3o4o.net

Мнемозина написа: Но не и един всевластен Бог.

Ние не сме от тия. БПЦ вярва в Св. Троица

latrevw написа:.... да избягаш от предразсъдъците и оковите, които си налагаш.

ще видиш за какви предразсъдъци става въпрос когато се реализира евразийския проект с помощта на турките и арабеските - 14-ти век, мрачно средновековие, по 5 пъти на ден бръскаш чело у плочките...

latrevw написа:опитвам се да го разбера Грийна, но с този пост още повече ме обърка.
Мисля като теб, Мнемо, с тази разлика, че съм готова да приема дори идеята за един всевластен Бог. Само не вярвам, че всевластният Бог иска от нас жертви, иска почит. Не мога да приема, че като обичаш се налага да жертваш (сигурно има някакви изключения, но аз говоря по принцип). Склонна съм да приема, че сме деца на някакъв Бог (в каквото и форма или идея да е той) и от там правя аналогия със своите деца - аз не искам от тях жертви или почит към мен. Опитвам се само да ги насочвам, ако мога и наистина им желая основно здраве и после акъл. Та си мисля, че и Бог би искал това от нас, не мога да приема, че ни е създал, за да му се подчиняваме и да го почитаме. Трябва да има връзка между нас и Бог, между нас и децата ни, която да е взаимна и добронамерена, не насилствена, съпроводена с жертви и т.н.
Грийн, мислиш ли, че някого Бог е искал човек да жертва живота си за него - едва ли, това хората сами са си го налагани и не знам по какви причини.
Аз все пак ще продължа да вярвам, че има Бог, който няма нищо общо с представата, която хората налагат за него. За мен Бог е доброто, което съществува както между хората, така и доброто, което човек първо прави за себе си. Това е истинската жертва, да успееш да помогнеш на себе си, да имаш куража, акъла и желанието да го направиш, да избягаш от предразсъдъците и оковите, които си налагаш.

Ами така е, разбира се, и за мен е така всичко, май без изобщо има изключение в горенаписаното. Разликата между тебе и мене е, че аз харесвам традициите и приемам че показването на почит чрез доброволни лишения в името Божие има смисъл. Може да се намери смисъл във всичко стига зорелм да търсиш.
Аз търся. А ти от твоя страна недей! В смисъл- недей зорлем да търсиш сложност в моята позиция. Дошла си е, такава е, няма какво да се разбира. И и смешно, и интересно, и източник на най- добро настроение ми е факта че тия дето палим свещ, сещаме се за задушница(празник на мъртвите, преинтересно нещо и повод на бая заигравки за менталните ми, дет вика Айвънхоу, умения) и изобщо по овехтелия и прашасал начин си се смятаме за христяни, сме малцинство и даже май вече минаваме за екзотика. Ето, даже "опитвам, но не мога да го разбера". Е нищо не е - коледа, пости, постите са това - лишение. (Това че е за здраве никога не ми се е връзвало. Прилича ми на- не изневерявам на жена си, защото е здравословно да имам един партьор. Трябва да има по- дълбоко наше вътрешно разбиране по отношение на вяра и обич. Пиша това в скоби, защото като че ли не е това темата)

Приятни мисли... Ангела аз

Green Light написа:
Ами така е, разбира се, и за мен е така всичко, май без изобщо има изключение в горенаписаното. Разликата между тебе и мене е, че аз харесвам традициите и приемам че показването на почит чрез доброволни лишения в името Божие има смисъл. Може да се намери смисъл във всичко стига зорелм да търсиш.
Аз търся. А ти от твоя страна недей! В смисъл- недей зорлем да търсиш сложност в моята позиция. Дошла си е, такава е, няма какво да се разбира. И и смешно, и интересно, и източник на най- добро настроение ми е факта че тия дето палим свещ, сещаме се за задушница(празник на мъртвите, преинтересно нещо и повод на бая заигравки за менталните ми, дет вика Айвънхоу, умения) и изобщо по овехтелия и прашасал начин си се смятаме за христяни, сме малцинство и даже май вече минаваме за екзотика. Ето, даже "опитвам, но не мога да го разбера". Е нищо не е - коледа, пости, постите са това - лишение. (Това че е за здраве никога не ми се е връзвало. Прилича ми на- не изневерявам на жена си, защото е здравословно да имам един партьор. Трябва да има по- дълбоко наше вътрешно разбиране по отношение на вяра и обич. Пиша това в скоби, защото като че ли не е това темата)

Приятни мисли... Ангела аз

Понеже ми се струва, че се дразниш, искам само да уточня, че по-скоро аз не съм наясно и яростно се впускам в тези теми, защото искам да стигна до моя си убеденост, а за целта искам да видя и чуя множество мнения, за да открия/ стигна до моето. Не търся сложност, опитвам се да те разбера. Това, което сега разбирам, не по-скоро усещам е, че за теб това е начин на запазване на традиции, на детски спомени и т.н. Много хубаво. Но това няма нищо общо с вярата ти и почитта ти към Бог. Ти го правиш за себе си, за да съхраниш у себе си топлия спомен. Поне това разбрах аз от поста ти, не твърдя, че непременно е така.
И сега за две твои много сериозни заблуди - никаква екзотика няма в това да се смяташ за християнин, повярвай ми
второ - изключително си заблуден относно лечебната сила на постите. Няма нужда да ти се връзва, защото е доказано по много начини. Има много за четене по темата и е много добре основано и потвърдено с факти. Аналогията с изневярата на мен пък не ми се връзва никак, така че няма да я коментирам

последно - според мен е важно не толкова да се самоопределиш като християнин, а наистина да бъдеш такъв. Ако беше казал, че си християнин и вярваш в Бог, Исус Христос и всички останали, може би въобще нямаше да продължа да питам, защото това е твоето усещане и разбиране.

и още веднъж - не ме разбирай погрешно, това, което ме смущава е показността на тези обичаи, всички вкупом тръгваме да се кръстим, да палим свещи и да обикаляме църквата, а на другия ден сме си все същите лайна в отношениета си с другите хора.
иначе - да, има много магия в тези ритуали. специално паленето на свещ и на мен ми влияе много, особено свещичките, които паля за умрели роднини, някак наистина вярвам, че е за тях и че така поддържам връзката; и за здраве паля, но с малко срам - струва ми се адски нахално да искам от Бог да ме дари със здраве - аз трябва да си го даря, Бог се е уморил вече да прави чудеса за хората.

Не се дразня.

Ще придължа по темата за постите и здравето, тва е интересно. Поне за мене, де.

Покрай тая тема се амбицирах и си купих мандарини. Колегите ме гледат като изтрещяла, защото до сега всичките ми витаминозни храни са били с месце. Вие сте виновни!

maggot написа:Покрай тая тема се амбицирах и си купих мандарини. Колегите ме гледат като изтрещяла, защото до сега всичките ми витаминозни храни са били с месце. Вие сте виновни!

О, аз плюскам пържоли здравата, бе. Изобщо не постя. Вярвам си в Бог и на черква ходя и т.н. ама тука си лафя далеч повече от любоф към лафа, отколкото към Бога.
Мандарини! Я си мини на шкембе, че ме фана съвест!

Значи в тия вярвания и разни други неща общо взето за да се започне да се търси смисъл, се търси изначалната цел на тези, които са въвели правилото. Това са средновековните откаченяци. Затова един два цитата, квот намерих сега.
Това ще е постинг от цитати с извод- пак цитат накрая. После за мързеливите ще кажа пак какво мисля в отделен постинг

Начало:


Св. Василий Велики

Постът е духовно възрастване за семейството, майка на здравето, възпитател за младостта, украшение за старите, добър спътник за пътуващите, надежден съжител на обществото. Постът ражда пророците, дава крепост на силните, умъдрява законодателите. Постът е добър страж за душата, надежден спътник за тялото, оръжие за доблестните люде, училище за подвижниците. Той отстранява изкушенията, укрепва подвижниците в благочестието, става съжител на трезвостта, ражда целомъдрие в душите.


Архиепископ Серафим (Соболев), Слово в събота на първата седмица на Великия пост

...Не бива да ви обърква разпространеното мнение, че в нашата вяра са важни единствено догматите, а постът е нещо второстепенно. Както нарушаването на догматите, така и нарушаването на поста води след себе си нашата погибел. Затова в делото на спасението ни са необходими както догматическите, така и нравствените заповеди, защото и без едните, и без другите не можем да се спасим. Нима може да се каже, че една заповед е по-важна за нас, а друга не е така необходима за нашето спасение? Всички заповеди относно вярата и нравствеността — и заповедта за поста, и заповедта за вярата в Бога — са еднакво ценни за нас, защото и едните, и другите са излезли от устата на Самия Бог.


Жасмина Донкова

Въпросът за изясняването на същността и предназначението на поста в Православната църква е бил предмет на разглеждане през цялата история на Църквата. Това е една от причините той да намери място в творенията на почти всички свети отци и учители на Църквата, както и в изследванията на много съвременни богослови.
Сам Бог е поставил предписанието за поста още в Стария Завет, като е казал: "... обърнете се към Мене от все сърце с пост, плач и ридание" (Иоил. 2:12). Чрез поста Бог е искал да научи хората на послушание и въздържание.
... Проследявайки текстове от Свещеното Писание и каноните на Църквата, виждаме, че целта на поста е смиряването на човека пред Бога и усмиряване на плътските похоти и страсти. Това още веднъж доказва, че постът е не само благочестива традиция; той е Божествено установление и средство за общението ни с Бога. Той е част от пътя на нашето спасение. Затова основанието за спазване на поста не бива да се търси в някакво законничество, а в Божия промисъл за спасението на човека.


Мълвина Господинова

Освен отказ от определени храни човек трябва да се раздели и с лошите мисли и дела. Ако не може – по-добре да си направи една пролетна диета, без да си внушава, че пости.


Смисълът на постите е в отказването от пороците и греховете ни
Стефан Цветанов

Постите в Православната църква са въведени, за да ни помогнат да се усъвършенстваме духовно. Да се покаем за лошите си дела, да ги анализираме и чрез тайнствата Изповед и Причастие да получим прошка от Бога.

Днес, обаче, мнозина възприемат постите като средство за отслабване, други пък постят "за здраве".Настина, постите може и да са здравословни, а може и да се отслабне от тях. но техният смисъл съвсем не се състои в това, а в отказването от пороците и греховните ни наклонности. Лишаването от определен вид храни пък е лишаване от любов, смирение и послушание към Отца ни. Покаянието и молитвата са основните добродетели по време на пост. Ако не постигнем покаяние, то напразно бихме лишавали тялото си.

Мнозина днес казват: "Защо да постя, след като постоянно се лишавам?" Това обаче е твърде неправилна констатация от типа на "Защо да се храня, след като пак ще огладнея". Но понеже постът е духовна храна, то не бива да се лишаваме от нея. Не бива да лишаваме душата си от очистване, от осъзнаването на греховете си. Те и бездруго вредят най-вече на нас самите. Пречат ни да постигнем по-пълноценен, разумен и здравословен живот, като вместо това генерират у нас напрежение, безпокойство, неудовлетвореност, нервни кризи, себеупрекване.

Друг неправилен пост, който не носи нищо добро, е външният пост. Иисус ни съветва:

"Кога постите, не бивайте намръщени като лицемерците, защото те си правят лицата мрачни, за да се покажат пред човеците, че постят. Истина ви казвам, те получават своята награда. А ти, кога постиш, помажи главата си и умий лицето си, та да се покажеш, че постиш не пред човеците, но пред твоя Отец, Който е на тайно; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве." (Мат. 6:16-18)

За да бъдат постите ни истински полезни и спасителни, нека се покаем от любов. Да не осъждаме никого, а с чисто сърце да помолим Бог да ни дарува да открием, анализираме и изповядаме онези дела, които водят до отдалечаване от Всеподателя. И тъй "Светило за тялото е окото. Затова, ако твоето око бъде чисто, и цялото твое тяло ще бъде светло" (Мат. 6:22).

Латрево, може би действително да има полза за здравето, но не това е целта. Ако здравето е целта, тогава, както пише по- горе в цитатите, по- добре да кажем, че пазим здравословна диета, а не пост.
В 2000годишната история на наистина двуличната иначе Църква, едно от най- честите теологични заигравки е да търсим прост и верен начин да наричаме нещата. Ако целта на поста е била здравето на християните, тогава със сигурност щеше да има силно течение с призив да кажем че целта е здраве, а че Бог го тачим чрез здравето на телата си. Това, обаче не знам да се споменава. Грижата за здравето в нашта религия е дори нещо недотам добро.
Поста щом казваш помага за здраве(аз, знаеш, не вярвам дори в това) но това е нещо вторично, независимо и съвсем без значение по отношение на идеята с която трябва да започнеш този пост. Идеята с която трябва да започнеш е да направиш жертва, която едно - да ти напомня че черните мисли са пагубни за ума и душата ти и две - да направиш жертва пред Бог. Трето няма.

П.П. Ех. Напъва ме, яд ме е, но ме напъва да се оправдавам, че освен за финансов министър, не се смятам и за Патриарх. Слушал съм теологични спорове, имам приятел(отдавна не съм го виждал, дано си ОК, май френд Еди- отец Кирил) и изобщо много любопитствам що се отнася до всякакви библейски тълкования и сказания. Затва ги пиша. Дано ми мине номера.

latrevw написа:... това, което ме смущава е показността на тези обичаи, всички вкупом тръгваме да се кръстим, да палим свещи и да обикаляме църквата, а на другия ден сме си все същите лайна в отношениета си с другите хора.
иначе - да, има много магия в тези ритуали. специално паленето на свещ и на мен ми влияе много, особено свещичките, които паля за умрели роднини, някак наистина вярвам, че е за тях и че така поддържам връзката; и за здраве паля, но с малко срам - струва ми се адски нахално да искам от Бог да ме дари със здраве - аз трябва да си го даря, Бог се е уморил вече да прави чудеса за хората.

Капоейра - танц, спорт или изкуство? Нещо такова се е случило и с ритуалите. Секуларното ни общество е скъсало нишката с тайнството на обреда и е останала само една "показнаст" много подобна на споменатия танц - правиш нещо заради самото правене, заради собственото си удовлетворение и кеф(от танца).
И за "здравето" не си права, защото дори и то не е в твоя власт - можеш да се пазиш да не настинеш или да не се минеш и нищо повече. Не можеш да се предпазиш от заразяване с хепатит да речем при кръвопреливане или пък от прибори в ресторант (а от заразяването до цирозата е само крачка), не можеш да се предпазиш и от безумието на пътя, така че не го жали Дедо Боже, а пали вощеничка и горещо се моли.

прекрасни цитати си дал :)
едва ли можеше по-добре да защитиш моята теза
дори в първия цитат пише "майка на здравето" (знаеше, че затова ще се хвана, нали), последният чичко там дето е писал, просто не разбира, че духовно извисяване, радост, смиреност и благост се постигат точно когато внимаваш какво бухаш в тялото си, когато се съобразяваш колко енергия му е необходима, за да преработва и т.н. нямам много време сега, за да ги коментирам подробно, но от всички цитати се вижда нещо основно, нещо общо за повечето религии, вервания и всякакви други - чрез здраве постигаш и духовно равновесие. естествено, че не е лесно. т.е. лесно е само, ако го осъзнаеш. затова ти казвам, че според мен Бог много хитро го е измислил - като не ви чуват дебелите чутури, на ви пост - вие обичате да се подчинявате и доказвате, поне веднъж това да има смисъл.

естествено говоря с преувеличение и шегичка, щото нямам време, но ако си навит ще продължим темата :)

колкото повече пиша тук и колкото повече ти се опитваш да ме "обориш" (най-грубо казано), толкова повече започвам да си мисля, че той нашия, христиняския бог бил моя човек бе. Трябва да взема да прочета библията, ама "правилния завет" :)

странно нещо, изкарах се по-християнка от теб

latrevw написа:прекрасни цитати си дал :)
едва ли можеше по-добре да защитиш моята теза
дори в първия цитат пише "майка на здравето" (знаеше, че затова ще се хвана, нали), последният чичко там дето е писал, просто не разбира, че духовно извисяване, радост, смиреност и благост се постигат точно когато внимаваш какво бухаш в тялото си, когато се съобразяваш колко енергия му е необходима, за да преработва и т.н. нямам много време сега, за да ги коментирам подробно, но от всички цитати се вижда нещо основно, нещо общо за повечето религии, вервания и всякакви други - чрез здраве постигаш и духовно равновесие. естествено, че не е лесно. т.е. лесно е само, ако го осъзнаеш. затова ти казвам, че според мен Бог много хитро го е измислил - като не ви чуват дебелите чутури, на ви пост - вие обичате да се подчинявате и доказвате, поне веднъж това да има смисъл.

естествено говоря с преувеличение и шегичка, щото нямам време, но ако си навит ще продължим темата :)

колкото повече пиша тук и колкото повече ти се опитваш да ме "обориш" (най-грубо казано), толкова повече започвам да си мисля, че той нашия, христиняския бог бил моя човек бе. Трябва да взема да прочета библията, ама "правилния завет" :)

странно нещо, изкарах се по-християнка от теб

Бе толкова сме еднакви всичките, че няма накъде. Думи само христянин, атеист, вярвам, не вярвам, политика, демокрация, вероятности, случайности, обичи и омрази, думи думи, думи... много повече пречат отколкото помагат.
Естествено, че си повече от мене християнка. Нали те познавам каква си.
(да не говорим, че християнка аз въобще не съм)

latrevw написа: опитвам се да го разбера Грийна, но с този пост още повече ме обърка.
Мисля като теб, Мнемо, с тази разлика, че съм готова да приема дори идеята за един всевластен Бог. Само не вярвам, че всевластният Бог иска от нас жертви, иска почит. Не мога да приема, че като обичаш се налага да жертваш (сигурно има някакви изключения, но аз говоря по принцип). Склонна съм да приема, че сме деца на някакъв Бог (в каквото и форма или идея да е той) и от там правя аналогия със своите деца - аз не искам от тях жертви или почит към мен. Опитвам се само да ги насочвам, ако мога и наистина им желая основно здраве и после акъл. Та си мисля, че и Бог би искал това от нас, не мога да приема, че ни е създал, за да му се подчиняваме и да го почитаме. Трябва да има връзка между нас и Бог, между нас и децата ни, която да е взаимна и добронамерена, не насилствена, съпроводена с жертви и т.н.
Грийн, мислиш ли, че някого Бог е искал човек да жертва живота си за него - едва ли, това хората сами са си го налагани и не знам по какви причини.
Аз все пак ще продължа да вярвам, че има Бог, който няма нищо общо с представата, която хората налагат за него. За мен Бог е доброто, което съществува както между хората, така и доброто, което човек първо прави за себе си. Това е истинската жертва, да успееш да помогнеш на себе си, да имаш куража, акъла и желанието да го направиш, да избягаш от предразсъдъците и оковите, които си налагаш.

Ами Авраам и Исак?
Клопката тук е между това, което човек сам приписва на Бога спрямо своите си представи - и сАмите религиозни книги. И безчетните им четения и тълкувания.

Да не припомням репликата на героя от "Портокал с часовников механизъм", който предпочитал Стария завет пред Новия, защото в Новия имало "более конско, чем мариз и шибане" (последните две значи за Стария се отнассят). Добре де, припомних я.

Боев, хем си прав за Светата троица, хем знаеш, че не си съвсем. Християнството си е монотеистична религия, не може да се избяга от това.

Green Light написа:Значи в тия вярвания и разни други неща общо взето за да се започне да се търси смисъл, се търси изначалната цел на тези, които са въвели правилото. Това са средновековните откаченяци. Затова един два цитата, квот намерих сега.

Не, не са средновековните откаченяци.
Хранителни ограничения в определени периоди или моменти в годината има във всяка една религия, християнските се наслагват върху заварени такива ограничения.
И в тях има разлики - постите на католиците включват млечни продукти и яйца; нашите - не.

Постите не са свързани със здравето, освен с духовното (от строг пост например се освобождават бременни и кърмачки, както и болни хора).
Те имат характера на смиряване, стаяване, предчувствие; празникът е истински, ако е предшестван от въздържание. Постите са част от цикъл.
Затова не са и жертва, жертвата е съвсем пък различно нещо и отношението между християнството и жертвата ми се вижда ужасно сложно. То би трябвало да я изключва по принцип.

Мнемозина написа: Постите не са свързани със здравето, освен с духовното (от строг пост например се освобождават бременни и кърмачки, както и болни хора).

Уф, цял ден се опитвам да кажа, че духовното здраве се постига след като вече имаш здраво тяло, организъм.
Бременни и кърмачки, че и болни хора е ясно що са освободени, въпреки че е много спорно дали за един болен човек е хубаво да яде месо примерно.

"празникът е истински, ако предшестван от въздържание" - направо ме разстреля. когато ти се пише, би ли ми го разяснила малко, плс

latrevw написа: Уф, цял ден се опитвам да кажа, че духовното здраве се постига след като вече имаш здраво тяло, организъм.
Бременни и кърмачки, че и болни хора е ясно що са освободени, въпреки че е много спорно дали за един болен човек е хубаво да яде месо примерно.

"празникът е истински, ако предшестван от въздържание" - направо ме разстреля. когато ти се пише, би ли ми го разяснила малко, плс

Само, че не си права - духът държи тялото, а не обратното.

latrevw написа:
... болни хора е ясно що са освободени, въпреки че е много спорно дали за един болен човек е хубаво да яде месо примерно.

Да, но само ако го мислиш от гледната точка на днешното време, в което повечето болести са болести на охолството.

latrevw написа:"празникът е истински, ако предшестван от въздържание" - направо ме разстреля. когато ти се пише, би ли ми го разяснила малко, плс

Ще...

latrevw написа:...

"празникът е истински, ако предшестван от въздържание" - направо ме разстреля. когато ти се пише, би ли ми го разяснила малко, плс

Ако ми разрешиш да пофилософствам по темата, бих искала да кажа какво разбирам аз под подобно изказване.
По принцип, християнските празници са най-вече празници на духа, като душевността побеждава плътта, тъй като удовлетворявайки плътските си желания, ние започваме да ставаме егоисти.
Това е и идеята на самото християнство като цяло и най-значимите празници показващи този принцип са Коледа и Великден. Ако ме питаш, Великден би трябвало да е най-важния, имайки предвид, че точно с възкресението на Исус се доказва принципа на християнството и точно при него духът надделява над плътта.
Коледата от своя страна е празник през който трябва да дадем нещо от себе си, да покажем обичта си, да помогнем на нуждаещите се, да им направим един истински душевен подарък. Но някак си, покрай меркантилността на празника, Коледата става по-тачена от християните и най-вече от децата им.
Ето защо, за да успеем да вникнем в същината на самите празници, ние, като християни, трябва да подтиснем плътските си страсти от всякакъв вид, за да можем да усетим най-пълноценно духа и на Коледа и на Великден и да се доближим максимално до отричането на плътта пред душевността и добротата.

Не че постя, де... ей го - са отивам на суджук

maggot написа:
Не че постя, де... ей го - са отивам на суджук

ма той сигурно е постен суджук... от постно прасе!

latrevw написа:"празникът е истински, ако предшестван от въздържание" - направо ме разстреля. когато ти се пише, би ли ми го разяснила малко, плс

Да, ама както и да го мисля, се оказва, че не може накратко да се обясни. В плана на християнството вярно е и това, което Магот пише по-горе; има под него и още доста смисли.

Днес сме изгубили усещането за сакралност в празниците, в тях вече няма мистика.
Едно заради социалистическите празници, после - това, което с радост приехме от запад също го приехме само откъм едната му страна, по-достъпната.
От първия ден на постите молът до нас беше пищно украсен и готов за... каквото трябва да е готов един мол преди Коледа.

Nejimaki-dori написа:

latrevw написа: Уф, цял ден се опитвам да кажа, че духовното здраве се постига след като вече имаш здраво тяло, организъм.
Бременни и кърмачки, че и болни хора е ясно що са освободени, въпреки че е много спорно дали за един болен човек е хубаво да яде месо примерно.

"празникът е истински, ако предшестван от въздържание" - направо ме разстреля. когато ти се пише, би ли ми го разяснила малко, плс

Само, че не си права - духът държи тялото, а не обратното.

ами не мога да се съглася. принципно, да, духът е по-силен, защото в момент на криза, той може да направи чудеса с тялото. НО, аз говоря за обичайния ритъм на живот, ако започнеш да се грижиш така, че тялото да ти е здраво, духът ти се избистря и би следвало да достигне висоти, които иначе просто остават непознати за небрежния към здравето си човек.
само си разсъждавам, а и съм виждала няколко примера. много приповдигнато звучи, но мисля, че е и вярно.
това е към което аз се стремя. нито постя, нито водя активен живот, с който да затвърдя убеждението си, но се надявам, че някой ден ще успея :)

latrevw написа:

Nejimaki-dori написа:

latrevw написа: Уф, цял ден се опитвам да кажа, че духовното здраве се постига след като вече имаш здраво тяло, организъм.
Бременни и кърмачки, че и болни хора е ясно що са освободени, въпреки че е много спорно дали за един болен човек е хубаво да яде месо примерно.

"празникът е истински, ако предшестван от въздържание" - направо ме разстреля. когато ти се пише, би ли ми го разяснила малко, плс

Само, че не си права - духът държи тялото, а не обратното.

ами не мога да се съглася. принципно, да, духът е по-силен, защото в момент на криза, той може да направи чудеса с тялото. НО, аз говоря за обичайния ритъм на живот, ако започнеш да се грижиш така, че тялото да ти е здраво, духът ти се избистря и би следвало да достигне висоти, които иначе просто остават непознати за небрежния към здравето си човек.
само си разсъждавам, а и съм виждала няколко примера. много приповдигнато звучи, но мисля, че е и вярно.
това е към което аз се стремя. нито постя, нито водя активен живот, с който да затвърдя убеждението си, но се надявам, че някой ден ще успея :)

извинявам се, че се намесвам, че и доста цинично при това, но... доколкото си спомням... има една пословица:
гъз глава затрива...

maggot написа:

latrevw написа:...

"празникът е истински, ако предшестван от въздържание" - направо ме разстреля. когато ти се пише, би ли ми го разяснила малко, плс

Ако ми разрешиш да пофилософствам по темата, бих искала да кажа какво разбирам аз под подобно изказване.
По принцип, християнските празници са най-вече празници на духа, като душевността побеждава плътта, тъй като удовлетворявайки плътските си желания, ние започваме да ставаме егоисти.
Това е и идеята на самото християнство като цяло и най-значимите празници показващи този принцип са Коледа и Великден. Ако ме питаш, Великден би трябвало да е най-важния, имайки предвид, че точно с възкресението на Исус се доказва принципа на християнството и точно при него духът надделява над плътта.
Коледата от своя страна е празник през който трябва да дадем нещо от себе си, да покажем обичта си, да помогнем на нуждаещите се, да им направим един истински душевен подарък. Но някак си, покрай меркантилността на празника, Коледата става по-тачена от християните и най-вече от децата им.
Ето защо, за да успеем да вникнем в същината на самите празници, ние, като християни, трябва да подтиснем плътските си страсти от всякакъв вид, за да можем да усетим най-пълноценно духа и на Коледа и на Великден и да се доближим максимално до отричането на плътта пред душевността и добротата.

Не че постя, де... ей го - са отивам на суджук

копче не мога да кажа. благодаря, че пофилософства. много ми хареса, особено това за Великден
а иначе много ми се да даваме нещо от себе си и без да е Коледа.
и въобще много ми се иска да имат час по религия децата; за да не се налага на 40 години да се лутат като мен в разбиранията си.

Мнемозина написа:Едно заради социалистическите празници, после - това, което с радост приехме от запад също го приехме само откъм едната му страна, по-достъпната.
От първия ден на постите молът до нас беше пищно украсен и готов за... каквото трябва да е готов един мол преди Коледа.

да, абсолютно е така. аз затова и тръгнах от това да питам Грийна как децата му възприели идеята, защото ми се струва, че днешните деца са много далеч от това да правят жертви, особено по Коледа, това е времето на големите и скъпи подаръци, за съжаление. сега ми щукна една идея - да предложа на моите деца тази Коледа парите за подаръци да ги използваме, за да ги дарим някъде, да бъде жест от тяхна страна, да не получат подарък, а вместо това да дарят.
предполагам, че ще ме освиркат много жестоко, но ще пробвам и ще ви докладвам утре :)

сър Айвънхоу написа: извинявам се, че се намесвам, че и доста цинично при това, но... доколкото си спомням... има една пословица:
гъз глава затрива...

що бе, много на място, казано накратко баш така си е

latrevw написа: да, абсолютно е така. аз затова и тръгнах от това да питам Грийна как децата му възприели идеята, защото ми се струва, че днешните деца са много далеч от това да правят жертви, особено по Коледа, това е времето на големите и скъпи подаръци, за съжаление. сега ми щукна една идея - да предложа на моите деца тази Коледа парите за подаръци да ги използваме, за да ги дарим някъде, да бъде жест от тяхна страна, да не получат подарък, а вместо това да дарят.
предполагам, че ще ме освиркат много жестоко, но ще пробвам и ще ви докладвам утре :)

ти ако се разминеш само с освиркването...

windcolours написа:

latrevw написа: да, абсолютно е така. аз затова и тръгнах от това да питам Грийна как децата му възприели идеята, защото ми се струва, че днешните деца са много далеч от това да правят жертви, особено по Коледа, това е времето на големите и скъпи подаръци, за съжаление. сега ми щукна една идея - да предложа на моите деца тази Коледа парите за подаръци да ги използваме, за да ги дарим някъде, да бъде жест от тяхна страна, да не получат подарък, а вместо това да дарят.
предполагам, че ще ме освиркат много жестоко, но ще пробвам и ще ви докладвам утре :)

ти ако се разминеш само с освиркването...

мдааам... подозирам, че и други "жестове" може да предизвика...

latrevw написа:... ако започнеш да се грижиш така, че тялото да ти е здраво, духът ти се избистря и би следвало да достигне висоти, които иначе просто остават непознати за небрежния към здравето си човек...

Ще тренирам тялото си, за да заздравя духа си, за да надвия тленното, обаче, ми трябва здрав дух.

latrevw написа:... да правят жертви, особено по Коледа,...

Коледа е Рождество Христово. Родил (ни) се е Спасител. Влъхвите му се покланят и го даряват с дарове. Къде е мястото на жертвата тука?

Талибан написа:

latrevw написа:... ако започнеш да се грижиш така, че тялото да ти е здраво, духът ти се избистря и би следвало да достигне висоти, които иначе просто остават непознати за небрежния към здравето си човек...

Ще тренирам тялото си, за да заздравя духа си, за да надвия тленното, обаче, ми трябва здрав дух.

абе, да, стана като кокошката и яйцето, кое е първо :) значи се връщаме към "традицията" - взаимосвързани са и не може едното без другото :)

Талибан написа:

latrevw написа:... да правят жертви, особено по Коледа,...

Коледа е Рождество Христово. Родил (ни) се е Спасител. Влъхвите му се покланят и го даряват с дарове. Къде е мястото на жертвата тука?

ами нали и аз това питам от самото начало, защо жертва? той не иска жертви от нас
ти как разбираш постите?

Талибан написа:

latrevw написа:... да правят жертви, особено по Коледа,...

Коледа е Рождество Христово. Родил (ни) се е Спасител. Влъхвите му се покланят и го даряват с дарове. Къде е мястото на жертвата тука?

Ами прасето? :lol::lol:

Мнемозина написа:

Талибан написа:

latrevw написа:... да правят жертви, особено по Коледа,...

Коледа е Рождество Христово. Родил (ни) се е Спасител. Влъхвите му се покланят и го даряват с дарове. Къде е мястото на жертвата тука?

Ами прасето? :lol::lol:

то е един от главните герои в постановката...

latrevw написа:
ами нали и аз това питам от самото начало, защо жертва? той не иска жертви от нас
ти как разбираш постите?

разбирам жертвата като следствие на вярата
безброй пъти се е налагало на децата ми да ми се доверяват ей така на сляпо и да правят неща които не са им приятни или се страхуват от тях
само защото им казвам че това така се прави, че няма друг начин, че няма страшно
и те жертват своите неща заради мен, вярвайки че винаги им мисля добро

много сложно стана:lol:
трябва да има някакъв начин човек да се заобича или поне по-малко да се мрази
вярата е утеха, какво има да и нищим

shshtt написа: безброй пъти се е налагало на децата ми да ми се доверяват ей така на сляпо и да правят неща които не са им приятни или се страхуват от тях
само защото им казвам че това така се прави, че няма друг начин, че няма страшно
и те жертват своите неща заради мен, вярвайки че винаги им мисля добро

О, Господи, ти верно си бил в женско тяло...

сър Айвънхоу написа:

shshtt написа: безброй пъти се е налагало на децата ми да ми се доверяват ей така на сляпо и да правят неща които не са им приятни или се страхуват от тях
само защото им казвам че това така се прави, че няма друг начин, че няма страшно
и те жертват своите неща заради мен, вярвайки че винаги им мисля добро

О, Господи, ти верно си бил в женско тяло...

абе ей още съм тук и ако те докопам ще видиш звезди посред бял ден

shshtt написа:
абе ей още съм тук и ако те докопам ще видиш звезди посред бял ден

олелеее... това вече е заразно... побойница такава!

latrevw написа:....

абе, да, стана като кокошката и яйцето, кое е първо :)...

Така ми прозвуча и на мен, но не посмях да го напиша. :)))

latrevw написа:

Талибан написа:

latrevw написа:... да правят жертви, особено по Коледа,...

Коледа е Рождество Христово. Родил (ни) се е Спасител. Влъхвите му се покланят и го даряват с дарове. Къде е мястото на жертвата тука?

ами нали и аз това питам от самото начало, защо жертва? той не иска жертви от нас
ти как разбираш постите?

Постите са всичко друго, но е и жертва.
Прочети Библията и ако не са ти се изяснили нещата дискутирай, всъщност, и да са ти се изяснили пак.
Исус е бродил 40 дни в пустинята на пост и молитва, като през това време е устоял на изкушенията на сатаната.
Сиреч - как ще си ревностен(силен) във вярата, ако не можеш да се справиш с телесните/плътските изкушения.
Нещо такова има засегнато и от доста философи - духът(умът) на затъналите в охолство е предразположен към леност.
Сложно е.

Талибан написа: Постите са всичко друго, но е и жертва.
Прочети Библията и ако не са ти се изяснили нещата дискутирай, всъщност, и да са ти се изяснили пак.
Исус е бродил 40 дни в пустинята на пост и молитва, като през това време е устоял на изкушенията на сатаната.
Сиреч - как ще си ревностен(силен) във вярата, ако не можеш да се справиш с телесните/плътските изкушения.
Нещо такова има засегнато и от доста философи - духът(умът) на затъналите в охолство е предразположен към леност.
Сложно е.

ами аз всъщност мисля точно като теб. постите са вяра, само че аз си мисля, че трябва да устояваш през цялото време, а то всъщност не е и устояване, когато повярваш. вярвайки, ти си убеден и се стараеш да следваш пътя, който си избрал. не мога да приема постите като 40-дневно мъчение, след което като си доказал, че можеш да устоиш, сядаш и мяташ прасето и ти става лошо от преяждане.
но прав си, много е сложно и е много интересно, още много има да изчета докато си го изясня :)