3o4o.net

snowprincess написа: отидохме при "приятелка" адвокат, и тя започна - ...

кат се видим у варна некога на живо.. щи разправям мен пък как непрекъснато ме застигат едни такива..
бившите са крайно изобретателни
тъкмо си викаш забравил съм я /освен месечните финансови инжекции /
и земе та ти напомни за себе си с нови щения
малиии...толку ли си му набрала на твоичкият бре?!

на мен ша заприлича
пожали го найш на ко приличам?!

с тоя клин у гъзо.. коя жена би си плюла на хатъра да се хване с мъж без нищо щот го е раздал /уж за децата си/
и продължава да раздава, и се чуди всеки месец как му е бюджета.. щото се е престрашил да напрви нещо,
вместо на заплата.. а "нещото" е непредсказуемо тоя месец има за 6 напред, другия няма ич
и не се знае кога ще има
то и аз не бих се взел щот съм уж разумен
освен обич, искате и стабилитет
бях писал...как се променят приоритетите в една тема за "приоритетите"

целия живот е един огромен ташак слънце, и колкото по-рано го видиш откъм смешната му страна..
толкова по-добре!

времето лети- вайа

snowprincess написа: ама, аз точ в точ го правя - и шопинга, и фитнеса, и купоните..., но макар да се забавлявам навън, вкъщи е тегаво

просто трябва да мине време значи

snowprincess написа: май сам не знае какво иска, но търпението ми се изчерпва

Той вероятно иска да знае ти какво искаш.
А ти знаеш ли какво искаш? Искаш ли този мъж или не? Ако го искаш, действай. Ако не го искаш, пак действай. Загуба на време е да се изчаквате и дебнете кой първи да се реши да сложи край на брака или да започне да се държи както подобава с другия.

И на него не му е лесно, Сноу.

В една книга за отношенията в брака преди доста години прочетох констатациите на един психолог. Макгроу се казваше май, Филип Макгроу - хората искат да са прави, не искат да са щастливи, а да докажат правотата си.
Кому и защо не е много ясно. То явно си права. Явно и той за себе си, но това не пречи да сте два нещастни "ангела". Ма няма нужда никой от това.

Действай, щом го обичаш. И той те обича. Останалото е мъгла и вятър. Накъдето и да поемеш, мъгли и ветрове и нови илюзии, както казваш.

Успех!

А да седнете като големи хора и да поговорите? Само двамата? Това пробвахте ли го? Всеки да си каже болката и исканията.
Установила съм, че чак когато разбереш какво мисли човека до теб, тогава можеш да вземеш решение за което да не съжаляваш после.

Обичам те, Сноу. Не вземай прибързани решения. При нас беше същото, с това допълнение - потрошаваше къщата, плашеше децата, чакаше ме и ако закъснея или ако не знае къде съм била ме замеряше с чаши, слагаше ми кийлогъри на компютрите, а когато ме удари през лицето, докато миех едни бурканчета сладко дето бях сварила - от праскови - е тогава се побърках и се разведох. Само че и ние сме така - две къщи, бизнеси, деца, страстен живот и страстна работа - от едното нищо, и двамата сме свързани с това и го разбирам - не е просто да си хванем пътя... И той така разправяше - страшния мъж - как направил всичко такова, каквото е. Сам. А аз съм го ползвала. А аз лесно паля и се побърквах направо. Не ми беше възможно да го игнорирам и да си върша работата и да гледам децата и къщата. Затова го направих. Ама няма как да се изтрие това, което е било и това, че е баща на децата ми. Не съм се карала, не съм делила, просто исках законово да няма основания да ми държи сметка по побъркания си начин как да си върша работата, как да се грижа за децата, къде да ходя (не ходя кой знае къде) абе не мога да търпя някой да ми държи сметка, след като цял живот съм си скъсвала г*за...Мисълта ми беше, ако има начин закърпи нещата, че може да стане страшно. И да не стане - пак е тегаво до безумие. И много усилия ми струваше да запазя нещата, които сме направили, за да не ги разпилеем, защото... ако беше останало на него... не ми се говори направо... сега обаче, почти година след това май пак можем да се отнасяме приятелски един към друг, вече не ми прави мръсни номера, не говори лошо за мен и май май можем да сме нещо като партньори в това, което сме понаправили, за да го запазим за децата си. Та.. страшно е, и се иска нечовешка издръжливост и тези приказки в тон "Ще му е*а майката" ... е... разбирамо е, но е лоша идея. По-добре се разделете, поживейте отделно и след няколко месеца вижте как ще се чувствате. Сигурно всеки ще си е извадил поуките.

Двама приятели:
- Поздравления, че се сдобри с жена ти!
- Защо така мислиш?
- Видях ви вчера, как заедно цепехте дърва...
- Ааа, деляхме мебелите!

Fairy of the Flowers написа:Сигурно всеки ще си е извадил поуките.

ревността е болестно състояние

е тая тема точно не ми трябваше да я чета
Сноу, разбирам защо не харесваш такива Интернет изповеди но от все сърце се надявам да ти е помогнало...
споделянето...
Ние (или поне някои от нас) сме вече едно типично западно демократично общество, с вичките му простотии и неизмерно хубави неща...както казваше Любен Дилов син проблемът на съвременното общество е, че хората разбраха, че може да са щастливи и на този свят, не само на оня...Представата, очакванията какво трябва да се случи в твоя живот и в живота на мъжа ти, какво трябва да имате, да постигнете, да купете, да изживеете и да изпътувате...
Всичко е в главите ни...
Всъщност исках да ти кажа, че като подобава на героите от филмите, книгите, или реални познати, трябва в такива случаи да се потърси професионална помощ...Ти доколкото знам се занимавш с психология или нещо подобно, и се надявам, че вече си направила тази стъпка...

Аз, като жена, която сравнително млада се разделих, и след това имах възможно най шантавата връзка, тоест един вид с някакъв опит...мога да ти кажа, че най-трудно се разбира това, което в собствената ти глава.
И друг път съм казвала, че съжалявам дето не потърсих професионална помощ по-рано...

Цялата ти исторя е в стил "Богатите също плачат" и те поздравявам за това, че си я споделила тук, че си намерила смисъл и не си мислила за злорадните мисли на някои хора...
Един приемр
Аз не те познавам...сега си написала, че мъжът, не е постигнал всичко сам, ти си му помагала, но в едни предишни теми сега си спомням бегло, че беше писала, че мъжът ти вече е имал собствен бизнес преди да се съберете и е бил кадърен, един вид казваше, че е щял да успее така или иначе...
Каква е истината? това че я виждате по различен начин, не означава, че я няма...Но едва ли тя ви интересува
Та думата ми...стиганали сте до момента в който делите щастието си, постъпките си, телата си...
За телата не знам, но ако и таам имате проблеми, значи имате проблеми...
Не знам колко е вярно, но интуицията и опита ми казват :Ако има секс, има шанс... (извинявай, че толкоз Фройдистки го карам, ама тези теории много се доказват напоследък
)


П.С. А! И отиди с Кента на големия плаж да си поговорите. Тоя пич е уникален! ...Но не се подлъгвай по чара му дето прави хората да умират от смях

здрасти, банда
снощи се прибрах, но бях гроги, изкъпах се и легнах, не можах да пиша
сега, докато си пия кафето, имам време за някой ред
невероятно е в планината - като природа, въздух и отношения между хората - по пътечките всички се поздравяват усмихнато, вечер песни и танци, направо друг свят, смятам и аз да стана баир-будала
отидох, оставих "няколко камъка" там и си взех едно малко за спомен
вчера децата ме посрещнаха с букетче цветя и арменски сладки (специално ги правили за мен) и пърхаха радостно като пеперудки
хубаво е човек да се прибира у дома

snowprincess написа:здрасти, банда
снощи се прибрах, но бях гроги, изкъпах се и легнах, не можах да пиша
сега, докато си пия кафето, имам време за някой ред
невероятно е в планината - като природа, въздух и отношения между хората - по пътечките всички се поздравяват усмихнато, вечер песни и танци, направо друг свят, смятам и аз да стана баир-будала
отидох, оставих "няколко камъка" там и си взех едно малко за спомен
вчера децата ме посрещнаха с букетче цветя и арменски сладки (специално ги правили за мен) и пърхаха радостно като пеперудки
хубаво е човек да се прибира у дома

да:bigsmile:

ето ти песен
http://www.youtube.com/watch?v=xlnpedLe ... plpp_video

Sweety написа:е тая тема точно не ми трябваше да я чета
Сноу, разбирам защо не харесваш такива Интернет изповеди но от все сърце се надявам да ти е помогнало...
споделянето...
Ние (или поне някои от нас) сме вече едно типично западно демократично общество, с вичките му простотии и неизмерно хубави неща...както казваше Любен Дилов син проблемът на съвременното общество е, че хората разбраха, че може да са щастливи и на този свят, не само на оня...Представата, очакванията какво трябва да се случи в твоя живот и в живота на мъжа ти, какво трябва да имате, да постигнете, да купете, да изживеете и да изпътувате...
Всичко е в главите ни...
Всъщност исках да ти кажа, че като подобава на героите от филмите, книгите, или реални познати, трябва в такива случаи да се потърси професионална помощ...Ти доколкото знам се занимавш с психология или нещо подобно, и се надявам, че вече си направила тази стъпка...

Аз, като жена, която сравнително млада се разделих, и след това имах възможно най шантавата връзка, тоест един вид с някакъв опит...мога да ти кажа, че най-трудно се разбира това, което в собствената ти глава.
И друг път съм казвала, че съжалявам дето не потърсих професионална помощ по-рано...

Цялата ти исторя е в стил "Богатите също плачат" и те поздравявам за това, че си я споделила тук, че си намерила смисъл и не си мислила за злорадните мисли на някои хора...
Един приемр
Аз не те познавам...сега си написала, че мъжът, не е постигнал всичко сам, ти си му помагала, но в едни предишни теми сега си спомням бегло, че беше писала, че мъжът ти вече е имал собствен бизнес преди да се съберете и е бил кадърен, един вид казваше, че е щял да успее така или иначе...
Каква е истината? това че я виждате по различен начин, не означава, че я няма...Но едва ли тя ви интересува
Та думата ми...стиганали сте до момента в който делите щастието си, постъпките си, телата си...
За телата не знам, но ако и таам имате проблеми, значи имате проблеми...
Не знам колко е вярно, но интуицията и опита ми казват :Ако има секс, има шанс... (извинявай, че толкоз Фройдистки го карам, ама тези теории много се доказват напоследък
)


П.С. А! И отиди с Кента на големия плаж да си поговорите. Тоя пич е уникален! ...Но не се подлъгвай по чара му дето прави хората да умират от смях

когато се запознахме с мъжа ми, аз бях на 18, той на 21 и бяхме 8 години гаджета
аз работех и получавах 500 лева, той 140 и оставаше пари на майка си за храна, вода и ток
учеше задочно и като идваше във варна на очни и изпити, живееше в нас - безплатна квартира и храна
когато бях на 23 години направих фирмата и сключих договор за консигнация за една година за 100 хил лева, клиентите, с които започнах тогава, все още са ни верни и пазаруват от нас
на 26 се ожених, родих и си останах вкъщи, след 5 години още едно се появи
следващите 16 години съм си гледала дома и децата и завърших своето образование, на работа не съм ходила, но индиректно, чрез майка и татко съм вкарвала пари в моето семейство - над 300 хил лева, това ако съм ходила на работа, по колко заплата все едно съм получавала се пада не мога да го сметна
но не смятам, че сме богати, живеем средностатистически начин на живот, караме нисък клас коли, нямаме яхти, вертолети и слуги
мъжът ми е инж. и дистрибутор на една марка стоки, а с търговия не се става много богат
той не иска да ходим при психолог на семейна консултация, или не вярва в това, или го е страх да не му кажат, че той е виновен за влошените взаимоотношения (което няма как да стане, никой психолог не раздава присъди)
питаше ме за секса - все още му става от мен
ако имаш още въпроси, ще отговоря в понеделник
сега отивам на едно погребение и после с приятели ще отидем на село

shshtt написа:

snowprincess написа:здрасти, банда
снощи се прибрах, но бях гроги, изкъпах се и легнах, не можах да пиша
сега, докато си пия кафето, имам време за някой ред
невероятно е в планината - като природа, въздух и отношения между хората - по пътечките всички се поздравяват усмихнато, вечер песни и танци, направо друг свят, смятам и аз да стана баир-будала
отидох, оставих "няколко камъка" там и си взех едно малко за спомен
вчера децата ме посрещнаха с букетче цветя и арменски сладки (специално ги правили за мен) и пърхаха радостно като пеперудки
хубаво е човек да се прибира у дома

да:bigsmile:

ето ти песен
http://www.youtube.com/watch?v=xlnpedLe ... plpp_video

слушам я в момента
бързам да отговоря на няколко човека и излизам

Fairy of the Flowers написа:Обичам те, Сноу. Не вземай прибързани решения. При нас беше същото, с това допълнение - потрошаваше къщата, плашеше децата, чакаше ме и ако закъснея или ако не знае къде съм била ме замеряше с чаши, слагаше ми кийлогъри на компютрите, а когато ме удари през лицето, докато миех едни бурканчета сладко дето бях сварила - от праскови - е тогава се побърках и се разведох. Само че и ние сме така - две къщи, бизнеси, деца, страстен живот и страстна работа - от едното нищо, и двамата сме свързани с това и го разбирам - не е просто да си хванем пътя... И той така разправяше - страшния мъж - как направил всичко такова, каквото е. Сам. А аз съм го ползвала. А аз лесно паля и се побърквах направо. Не ми беше възможно да го игнорирам и да си върша работата и да гледам децата и къщата. Затова го направих. Ама няма как да се изтрие това, което е било и това, че е баща на децата ми. Не съм се карала, не съм делила, просто исках законово да няма основания да ми държи сметка по побъркания си начин как да си върша работата, как да се грижа за децата, къде да ходя (не ходя кой знае къде) абе не мога да търпя някой да ми държи сметка, след като цял живот съм си скъсвала г*за...Мисълта ми беше, ако има начин закърпи нещата, че може да стане страшно. И да не стане - пак е тегаво до безумие. И много усилия ми струваше да запазя нещата, които сме направили, за да не ги разпилеем, защото... ако беше останало на него... не ми се говори направо... сега обаче, почти година след това май пак можем да се отнасяме приятелски един към друг, вече не ми прави мръсни номера, не говори лошо за мен и май май можем да сме нещо като партньори в това, което сме понаправили, за да го запазим за децата си. Та.. страшно е, и се иска нечовешка издръжливост и тези приказки в тон "Ще му е*а майката" ... е... разбирамо е, но е лоша идея. По-добре се разделете, поживейте отделно и след няколко месеца вижте как ще се чувствате. Сигурно всеки ще си е извадил поуките.

ние не се караме, не трошим нищо, не ме е удрял, но мълчанието е убийствено
и въпреки всичко мога да му кажа "ела да ме вземеш от автогарата в 8", и той идва и ми носи чантата

maggot написа:А да седнете като големи хора и да поговорите? Само двамата? Това пробвахте ли го? Всеки да си каже болката и исканията.
Установила съм, че чак когато разбереш какво мисли човека до теб, тогава можеш да вземеш решение за което да не съжаляваш после.

говорили сме и доникъде не стигаме
той казва - аз съм прав и нищо не смятам да променя, а на мен ми писна само аз да се съобразявам, все едно нямам свои желания

vyara написа:

snowprincess написа: май сам не знае какво иска, но търпението ми се изчерпва

Той вероятно иска да знае ти какво искаш.
А ти знаеш ли какво искаш? Искаш ли този мъж или не? Ако го искаш, действай. Ако не го искаш, пак действай. Загуба на време е да се изчаквате и дебнете кой първи да се реши да сложи край на брака или да започне да се държи както подобава с другия.

И на него не му е лесно, Сноу.

В една книга за отношенията в брака преди доста години прочетох констатациите на един психолог. Макгроу се казваше май, Филип Макгроу - хората искат да са прави, не искат да са щастливи, а да докажат правотата си.
Кому и защо не е много ясно. То явно си права. Явно и той за себе си, но това не пречи да сте два нещастни "ангела". Ма няма нужда никой от това.

Действай, щом го обичаш. И той те обича. Останалото е мъгла и вятър. Накъдето и да поемеш, мъгли и ветрове и нови илюзии, както казваш.

Успех!

аз го обичам, но мисля, че той вече не
наистина и двамата сме нещастни, но смятам да променя това, защото аз ще се забавлявам
четох наскоро една притча, не я намирам и ще я преразкажа
седял един мъдрец сред много хора и им разказал весела история, всички се засмели, след малко я разказал още веднъж, този път се засмели по-малко хора, минало още малко време и я разказал за трети път, почти никой не се засмял
тогава казал - ако не можете да се смеете постоянно на една и съща смешка, защо плачете на едно и също нещо толкова дълго време

bead_ написа:

snowprincess написа: ама, аз точ в точ го правя - и шопинга, и фитнеса, и купоните..., но макар да се забавлявам навън, вкъщи е тегаво

просто трябва да мине време значи

дааам, цялото време на света е наше

WALL-E написа:

snowprincess написа: отидохме при "приятелка" адвокат, и тя започна - ...

кат се видим у варна некога на живо.. щи разправям мен пък как непрекъснато ме застигат едни такива..
бившите са крайно изобретателни
тъкмо си викаш забравил съм я /освен месечните финансови инжекции /
и земе та ти напомни за себе си с нови щения
малиии...толку ли си му набрала на твоичкият бре?!

на мен ша заприлича
пожали го найш на ко приличам?!

с тоя клин у гъзо.. коя жена би си плюла на хатъра да се хване с мъж без нищо щот го е раздал /уж за децата си/
и продължава да раздава, и се чуди всеки месец как му е бюджета.. щото се е престрашил да напрви нещо,
вместо на заплата.. а "нещото" е непредсказуемо тоя месец има за 6 напред, другия няма ич
и не се знае кога ще има
то и аз не бих се взел щот съм уж разумен
освен обич, искате и стабилитет
бях писал...как се променят приоритетите в една тема за "приоритетите"

целия живот е един огромен ташак слънце, и колкото по-рано го видиш откъм смешната му страна..
толкова по-добре!

времето лети- вайа

много съм му набрала
има една мисъл - "страхувай се, когато търпението на търпеливия свърши"

Kent написа:мислите за развод са като летните диарии, стискаш дупе и чакаш да мине
в интерес на истината не съм имал, това е по наблюдения
виж да я шибна по тиквата с някой брадве, това - да
или да я колна с едно шведско ножле у бута
/там трудно се тампонира и почти сигурна смърт/
п.п. сноу ела някой път на голия плаж да ги разискваме тея въпроси на живо.

ако кажеш да се видим на кафе - винаги готова, но за гол плаж времето ми мина преди 20 години

windcolours написа:я, Айвъна се е разобичал- не ме пропускай и мен:bigsmile:

Тъй, Сноу, и колкото по-несигурни се чувстваме, толкова повече се опитваме да контролираме...

Радвам се,че се върна. Ся ако разбера,че Рем, Ън и Безобидна са спрели и да четат тук -шги бия...

Мнемозина написа:

snowprincess написа: всеки ден минавам през клуба, искаше ми се да чета без да пиша, мисля за вас и се надявам да сте добре

Всички така правим.
Освен тези, дето и не минават, де.

snowprincess написа: много съм му набрала
има една мисъл - "страхувай се, когато търпението на търпеливия свърши"

има и една дума.. "заедност" трудна е за разбиране..макар да звучи познато

а за изпълнение..още повече
и от двата пола, не ги деля
те виж ме мене..и на мен ми е трудно да я приложа

Ох, много е тъпо така... И все се надяваш, че нещо ще се промени.
А то се променя, чак когато е станало прекалено късно и дори надеждата е умряла.
Какво да ти кажа. Напълно те разбирам, нали минах и аз по този път.
Няма да давам съвети, ти сама си знаеш какво трябва да направиш. Важното е да вземеш решение - независимо какво - и да спреш собствената си агония.

maggot написа:Ох, много е тъпо така... И все се надяваш, че нещо ще се промени.

ще ми се да разкажа какво се случва със света..
само дето и вие, както суити ще искате да ме пратите при специалист
а нещата са елементарни, орион срещу сириус
мъжкото срещу женското начало
и настана матриархат
а мъжете..ще си отмираме
еднополови.. и еднакви и предвидими
като баркод на касовия бон

vimeo.com/46304267

WALL-E написа: ще ми се да разкажа какво се случва със света..

разкажи

Много ми се иска да не те разбирах така добре, snowprincess...
Не случайно писах, че научих много от вас... (но така и не се научих да не прекалявам с многоточията!)
Чета те, уж си мисля, че го изпитвам същото, но ... прочитайки това същото написано от "другата страна" се замислям... а дали и от другата страна нещата не изглеждат същите - същата обида и разочарование ... и самота.
Страхотно си озаглавила и темата си - "Контрол".
Бих искал да ти споделя две неща, не за да се опитвам нещо като съвети да ти давам - в никакъв случай, мъдри мисли ти е написал всеки един от хората тук, които те обичат...
Когато се развеждаше кръстникът ми, макар там положението да беше неумолимо въобще, му казах - да се разведеш е като да счупиш яйце за да го изпържиш - изключително трудно е да запазиш двете половини на черупката здрави, а още и да я разделиш точно наполовина ... А за яйцето тя вече никога няма да е дом...
И второто нещо - контрол ... та това е _такава_ тежест! Отговорност и натоварване.
В първи курс имахме един професор по електротехника. Тогава професорите и въобще учителите не ни учеха само на "физика на полупроводниците", а някакси и на ... живот ли, що ли ... Веднъж на една лекция той ни задава следния въпрос: Ако имате два електрически трансформатора по-мощен (силен) и по-маломощен(слаб) и ги свържете да работят в паралел, при претоварване кой от двата ще изгори първи? Естествено с навитета си на първокурсници - отговаряме - по-слабият. А той само поклаща глава така и се усмихва тъжно: Неее! По-мощният. По-слабият си "кляка" там, свива си се докато лошото отмине, а по-силният отнася целия зор. И в живота е така, не сте ли забелязали?

snowprincess написа:
аз го обичам, но мисля, че той вече не
наистина и двамата сме нещастни, но смятам да променя това, защото аз ще се забавлявам
четох наскоро една притча, не я намирам и ще я преразкажа
седял един мъдрец сред много хора и им разказал весела история, всички се засмели, след малко я разказал още веднъж, този път се засмели по-малко хора, минало още малко време и я разказал за трети път, почти никой не се засмял
тогава казал - ако не можете да се смеете постоянно на една и съща смешка, защо плачете на едно и също нещо толкова дълго време

Това за плаченето и смеенето е супер. Досещам се защо е така. Хората живеят и предъвкват миналото си. Апропо, ти кой мъж обичаш - съпруга си от миналото или днешния си съпруг? А той коя мислиш Сноу не обича - тази от миналото или днешната, гневна, но мислеща си, че се е овладяла Сноу. Забавляваща се привидно, а крояща отмъщение, ако само й падне някоя блондинка или брюнетка, която да й реши от раз проблема? Не за друго, а за да навре мъжа си в миша дупка и да му покаже кой кой е.

Сноу, не се познаваме. Никога не сме се познавали, но да ти кажа - мен ме боли за всеки съсипан от егоизъм и от инат брак.

Щом го обичаш, дръж се така, че той да го разбере. И моя мъж ме е наказвал с мълчание и се е държал точно като твоя, но аз съм била глупава да го допусна.

Кой би наказал с мълчание една мъркаща, обичаща и ласкава Сноу? Никой глупак не би. А кой би искал да бъде с някоя силна, всемогъща, самодостатъчна, умна, проницателна и винаги права Сноу? Никой мъж не би искал.

Мъжете са нежни същества. Нежни и предвидими. Не искат много, а срещу малко са готови на почти всичко. Очарователни същества почти колкото жените. Но ние, умните и силни жени го забравяме. Мислим си, че са като нас или пък че ние сме като тях... не знам кое е по-вярно.

Както и да е. Усмихни му се на твоя мъж. Той сигурно е забравил усмивката ти, горкия. Да се усмихнеш не струва нищо, а прави чудеса.

Напоследък взлизам да чета само заради твоя "персонален ад". Сама си стигнала до него, сама ще излезеш. Ти можеш. (почти като в "На изток от рая" го казах )

vyara написа: Кой би наказал с мълчание една мъркаща, обичаща и ласкава Сноу? Никой глупак не би.

години, години...

Дон Румата Есторски написа:Много ми се иска да не те разбирах така добре, snowprincess...
Не случайно писах, че научих много от вас... (но така и не се научих да не прекалявам с многоточията!)
Чета те, уж си мисля, че го изпитвам същото, но ... прочитайки това същото написано от "другата страна" се замислям... а дали и от другата страна нещата не изглеждат същите - същата обида и разочарование ... и самота.
Страхотно си озаглавила и темата си - "Контрол".
Бих искал да ти споделя две неща, не за да се опитвам нещо като съвети да ти давам - в никакъв случай, мъдри мисли ти е написал всеки един от хората тук, които те обичат...
Когато се развеждаше кръстникът ми, макар там положението да беше неумолимо въобще, му казах - да се разведеш е като да счупиш яйце за да го изпържиш - изключително трудно е да запазиш двете половини на черупката здрави, а още и да я разделиш точно наполовина ... А за яйцето тя вече никога няма да е дом...
И второто нещо - контрол ... та това е _такава_ тежест! Отговорност и натоварване.
В първи курс имахме един професор по електротехника. Тогава професорите и въобще учителите не ни учеха само на "физика на полупроводниците", а някакси и на ... живот ли, що ли ... Веднъж на една лекция той ни задава следния въпрос: Ако имате два електрически трансформатора по-мощен (силен) и по-маломощен(слаб) и ги свържете да работят в паралел, при претоварване кой от двата ще изгори първи? Естествено с навитета си на първокурсници - отговаряме - по-слабият. А той само поклаща глава така и се усмихва тъжно: Неее! По-мощният. По-слабият си "кляка" там, свива си се докато лошото отмине, а по-силният отнася целия зор. И в живота е така, не сте ли забелязали?

жените обичаме да даваме, мъжете - да вземат
и се надяваме до последно
но идва един момент, в който сменяме цвета на косата и драсваме клечката
не чакай до тогава

Jennifer Lopez - Que Hiciste
http://vbox7.com/play:de07e355

vyara написа:

snowprincess написа:
аз го обичам, но мисля, че той вече не
наистина и двамата сме нещастни, но смятам да променя това, защото аз ще се забавлявам
четох наскоро една притча, не я намирам и ще я преразкажа
седял един мъдрец сред много хора и им разказал весела история, всички се засмели, след малко я разказал още веднъж, този път се засмели по-малко хора, минало още малко време и я разказал за трети път, почти никой не се засмял
тогава казал - ако не можете да се смеете постоянно на една и съща смешка, защо плачете на едно и също нещо толкова дълго време

Това за плаченето и смеенето е супер. Досещам се защо е така. Хората живеят и предъвкват миналото си. Апропо, ти кой мъж обичаш - съпруга си от миналото или днешния си съпруг? А той коя мислиш Сноу не обича - тази от миналото или днешната, гневна, но мислеща си, че се е овладяла Сноу. Забавляваща се привидно, а крояща отмъщение, ако само й падне някоя блондинка или брюнетка, която да й реши от раз проблема? Не за друго, а за да навре мъжа си в миша дупка и да му покаже кой кой е.

Сноу, не се познаваме. Никога не сме се познавали, но да ти кажа - мен ме боли за всеки съсипан от егоизъм и от инат брак.

Щом го обичаш, дръж се така, че той да го разбере. И моя мъж ме е наказвал с мълчание и се е държал точно като твоя, но аз съм била глупава да го допусна.

Кой би наказал с мълчание една мъркаща, обичаща и ласкава Сноу? Никой глупак не би. А кой би искал да бъде с някоя силна, всемогъща, самодостатъчна, умна, проницателна и винаги права Сноу? Никой мъж не би искал.

Мъжете са нежни същества. Нежни и предвидими. Не искат много, а срещу малко са готови на почти всичко. Очарователни същества почти колкото жените. Но ние, умните и силни жени го забравяме. Мислим си, че са като нас или пък че ние сме като тях... не знам кое е по-вярно.

Както и да е. Усмихни му се на твоя мъж. Той сигурно е забравил усмивката ти, горкия. Да се усмихнеш не струва нищо, а прави чудеса.

Напоследък взлизам да чета само заради твоя "персонален ад". Сама си стигнала до него, сама ще излезеш. Ти можеш. (почти като в "На изток от рая" го казах )

ти ми задаваш правилните въпроси, зВерче
не знам дали обичам него или съм обичала усещането, че съм необходима
честно казано, метафората за мишата дупка ми е слаба, и как да се усмихна, като имам желание да усетя кръв между зъбите си
май повече съм гневна на себе си, че допуснах всичко това да се случи
голям урок получих - хората трябва да ни лъжат, лъжат, лъжат, до момента, в който разберем, че трябва да разчитаме единствено на себе си
толкова доверчива до наивност съм била винаги, до оня ден можех да се закълна в него, че това, което ми казва е истина, а днес му казвам, че не ме интересува нищо, няма да му задавам въпроси, за да не ме гледа в очите, измисляйки лъжи и двамата да се чувстваме неудобно
обичам да се смея, и смехът ми е един такъв бълбукащ и заразен, на един от тренингите, психотерапевтът ми каза "знам защо мъжът ти се е влюбил в теб"
как пък не
това беше първото, което го дразнеше, все ми казваше, че високо се смея, и че съм била лекомислена, вятърничава и безотговорна
уффф, трудно е, пиша-трия, пиша-трия

snowprincess написа:как да се усмихна, като имам желание да усетя кръв между зъбите си

те ся ми кажи как човек а ти не оскубе веждите..

snowprincess написа: жените обичаме да даваме, мъжете - да вземат
и се надяваме до последно
но идва един момент, в който сменяме цвета на косата и драсваме клечката
не чакай до тогава

Не, мила! Ти си умна и силна жена, с много добро самочувствие...
Резултат от общия ви път.
И ако забравиш това, остава "жените дават, мъжете взимат" (не по-малко сексистко от "всички жени предават", например).
И още "не чакай до тогава".
При това от двете страни "чакат"...
Но ние не си сменяме цвета на косата (с редки изключения, разбира се), а изнасяме цялата тежест, накрая изгаряйки, разбира се.
В една или друга степен.
Защото не искаме "кръв между зъбите си", защото това е кръвта, която тече във вените на децата ни. Общите.
Прости ми за откровеното мнение!

snowprincess написа: жените обичаме да даваме, мъжете - да вземат
и се надяваме до последно

не съм съгласна, Сноу. Жалко, ако твоят опит те е довел до този извод.
Желанието да даваме и да получаваме няма пол.

windcolours написа:

snowprincess написа: жените обичаме да даваме, мъжете - да вземат
и се надяваме до последно

не съм съгласна, Сноу. Жалко, ако твоят опит те е довел до този извод.
Желанието да даваме и да получаваме няма пол.

http://www.youtube.com/watch?v=9w3RtwZi ... ure=relmfu

snowprincess написа: youtube.com

май..по същия начин чуваш и твоя..психолог ли, наставник ли, ..там на когото явно плащаш
чуваш това, което искаш да чуеш
а ако нямаш приятели дето да ти ударят няколко отрезвителни звучни шамара.. просто не знам
но ако ще те успокои, не си ти едиствената жена /споко и мъже има такива/

п.п. и не, няма да разкажа за света
всеки трябва да си извърви сам пътечката и да си вземе уроците, които трябва да вземе


vbox7.com/play:981e09a418

WALL-E написа:

snowprincess написа: youtube.com

май..по същия начин чуваш и твоя..психолог ли, наставник ли, ..там на когото явно плащаш
чуваш това, което искаш да чуеш
а ако нямаш приятели дето да ти ударят няколко отрезвителни звучни шамара.. просто не знам
но ако ще те успокои, не си ти едиствената жена /споко и мъже има такива/

п.п. и не, няма да разкажа за света
всеки трябва да си извърви сам пътечката и да си вземе уроците, които трябва да вземе


vbox7.com/play:981e09a418

исках да чуя не за света, а твоята гледна точка за него
аз приятели имам, той няма нито един, моите приятели са и негови приятели, засега
какво е това, което искам да чуя и чувам, кое не е вярно и не ти хареса във филма
аз имам всичко, няма нещо, което да съм поискала и да не съм го получила, а клипа гледах наскоро, т.е. не клипа ме е научил как да живея
влошените ни семейни взаимоотношения се дължат на лъжи и провалено доверие + опит да ми се наложи тотален контрол, което няма как да стане
ако се довериш на някого напълно и безрезервно ще получиш приятел до живот или урок за цял живот, на мен се падна второто, имала глава да учи още
и не се припознавай в мъжа ми, ти си едно, той е друго, аз трето, всеки ще плаща за грешките, които е направил

Дон Румата Есторски написа:

snowprincess написа: жените обичаме да даваме, мъжете - да вземат
и се надяваме до последно
но идва един момент, в който сменяме цвета на косата и драсваме клечката
не чакай до тогава

Не, мила! Ти си умна и силна жена, с много добро самочувствие...
Резултат от общия ви път.
И ако забравиш това, остава "жените дават, мъжете взимат" (не по-малко сексистко от "всички жени предават", например).
И още "не чакай до тогава".
При това от двете страни "чакат"...
Но ние не си сменяме цвета на косата (с редки изключения, разбира се), а изнасяме цялата тежест, накрая изгаряйки, разбира се.
В една или друга степен.
Защото не искаме "кръв между зъбите си", защото това е кръвта, която тече във вените на децата ни. Общите.
Прости ми за откровеното мнение!

това не е резултат от общия ни път
по принцип, самочувствието се дължи на получената подкрепа и обич в детството - дали ще си сигурен и самоуверен, тревожен, избягващ или страхуващ се, зависи почти само от това (може да помогнат и успехите в работата, но заложи много малко)
шегувах се за кръвта по зъбите, аз съм миличка и добричка






можеш да ми напишеш всичко, не се притеснявай и не се извинявай

fuego написа:8 признаков здоровой любви

извинявай, че не съм ти отговорила досега
нова ли си или със сменен ник?
пропуснала съм идването ти
много рядко е някой случаен да ни намери тук

snowprincess написа:

fuego написа:8 признаков здоровой любви

извинявай, че не съм ти отговорила досега
нова ли си или със сменен ник?
пропуснала съм идването ти
много рядко е някой случаен да ни намери тук

нова съм, е, някъде 70-те съм се появила, но може да се каже...нова

толкова ли е труден достъпа тук?
не съм от активните, за това си ме пропуснала

п.п извинена си, сноу

fuego написа: толкова ли е труден достъпа тук?

от мен имаш - добре дошла
труден е, това е факт доказан през годините
дано да се чувстваш добре тук