ти като неин съпруг как би се почувствал?

Примера ми не е в тази посока въобще. Сравнявам двама хипотенузни служители в една още по-хипотенузна фирма.

А ако се получи описаното от теб ще ми е кофти. Точно толкова кофти, колкото ако не може да си намери работа, защото работодателя не иска да я назначи не защото не може, а защото няма един точно определен сертификат, примерно.
Не е удачен примера ти, мисля...

От друга страна - в крайна сметка именно работодателя е в правото си да реши кого да назначи на работа. Аз, примерно, съм се отказвал да назнача човек, който имаше нужните му професионални умения, но не можехме да комуникираме адекватно... Просто не намерихме общ език. И се отказах от него... защото си направих (пак простата) сметка, че от сега нататък всеки ден ще трябва да комуникирам с него и от това, колко добре се разбираме, ще зависи провала или успеха на проекта. Това си е чиста дискриминация (може би на вербален принцип :) ), нали? Сега си представи ако имаше закон, според който 50% от служителите ми трябва да са такива, с които не мога да си приказвам нормално, и съм длъжен да предпочета този кандидат пред някой друг, с който се разбираме от половин дума... как ти се струва?

Dark написа: а не съм феминистка, моля Ви се, да не помислите нещо - ходя с поли, токчета, дантелени гащи, грим, маникюр, пера, готвя, пазарувам, гладя, с децата се занимавам, вечер сервирам на мъж ми ако съм се прибрала 1-ва, гледам да го оставя да си почине, той заспива щото е уморен, а аз чета приказки щото не съм толкова уморена , ходя по родителски срещи, пренос-превоз с колата.....

Добре де, така както си се описала си една суща Изаура начи... робиня демек :D

Мъж ти явно ти е само излишен придатък... камък на шията... Ми що го траеш тогава? Айде, за дяцата си трябва да се грижиш... ма мъж ти си има майка - пращай и го тя да се грижи за него.
Б@си безполезните същества сме тва мъжете :(

ПП. Животът е низ от компромиси. Винаги нещо губиш, нещо печелиш. Ние мъжовете като че ли сме по-склонни да приемем това. Докато жените искате всичко накуп - кариера + семейство + време за всичко + (добави по желание) И по дифолт мъжете сме виновни за това, че не всичко се получава точно така...

Gaspode написа:
Добре де, така както си се описала си една суща Изаура начи... робиня демек :D

Мъж ти явно ти е само излишен придатък... камък на шията... Ми що го траеш тогава? Айде, за дяцата си трябва да се грижиш... ма мъж ти си има майка - пращай и го тя да се грижи за него.
Б@си безполезните същества сме тва мъжете :(

Трай сега, трай. После като почнете вие да се борите за еманципация, знаеш ли колко добре ще ви бъде? Всичко ще ни върнете...

хора, как я следите тази толкова голяма тема? Не може ли да се образува дъщерна, да не се Убидят мъжете, или синовна тема на тази?

Док, да ти е жив и здрав малкия рожденник!

Gaspode написа:
......
май ЖЕНИТЕ които имат вяра в себе си ич не се тормозят от такива неща като феминизъм и еманципация.

те вярват в себе си, знаят, че като застанат на стартовата линия могат и ще се класират.

такива ЖЕНИ не обясняват, че "предпочетоха него, щото е мъж" и "жените нямат равен шанс" и т.н. а просто приемат мъжете такива каквито са

Дали е заради излишество от скромност, но в това или по- точно в онова горното видях себе си.

опърничава написа:хора, как я следите тази толкова голяма тема? Не може ли да се образува дъщерна, да не се Убидят мъжете, или синовна тема на тази?

Док, да ти е жив и здрав малкия рожденник!

Уф, че съм заблеяна и аз!
Ама то наистина в тая безкрайна тема...

Честито, Доки, много да те радва, да порасне голям и щастлив!
Хайде и аз да изпратя през океана целувки веднъж!

Мнемозина написа:
Уф, че съм заблеяна и аз!

Не си заблеяна, Мнемо! Просто...хмм....съм мнооого наблюдателна. Какъв подарък си изпратила само!:)

опърничава написа:

Мнемозина написа:
Уф, че съм заблеяна и аз!

Не си заблеяна, Мнемо! Просто...хмм....съм мнооого наблюдателна. Какъв подарък си изпратила само!:)

тази наблюдателност си идва с професията..;)...
тенкс и на двете ви...

Mila написа:
А колкото до децата - понеже аз съм дете на "кариеристи" и мога от опит да кажа, че не ми е тежало това, че те чисто физически нямат време за
мен, напротив, зле ми е било когато те просто не са ме оценявали и са пренебрегвали чисто духовните ми стремежи и потребности. Това са съвсем различни неща. Просто по-голямата част от съвременната психолгия е писана от мъже, а те наистина не са наясно с тези неща.Като си помисля, единствения въпрос, който са ми задавали беше "Колко ти писаха?"- и какво- пак стана човек от мене(поне по мъжките критерии)- т.е.-размножих се.

Аз пък не се размножих .

Мен ми задаваха цели два въпроса: 1. Изпитаха ли те? 2. Колко ти писаха? НИЩО друго. Напълно те разбирам.

Амбиции по отношение на мен с всички средства. Заветната мечта на баща ми - научен работник. Всичко друго беше - ужас, ужас! Най-абсурдната и еретичната мисъл, мисъл табу беше, че съм момИче, същество от женски пол - въобще същество от някакъв пол. Недопустимо :evil::evil:
На 22 години за първи път излязох на среща и в последвалия скандал ми се заяви, че ако искам да изляза с някого, трябвало първо да го представя на родителите си. Разбира се, отказах и се започнаха закани, а когато "обектът" ми заговори за съвместен живот, бе споходен няколко пъти от баща ми и се отдръпна. Историята в много по-гадни краски се повтори когато бях на 28-29 - Робърт де Ниро в "Запознай се с нашите" ряпа да яде. От явното заявление "Няма да дойда на сватбата, ще вляза в болница", до потайното сипене къде ли не на клевети по адрес на любимия... Докато не избягах далеч, далеч... Когато заминавах, никой от приятелите ми не ме поздрави за спечелената специализация, а всички ми казваха: "Най-сетне никой няма да ти пречи!"
Дори от хиляди километри се имаше опити за вмешателство.
Сега съм с докторска степен от японски унивеситет. Бях и асистент там. Можех да остана и да правя кариера, но зарязах всичко това и избрах да се омъжа. Младоженка на почти 36г. Пак далеч от родината, този път в обратната посока. И усещам колко е лесно да се работи, да се прави кариера, и колко е трудно да бъдеш съпруга и домакиня. Разбира се, искам да имам деца - така разбирам Смисъла, но от друга страна ми е трудно да си се представя като майка - аз и майка! Че каква жена съм на първо място!

Тъпото е че толкова камари психология съм изчела... И толкова много хора ми благодарят, че съм им помогнала. Резултати налице:D.
Но със себе си е най-трудно...

doktorka написа:
вчера навърши 4 години...
Вече имам 4 годишен мъж....

Да ти е жив и здрав малкия мъж:D

На теб кво да ти пожелая, изглежда имаш всичко Освен едно малко момиченце да ти пожелая - да му плетеш плитки:D :kiss1:

Zmeu написа:я малко усмивки , може и да е по-лошо за жените

Къв е тоя екземлпяр, бе змейски. Автентичен ли е?:shock: или актьор.

актьор е

англичанин някакъв

ти да не му се върза

ето още ако ти се гледа

Zmeu написа:актьор е

англичанин някакъв

ти да не му се върза

ето още ако ти се гледа

Много е печен!:D
То не че няма и такива оли-та.
(оли е галено от олигофрен:D)

Stranniche написа: Аз пък не се размножих .

Разбира се, искам да имам деца - така разбирам Смисъла, но от друга страна ми е трудно да си се представя като майка - аз и майка! Че каква жена съм на първо място!

Тъпото е че толкова камари психология съм изчела... И толкова много хора ми благодарят, че съм им помогнала. Резултати налице:D.
Но със себе си е най-трудно...

Да ти кажа пък аз: когато мисленето пречи на нещо такова, зарежи мисленето.
Просто скачай и другото се подрежда.

Мнемозина написа:

Stranniche написа: Аз пък не се размножих .

Разбира се, искам да имам деца - така разбирам Смисъла, но от друга страна ми е трудно да си се представя като майка - аз и майка! Че каква жена съм на първо място!

Тъпото е че толкова камари психология съм изчела... И толкова много хора ми благодарят, че съм им помогнала. Резултати налице:D.
Но със себе си е най-трудно...

Да ти кажа пък аз: когато мисленето пречи на нещо такова, зарежи мисленето.
Просто скачай и другото се подрежда.

Опитвам се...

Между другото, много ми хареса това:

Мнемозина написа:
Помисли, преди да се замислиш.

:D:D

Zmeu написа:я малко усмивки , може и да е по-лошо за жените

:eek: :lol::lol: Голям идиот е!
Thanks!

Stranniche написа:
Между другото, много ми хареса това:

Мнемозина написа:
Помисли, преди да се замислиш.

:D:D

Даа, много трябва да се внимава с мисленето.

Съвсем случайно ми попадна този текст. Всяка прилика с дискутираната тема е нарочна :)


Говорите, мужчинам живется проще? ))

Вероника уже почти час сидела на скамейке у своего подъезда и горько, как в детстве, плакала, размазывая по щекам слезы пополам с недорогой косметикой. Все было очень плохо. Жизнь утратила смысл, и Веронике было абсолютно безразлично и то, как она выглядит, и удивленные взгляды редких прохожих (некоторые, вроде бы, были ее соседями — за три месяца невозможно запомнить всех жильцов многоэтажки).

Что характерно, никто не подошел с предложением помочь, да если бы и подошел — мог нарваться в лучшем случае на отказ, а в худшем … кто знает, на что способна женщина, у которой серьезные проблемы?
— Что-то случилось, дочка?
Вероника хотела ответить грубостью, но вовремя осеклась — перед ней стояла пожилая женщина в потертом пальто. И голос… добрый, участливый.

— Случилось… — Вероника всхлипнула. — Все очень плохо.
— А ты не плачь, слезами горю не поможешь.
— А Вы кто? — слезы высохли сами собой, и Вероника вдруг захотела рассказать незнакомке все-все, а вдруг полегчает?
— Зови меня тетя Лена, меня все так зовут. Соседи мы, я из восемьдесят девятой. Ну, рассказывай о своем горе. Хотя… может ко мне поднимемся, чаю выпьем?
— Ага.


Спустя десять минут, Вероника, отхлебывая чай из толстостенной керамической пиалы, жаловалась на свою судьбу:
— У меня красный диплом, пишу кандидатскую, а мужики во мне видят только хорошенькое личико, стройные ножки и то, что между ними. Я работаю по 16 часов в сутки, без выходных, на мне вся бухгалтерия держится. Главбух уходит на пенсию, я единственная, кто может занять это место. И что? Я прихожу к директору, говорю, что я готова, начинаю рассказывать, как и что нужно изменить в учетной политике, где сэкономить на налогах… а он?
— А что он?
— А он говорит: «А ты знаешь, примета такая есть: чтобы баланс сходился главбух должен спать с директором». И гаденько так ухмыляется… с..ка! Простите, не сдержалась.
— Ничего-ничего, дочка. Может, пошутил твой директор?
— Ага, и лапал меня руками своими потными — тоже шутя. Все мужики — сволочи, им только одно надо. Мужикам хорошо: если добился чего-то, то своим трудом. А женщина, если получила должность — значит дала кому-то… простите.
— Да мне недавно один молодой человек то же самое говорил, только о том, как плохо быть мужчиной и как легко и хорошо женщинам.
— Дурак он! Женщинам умом и знаниями карьеру не сделать. Вот мужчинам намного проще и легче.
— Ну, утро вечера мудренее… иди, спать ложись. Глядишь все и уладится.

Наутро девушка Вероника проснулась в теле молодого человека. Было много веселого: как она, еще в полудреме обнаружила щетину на подбородке и волосы на животе… но это все ..уйня по сравнению с ощущениями бедной девушки, внезапно наткнувшейся на самый что ни на есть настоящий половой ..уй, причем торчащий не внутри нее, а снаружи, да еще и в состоянии эрекции. Прошла неделя, Виктор привык к новому телу, научился бриться и мочиться стоя (а это, доложу я вам, ни х..я не просто) и пошел устраиваться на работу. Солидный мужчина лет сорока в дорогом костюме явно с удовольствием прочитал резюме.
— Ну что же, Виктор Андреевич, красный диплом университета — сам по себе является хорошей рекомендацией. Да и знания у Вас достойные. И вообще, мужчина-бухгалтер — это большая редкость. Когда можете приступить к работе?
— Да хоть прямо сейчас. Я принят?
— Да… но есть одно условие…
— Я Вас слушаю.
— Сегодня мы поужинаем вместе, пупсик.

Stranniche написа:
Разбира се, искам да имам деца - така разбирам Смисъла, но от друга страна ми е трудно да си се представя като майка - аз и майка! Че каква жена съм на първо място!

И на мен ми беше трудно да си се представя като майка. Като студетка, като присъствах на раждания, напрягах въображението си да усетя вълненията на раждащите жени. И ... нищо. Когато аз станах майка за първи път, бях изненадана от новите силни положителни усещания, които ме връхлетяха. Спомням си първия ден след раждането. Ходех с зашитото си д., с отеклите си още крака, с неприбрания от бременността корем, ненаспала се, заради нощния плач на бебето. В главата ми звучеше песен на хора на Червената армия. Бях в еуфория, без преувеличение. В такова състояние не съм изпадала, нито преди, нито след това, дори, когато родих второто си дете.
Човек не може да си представя как ще реагира в дадена ситуация, докато не попадне в нея. Е, може да си представя, колкото си иска и каквото си иска, но реалността често, да не кажа вина, е различна.
:)

doktorka написа:
Вчера си направих две плитки...
Марко ме гледа,гледа и аз му казвам...:
"Мама и тя като момиче"
Той отговаря:
"ти не си момиче,ти си МАЙКА"...
не мама или моята мама или жена....
"майка"...
така го каза...
и д ами се иска да си избягам от задълженията...
нема начин...;)

хитрецко!

вчера навърши 4 години...
Вече имам 4 годишен мъж....

Цункай Марко от леля му Дарки - жив и здрав да е, много ме кефи това дете :D8)

Gaspode написа:
Добре де, така както си се описала си една суща Изаура начи... робиня демек :D

........

тц, каква ти робиня - аз нали си се чувствам добре. колкото повече неща имам да върша, толкова по-добре се организирам общо взето.

е, като стане премного почвам да забравям

мъж се пази, не може да се травмира - мен така са ме учили баба и прабаба /родена по-миналия век, изучила гимназия, ем напредничава и образована, ем нещо като Изаура х 3

опърничава написа:

Stranniche написа:
Разбира се, искам да имам деца - така разбирам Смисъла, но от друга страна ми е трудно да си се представя като майка - аз и майка! Че каква жена съм на първо място!

И на мен ми беше трудно да си се представя като майка. Като студетка, като присъствах на раждания, напрягах въображението си да усетя вълненията на раждащите жени. И ... нищо. Когато аз станах майка за първи път, бях изненадана от новите силни положителни усещания, които ме връхлетяха. Спомням си първия ден след раждането. Ходех с зашитото си д., с отеклите си още крака, с неприбрания от бременността корем, ненаспала се, заради нощния плач на бебето. В главата ми звучеше песен на хора на Червената армия. Бях в еуфория, без преувеличение. В такова състояние не съм изпадала, нито преди, нито след това, дори, когато родих второто си дете.
Човек не може да си представя как ще реагира в дадена ситуация, докато не попадне в нея. Е, може да си представя, колкото си иска и каквото си иска, но реалността често, да не кажа вина, е различна.
:)

Така е. Винаги съм се чудила на разни теории, според които за да се случи нещо, което искаш, трябва да го проектираш в мислите си, да си го представяш, че се случва, че вече е факт.
Да, ама не! Реалността винаги ме е опровергавала - досега за по-добро.

опърничава написа:

Stranniche написа:
Разбира се, искам да имам деца - така разбирам Смисъла, но от друга страна ми е трудно да си се представя като майка - аз и майка! Че каква жена съм на първо място!

И на мен ми беше трудно да си се представя като майка...
Човек не може да си представя как ще реагира в дадена ситуация, докато не попадне в нея. Е, може да си представя, колкото си иска и каквото си иска, но реалността често, да не кажа вина, е различна.
:)

И аз бях така. Никога преди това не съм имала желание за дете. Първата си бременност я изкарах с дълбокото убеждение, че като родя, ще го дам на бабите да го гледат и аз ще работя, ще се развивам, ще ходя насам-натам...
Родих го и освирепях. Не исках да го давам на никого (в началото дори и за малко!), не исках да пропускам и секунда от развитието му, чудех се що за живот е било това преди бебето и т.н. Понякога си мислех, че е физиологичен рефлекс моето майчинско чувство. Тя природата си знае работата.
Наистина си я знае, защото при такъв страстен режим на отглеждане като моя умората бързичко се натрупа и се поуспокоиха емоциите. Иначе щях да бъда някаква много обсебваща майка...

Gaspode написа:Съвсем случайно ми попадна този текст. Всяка прилика с дискутираната тема е нарочна :)


Говорите, мужчинам живется проще? ))

Вероника уже почти час сидела на скамейке у своего подъезда и горько, как в детстве, плакала, размазывая по щекам слезы пополам с недорогой косметикой. Все было очень плохо. Жизнь утратила смысл, и Веронике было абсолютно безразлично и то, как она выглядит, и удивленные взгляды редких прохожих (некоторые, вроде бы, были ее соседями — за три месяца невозможно запомнить всех жильцов многоэтажки).

Что характерно, никто не подошел с предложением помочь, да если бы и подошел — мог нарваться в лучшем случае на отказ, а в худшем … кто знает, на что способна женщина, у которой серьезные проблемы?
— Что-то случилось, дочка?
Вероника хотела ответить грубостью, но вовремя осеклась — перед ней стояла пожилая женщина в потертом пальто. И голос… добрый, участливый.

— Случилось… — Вероника всхлипнула. — Все очень плохо.
— А ты не плачь, слезами горю не поможешь.
— А Вы кто? — слезы высохли сами собой, и Вероника вдруг захотела рассказать незнакомке все-все, а вдруг полегчает?
— Зови меня тетя Лена, меня все так зовут. Соседи мы, я из восемьдесят девятой. Ну, рассказывай о своем горе. Хотя… может ко мне поднимемся, чаю выпьем?
— Ага.


Спустя десять минут, Вероника, отхлебывая чай из толстостенной керамической пиалы, жаловалась на свою судьбу:
— У меня красный диплом, пишу кандидатскую, а мужики во мне видят только хорошенькое личико, стройные ножки и то, что между ними. Я работаю по 16 часов в сутки, без выходных, на мне вся бухгалтерия держится. Главбух уходит на пенсию, я единственная, кто может занять это место. И что? Я прихожу к директору, говорю, что я готова, начинаю рассказывать, как и что нужно изменить в учетной политике, где сэкономить на налогах… а он?
— А что он?
— А он говорит: «А ты знаешь, примета такая есть: чтобы баланс сходился главбух должен спать с директором». И гаденько так ухмыляется… с..ка! Простите, не сдержалась.
— Ничего-ничего, дочка. Может, пошутил твой директор?
— Ага, и лапал меня руками своими потными — тоже шутя. Все мужики — сволочи, им только одно надо. Мужикам хорошо: если добился чего-то, то своим трудом. А женщина, если получила должность — значит дала кому-то… простите.
— Да мне недавно один молодой человек то же самое говорил, только о том, как плохо быть мужчиной и как легко и хорошо женщинам.
— Дурак он! Женщинам умом и знаниями карьеру не сделать. Вот мужчинам намного проще и легче.
— Ну, утро вечера мудренее… иди, спать ложись. Глядишь все и уладится.

Наутро девушка Вероника проснулась в теле молодого человека. Было много веселого: как она, еще в полудреме обнаружила щетину на подбородке и волосы на животе… но это все ..уйня по сравнению с ощущениями бедной девушки, внезапно наткнувшейся на самый что ни на есть настоящий половой ..уй, причем торчащий не внутри нее, а снаружи, да еще и в состоянии эрекции. Прошла неделя, Виктор привык к новому телу, научился бриться и мочиться стоя (а это, доложу я вам, ни х..я не просто) и пошел устраиваться на работу. Солидный мужчина лет сорока в дорогом костюме явно с удовольствием прочитал резюме.
— Ну что же, Виктор Андреевич, красный диплом университета — сам по себе является хорошей рекомендацией. Да и знания у Вас достойные. И вообще, мужчина-бухгалтер — это большая редкость. Когда можете приступить к работе?
— Да хоть прямо сейчас. Я принят?
— Да… но есть одно условие…
— Я Вас слушаю.
— Сегодня мы поужинаем вместе, пупсик.

Ха,ха,ха - нема кво да се оплакват ами! Я виж, на нас лесно ли ни е! :) :) :)

Мнемозина написа:

опърничава написа:

Stranniche написа:
Разбира се, искам да имам деца - така разбирам Смисъла, но от друга страна ми е трудно да си се представя като майка - аз и майка! Че каква жена съм на първо място!

И на мен ми беше трудно да си се представя като майка...
Човек не може да си представя как ще реагира в дадена ситуация, докато не попадне в нея. Е, може да си представя, колкото си иска и каквото си иска, но реалността често, да не кажа вина, е различна.
:)

И аз бях така. Никога преди това не съм имала желание за дете. Първата си бременност я изкарах с дълбокото убеждение, че като родя, ще го дам на бабите да го гледат и аз ще работя, ще се развивам, ще ходя насам-натам...
Родих го и освирепях. Не исках да го давам на никого (в началото дори и за малко!), не исках да пропускам и секунда от развитието му, чудех се що за живот е било това преди бебето и т.н. Понякога си мислех, че е физиологичен рефлекс моето майчинско чувство. Тя природата си знае работата.
Наистина си я знае, защото при такъв страстен режим на отглеждане като моя умората бързичко се натрупа и се поуспокоиха емоциите. Иначе щях да бъда някаква много обсебваща майка...

съвсем същата история, не съм искала/мислила да имам деца. съвсем като МНемо
после пак не исках
и после пак

сега искам, искам бебенце...мммм като видя бебенце и ми се насълзяват очите

тази сестра ,която казваше че ще има 3 деца...
имам 2
а сестра ми има 4

всяко раждане ,на което съм присъствала ме е просълзявало...
то е ...неописуемо...
първият плач...
а ако не плаче?
напрежението ...да го поемеш,да му помогнеш...и после просълзяването(вярно така е)

абе лигла съм и аз...

бременностите?
рахубавявах се...беше ми хубаво...
харесваше ми...

казвам му на мъжа ми ...още едно...момиченце..ама ,той моля ви, се опъва.