3o4o.net

shshtt написа: ...а на мен ежедневието ми вкъщи много ми харесва - занимавам се, пиша си, чета си и деня минава неусетно
винги съм мечтала да ми се случи това

Мечтала си си да се самоизолираш. Дрън-дрън. Както и сама забелязваш - издивяваш вече.

shshtt написа:но мъжа ми е недоволен, че не му обръщам внимание и съм погълната от тези си занимания
какво да си говорим като него не го интересуват моите неща, а на мен ми е скучно само едни и същи битовизми да нищим

А да си се замисляла, че нямаш нищо интересно за него освен битовизмите? По-скоро мъжа ти е недоволен че си се занемарила, да ти кажа.

Са, като те чета, то тва твойто не е криза в брака. Тва е лична криза, която прехвърляш в брака.
Честно!
Като не можеш да работиш, ходи в центрове за подпомагане на деца в неравностойно положение на доброволни начала. Започни да излизаш между хора, разнообрази си някак ежедневието с нещо по-смислено от това да изпадаш в депресии и да обвиняваш най-близките си за решения взимани от самата теб и нещата ще се наредят самички.
Т.е. - намери си нещо да вършиш навън, за да нямаш време да мислиш за глупости и си реди.

Имам една такава лейди на главата - като не излиза една седмица, е в състояние да си завре левия крак в дясното ухо минавайки през кучешките зъби и изпада точно в такива състояния дето ти ги описваш - изисква внимание, мрънкя за щяло и нещяло, философства ми и ме изкарва извън нерви. Ама е на 10 години.

Аз съм от групата на разведените и за това си позволявам да изкажа моето мнение. Това, което прочетох силно ми напомни на моята история. Когато се изправих пред този проблем с отчуждението, когато разбрах, че след 20 години мъжът ми май не знаеше дори кой е любимият ми филм или книга....., когато се окажеш една даденост, част от интериора, правиш избора. Е решението е много трудно и най-вече защото си легнал на навика, на инерцията, стаха от самотата и най-гадното е ,че си казваш като остарея кой ще е до мен. Това те превръща в безлично същество, какво е това та нали сме заедно с някой за да споделяме общи интереси, цели и т.н. , а не всеки да си оформя свой свят , кога реален кога виртуален, това е още по гадно А самотата когато си до човека е най-страшна. А децата не са оправдание не трябва да им слагаме тази тежест на раменете, те не го заслужават. А когато най-накрая аз казах откровено , че така не мога да живея , че се разделяме те /децата/ ми казаха -не разбираме защо чак сега, е това ме заболя много. Сложно е решението, но още един компромис, още един компромис..... и накрая какво ще стане от теб като личност?
А това с живеенето като на общежитие, не си го причинявай то ще е твърде тежко за психиката ти, пробвала съм го.
Гледай по възможност в Народния театър "Дребни брачни престъпления", много е подходящ в момента за теб , всичко което ти казваме и преживяваш е много хубаво казано, поне според мен.

maggot написа:... Ама е на 10 години.

Pipi написа:....
Гледай по възможност в Народния театър "Дребни брачни престъпления", много е подходящ в момента за теб , всичко което ти казваме и преживяваш е много хубаво казано, поне според мен.

После задължително войната на семейство Роуз.
Дрън дрън.
Няма театър, който да съвпада с реална ситуация. Ние "черно" като кажеме и разбираме сто неща, камо ли да намери Шът съвпадение за "криза в брака"

те !
аз кат ви казвам, че ни четат от сичките преси и лелевизии..

За филм, гледай този:
http://trailerx.com/film/razdeleni-zaedno.html

vyara написа:За филм, гледай този:
http://trailerx.com/film/razdeleni-zaedno.html

бе ти докога ще пускаш на всеослушание филмографията ми?!
ей...човек ни да си пусне коса ни да оплешивее...
се търчи некой а го снима и после го лепят у 3о4о

WALL-E написа: всъщност нямаше кавга
прсто един ден дойде, застана на буквата "ф" на вратата и каза
"искам да взема хладилника и пералнята, защото само това ми липсва в къщата"

имахме 20 години едно добро по всички критерии семейство

в тази тема така казваш
но в друга - "взех окончателно решение, след тази минута може да се разруши целия мой живот до сега, но и да ми подари нов истински живот", и тогава всички ти го пожелахме, от този ден до развода ви мина малко повече от половин година
така ли си го представяше
защо сега прехвърляш изцяло отговорността за решението и вината за отношенията ви само на нея

snowprincess написа: в тази тема така казваш

от този ден до развода ви мина малко повече от половин година

до фактическият ни
там с разните подписи пред съда
а случката с "ф" е доста по-преди
може би година
вече не помня таквиз дати щото са в миналото
кое точно е развода? подписа или отказа от съжителство?!

WALL-E написа:

важното е и двамата да сте щастливи, в мир със себе си и с решението, което сте взели тогава, избрали сте да не се борите за семейството си, мислейки, че някъде другаде е истинския живот

Забравих да отбележа, при хора около мен с пораснали деца /съответно с отпадане на ангажименти /нещо обичайно е издивяването. тъй , че приеми го като събръжение, макар и може би фалшиво успокоително. именно това и имах впредвид гат рекох тогава да се търси общо хоби или нещо подобно като безопасен мост към избабяването над бурната река на средната възраст. В тъз река колко двойки са се удавиле малеееееей

Га бях млад и мислех, че всичко зная, давах съвети. Даже в казармата си изкарвах пари за цигари давайки мъдри съвети.
С годините почнах да виждам от няколко гледни точки и да съм сигурен, че има още поне една, която пропускам.

ми говориме си. ма и брака не е нещо което назор мисля че трябва да се дърпа, тегли и спасява, особено подчертавам пак при големи деца. наще се разведоха когато бех големичък и ко, не съм съвсем ментален инвалид

snowprincess написа:важното е и двамата да сте щастливи, в мир със себе си и с решението, което сте взели тогава

махнах другата част щото визира двамата
важното е, че бастуните* са щастливи
имат си х`апартамент, къща с двор, щерка а ги гледа на старини, внучета а ги едосват докато си гледат сериалите турски:winkw:

Сноу, ся погледнах за датите...за да не говоря пак глупости онлайн
щото наистина не помня вече егн
да, не съм съвсем прав и с времената
-чупенето на крака го помня добре- 10.04.2007
/рождения и ден...то и аз тогава си строших палеца на крака докато бях на състезанието и куцуках с месеци, но все пак ходех /
-буквата "Ф" беше някъде малко преди РД на сина /помня, че не го празнувахме заедно заради тия работи... значи някъде юли да е било 2007/
-"натискнето на бутона" 09.2007
-развода с подписите 05.2008

важното е дъртите да са щастливи оУбаче



* опа.. бастуни- тъст/тъща заслужили си названието
/б.р./

приятели много ми е важно какво мислите и страшно ми помагате
ще си помълча малко сега на тая тема, че дано ми се избистри главата

това са сред доста болезнените и сложни въпроси в живота. Уж гледаме филми, гледаме приятели, но като ни опре яйцето на г-за, нещата са различни. Всеки преживява семейния живот, неуважението (то се оказва при разговор, че е във всяка страна, но никой го не вижда така, а само вижда какво другия не прави/не уважава) в него, нетолерантността на другия (а си мислим, че ние сме толерантните, а другия - не) и ... до някъде това си е така, щото заедно живеят 2 различни вселени, с различни виждания за неуважение, толерантност, компромиси (а, забравих да спомена, че и всеки от 2-мата е правил големи, значими компромиси, докато другия - йок), любов и вярност. И в целия този хаос да се намери път и разбирателство за 2-мата си е едно чудо.

2 пъти съм се развеждал, последните 3-4 години също бях многократно на ръба, а тук-таме и отвъд ръба на същото. Разговори - много. С различни жени. И с приятели преди и след развод. След криза. И с приятелки. Та с някои допълнения - всичко се свежда до горните неща, в които 2-те вселени не намират общ език и най-често са си потеглили по някакъв собствен, затворен път. Много рядко съм срещал случай, дето само едната страна да е права, но има доста случаи, дето съм склонен да повярвам много повече на едната страна. Но в края на краищата то си е лично решение дали да продължиш с някого или не. Да правиш още компромиси или не. Все пак в едно нещо се убедих - ако има някакъв начин да усещаш, че човекът до теб ще продължи да ти е приятел и въпреки проблемите може би ще разчиташ на него (щот не се знае какво още ще дойде), заслужава си да опиташ още. На тази база съм опитвал до сега. Трудно ми е да кажа дали не съм бъркал, но тук вече идват в уравнението и характер и странични обстоятелства (деца - хм, аз си се разведох, въпреки че тогава децата ми бяха малки и не изчаках да пораснат, семейство, работа), трудно ми е да преценя дали и в последно време не бъркам, но щом не съм сторил нещо друго все още - значи вярвам, че това е правилно. А иначе - болки от съжителството - страшно много. И не отминават лесно. Ама никак. И има защо. Но и тук е добре да се седне на масата и ако е възможно да се каже кое, как, защо. Тези разговори са най-трудни. Моят опит е, че евентуално най-добре такъв разговор минава, ако 2-мата могат да се изслушат без прекъсване и след по 1-2 тиради, да се оттеглят и помислят върху казаното от другия.

Много има по този въпрос, много мога да кажа от опит и наблюдения, но за сега - стига :) Опитах се да нахвърля някои от най-важните моменти.

Piqndurnik написа:...
С годините почнах да виждам от няколко гледни точки и да съм сигурен, че има още поне една, която пропускам.

Хех, от кога не бях чел нещо таквоз... може ли да те цитирам?

Наздраве :)

snowprincess написа: ти направи огромна глупост

Според мен не е вярно. Уважавам такъв порив и стремеж. Най-голямата ценност в животеца не е да си живуркаш кротко и рационално и запазвайки статуквото с цената на себе си. Трябва или да правиш туй що сърцето ти желае или поне да опиташ за да се освободиш от мислите и съжаленията ами ако...

Когато има любов, всичко се оправя, мисли и действай умно и отговорно. Иначе - кризи всякакви. Моята любов - трябваха и 6 години за да умре - трепаха я по-главата, млатиха я с бухалка - не ще и не ще да мре мама и мръсна и издръжлива...Докато накрая ми отмиля...Много ми е тъжно. Но сама ми е по-добре. Това е защото съм козирог, сигурно. Но страшно е да се прибираш при някого у дома, а да си толкова сам. Усещането ми напомняше описанията на Джек Лондон за северната нощ - космически студ и мрак.

Fairy of the Flowers написа:...с цената на себе си.

С цената на себе си... Уау! Ама кой си ти и кое е това себе си един Господ знае. Ти (не ти конкретно, а всеки един от нас поотделно) е едно нищо, бай Никой. Само егото ни е голямо и охранено, седнало ни върху очите. Всеки един поотделно, без хора около себе си, които да му придават роля и значение е едно абсолютно кухо нищо. Ни-що. Нада. Велика празнота.
Тъй че не бойте се, нищо не е изгубено, щото нищо не е намерено.

vyara написа:

Fairy of the Flowers написа:...с цената на себе си.

С цената на себе си... Уау! Ама кой си ти и кое е това себе си един Господ знае. Ти (не ти конкретно, а всеки един от нас поотделно) е едно нищо, бай Никой. Само егото ни е голямо и охранено, седнало ни върху очите. Всеки един поотделно, без хора около себе си, които да му придават роля и значение е едно абсолютно кухо нищо. Ни-що. Нада. Велика празнота.
Тъй че не бойте се, нищо не е изгубено, щото нищо не е намерено.

Има (поне) 10 вида хора. Такива, които разбират двоичната математика и такива, които не я разбират. Тва беше май по друга тема. Ама нищо де.
Ни в клин, ни в ръкав се включвам... сефте

Та има (поне) много видове хора. Някои живеят заради другите. И намират смисъла на живота си в това. Други живеят заради себе си. Та не си много права, мисля. Всеки един от нас поотделно си е нещо. Какво точно е друг въпрос.

Gaspode написа:
Има (поне) 10 вида хора. Такива, които разбират двоичната математика и такива, които не я разбират. Тва беше май по друга тема. Ама нищо де.
Ни в клин, ни в ръкав се включвам... сефте

Та има (поне) много видове хора. Някои живеят заради другите. И намират смисъла на живота си в това. Други живеят заради себе си. Та не си много права, мисля. Всеки един от нас поотделно си е нещо. Какво точно е друг въпрос.

Според мен има един вид хора - заблудени. Но по-голямата част от тях се окичват и с титлата самозаблуждаващи се или самозалъгващи се.

Така или иначе гледай крайния резултат - какво сочи той? Че все ще се издъниш. Колкото и за умен да се мислиш. Тъй че по-добре да не се мислим за много умни и че знаем какво е най-добро за нас, щото се ооказва, че не знаем. Фактите го сочат.

vyara написа: Според мен има един вид хора - заблудени. Но по-голямата част от тях се окичват и с титлата самозаблуждаващи се или самозалъгващи се.

Така или иначе гледай крайния резултат - какво сочи той? Че все ще се издъниш. Колкото и за умен да се мислиш. Тъй че по-добре да не се мислим за много умни и че знаем какво е най-добро за нас, щото се ооказва, че не знаем. Фактите го сочат.

Е то по таз логика фактите сочат, че всички ще умрем. Що да протакаме тогава?

Gaspode написа:

vyara написа: Според мен има един вид хора - заблудени. Но по-голямата част от тях се окичват и с титлата самозаблуждаващи се или самозалъгващи се.

Така или иначе гледай крайния резултат - какво сочи той? Че все ще се издъниш. Колкото и за умен да се мислиш. Тъй че по-добре да не се мислим за много умни и че знаем какво е най-добро за нас, щото се ооказва, че не знаем. Фактите го сочат.

Е то по таз логика фактите сочат, че всички ще умрем. Що да протакаме тогава?

А що да не се насладим на малкото дадени ни моменти, без да се лутаме като мухи без глави, да хленчим, да роптаем, да се тръшкаме за щяло и нещяло, да се потискаме и нервничим като откачалки или двегодишни деца що не сме щастливи и колко горък и безцелен е тоз смотан живот?!

Още нещо да допълня към моята теза, като почнахме да делим хората на категории. Има хора, които умеят да са щастливи. Независимо от начина си на живот, от партньора до себе си и въобще от дреболиите. Има хора, които могат и решават да обичат. Решават. Не им се е паднало късмет. Това е решение, много е важно да се знае. Избор! А има и хора, които не могат. Т.е. по-правилно е да се каже не са се научили. Те и сто брака да имат и със златни лъжици да се хранят, пак ще са същите нещастни офци. Кво да говорим повече. :blum:

vyara написа: А що да не се насладим на малкото дадени ни моменти, без да се лутаме като мухи без глави, да хленчим, да роптаем, да се тръшкаме за щяло и нещяло, да се потискаме и нервничим като откачалки или двегодишни деца що не сме щастливи и колко горък и безцелен е тоз смотан живот?!

Още нещо да допълня към моята теза, като почнахме да делим хората на категории. Има хора, които умеят да са щастливи. Независимо от начина си на живот, от партньора до себе си и въобще от дреболиите. Има хора, които могат и решават да обичат. Решават. Не им се е паднало късмет. Това е решение, много е важно да се знае. Избор! А има и хора, които не могат. Т.е. по-правилно е да се каже не са се научили. Те и сто брака да имат и със златни лъжици да се хранят, пак ще са същите нещастни офци. Кво да говорим повече. :blum:

Ми говорим си просто. Даже и не спорим, мисля, щото няма за какво. Стоя ти пост спицялно съм напълно съгласен. Ако си спомняш, аз ти разправях, че приятелството е само в посока от теб към другите. Т.е. ти можеш да решиш да си приятел на някого, но не можеш да решиш някой да ти е приятел. И с любоФта е същото.

Бтв, другата седмица вероятно пак ще скокна до Русе...

vyara написа: А що да не се насладим на малкото дадени ни моменти, без да се лутаме като мухи без глави, да хленчим, да роптаем, да се тръшкаме за щяло и нещяло, да се потискаме и нервничим като откачалки или двегодишни деца що не сме щастливи и колко горък и безцелен е тоз смотан живот?!

Още нещо да допълня към моята теза, като почнахме да делим хората на категории. Има хора, които умеят да са щастливи. Независимо от начина си на живот, от партньора до себе си и въобще от дреболиите. Има хора, които могат и решават да обичат. Решават. Не им се е паднало късмет. Това е решение, много е важно да се знае. Избор! А има и хора, които не могат. Т.е. по-правилно е да се каже не са се научили. Те и сто брака да имат и със златни лъжици да се хранят, пак ще са същите нещастни офци. Кво да говорим повече. :blum:

Да, и аз съм съгласен с тоя пост
(Разбира се, съгласен съм по начин коренно различен от сългасието на Гаспода. Не знам как така, но съм сигурен)

Gaspode написа:
Ми говорим си просто. Даже и не спорим, мисля, щото няма за какво. Стоя ти пост спицялно съм напълно съгласен. Ако си спомняш, аз ти разправях, че приятелството е само в посока от теб към другите. Т.е. ти можеш да решиш да си приятел на някого, но не можеш да решиш някой да ти е приятел. И с любоФта е същото.

Бтв, другата седмица вероятно пак ще скокна до Русе...

Така е, прави си за приятелството. Още когато го каза преди аз съм го запомнила, не бях се замисляла, че това е така и още тогава бях съгласна с теб, макар и да не ти го казах. Ама да не отплесваме темата сега.

Ми скокни, бе, ама ти бързо подскачаш, не може човек да се нагоди.

vyara написа: Така е, прави си за приятелството. Още когато го каза преди аз съм го запомнила, не бях се замисляла, че това е така и още тогава бях съгласна с теб, макар и да не ти го казах. Ама да не отплесваме темата сега.

Бе винаги съм прав аз. Даже Грийна ще го схване някой ден... :bigsmile::bigsmile:

Смешно, колко различни и твърди възгледи има всеки и как строго и безусловно съди различното мнение. С три думи не може да се много. Това беше просто схема - " с цената на себе си". Забелязала съм, че всеки мислещ човек рано или късно престава да е толкова категоричен.

Fairy of the Flowers написа: Смешно, колко различни и твърди възгледи има всеки и как строго и безусловно съди различното мнение. С три думи не може да се много. Това беше просто схема - " с цената на себе си". Забелязала съм, че всеки мислещ човек рано или късно престава да е толкова категоричен.

Ах!
Или пък толкова сериозен и насериозно вземащ се.

Fairy of the Flowers написа:Забелязала съм, че всеки мислещ човек рано или късно престава да е толкова категоричен.

честно казано... напоследък все повече се замислям... 2+2 дали е равно на 4... дали не е 5... или 3...

vyara написа:

Fairy of the Flowers написа: Смешно, колко различни и твърди възгледи има всеки и как строго и безусловно съди различното мнение. С три думи не може да се много. Това беше просто схема - " с цената на себе си". Забелязала съм, че всеки мислещ човек рано или късно престава да е толкова категоричен.

Ах!
Или пък толкова сериозен и насериозно вземащ се.

Е сега не ми разправяй, че се мислиш за една частица светлина от безкрая без самосъзнание и без его. И изобщо не ставаше въпрос за това. Ама хайде дано не го разбираш. Иначе принципно мисля като теб. И принципно съм много принципна.

shshtt написа: Чувствам се ужасна глупачка.

да се изкажа и аз дълбокомъдрено. животът е кратък, пъстър, удивителен и безценен. тече толкова бързо! не изпускай възможността да си щастлива!

Fairy of the Flowers написа:

vyara написа:

Fairy of the Flowers написа: Смешно, колко различни и твърди възгледи има всеки и как строго и безусловно съди различното мнение. С три думи не може да се много. Това беше просто схема - " с цената на себе си". Забелязала съм, че всеки мислещ човек рано или късно престава да е толкова категоричен.

Ах!
Или пък толкова сериозен и насериозно вземащ се.

Е сега не ми разправяй, че се мислиш за една частица светлина от безкрая без самосъзнание и без его. И изобщо не ставаше въпрос за това. Ама хайде дано не го разбираш. Иначе принципно мисля като теб. И принципно съм много принципна.

Искаш да чуеш моята теория за частиците ли?
Моята теория е по-скоро, че ние сме проводници на частици. Ето това сме. Можем да провеждаме светлина, а можем да сме подвластни на някакви тъмни частици, които учените още търсят да засекат. Обаче можем едното и другото. Всички го можем и всички го правим. Понякога, даже много по-често, другите го правят вместо нас. Демек ние сме пасивните, защото не знаем къде са ни копчетата.

vyara написа: Искаш да чуеш моята теория за частиците ли?
Моята теория е по-скоро, че ние сме проводници на частици. Ето това сме. Можем да провеждаме светлина, а можем да сме подвластни на някакви тъмни частици, които учените още търсят да засекат. Обаче можем едното и другото. Всички го можем и всички го правим. Понякога, даже много по-често, другите го правят вместо нас. Демек ние сме пасивните, защото не знаем къде са ни копчетата.

Това е вярно. А другото би трябвало да е целта на цялото съществуване. Според мен де. Сигурно това е вечният живот.

ELBI написа:... И в целия този хаос да се намери път и разбирателство за 2-мата си е едно чудо.
...

vyara написа: А що да не се насладим на малкото дадени ни моменти, без да се лутаме като мухи без глави, да хленчим, да роптаем, да се тръшкаме за щяло и нещяло, да се потискаме и нервничим като откачалки или двегодишни деца що не сме щастливи и колко горък и безцелен е тоз смотан живот?!

Още нещо да допълня към моята теза, като почнахме да делим хората на категории. Има хора, които умеят да са щастливи. Независимо от начина си на живот, от партньора до себе си и въобще от дреболиите. Има хора, които могат и решават да обичат. Решават. Не им се е паднало късмет. Това е решение, много е важно да се знае. Избор! А има и хора, които не могат. Т.е. по-правилно е да се каже не са се научили. Те и сто брака да имат и със златни лъжици да се хранят, пак ще са същите нещастни офци. Кво да говорим повече. :blum:

съвсем не съм съгласна
звучи като изрецетирано от някой гуру:shy:
щастието е нещо съвсем естествено и просто
когато си щастлив се смееш с цяло гърло, живота е искрящ и нищо не трябва
всеки поне за малко го е изпитвал
да се нарича спокойствието щастие винаги ми се е струвало обидно
просто всяко нещо се плаща и избираш от страх
тъй като всичко хубаво, всяка радост се плащат с равен по сила отказ от нещо и тъга

shshtt написа: щастието е нещо съвсем естествено и просто

Абсолютно!

shshtt написа:когато си щастлив се смееш с цяло гърло, живота е искрящ и нищо не трябва

Може и съвсем тихо и кротко да се усмихваш.

shshtt написа: да се нарича спокойствието щастие винаги ми се е струвало обидно

Никой не нарича спокоствието щастие. Когато човек е щастлив и всичко му е ок, той е спокоен и уверен. Т.е. спокойствието е резултат някак.

shshtt написа:просто всяко нещо се плаща и избираш от страх

Всяко действие има противодействие, абсолютно вярно. Но човек не винаги избира от страх.

shshtt написа:тъй като всичко хубаво, всяка радост се плащат с равен по сила отказ от нещо и тъга

Е тука вече изобщо не съм съгласна. По-скоро всеки стремеж към нещо, всяко неизпълнено желание се награждава с тъга и разочарование. Нали казахме, че щастието е естествено и просто.

Щастието е сравнително отскоро измислена концепция.