3o4o.net

виждам стихотворението


не съм писала стихотворение по поръчка
и няма да ми се получи знам
веднъж ще реша да участвам в конкурс
и ето не може
било публикувано в интернет
къде е публикувано бе ей
в списание ли, в сайт ли, вестник ли
постнах го в личния си блог и в тайната форумна лаборатория
откъдето го изтрих преди да пратя
и как си представяш днес писането ми е интересно
без интернет
в тетрадка със сърчица ли
която кътам за да прочета на селска вечеринка
или в читалището на останалите графомани
и после в пълна конспирация изпращам за конкурс
вярно и аз имах такава но мина доста време
сега ако не виждам отворен прозорец и два реда не пиша
всичко това обаче теб моя драг читател не те интересува
а онзи отсъстващият още по-малко
но тъй като хулиганката от горните редове не съм аз
този разговор не се е състоял
всички сме излъгани
защото пиша моите думи до мен
а смисълът за който нищо не си казахме
със сигурност е в моя мозък
може и болен
но това вече съвсем, съвсем не ме интересува
виждам стихотворението :)

27.09.2011

Тъжничко и тихо.
Зимно и горчиво.
Думите се скриха,
станаха плашливи.

Станаха бодливи
като таралежи.
Пръснаха се, диви,
стреснати и нежни.

Неопитомени,
остри и корави.
Малки, но решени
да се защитават.

Как да ги извикам?
Остри и разумни,
парят ми езика
зимни трудни думи.

Мария Донева

Шштт, ей за това ти разправях снощи:

http://liternet.bg/publish10/hristo_smi ... aniadi.htm

... доколкото си себеспомням.

Мнемозина написа:Шштт, ей за това ти разправях снощи:

http://liternet.bg/publish10/hristo_smi ... aniadi.htm

... доколкото си себеспомням.

Деконструкция

огледалото се счупи
парченцата се разлетяха под музиката на очите му
и ме конструираха наново
сега пречупвам хиляди лъчи и танцувам
на дансинга с вас

Айез Седай каза: „На мен си довери ума и сърцето,
че аз на раменете си крепя небето.
На мен се довери — и ще забравиш всяка грижа.
За всичко друго аз ще се погрижа.“

Ала доверието е цветът на черен плевел избуял.
Доверието е цветът на кръв и мръсна кал.
Доверието ни дълбае като кърт.
Доверието е цветът на смърт.

Кралицата от трона каза: „На мен си довери душата,
че в тежкото ми бреме тегне самотата.
На мен се довери — да водя, съдя, властвам пак,
и никой няма да те нарече глупак.“

Ала доверието е звукът от лай на псе от гроба.
Доверието е звукът на кръв и на прокоба.
Доверието ни дълбае като кърт.
Доверието е звукът на смърт.

Не знам чии са стиховете. Чета ги в книга на Робърт Джордан. "Господарят на Хаоса."

фрагмент от древен индуски надпис:

За любовта имам това да кажа: Тя е пчелата, тя е и
цветето. Те дават и получават нектара, който се превръща в
мед. Горко на този, които раздели даващия от получаващия.
Горко на този, които замени пчелата или цветеца – върху
главата му ще се изсипят нещастията на света, а нектарът
ще се превърне в злъч.

Ако мъж се приближи и ти каже: “Аз никога не съм
обичал”, то отвърни лицето си от него, три пъти се изкъпи,
преди да срещнеш жената, която обичаш – да не би дъхът ти
да я замърси.

Ако ли пък жена ти рече: “Аз никога не съм обичала” –
пази се от нея. Защото тези, които никога не са обичали,
са като чудовища, които криейки се от слънцето,
позволяват на животинските нокти да израстнат там, където
би трябвало да са очите им.

Ако един мъж мръсен и дрипав дойде до теб и ти
каже: “Аз твърде много обичах” – измий нозете му, постели
дрехата си пред него и се стопли от мисълта за неговото
удобство.

И нещо друго ще ти кажа, то е отговор нa онези,
които говорят: “Аз съм обичал само веднъж и не мога
отново.”
Едно сърце ще се изпълни с любов, когато неговото
време дойде, така както цветецът, свит през утрото, се отваря
и изпълва с нектар през деня. Така както пчелата отдава
нектара си, който носи, ще се появи и медът на любовта. И
това трябва да стане, иначе
нектарът ще се превърне в злъч, а пчелата – в паяк.
Аз казах.

Green Light написа:Айез Седай каза: „На мен си довери ума и сърцето,
че аз на раменете си крепя небето.
На мен се довери — и ще забравиш всяка грижа.
За всичко друго аз ще се погрижа.“

Ала доверието е цветът на черен плевел избуял.
Доверието е цветът на кръв и мръсна кал.
Доверието ни дълбае като кърт.
Доверието е цветът на смърт.

Кралицата от трона каза: „На мен си довери душата,
че в тежкото ми бреме тегне самотата.
На мен се довери — да водя, съдя, властвам пак,
и никой няма да те нарече глупак.“

Ала доверието е звукът от лай на псе от гроба.
Доверието е звукът на кръв и на прокоба.
Доверието ни дълбае като кърт.
Доверието е звукът на смърт.

Не знам чии са стиховете. Чета ги в книга на Робърт Джордан. "Господарят на Хаоса."

Мрачно, бе.
Ама как да спори човек с поет...

ДВЕ РОДИНИ

Две родини имам: Куба и нощта.
А една не са ли двете? Щом оттегли
блясъка си слънцето, с воали дълги
и със карамфил в ръката, мълчалива,
Куба среща ме като вдовица тъжна.
Знам какъв е карамфилът кървав,
който трепка в пръстите й. Тъй е празна,
тъй е празна и разбита мойта гръд,
дето бе сърцето! И е вече време
да вървим на смърт. А хубаво е нощем
да се каже сбогом. Пречи светлината,
пречи словото човешко. От човека
по-добре вселената говори.
Като знаме,
канещо за битка, аленият пламък
на свещта пламти. Прозорците отварям,
душно ми е. Листите на карамфила
ронейки, безмълвни като облак,
заслонил небето с черната си сянка,
Куба, тъжната вдовица преминава.

Хосе Марти

има и още

Скачените съдове на любовта

единият се прелива в другия
прелива в другия
прелива в другия
преливат се
вятър и мъгла

Манифест

още в началото начертах целта и пътя
следвам ги оглушала от тишина
без компромиса

Звуци

мастилото е още по клавишите
не го изтрих, усмихнато е
дишаше
рисунки не видях, ни вятър
нито птици ехото донесе
пресипнах ли от викане
къде си

..............

shshtt написа:Приятели нуждая се от мнение и съвет за Звуците.
Да махна ли връзките?
Нещо ме смущава. Дали не се увличам и не предозирам?
Или не се вписват добре?

Всяко мнение ми е супер важно.
После ще се изтрием да не цапаме тук.

Мерси

Май да, май предозираш слинковете. Но много, много даже е възможно да ми се струва така, понеже аз вече съм попадал в блога ти и някои стихове са ми познати. И оттук да идва чувството

Green Light написа:

shshtt написа:Приятели нуждая се от мнение и съвет за Звуците.
Да махна ли връзките?
Нещо ме смущава. Дали не се увличам и не предозирам?
Или не се вписват добре?

Всяко мнение ми е супер важно.
После ще се изтрием да не цапаме тук.

Мерси

Май да, май предозираш слинковете. Но много, много даже е възможно да ми се струва така, понеже аз вече съм попадал в блога ти и някои стихове са ми познати. И оттук да идва чувството

мерси грийни, махнах ги и се успокоих - цял ден ме глождеше:lol:

Гурбет

любими
ти ме чуваш през девет земи в десетата
трудно ми е, ела успокой ме
изпразниха се менците
увяхна ми китката
чакам те
да си дойдеш

От другата страна на листа

минах под дъгата
имам най-красивия муз
и най-тъжното сърце

Из "Най-великият търговец на света"
Ог Мандино

Ще посрещна днешния ден с ЛЮБОВ в сърцето си!

Ще обичам слънцето,
защото стопля костите ми,
но и дъжда ще обичам,
защото пречиства духа ми.
Ще обичам светлината,
защото ми показва пътя,
но и тъмнината ще обичам,
защото ми разкрива звездите.
Ще приветствам щастието,
защото обогатява сърцето ми,
но и тъгата ще понасям с търпение,
защото отваря душата ми.
Ще приемам наградите,
защото ми се полагат,
но и препятствията ще посрещам смело,
защото са моето предизвикателство.

Ще посрещна днешния ден с ЛЮБОВ в сърцето си!

Ще обичам най-различни хора,
защото всеки има качества за възхищение,
дори и да са скрити.

С любов ще разкъсам
изградената около сърцата им преграда
от подозрение и омраза
и на нейно място ще построя мостове,
за да може ЛЮБОВТА ми
да влезе в душите им!

Ще обичам амбициозните,
защото могат да ме въодушевяват!
Ще обичам неудачниците,
защото мога да се уча от тях.
Ще обичам кралете,
защото са над човешките същества,
ще обичам смирените,
защото са божествени.
Ще обичам богатите,
защото са самотни,
ще обичам бедните,
защото са толкова много.
Ще обичам младите,
за вярата, която имат,
ще обичам старите,
за мъдростта, която споделят.
Ще обичам красивите,
заради тъгата в очите им,
ще обичам грозните,
заради мира в душите им.

Ще посрещна днешния ден с ЛЮБОВ в сърцето си!!!

лично и отлично

голямото въображение е наказание в личен план
естествено сама пак съм сама
с тази любов
и това стихотворение

Видях една невидима жена

на ъгъла на “Шипка” и умората.

Продаваше гевреци на дъжда,

откакто бяха твърде сити хората.

И явно съм приличала на дъжд,

защото ми протегна несъзнателно

надежда от вода, сусам и ръж
и спъна, без да иска, суетата ми.

Видях я. И за миг от изненада

зениците й станаха гевреци.

Не помнеше от много, много млада
да бяха я поглеждали човеци.

…

За първи път поисках да говоря

(на ъгъла на “Шипка” и живота)

със Тебе, Боже. Простичко. За хората.
Не се сърди на хората, защото

те щяха да са други, ако знаеха,

че, сгушена под старите тополи,

на ъгъла на “Шипка” и безкрая,
една жена продава ореоли.

Елица Мавродинова

* * *
Беше утро и слънцето падна в тревата,

разпиля се на двора, изпоплаши врабците,

а пък сивата котка прелетя като вятър

край прозореца, дето с теб се целувахме.

* * *

Пролетта бяга гола край пчелина, отива си,

а пчеларят гледа в кошерите и не я вижда.

Мед ще забули очите му, ако я види!

Девствена е пролетта, нецелуната и

непогалена си отива!

Ще се стъписа пчеларят! Устните му ще пресъхнат!

Пчелен водопад ще го залее, живота ще си прокълне,

ако само можеше да я види, както я вижда костенурката

дебнеща между тревите.





* * *



Лятна вечер - пирамида от щурци.

Звездна вечер хвърлена в небето.

На прага седнала луната,

пуши с лула и гледа на карти.

Славеева песен бодва момичето

и то изпуска пръстена си в кладенеца.

Къде вече ще го намериш - нощта е кладенец!





* * *



Есента дойде по три причини:

да види дали не се е оженило

любимото й момче,

да нагледа лозето си

и да изяде една праскова.

А си отиде по три причини:

момчето й се е оженило,

лозето й е обрано,

а прасковата е откъсната от тебе.





* * *



На разсъмване копата сено беше родила.

Коларите стояха учудени, подпряни на вилите,

не смееха да я натоварят.

Беше родила мъж и жена.

Единият от коларите рече: "Цяла нощ са се любили!"

Вторият рече: "Как може... по нашия край..."

Третият нищо не рече. По вилите капеше утринно слънце.

После от склона се свлече мълчание,

удави коларите, коня, каруцата и целия свят за хиляда години.

Изморени и мокри от влагата есенна

мъжът и жената вървяха през нивите.





* * *



Бялата котка на съседите лежи навън,

над света се е изтегнала.

Детето не може да я докосне - прозорецът му пречи.

На стъклото една жена е нарисувала себе си

и една пеперуда се е нарисувала, преди да отлети.





* * *



Претъгувах капчица от мъка, върху сал пробит я претъгувах

и излязох на брега, отдето гледах как се плиска в равнината

и залива хора и пътеки и ги дави, но не ги удавя.

И видях жените среброкоси, старите жени, любов познали,

тъмните магьосници, които знаят лек за всяка тъмна болест,

да се взират нощем в небесата, да гадаят и да отгадават

и да шепнат името ти тихо и да молят пак да ме обикнеш.





* * *





Денят е дреха с кръпки от раздяла.

Прозира голотата ни през нея

и нямаме покой от студовете.



И струва ни се, огънче блещука...

А то е захарно петле, с което

едно дете привечер си играе.

логично

обичам морето
и тихото и бурното
с поглед
мокра съм
а спасители няма на плажа

shshtt написа:логично

обичам морето
и тихото и бурното
с поглед
мокра съм
а спасители няма на плажа

много ми харесват напоследък нещата ти.

Благодаря ти! Това направо ми легна на сърце :)

latrevw написа:

shshtt написа:логично

обичам морето
и тихото и бурното
с поглед
мокра съм
а спасители няма на плажа

много ми харесват напоследък нещата ти.

Благодаря ти! Това направо ми легна на сърце :)

хе! виж ти! много ме зарадва, щото тъкмо се чудех дали да не го забърша:bigsmile:

shshtt написа: хе! виж ти! много ме зарадва, щото тъкмо се чудех дали да не го забърша:bigsmile:

нищо не забърсвай, всяко си намира своя читател вероятно, всяко си има момента, всяко е част от теб
не мога точно да обясня, но почти винаги като те чета имам усещането за нещо истинско. харесвам поезия, но не чета често, защото повечето неща ми идват много подредени, много благозвучни и някак повърхностни. поне тези по блоговете, де
а твоите са ми многопластови и явно някои особено са точно на моята честота :)

latrevw написа:

shshtt написа: хе! виж ти! много ме зарадва, щото тъкмо се чудех дали да не го забърша:bigsmile:

нищо не забърсвай, всяко си намира своя читател вероятно, всяко си има момента, всяко е част от теб
не мога точно да обясня, но почти винаги като те чета имам усещането за нещо истинско. харесвам поезия, но не чета често, защото повечето неща ми идват много подредени, много благозвучни и някак повърхностни. поне тези по блоговете, де
а твоите са ми многопластови и явно някои особено са точно на моята честота :)

Тука пък аз ще се присъединя. Много време прекарвам в тази тема.

Жак Превер
Слънчева баня


Вратата на банята е заключена,
но слънцето влиза през прозореца
и се къпе във ваната,
и се смее във пяната,
а сапунът плаче, защото
му е влезло слънце в окото.

Превод: Валери Петров

..................................................................

В моята стая

Някои ден ти ще дойдеш във
моята стая.
Казвам "моя", макар че
чия е, не зная.
Беше празна, когато
влязох тук един ден,
и нямаше друго
във нея освен
наниз чушки червени,
като малък пожар,
на стената отсреща,
белосана с вар.
Останах и вече
тука дълго живея
и всеки ден чакам
да дойдеш във нея.

Не правя нищо, тоест нищо сериозно,
сутрин издавам гласове на животни,
магарешки рев, кукуригане, лай,
и защо ли го правя, един дяволът знай,
но ми става приятно да играя така;
играя си също и със своите крака,
краката са всъщност много разумни,
с тях можеш да идеш много далече,
ако, разбира се, ти се иска да ходиш,
а когато пък искаш да стоиш у дома си,
те остават си с теб и ти правят компания
и измислят за теб безброй занимания,
чуят ли музика, краката танцуват,
как се танцува без крака? Въобще
човек трябва да бъде - както често и бива -
наистина тъп за да прави такива
ужасно тъпи човешки сравнения,
като "тъп като крак" или пък "безгрижен
като врабче". Врабчето едва ли
е вечно безгрижно. То безгрижно е сигур
само когато си няма грижи,
а когато си има, и то,
сто на сто,
е доста угрижено. Какво знаем за него?
То даже не се и нарича с туй име,
човекът решил е да го нарече
така точно и много любопитно е, че
ако дълго повтаряш тази дума "врабче",
тя губи смисъл. Въобще имената...
Юго бил Виктор, а Русо бил Жан-Жак.
А не може ли иначе да бъде все пак:
"Керван бонапарти вървеше в пустинята."
"Дромедарий възлезе на пресийския трон."
"Императора пусна своя кон във галош."
Какво толкоз му има и звукът не е лош,
лошо е само, че след тях Тим-Там-Том
уж е с три имена, пък се движи пешком,
а това е ужасно опасен симптом,
защото след него върви Еди-кой си,
а подир Еди-кой си иде Еди-какво си
и всеки от тях във себе си носи,
колкото там да рева и да лая,

единствена мисъл
и таз мисъл е тая,
че ти ще дойдеш във моята стая.
Ще дойдеш и дрехите си
ще хвърлиш на стола
и пред мен ще застанеш
неподвижна и гола
във свойта невиждана
до днес красота,
ослепително бяла,
с червени уста,
по-червени от чушките
на стената отсреща,
и ръка аз към тебе
ще протегна гореща,
и двама ще легнем,
аз до теб, ти до мен ...
И туй само го мисля,
но знам, един ден
във тази моя -
не моя стая,
днес или утре,
ти ще дойдеш накрая!

Превод: Валери Петров

Green Light написа:Тука пък аз ще се присъединя...

И аз.

пости

кървящата пихтия в гърдите ми
пулсира
искам да я изям
сурова и топла
без белег
от теб

Георги Рупчев

ЕМИЛИЯ

Гласовете си бавно допихме
по висящия мост на септември
и увиснахме тука затихнали -
гнили спомени, смесени шепоти.
Пада лятото с райски грохот -
Емилия стои под портрета си.
А очите ни - голи охлюви -
пропълзяват из ателието.
Ето го.

Там косите ще счупят картината,
там се пръскат посоките,
ти си там,
ти си тук - ненадмината
и тъмнокоса.
Двоен цвят:
ти си двойна, неопитна,
опитомена в петната от нашия разговор,
в удвоената вечер те търсиме опипом,
ние,
знаещи всичко, но вече забравили...

Ave, Emilia, gratia plena,
ти пленена и тленна -
и тлееща,
помоли се за нас уморено
като пред благовещение,
помоли се за нас,
за внезапно замрелите
между две-три твои движения,
помоли се за нас,
помоли се за нас,
помоли се за нас уморено...

Ние твоите.
Твои приятели, твои любовници.
Ние - скапани сноби...

Ave, Emilia, ora pro nobis.

Простите решения на сложните ситуации

не гледай звездите виж до теб
някой иска да те целува
направи го

Две женски изповеди за един и същ мъж
ЛЮБОВНИЦАТА

Той е мъжът на моите мечти,
Макар плешив, дебел и немъжествен.
Но въпреки това за мен – божествен!
Той е мъжът на моите мечти.

Той е мъжът на моите мечти.
Обичам го със любовта си сляпа
И лично свалям двата му чорапа,
Когато той до мене загрухти.

Той е мъжът на моите мечти,
Макар че вечер винаги се връща
при своята жена, във свойта къща
и лицемерни думи й шепти.

Той е мъжът на моите мечти,
Макар че с Нея Го делим търговски.
Но гледам аз на всичко философски,
защото знам, че Той е мой…Почти.


СЪПРУГАТА

Той е мъжът на моя живот.
Първият мъж на сърцето и тялото.
И на децата ми той е началото.
Той е мъжът на моя живот.

Той е мъжът на моя живот.
Вечер се връща с кални обувки,
С дъх на парфюм и на чужди целувки,
Гузно усмихнат и плувнал във пот.

Той е мъжът на моя живот.
Мойта последна женска надежда!
Вчера му спуках лявата вежда,
После ревах и я мазах със йод.

Той е мъжът на моя живот.
Даже и Моцарт не може да сбърка
нощната музика, щом той захърка
тънко и нежно като фагот.

Впрегнати влачихме своя хомот
Заедно с него във студ и във жега.
Аз ще му сложа цветята в ковчега!
Той е мъжът на моя живот.

Недялко Йорданов

***

какъв прекрасен спокоен ден
сама на компютъра и приятелите
ми казват обичам те
по сто начина
невероятна си
и усмихни се
и аз се смея с глас
защото живота наистина е прекрасен
обичан

Данила Стоянова


***

Дъждът

езерото

и вятърът

сънуваха красотата

на един заспал лебед.

Шумоляха перата му.

Скрил глава

той пътуваше

и сънуваше

в тишината

всичко това.

shshtt написа:Данила Стоянова


***

Дъждът

езерото

и вятърът

сънуваха красотата

на един заспал лебед.

Шумоляха перата му.

Скрил глава

той пътуваше

и сънуваше

в тишината

всичко това.

Страхотно е това.
Загуба е, че си е отишла толкова рано.
Много ме е яд, че из нета няма повече нейни стихове... всъщност изобщо не помня къде съм чела нейни неща.

Мнемозина написа:
Страхотно е това.
Загуба е, че си е отишла толкова рано.
Много ме е яд, че из нета няма повече нейни стихове... всъщност изобщо не помня къде съм чела нейни неща.

е ми няма щото няма кой да ги качи

ето я двуезичната книжка как изглежда да я видиш на картинка, щото е изчерпана:lol:




а това е на който му е интересно да разбере коя и как и какво

аз това успях да изровя вчера от нета


Данила Стоянова



***
Слънцето е нервно,
вятърът – болен,
луната – мъртва,
реката – пияна,
само
защото някого
няма.




***
Година вече чакам
моето лале да се разлисти,
обгърнато във багрите на пролетната лудост,
да бликне хладна свежест през затиснатите пори,
запънатите листи сънливо да разтвори,
да потреперва сладко в живи цветни тръпки,
най-после да е цвете, а не надеждна пъпка.
Омръзна ми да сменям
в чашите водата,
където клати своя гол,
зелен и кръгъл крак,
днес не издържах, протегнах се и го разтворих.
И с допира едва разбрах
стиснатите устни,
дъхът вътре сдържан - да не се изпусне;
моето малко цвете със сурова суета
криело в листите неразтворени
смъртта си.



***
Когато срещнеш нещо...
Ако не можеш да го разбереш -
измисли си го.
И то ще ти даде най-силния си смисъл.
Убягва ли от погледа ти -
представи си го.
И ще видиш образа му най-истински.
Преди да го докоснеш -
усети го.
И всеки допир ще остане вече
груб и недостатъчен.
Когато срещнеш нещо,
срещни го с себе си -
и ще се срещнеш с него.




***
В памет! - бих изкрещяла.
В памет - бих ви задържала.
За секунда - да си взема паметта ви,
за да не изгние със телата.
И да си повтаря сама на себе си -
в памет! - на незапочнатото и невъзможно,
на отминалото начало на паметта.



[/img]

Благодаря!

Не помня и къде съм чела за нея, може би в дневниците на Борис Делчев.
Белязано момиче...
И е дъщеря на Цветан Стоянов, също забележителен човек.

Ей това бях пускала някога от него тук.

Мнемозина написа:Благодаря!

Не помня и къде съм чела за нея, може би в дневниците на Борис Делчев.
Белязано момиче...
И е дъщеря на Цветан Стоянов, също забележителен човек.

Ей това бях пускала някога от него тук.

наистина великолепен тоя цветан стоянов

аз свързвам името му с превода на емили дикинсън
имам едно невероятно красиво издание, двуезично /що ли ми е на мен такова като няма как да видя оригиналите и да оценя майсторлъка на цветан ама карай :)
с лепени рисунки, наиздателство агата от 1999 г.
подарък от една приятелка

Мнемозина написа:

shshtt написа:Данила Стоянова

...

И на мене ме хареса, момичета! Имам вкус, демек, искам да кажа.

Да знаете, че аз имам страшен вкус.

тайна

естествено че те открих по знаците
в новия ти дом
и тайно те наблюдавам
бих искала да беше тайно и от мен
за да ги няма какавидите в стомаха
и пърхането на пеперуди
по коприненото въже
на което висиш