3o4o.net

vyara написа: Малки са - на 3 и на 4. Не искам да изпадам в подробности пред тях. Но те ще питат за него, нямам представа какво ще им кажа. Те ще ме питат сигурно и кога ще си дойде и куп въпроси, особено голямата, тя не спира да пита, докато не разнищи всичко и не се отказва, докато не й се отговори. Не съм в настроение да й обяснявам какво е смърт и прочие подробности. Че аз самата идея нямам за тези неща.

Гаспод написа:

vyara написа: Малки са - на 3 и на 4. Не искам да изпадам в подробности пред тях. Но те ще питат за него, нямам представа какво ще им кажа. Те ще ме питат сигурно и кога ще си дойде и куп въпроси, особено голямата, тя не спира да пита, докато не разнищи всичко и не се отказва, докато не й се отговори. Не съм в настроение да й обяснявам какво е смърт и прочие подробности. Че аз самата идея нямам за тези неща.

Те нали знаят, че е паднал от етажа? Кажи им, че в момента е при лекар, че е лошо състоянието му и не е ясно дали ще оживее. Дай им 1-2 дена да свикнат с мисълта.. а и ти да се подготвиш... и тогава го говори с тях.

Каквото и да решиш, ще си права... само да кажа
И да, не е лесно...

vyara написа:

Гаспод написа:

vyara написа: Малки са - на 3 и на 4. Не искам да изпадам в подробности пред тях. Но те ще питат за него, нямам представа какво ще им кажа. Те ще ме питат сигурно и кога ще си дойде и куп въпроси, особено голямата, тя не спира да пита, докато не разнищи всичко и не се отказва, докато не й се отговори. Не съм в настроение да й обяснявам какво е смърт и прочие подробности. Че аз самата идея нямам за тези неща.

Те нали знаят, че е паднал от етажа? Кажи им, че в момента е при лекар, че е лошо състоянието му и не е ясно дали ще оживее. Дай им 1-2 дена да свикнат с мисълта.. а и ти да се подготвиш... и тогава го говори с тях.

Каквото и да решиш, ще си права... само да кажа
И да, не е лесно...

Нищо не знаят още. Това стана късно снощи, те спяха. Тази сутрин той си лежеше в другата стая и като излизахме сутринта, те не се сетиха да питат за него.

Гаспод написа:

vyara написа:

Гаспод написа:

vyara написа: Малки са - на 3 и на 4. Не искам да изпадам в подробности пред тях. Но те ще питат за него, нямам представа какво ще им кажа. Те ще ме питат сигурно и кога ще си дойде и куп въпроси, особено голямата, тя не спира да пита, докато не разнищи всичко и не се отказва, докато не й се отговори. Не съм в настроение да й обяснявам какво е смърт и прочие подробности. Че аз самата идея нямам за тези неща.

Те нали знаят, че е паднал от етажа? Кажи им, че в момента е при лекар, че е лошо състоянието му и не е ясно дали ще оживее. Дай им 1-2 дена да свикнат с мисълта.. а и ти да се подготвиш... и тогава го говори с тях.

Каквото и да решиш, ще си права... само да кажа
И да, не е лесно...

Нищо не знаят още. Това стана късно снощи, те спяха. Тази сутрин той си лежеше в другата стая и като излизахме сутринта, те не се сетиха да питат за него.

Отстрани да се дава акъл е лесно... само ти си знаеш какво ти е... затуй аз спирам - ти ще направиш най-доброто.
Успех

vyara написа:

snowprincess написа:

vyara написа:

snowprincess написа:

vyara написа:Пък моя котарачко падна вчера от седмия етаж
Прозорецът беше отворен, дръпнах по-рязко стола и той явно се е стреснал от шума и само издраска по перваза и тупна. И преди ми се е случвало котката ми да пада, но от шестия етаж и беше друга котка - женска, беше по-лекичка и освен че муцунката и едната лапичка бяха наранени нищо друго й нямаше. Обаче този е по-тежък и май има нещо вътрешно, щото диша по-особено. Има ли смисъл според вас да го водя на ветеринар

заведи го
моето коте умря предната седмица

От какво умря? Искрени съболезнования...

или от старост (беше на 11,5г), или от някакъв тумор
преди около година почва да се напишква, един ден мъж ми я заведе на лекар и му казали, че вероятно има тумор
той искаше да и бием инжекция, но на мен сърце не ми даде, защото не виждах да има болка
направихме я дворно коте, от май живееше на село, ние я хранехме петък, събота и неделя, останалите дни леля, която живее в съседния двор
във вторник, предната седмица, леля я нахранила сутринта и повече не се появила, в петък майка и татко я намерили, била като заспала, свита на кълбо

И моята първа котка си отиде тихо, кротко, без даже да ни предизвести с някакво заболяване. Просто заспа... тогава и аз като много хора, които много са си обичали животинката, си бях казала, че повече няма да гледам коте...
нямам какво друго да кажа, който го е преживял знае...

vyara написа:

Мнемозина написа:

vyara написа:Пък моя котарачко падна вчера от седмия етаж
Прозорецът беше отворен, дръпнах по-рязко стола и той явно се е стреснал от шума и само издраска по перваза и тупна. И преди ми се е случвало котката ми да пада, но от шестия етаж и беше друга котка - женска, беше по-лекичка и освен че муцунката и едната лапичка бяха наранени нищо друго й нямаше. Обаче този е по-тежък и май има нещо вътрешно, щото диша по-особено. Има ли смисъл според вас да го водя на ветеринар

Божее, тоя красавец?
Движи ли се, как се държи иначе?

Умря Чарли....преди около час. Оказа че, че белите ми дробове са перфорирани, дишаше само с корема, с отворена уста. Под кожата му имаше много въздух, умря точно преди да успеят да му направят рентгенова снимка, в ръцете ми умря...ужасно е, няма смисъл да ви описвам подробности. Това разкарване по лекари само ускори процеса, нищо не е можело да се направи и така или иначе е щял да умре. Докторите ми казаха, че ако е от дробовете, не може да се оперира, а дори и да се отвори за друго с това дишане нямаше да издържи упойката...
Беше голяма душица.. не мога да повярвам. това е.

vyara написа:

Гаспод написа:

Мнемозина написа:Вяра, сетих се нещо- можеш "случайно" да намериш "на улицата" коте, което "няма къде да живее" и да го приберете, та да са си другарчета с Чарли - ох, ужас - когато уж се върне.
Милата, много ще стискаш зъби с версиите пред децата.

Децата на по колко години са? Щото никак не ми се нрави идеята да ги лъжете, дори и с благородна цел... да им се спестяват такива неща... Това, в крайна сметка, си е част от живота. А и те са напълно способни да го разберат. Моят големият дзвер, примерно, беше на 4г когато почина вуйчо ми - душа човек и голям детишар, големият ми дзвер много го обичаше... както и аз, между другото. Сега си го спомня по най-невероятни поводи... понякога съвсем ни в клин, ни в ръкав... и си говорим за него... Кво да се прави, такава селяви... Така си мисля аз... Поговорете с тях, обяснете им, те ще разберат.
От друга страна, всеки си познава децата най-добре - вие знаете как да постъпите

Малки са - на 3 и на 4. Не искам да изпадам в подробности пред тях. Но те ще питат за него, нямам представа какво ще им кажа. Те ще ме питат сигурно и кога ще си дойде и куп въпроси, особено голямата, тя не спира да пита, докато не разнищи всичко и не се отказва, докато не й се отговори. Не съм в настроение да й обяснявам какво е смърт и прочие подробности. Че аз самата идея нямам за тези неща.

vyara написа:

Мнемозина написа:
Кажи им, че е избягал! Сериозно ти говоря. Погрижи се да не го видят.
Много, много ти съчувствам и те разбирам. Чувството за вина е най-гадното в тази ситуация (питай и Сноу, сигурно и на нея й е такова сега), но и най-безсмисленото.

Единственото, с което мога да се опитам да ти помогна, е една мисъл от котешкия клуб - котките не само избират кога да дойдат при нас, но и кога и как да си отидат.

Няма да го видят. Дадох го на баща ми да го погребе.
Дано да е така, Мнемо, макар че не го вярвам. По принцип не го оставяхме да излиза на терасата или на перваза. Не знам...
Знаеш ли пък аз какво си мисля, че котките поемат лошото върху себе си и ако е имало нещо лошо наоколо да се случва, те го поемат. Първата ми котка си отиде горе-долу на възрастта на Чарли. Тогава го преживях много по-тежко. Тя ме беше от студентските години и ми беше единствения съквартирант по онова време. Чарли го взе мъжа ми, защото децата ни обожават котки - където видят котка и се втурват да я мачкат. Аз бях против, не исках коте, но той го взе заради тях.
Сигурно ще си вземем пак... но Чарли беше толкова добър, рядко добър котарак, толкова красив..
Благодаря ви, че ми съчувствате. Чувствам се по-добре, защото в момента няма с кого да си поговоря за това.

летяща написа:

vyara написа:

Мнемозина написа:
Кажи им, че е избягал! Сериозно ти говоря. Погрижи се да не го видят.
Много, много ти съчувствам и те разбирам. Чувството за вина е най-гадното в тази ситуация (питай и Сноу, сигурно и на нея й е такова сега), но и най-безсмисленото.

Единственото, с което мога да се опитам да ти помогна, е една мисъл от котешкия клуб - котките не само избират кога да дойдат при нас, но и кога и как да си отидат.

Няма да го видят. Дадох го на баща ми да го погребе.
Дано да е така, Мнемо, макар че не го вярвам. По принцип не го оставяхме да излиза на терасата или на перваза. Не знам...
Знаеш ли пък аз какво си мисля, че котките поемат лошото върху себе си и ако е имало нещо лошо наоколо да се случва, те го поемат. Първата ми котка си отиде горе-долу на възрастта на Чарли. Тогава го преживях много по-тежко. Тя ме беше от студентските години и ми беше единствения съквартирант по онова време. Чарли го взе мъжа ми, защото децата ни обожават котки - където видят котка и се втурват да я мачкат. Аз бях против, не исках коте, но той го взе заради тях.
Сигурно ще си вземем пак... но Чарли беше толкова добър, рядко добър котарак, толкова красив..
Благодаря ви, че ми съчувствате. Чувствам се по-добре, защото в момента няма с кого да си поговоря за това.

за това, че поемат върху себе си и аз съм го чувала, а и с втората ми котка имам чувството, че точно така стана. 2 дни преди да й стане лошо (на моя рожден ден), дойде и се гушна в мен, както никога преди и ме гледаше много тъжно и обичливо с големите си очи. аз се разплаках тогава и се чудех какво става.
но вината не е твоя. някой беше написал, че те сами решават кога да дойдат и кога да си отидат.

doktorka написа:moqt kotaran umria w ujasni myki...
w rucete mi.
Znam kakvo e...

A kotaranata sushto skochi ot sedmiq etaj ,no ojivia.
Imah kusmet.
I tia sushto.

za sujalenie i da si go zanesla na veterinar po-rano-pak sushtoto.


n e chlen na semeistvoto...
poveche e.
Zashtoto ni davat obich,bez da ochakvat v zamiana.

pregrushtam te

Anonymous написа:Eva

vyara написа:

vyara написа:
Безкрайно ти благодаря за разбирането, Док (ще ми се да се обърна към теб по име, но дори не го знам, а те чувствам близка и усещам, че ме разбираш). Сега наистина имах нужда някой просто да ме прегърне и да си поплача, защото всички думи са нелепи, но няма как другояче да говоря с вас. Извинявайте, че ви натъжих. Все още не мога да се свържа с мъжа ми - извън България е, а ми е толкова тъжно и самотно в момента...
Децата още нищо не са ме питали, занимавах ги с разни други неща, доколкото мога и не са забелязали, че котето го няма. Тежко ми е, обичам ви...

frisky lioness написа:

vyara написа:
Безкрайно ти благодаря за разбирането, Док (ще ми се да се обърна към теб по име, но дори не го знам, а те чувствам близка и усещам, че ме разбираш). Сега наистина имах нужда някой просто да ме прегърне и да си поплача, защото всички думи са нелепи, но няма как другояче да говоря с вас. Извинявайте, че ви натъжих. Все още не мога да се свържа с мъжа ми - извън България е, а ми е толкова тъжно и самотно в момента...
Децата още нищо не са ме питали, занимавах ги с разни други неща, доколкото мога и не са забелязали, че котето го няма. Тежко ми е, обичам ви...

Ако приемаш прегръдка и от мен, имаш я с цялата ми любов. Вчера като се прибрах разказах на сина ми за трагедията с котето ти. Той много се натъжи. После му разказвах, как повечето хора са се включили, споделяйки за минали загуби на домашни любимци...Попита ме "Ти какво разказа?"....Нищо, но това не пречи да съм усетила болката ви.....

vyara написа:

frisky lioness написа:

vyara написа:
Безкрайно ти благодаря за разбирането, Док (ще ми се да се обърна към теб по име, но дори не го знам, а те чувствам близка и усещам, че ме разбираш). Сега наистина имах нужда някой просто да ме прегърне и да си поплача, защото всички думи са нелепи, но няма как другояче да говоря с вас. Извинявайте, че ви натъжих. Все още не мога да се свържа с мъжа ми - извън България е, а ми е толкова тъжно и самотно в момента...
Децата още нищо не са ме питали, занимавах ги с разни други неща, доколкото мога и не са забелязали, че котето го няма. Тежко ми е, обичам ви...

Ако приемаш прегръдка и от мен, имаш я с цялата ми любов. Вчера като се прибрах разказах на сина ми за трагедията с котето ти. Той много се натъжи. После му разказвах, как повечето хора са се включили, споделяйки за минали загуби на домашни любимци...Попита ме "Ти какво разказа?"....Нищо, но това не пречи да съм усетила болката ви.....

Благодаря милички. Вчера изживях голям шок. Не очаквах такъв развой на нещата, мислех че ще се оправи. Както казах в началото, случвало се е първото ми коте да пада от шестия етаж, но бързо се възстанови. Мислех, че и с Чарли ще е така. Нещата се развиха толкова бързо и трагично...не искам да ви описвам какво беше, ето пак се разревах...

vyara написа:
Благодаря милички. Вчера изживях голям шок. Не очаквах такъв развой на нещата, мислех че ще се оправи. Както казах в началото, случвало се е първото ми коте да пада от шестия етаж, но бързо се възстанови. Мислех, че и с Чарли ще е така. Нещата се развиха толкова бързо и трагично...не искам да ви описвам какво беше, ето пак се разревах...