Може би просто не си го представяш... Аз вече съм ги наместила до стотинка, евроцент и ... ъъъъ... как бяха на долара стотинките???Mila написа:Ами аз, сега като се замислих - не бих променила начина си на живот.
Вярно, всичко ще ми е мнооого по-луксозно, но ще си работя същата работа - тя ми е и хоби.
И децата ще възпитавам по същия начин, и въобще...не знам толкова ли съм добре, или просто ми липсва въображение?!:shy:
Да им имам проблемите. Ми ще ги редуваш кълките бе. Баси :)caliostro написа:замислих се за друго
имаше някакво списание месечно което се занимава само с тази тематика.
да сбъднеш мечтите си
щото мечтите са в повечето случаи не се различаваат много
някакви подобни морални скрупули не съм видял
проблемите са други
изобщо доста е проблемно
под коя палма да застанеш
на лява кълка или не
каква да е яхтата
изобщо адски проблеми има за решаване
Да не е някоя от тези:blum::winkw:Gaspode написа:
Да им имам проблемите. Ми ще ги редуваш кълките бе. Баси :)
А яхтата аз вече съм си я избрал...
Ааа, тази ли? Твърд и неотклонен:-):winkw:Gaspode написа: Ето тази е :)
Щото съм пропуснал "онази" тема за яхтите... ще се спра на тазиGaspode написа:Тъз тема идва като продължение на онази за яхтата.
Замислих се изведнъж, че ако по някакъв магически начин изневиделица се сдобия да кажем с няколко милиарда бих могъл да си купя една такава яхтичка, да си дигна чукалата и да си живея на нея... Пътувам си, начи, спирам където ми кефне... оставам колкото ми кефне... разхождам се насам-натам... и така цял живот. Предполагам живота няма да ми стигне да отида навсякъде, където искам. А вярвам, че остатъка от милиардите след като си купя яхтата ще ми стигне за един такъв живот. Супер звучи, нали?
И тук се замислих - добре де, ами децата? Айде, за родителите ясно - с част от милиардите да си реализират мечтите. Така или иначе на тях им остава само да се наслаждават на колкото там са им останали годинки...
Обаче децата? На тях живота им предстои. Ако живеят с мен на яхтата ще станат аутсайдери. Няма да мога да им осигуря образование => няма да могат да си намерят работа... то ква ти работа - жени няма да могат да си намерят с тая пуста яхта и с това обикаляне...
А да ги оставя на отглеждане някъде докато аз си развявам четирибуквието по света някак не ми се вижда правилно...
И кво правим тогава? Гледкам си милиардите и се отказвам от мечтата си? Или?
Вие какво мислите?
Със сигурност стъпването в живота на децата ще е различно. И аз уж не давам пари (или съвсем малко) на децата, но и това, че са в добри училища, че си имат всичко в стаята ... си е един може би излишен лукс - сложен въпрос и си го задавам често, но ....Stranniche написа:Наскоро със Съкровището си говорихме, какво бихме правили ако имахме мнооого пари. Аз веднага казах, че е по-добре да не казваме на децата докато не си изградят своя живот. Разбира се, ще ги пратим в най-добрите учебни заведения, но нищо излишно. Трябва да могат да стъпят сами на краката си и да се справят с живота и без парите на родителите си. Да се научат да разчитат единствено и само на себе си. И да си намерят приятели и половинки, които да ги обичат заради тях самите - а не да се навъртат около тях заради някакви яхти и пр.
Защото парите и вещите могат и да се загубят. Баба ми казваше: "Само това, което ти е в главата и в сърцето, никой не може да ти го отнеме!":-)
Променя се. Не е задължително да се лиши човек. Зависи какъв път е изминал до момента. Истина е, че власт, пари и известност развалят (т.е. пресищане с тях). Тук-таме има устойчиви индивидиRemmivs написа:Пресищането лишава човек от насладата на вкуса. Според мен.
Айде бе... Хич не мисля като теб. Да не говоря, че не всички милиардери са фабрики за екскременти. Не че живея с тях и си контактувам често с милионер-милиардер, но мисля, че си има свестни хора сред тях...Remmivs написа:Не казвам, че човек не трябва да има мечти, нито че не трябва да се бори да ги осъществява. Но няколко милиарда и такава яхта е почти сигурно, че ще превърнат всеки един от нас единствено и само в една, простете френския ми, луксозно тапицирана фабрика за екскременти.
Всеки може да преодолее различни трудности в различни ситуации, но всичко до голяма степен зависи от самия теб. Има и бедняци, които са "лузъри" и не могат да преодоляват трудности. Не казвам, че всички богаташи са мошенници, макар че е ясно, че повечето са...ала даже мошенниците преодоляват някакви трудности да забогатеят...Remmivs написа:Щастието не може да бъде гарантирано. То идва след преодоляване на трудности. След изкачване на някакъв връх. Поне аз така виждам нещата.
Децата...както ги възпиташ!!! И каквито условия им предоставиш. Това може да се направи/да го направишRemmivs написа: А за децата - какво да ти кажа, за тях ще е още по-зле, защото няма да познават другата страна на монетата и няма да са изживели дори и временната еуфория от трансформацията.
Хайде сега си представи, че имаш тези милиарди, наистина притежаваш буквално всичко, и пак ми напиши нещата.ELBI написа:Променя се. Не е задължително да се лиши човек. Зависи какъв път е изминал до момента. Истина е, че власт, пари и известност развалят (т.е. пресищане с тях). Тук-таме има устойчиви индивидиRemmivs написа:Пресищането лишава човек от насладата на вкуса. Според мен.
.....
Значи, чудя им се на богаташите, що си пропиляват живота и парите??? Мисля, че са доста тъпи, затова само харчат за собствените си лиготии...Gaspode написа:Тъз тема идва като продължение на онази за яхтата.
Замислих се изведнъж, че ако по някакъв магически начин изневиделица се сдобия да кажем с няколко милиарда бих могъл да си купя една такава яхтичка, да си дигна чукалата и да си живея на нея... Пътувам си, начи, спирам където ми кефне... оставам колкото ми кефне... разхождам се насам-натам... и така цял живот. Предполагам живота няма да ми стигне да отида навсякъде, където искам. А вярвам, че остатъка от милиардите след като си купя яхтата ще ми стигне за един такъв живот. Супер звучи, нали?
И тук се замислих - добре де, ами децата? Айде, за родителите ясно - с част от милиардите да си реализират мечтите. Така или иначе на тях им остава само да се наслаждават на колкото там са им останали годинки...
Обаче децата? На тях живота им предстои. Ако живеят с мен на яхтата ще станат аутсайдери. Няма да мога да им осигуря образование => няма да могат да си намерят работа... то ква ти работа - жени няма да могат да си намерят с тая пуста яхта и с това обикаляне...
А да ги оставя на отглеждане някъде докато аз си развявам четирибуквието по света някак не ми се вижда правилно...
И кво правим тогава? Гледкам си милиардите и се отказвам от мечтата си? Или?
Вие какво мислите?
А аз искам, докато съм жива да ме помнят, да ме обичат, да ме оценяват и т.н.[unknown] написа: ПОМНЯТ ги, ей!!!
Какво по- важно от това...
Е да де, ама не. Хората, общо взето от благотворителност не разбират - справка: циганите в Столипиново - не само че не си плащат тока, но и мислят, че това не е тяхна работа![unknown] написа:
Значи, чудя им се на богаташите, що си пропиляват живота и парите??? Мисля, че са доста тъпи, затова само харчат за собствените си лиготии...
На този свят сме само за някакви си 60- 70-80 години.... Ако се замислите, ми то повече от времето ни е минало.... Ей, така ще си мине и останалата част от този живот... Ще си отидем и никой освен близките ни няма да ни помни. Нищо стойностно за хората няма да сме направили...
А какъв паметник само неръкотворен можем да си вдигнем и то за хилядолетия напред с няколко милиарда !!! Ти замислял ли си се за това?
Филантропия, меценатство... Ей за тва ще оползотворя 90% от тези милиарди.
Братята Евлоги и Христо Георгиеви са направили един университет и още някой по- дребни неща, а историята и хората ги помни!
ПОМНЯТ ги, ей!!!
Какво по- важно от това...
Който има пАрЕ, да им го плаща.
ахъм, съгласна съм с теб.Mila написа: Е да де, ама не. Хората, общо взето от благотворителност не разбират - справка: циганите в Столипиново - не само че не си плащат тока, но и мислят, че това не е тяхна работа!Който има пАрЕ, да им го плаща.
Друг факт: почти никой от известните личности в историята за всички времена не се е прочул с богатство и благотворителност - почти винаги става въпрос за постижения на духа или на агресията /Дарк да внимава!:winkw:/.
Извод: Парите и богатството са за кеф.
? Аз съм душа човек Не с единствена цел. Но с толкова пари бих правил неща, за които да ме помнят и оценяват и приживе. Ще направя нещо и за това поколение и за идните. Не бих ги изхарчил за личен кеф и тоя на близките ми. Твърде елементарно някак си...esti написа:А аз искам, докато съм жива да ме помнят, да ме обичат, да ме оценяват и т.н.[unknown] написа: ПОМНЯТ ги, ей!!!
Какво по- важно от това...
След това, като умра, да ти кажа честно ще ми е абсолютно все едно дали някой ме помни и идва на гроба ми евентуално да ми бодне някоя китка.
В този смисъл не бих се напъвала да правя нещо с единствената цел да ме помнят и след смъртта ми.
Извод- грешен.Mila написа:
Извод: Парите и богатството са за кеф.
Е то значи пак за твой личен кеф ще го направиш.[unknown] написа:Не с единствена цел. Но с толкова пари бих правил неща, за които да ме помнят и оценяват и приживе. Ще направя нещо и за това поколение и за идните. Не бих ги изхарчил за личен кеф и тоя на близките ми. Твърде елементарно някак си...
Нобел е подходящ пример.[unknown] написа:Извод- грешен.
Всичко е суета. Разбирам.esti написа:Е то значи пак за твой личен кеф ще го направиш.[unknown] написа:Не с единствена цел. Но с толкова пари бих правил неща, за които да ме помнят и оценяват и приживе. Ще направя нещо и за това поколение и за идните. Не бих ги изхарчил за личен кеф и тоя на близките ми. Твърде елементарно някак си...
Сори, тази вечер съм леко неконтактна и не ми се пише, за да се доизясня.
Обещавам, като си оправя контактите да бъда по-обстойна, макар че съм сигурна, че ме разбираш.
И макар, че всичко е суета /както писах току-що/ нещата могат да бъдат направени умно, с вкус и с мисъл за другите.Remmivs написа:Нобел е подходящ пример.[unknown] написа:Извод- грешен.
Аз сигурно бих постъпил като теб и бих ги дал за изследвания, които ще са от полза на всеки човек - медицина, еко двигатели и енергия, космология (в крайна сметка откритията там засягат директно всички ни). И така...
Наздраве!
Да, и аз се сетих за проблемите на глобалното затопляне и алтернативните източници на енергия,Remmivs написа:Нобел е подходящ пример.[unknown] написа:Извод- грешен.
Аз сигурно бих постъпил като теб и бих ги дал за изследвания, които ще са от полза на всеки човек - медицина, еко двигатели и енергия, космология (в крайна сметка откритията там засягат директно всички ни). И така...
Наздраве!
Не могат. Факт. Но със сигурност липсата им може да спре един велик ум да направи откритие. Същото като със санитарния минимум на ежедневно ниво. Парите не ти трябват наистина в момента, в който престанаш да ги забелязваш. Той е различен за всички, но със сигурност не е 1 000 000 000 единици, а далеч преди това.Mila написа:Да, и аз се сетих за проблемите на глобалното затопляне и алтернативните източници на енергия,
но тъй като съм проЗД материалист, не вярвам наистина, че парите сами по себе си могат да провокират нечий ум. Същото мисля и за Нобеловите награди - те са пост фактум.
Пък и като знам какви тунеядци се въдят из разните там администрации...
Нобеловата награда е основно за престиж.Remmivs написа:
niama nenakazano dobroDark написа: Както и да помогнем, получилия помощ веднага решава, че ние сме нещо тъпи/заблудени/смотани/балъци/т.н. и затова харчим залудо пари и почва да се отнася леко снизходително.
Говорех за основаването й.[unknown] написа:Нобеловата награда е основно за престиж.
Тва е някакво клише с което хората успокояват съвестта си. Казват си: "Аз затова не върша добро, защото няма да се оцени, а само по- лошо ще стане..." и т.н. дрънканици...Zmeu написа:niama nenakazano dobroDark написа: Както и да помогнем, получилия помощ веднага решава, че ние сме нещо тъпи/заблудени/смотани/балъци/т.н. и затова харчим залудо пари и почва да се отнася леко снизходително.
Да, горкият Нобел. Май не е бил много щастлив...Remmivs написа:Говорех за основаването й.[unknown] написа:Нобеловата награда е основно за престиж.
За мен даже има особен трагизъм в нобеловата награда за мир. Или просто зъбатата усмивка на ироничната съдба.
Абе не е толкова просто. Според мен - велики умове - бол и несравнимо по-голямата част - нереализирани. Както и по-голямата част от откритията потъват в нечии папки, ако въобще са документирани. Трудността не идва от липсата на средства, а от присъщата за нас, хората инертност и нежелание да излезем от уютните стереотипи. Понякога нещо изважда някаква необходимост на преден план и веднага следва откритие:winkw:... Ъъъ, как да го кажа - интелигентността на групата е много по-ниска от тази на отделните участници.Remmivs написа: ....
Не могат. Факт. Но със сигурност липсата им може да спре един велик ум да направи откритие. ...
Така е знам. Вероятно ужасяващ куп открития лежат засекретени в нечии архиви. Големите компании са погубили още повече откриватели отколкото са създали. Което иде да покаже, че парите не са мерило за човешката висота, а по-скоро за нейната низост. Но не всичко е загубено. Аз само това казвам. Не могат всичко за заключат и всичко да изядадт и изфабрикуват тунеядците. Все нещо ще се промъкне. Така че нека лапат, все някой ще и роди. Аз и без това нито мога да изям, нито мога да изпия толкоз пари сам.Mila написа:Абе не е толкова просто. Според мен - велики умове - бол и несравнимо по-голямата част - нереализирани. Както и по-голямата част от откритията потъват в нечии папки, ако въобще са документирани. Трудността не идва от липсата на средства, а от присъщата за нас, хората инертност и нежелание да излезем от уютните стереотипи. Понякога нещо изважда някаква необходимост на преден план и веднага следва откритие:winkw:... Ъъъ, как да го кажа - интелигентността на групата е много по-ниска от тази на отделните участници.
