3o4o.net

БоЕВ написа:

Я хвърлете и Вие по някое стихче, споделете любим поет.

Понеже знам, че не обичаш да четеш на руски, ето в превод:

Покрай пропастта дълбока, по ръба на стръмнината
своите коне с нагайка аз подканящо налагам!...
Задушавам се и пия вятър, гълтайки мъглата...
И дочувам, и дочувам с гибелен възторг: пропадам!

Успокойте се, коне! Защо се вслушвате
на камшиците в гъвкавостта.
Придирчиви сте, коне, като вихрушки сте...
Ще ме стигне смъртта, недопял песента.

Ще допея куплета,
ще ви напоя -
нека само за миг на ръба
постоя...

Мен като перце от длани ще ме духне урагана
и шейната ще ме носи в снеговете смъртнобледен.
Галопирайте по- бавно - вижте, целите сте в пяна,
удължете малко пътя към приюта ми последен.

Успокойте се, коне! Защо се вслушвате
на камшиците във яростта.
Придирчиви сте, коне, като вихрушки сте...
Ще ме стигне смъртта, недопял песента.

Ще допея куплета,
ще ви напоя-
нека още за миг на ръба
постоя!...

Стигнахме: за среща с бога няма как да закъснееш.
И какво са се разпели злобно ангелите бели?!
Или е звънче, което от сълзите се люлее,
или е гласът ми, хукнал след конете полудели?!

Успокойте се за миг! Защо не слушате-
не летете тъй бързо, коне!
Придирчиви сте, коне, като вихрушки сте...
Щом тъй кратко живях- да допея поне!

Ще допея куплета,
ще ви напоя-
нека за миг на ръба
постоя.
Пусках го съвсем наскоро с песента и оригинала
Лично мен, тръпки ме побиват от това.

всички го знаем на български,

а в шотландски оригинал


Wha Is That At My Bower-Door (1783)

"Wha is that at my bower-door?"
"O wha is it but Findlay!"
"Then gae your gate, ye'se nae be here:"
"Indeed maun I," quo' Findlay;

"What mak' ye, sae like a thief?"
"O come and see," quo' Findlay;
"Before the morn ye'll work mischief:"
"Indeed will I," quo' Findlay.

"Gif I rise and let you in"-
"Let me in," quo' Findlay;
"Ye'll keep me waukin wi' your din;"
"Indeed will I," quo' Findlay;

"In my bower if ye should stay"-
"Let me stay," quo' Findlay;
"I fear ye'll bide till break o' day;"
"Indeed will I," quo' Findlay.

"Here this night if ye remain"-
"I'll remain," quo' Findlay;
"I dread ye'll learn the gate again;"
"Indeed will I," quo' Findlay.

"What may pass within this bower"-
"Let it pass," quo' Findlay;
"Ye maun conceal till your last hour:"
"Indeed will I," quo' Findlay.

БоЕВ написа:

Мнемозина написа:БоЕВ, ти що ни плашиш, а?

Съжалявам! Не е нарочно, напълзяла ме е една тъмна, гъста и лепкава тъга, че...

Щом един истински мъж (да не се бърка с МЪЖжжж) може да сподели, че е тъжен, значи и аз ще мога.

Благодарско, Боев!

Сега те харесвам повече:-) и дори мога да ти простя нЕкои крайности:blum:.

Съвсем скоро ще се запролети...

БоЕВ написа:Явно ще преоткривам поезията...ще наваксвам пропуснатите неща...

Я хвърлете и Вие по някое стихче, споделете любим поет.


[/i][/b]

На Луната

Затуй ли бледна си, защото отегчена

изкачваш вечно същото небе

и гледаш все земята?

И че си скитница усамотена

между звезди, които все

от знатен род се смятат?

И че си вечно изменчива

като око, замъглено от скука,

което взира се, но не открива

какво могло би да разгледа тука?

Шели, 1820

[unknown] написа: Пусках го съвсем наскоро с песента и оригинала
Лично мен, тръпки ме побиват от това.

Тази песен наистина е невероятна

Релаксация

По кривите пътеки на паметта
срещам неочаквано стари познайници:
сламена шапка с петльово перо,
смачкана книга изпод възглавницата ми,
едно куче — толкова добро,
че дори не ставаше за куче,
стария велосипед с трева по спиците —
той ми бе и коня, и колесницата...
По тайните пътеки на паметта
мога да ходя боса: там няма
натрошени стъкла и покрити ями,
там още пада ли, пада сняг на парцали,
лятото мирише на плява и на свобода...
Там съм защитена. И цяла.


Все по-страшен става моят свят,
душата ми — все по-уязвима.
Затова,
като в последствен фантастичен роман,
аз изчезвам внезапно от самотната си стая,
зарязала стрелящия екран на телевизора
и воя на автомобилните аларми —
за да се появя изведнъж, запъхтяна от тичане,
боднала като лъч една сламка в косата,
слънчасала от онова несвършващо лято...

Станка Пенчева

БоЕВ написа:Явно ще преоткривам поезията...ще наваксвам пропуснатите неща...

Я хвърлете и Вие по някое стихче, споделете любим поет.

СПИ ГРАДЪТ

Спи градът в безшумните тъми.
На нощта неверна верен син,
бродя аз бездомен и самин -
а дъждът ръми, ръми, ръми...

Трепнали край черните стени,
стъпките размерено кънтят
и след мен невидими вървят
жалби за преминалите дни.

Образът на милото дете,
нявга озарило моя праг,
в спомени възкръсва - чист и драг -
и скръбта расте, расте, расте...

Тя дойде - дете - с пробуден жар,
с пламенна усмивка на уста,
на възжаждал вечна красота,
аз отвъргнах тленния й дар.

Миналото - ах, остана то
тъмен край, от скърби заледен,
и оттам отпраща тя към мен
своя скърбен вик: защо, защо?

Спи градът в безшумните тъми.
На нощта неверна верен син,
бродя аз бездомен и самин -
а дъждът ръми, ръми, ръми...

Д.Дебелянов.

БоЕВ написа: Я хвърлете и Вие по някое стихче, споделете любим поет. [/i][/b]

И нещо различно от Смирненски:

БАЛАНИАДИ

Гърбосложен на кревата,
аз жадувам твоя стан
и в унесница благата
от мечти съм пак пиян.

Себеспомням скъпи срещи
на Борисов дървосад,
ръкостисници горещи,
отлетели безвъзврат.

Пеперудени одежди
себеспомням си с тъга;
ластовичкрилни вежди
пак тревожат ме сега.

Себеспомням лунни нощи,
себеспомням всеки ден.
Устодопреници още
нощем мир не дават мен.

Сърцесладките минути
кат зърна на нижел скъп,
сетне ядовете люти,
сетне душетровна скръб...

Гърбосложен на кревата,
аз жадувам твоя стан
и в унесница благата
стих въртя à la Balan.

Я малко мъже да се намесят тук



Георги Господинов

Любовният заек

Ще се върна след малко, каза,
и остави вратата отворена.
Вечерта беше специална за нас,
върху печката къкреше заек,
беше нарязала лук, кръгчета моркови
и скилидки чесън.
Не си взе връхната дреха,
не сложи червило, не питах
къде отива.
Тя е такава.
Никога не е имала точна представа
за времето, закъснява за срещи, просто
така каза онази вечер -
Ще се върна след малко,
и дори не затвори вратата.


Шест години след тази вечер
я срещам на друга улица,
и ми се струва уплашена,
като някой, който се сеща,
че е забравил ютията включена
или нещо такова...


Изключи ли печката, пита тя.
Още не съм, казвам,

тези зайци са доста жилави.
..........................................................
и
..........................................................
Ани Илков

* * *

Не искам никакъв език, не искам думи;
каква свещена разлика между човек и влюбен,
една красива стъпка като фрагмент от танц,
уста, зашита с миди в сребристорозов гланц.
Спокойно изживяване, надвечерни решения,
ръка с ръката сплавена, изчезващи съмнения.
Като води и камъни, като възход и падане
води ме, както казахме, без думи, без отлагане.
Напред, след туй наникъде, сред чуждото
хихикане
сами като поникнали под знаците химически
на въздух и на дъжд - монаси жънат ръж,
съблечени до кръста. А ние с теб разпръснати
жужим околовръст. Без думи сме -
разпънати на черния им кръст,
без дрехи като тях - съблечени до кръста.
Но още из полето сред жабешкото скерцо,
като че под сърцето ми - жънат единоверците,
но още в тази библия на кръглото пространство
черниците изписват безсмъртните си страници,
и още някой мисли, че може да възкръсне
и търпеливо чака живота да му втръсне...
Докато ти си тук,
докато ти си тука,
небето те затиска със синята си лупа.
И слънцето те грее с очи превъзпалени,
а ти си влюбен в някого,
но кой,
къде,
къде е?

Винаги

Винаги
Ще отиваме все по-далече без дори да се помръднем

От планета на планета
От мъглявина в мъглявина
Дон Жуан със своите хиляда и две-три комети
Без за миг земята да напуска
Търси нови сили
И сериозно в призраците вярва

Толкова вселени са забравени
Но кои са тия късопаметни гиганти
Кой ще ни накара да забравим този или онзи кът
От света
И къде е Христофор Колумб на който ще дължим забравата на някой континент
Нека губим
Ала истински да губим
За да има място за открития
Да загубиш
И живота си за да намериш своята Победа


Гийом Аполинер

И още едно пак от него, но само началото:

Имам правото най-сетне да възпявам непознати същества
Те вървят пред мен и там далеко нейде се стълпяват
Всичко в тях което виждам ми е непознато
Но надеждата в гърдите им не е от моята по-слаба

Не възпявам тоя свят ни другите звезди
Аз възпявам своите възможности извън света извън звездите
Аз възпявам радостта да скиташ и насладата по пътя да умреш

Благодаря Ви, страхотни сте всички!

Готов съм отново за битки.

БоЕВ написа:Хей момичета, това е само поезия! Петя Дубарева - не я ли познахте? Дори и мъжете понякога имат кофти моменти. Целувките са всички Вас, клубни и български, мъжки момичета.

пп Дори и да искам, не мога и нямам къде да отида.

Познах ПРЕВОДА на Петя Дурабова.
И оригинала познах, дума да няма:

Ticking away the moments that make up a dull day
You fritter and waste the hours in an off-hand way
Kicking around on a piece of ground in your home town
Waiting for someone or something to show you the way
Tired of lying in the sunshine staying home to watch the rain
You are young and life is long and there is time to kill today
And then the one day you find ten years have got behind you
No one told you when to run, you missed the starting gun
And you run and you run to catch up with the sun, but it's sinking
And racing around to come up behind you again
The sun is the same in the relative way, but you're older
And shorter of breath and one day closer to death
Every year is getting shorter, never seem to find the time
Plans that either come to naught or half a page of scribbled lines
Hanging on in quiet desparation in the English way
The time is gone the song is over, thought I'd something more to say

Мнемозина написа: Аз пък се чудех дали Ржевски не изчезна, защото му се нафърлих?

Ако някой го види, моля да му каже, че повече няма да правя така!

Не ми е Ржевски разсърден
Разсърден още обиден
Най ми е грипав легнал
Кашлюкащ, още пневмонен
Враня му Ford-а ударен
отзадзе яко смазан
Затуй ми е Ржевски нажален
Нажален, на миндер полегнал
До компютъра хич и не стигнал
Две недели, че и отгоре

(Изпълнява се на мелодията на "Руфинка болна легнала")

П.С. Мнемо, апцелутно ник'ъф повод за сърдене не си ми дала.
П.П.С. Ако някой има терен за упражняване в стрелба по летящи коли мога да осигуря една "паничка" с/у скромно заплащане... колкото да си покрия сумата за Мерцедес-а

поручик Ржевски написа:
Не ми е Ржевски разсърден
Разсърден още обиден
Най ми е грипав легнал
Кашлюкащ, още пневмонен
Враня му Ford-а ударен
отзадзе яко смазан
Затуй ми е Ржевски нажален
Нажален, на миндер полегнал
До компютъра хич и не стигнал
Две недели, че и отгоре

(Изпълнява се на мелодията на "Руфинка болна легнала")

П.С. Мнемо, апцелутно ник'ъф повод за сърдене не си ми дала.
П.П.С. Ако някой има терен за упражняване в стрелба по летящи коли мога да осигуря една "паничка" с/у скромно заплащане... колкото да си покрия сумата за Мерцедес-а

Ржевски ле, Ржевски, сино ле
От де я, сине, намери
Таз пуста болна Руфинка
та и ти тоз слог прихвана
епичен, октосилабен?
Не жали, Ржевски, Фордата,
дето ти служба служеше.
Зарежи, сине, миндеря
и тази пуста 'нфлуенца.
Не ти лий мило, сине ле,
за твойте клети клубари,
клубари още клубарки?
Я стани, Ржевски, хайдутин... и т.н.

Заб.: Рецитира се от нисък мъжки глас на фона на свободно избрани народни мотиви в изпълнение на дървен духов народен инструмент няма да кажа с колко букви, защото ви знам подсъзнанието.

П.П. Летяха тук коли наскоро...

леко, леко
меко, меко
бухнали целувки сняг
се залепят по нослето
и на миглите искрят
бяла утрин
тихо трупа
пухкав някакъв рефрен
няма мъка
ни разлъка
с теб е бяло в мен