плакатно - неплакатно - тва е.Мнемозина написа:Това прозвуча малко плакатно.Амаранта написа: Ех, колко сме срамежливи...
мен пък ме се срам да напиша, че според мен, духовният напредък в последните години е огромен - може би, като гледаш повърхността - медийни герои, корпоративна "култура" и прочее, не личи, но сега, като цяло, хората са много по-морални, по-склонни да отговарят пред собствената си съвест, много по-смирени, по-възприемчиви, по-чисти. това е духовност, поне така я разбирам аз ;) Вярно, че нашето поколение изостава малко в това отношение, но предните са още по изостанали - генезис, какво да се прави. ;)
Пък и нали за нашето поколение говорим, не за хората изобщо.
Понякога ми се иска да питам кога за последно са ви омеквали краката пред картина? Примерно, или от нещо друго от този род. Стихотворение, музика...
но бих искала сега тука да поспорим на тема духовност -
и преди съм писала, че леко ме смущава това, че ги свеждаш само до умение за общуване с изкуството.
има прекалено много хора (в бг не толкова много, но по света-да), които са бедни, неграмотни и живеят в ужасни условия. по цял ден, или търсят нещо за ядене, или вършат някаква изтощителна работа по 16часа на ден, много ясно че не може да става дума за четене на книги, посещение на театри, на лувъра и прочее...
та - тези хора, при тези условия, могат ли да имат духовност?
кое ги прави хора въобще?
според мен - човекът си е така създаден - да има душа, и да я развива по време на целия си житейски път, независимо от обстоятелствата, изкуството също произхожда от природата на човека,
затова го има и в най-първобитните общества, винаги го е имало, независимо от нивото.
затова има и чалга - колкото и порнографски да изглежда, пак е нещо повече от чистата порнография, мислила ли си върху това? - ако само сексът и парите бяха достатъчни, порното щеше да е достатъчно.
но си мисля и друго...има нещо, което може да се нарече дух, или "божествена искра", и което го има във всеки,
и това, дали си извисен духовно, се определя от това, доколко можеш да действаш, съобразно това, божественото, вътре в теб. всички знаем имаме мярка за добро и зло и прочее, но не всеки винаги има силата и смелостта да постъпва според вътрещното си знание .
В тази връзка се сетих за една история: познавам един човек от село, за нашия клуб е 30-40г. някъде - събра се с една жена, тя доведе у тях големият си син, оказа се проблемно момче - хваща се на работа за ден-два, вижда му се трудно и се отказва, краде; този, когото познавам, дето му се пада пастрок, се оказа непрекъснато забъркан в неприятности - викат го в полицията, непрекъснато плаща обезщетения на пострадали, отделно, че хлапакът краде и от него (а той е музикант, свири на акордеон, и го търсят много по сватби насам-натам, така че припечелва добре кат за на село) ...
хората от селото му се чудят на акъла, веднъж чух един комшия да го пита "защо си взе тази беля на главата, изгони я тая с копелето и да си видиш живота", а той: "не мога, длъжен съм да го гледам - когато бях млад, една забременя от мен, оставих я, и тя остави детето в дом - момче било, моят син са го отгледали чужди хора, сега аз трябва да отгледам и възпитам едно чуждо дете. имам дълг, трябва да го платя."
- ето това за мен означава духовен човек - има грях, има покаяние, има изкупление. реално действие, а не само съпричастие и съпреживяване. това за мен означава извисеност в много по-голяма степен, от това да рониш сълзици на концерт на виенската филхармония, примерно, или да припадаш от възторг в лувъра пред джокондата.
общуването с високото изкуство също е хубаво нещо,
но не може да се каже, че всеки, който го разбира и чувства, е извисен духовно,
също така, не може да се каже и че всеки, който не го разбира и не го чувства, не е извисен духовно.
няма такава мярка.
