3o4o.net

Mila написа:Ами аз, сега като се замислих - не бих променила начина си на живот.

Вярно, всичко ще ми е мнооого по-луксозно, но ще си работя същата работа - тя ми е и хоби.
И децата ще възпитавам по същия начин, и въобще...не знам толкова ли съм добре, или просто ми липсва въображение?!:shy:

4avdar4e написа:


Може би просто не си го представяш... Аз вече съм ги наместила до стотинка, евроцент и ... ъъъъ... как бяха на долара стотинките???

caliostro написа: иначе - при личния доки и дишайте ,не дишайте...
само дишане

caliostro написа:не подценявам дишането
имаше някакъв йога по софия скоро
само дишане
дишайте ,не дишайте
много социални са мненията по темата
не вкарвай елемент на двусмислия по въпроса.

caliostro написа:замислих се за друго
имаше някакво списание месечно което се занимава само с тази тематика.
да сбъднеш мечтите си
щото мечтите са в повечето случаи не се различаваат много
някакви подобни морални скрупули не съм видял

проблемите са други
изобщо доста е проблемно
под коя палма да застанеш
на лява кълка или не
каква да е яхтата
изобщо адски проблеми има за решаване

Gaspode написа:
Да им имам проблемите. Ми ще ги редуваш кълките бе. Баси :)
А яхтата аз вече съм си я избрал...

caliostro написа: изобщо адски проблеми има за решаване

frisky lioness написа: Да не е някоя от тези:blum::winkw:

http://varna.dir.bg/

Gaspode написа: Ето тази е :)

frisky lioness написа:
Ааа, тази ли? Твърд и неотклонен:-):winkw:

Gaspode написа:Тъз тема идва като продължение на онази за яхтата.
Замислих се изведнъж, че ако по някакъв магически начин изневиделица се сдобия да кажем с няколко милиарда бих могъл да си купя една такава яхтичка, да си дигна чукалата и да си живея на нея... Пътувам си, начи, спирам където ми кефне... оставам колкото ми кефне... разхождам се насам-натам... и така цял живот. Предполагам живота няма да ми стигне да отида навсякъде, където искам. А вярвам, че остатъка от милиардите след като си купя яхтата ще ми стигне за един такъв живот. Супер звучи, нали?

И тук се замислих - добре де, ами децата? Айде, за родителите ясно - с част от милиардите да си реализират мечтите. Така или иначе на тях им остава само да се наслаждават на колкото там са им останали годинки...

Обаче децата? На тях живота им предстои. Ако живеят с мен на яхтата ще станат аутсайдери. Няма да мога да им осигуря образование => няма да могат да си намерят работа... то ква ти работа - жени няма да могат да си намерят с тая пуста яхта и с това обикаляне...
А да ги оставя на отглеждане някъде докато аз си развявам четирибуквието по света някак не ми се вижда правилно...
И кво правим тогава? Гледкам си милиардите и се отказвам от мечтата си? Или?
Вие какво мислите?

Stranniche написа:Наскоро със Съкровището си говорихме, какво бихме правили ако имахме мнооого пари. Аз веднага казах, че е по-добре да не казваме на децата докато не си изградят своя живот. Разбира се, ще ги пратим в най-добрите учебни заведения, но нищо излишно. Трябва да могат да стъпят сами на краката си и да се справят с живота и без парите на родителите си. Да се научат да разчитат единствено и само на себе си. И да си намерят приятели и половинки, които да ги обичат заради тях самите - а не да се навъртат около тях заради някакви яхти и пр.
Защото парите и вещите могат и да се загубят. Баба ми казваше: "Само това, което ти е в главата и в сърцето, никой не може да ти го отнеме!":-)

Remmivs написа:Пресищането лишава човек от насладата на вкуса. Според мен.

Remmivs написа:Не казвам, че човек не трябва да има мечти, нито че не трябва да се бори да ги осъществява. Но няколко милиарда и такава яхта е почти сигурно, че ще превърнат всеки един от нас единствено и само в една, простете френския ми, луксозно тапицирана фабрика за екскременти.

Remmivs написа:Щастието не може да бъде гарантирано. То идва след преодоляване на трудности. След изкачване на някакъв връх. Поне аз така виждам нещата.

Remmivs написа: А за децата - какво да ти кажа, за тях ще е още по-зле, защото няма да познават другата страна на монетата и няма да са изживели дори и временната еуфория от трансформацията.

ELBI написа:

Remmivs написа:Пресищането лишава човек от насладата на вкуса. Според мен.

Променя се. Не е задължително да се лиши човек. Зависи какъв път е изминал до момента. Истина е, че власт, пари и известност развалят (т.е. пресищане с тях). Тук-таме има устойчиви индивиди

.....

Gaspode написа:Тъз тема идва като продължение на онази за яхтата.
Замислих се изведнъж, че ако по някакъв магически начин изневиделица се сдобия да кажем с няколко милиарда бих могъл да си купя една такава яхтичка, да си дигна чукалата и да си живея на нея... Пътувам си, начи, спирам където ми кефне... оставам колкото ми кефне... разхождам се насам-натам... и така цял живот. Предполагам живота няма да ми стигне да отида навсякъде, където искам. А вярвам, че остатъка от милиардите след като си купя яхтата ще ми стигне за един такъв живот. Супер звучи, нали?

И тук се замислих - добре де, ами децата? Айде, за родителите ясно - с част от милиардите да си реализират мечтите. Така или иначе на тях им остава само да се наслаждават на колкото там са им останали годинки...

Обаче децата? На тях живота им предстои. Ако живеят с мен на яхтата ще станат аутсайдери. Няма да мога да им осигуря образование => няма да могат да си намерят работа... то ква ти работа - жени няма да могат да си намерят с тая пуста яхта и с това обикаляне...
А да ги оставя на отглеждане някъде докато аз си развявам четирибуквието по света някак не ми се вижда правилно...
И кво правим тогава? Гледкам си милиардите и се отказвам от мечтата си? Или?
Вие какво мислите?

[unknown] написа: ПОМНЯТ ги, ей!!!
Какво по- важно от това...

[unknown] написа:
Значи, чудя им се на богаташите, що си пропиляват живота и парите??? Мисля, че са доста тъпи, затова само харчат за собствените си лиготии...
На този свят сме само за някакви си 60- 70-80 години.... Ако се замислите, ми то повече от времето ни е минало.... Ей, така ще си мине и останалата част от този живот... Ще си отидем и никой освен близките ни няма да ни помни. Нищо стойностно за хората няма да сме направили...

А какъв паметник само неръкотворен можем да си вдигнем и то за хилядолетия напред с няколко милиарда !!! Ти замислял ли си се за това?

Филантропия, меценатство... Ей за тва ще оползотворя 90% от тези милиарди.
Братята Евлоги и Христо Георгиеви са направили един университет и още някой по- дребни неща, а историята и хората ги помни!

ПОМНЯТ ги, ей!!!
Какво по- важно от това...

Mila написа: Е да де, ама не. Хората, общо взето от благотворителност не разбират - справка: циганите в Столипиново - не само че не си плащат тока, но и мислят, че това не е тяхна работа! Който има пАрЕ, да им го плаща.

Друг факт: почти никой от известните личности в историята за всички времена не се е прочул с богатство и благотворителност - почти винаги става въпрос за постижения на духа или на агресията /Дарк да внимава!:winkw:/.

Извод: Парите и богатството са за кеф.

esti написа:

[unknown] написа: ПОМНЯТ ги, ей!!!
Какво по- важно от това...

А аз искам, докато съм жива да ме помнят, да ме обичат, да ме оценяват и т.н.
След това, като умра, да ти кажа честно ще ми е абсолютно все едно дали някой ме помни и идва на гроба ми евентуално да ми бодне някоя китка.
В този смисъл не бих се напъвала да правя нещо с единствената цел да ме помнят и след смъртта ми.

Mila написа:

Извод: Парите и богатството са за кеф.

[unknown] написа:Не с единствена цел. Но с толкова пари бих правил неща, за които да ме помнят и оценяват и приживе. Ще направя нещо и за това поколение и за идните. Не бих ги изхарчил за личен кеф и тоя на близките ми. Твърде елементарно някак си...

[unknown] написа:Извод- грешен.

esti написа:

[unknown] написа:Не с единствена цел. Но с толкова пари бих правил неща, за които да ме помнят и оценяват и приживе. Ще направя нещо и за това поколение и за идните. Не бих ги изхарчил за личен кеф и тоя на близките ми. Твърде елементарно някак си...

Е то значи пак за твой личен кеф ще го направиш.

Сори, тази вечер съм леко неконтактна и не ми се пише, за да се доизясня.
Обещавам, като си оправя контактите да бъда по-обстойна, макар че съм сигурна, че ме разбираш.

Remmivs написа:

[unknown] написа:Извод- грешен.

Нобел е подходящ пример.

Аз сигурно бих постъпил като теб и бих ги дал за изследвания, които ще са от полза на всеки човек - медицина, еко двигатели и енергия, космология (в крайна сметка откритията там засягат директно всички ни). И така...

Наздраве!

Remmivs написа:

[unknown] написа:Извод- грешен.

Нобел е подходящ пример.

Аз сигурно бих постъпил като теб и бих ги дал за изследвания, които ще са от полза на всеки човек - медицина, еко двигатели и енергия, космология (в крайна сметка откритията там засягат директно всички ни). И така...

Наздраве!

Mila написа:Да, и аз се сетих за проблемите на глобалното затопляне и алтернативните източници на енергия,
но тъй като съм проЗД материалист, не вярвам наистина, че парите сами по себе си могат да провокират нечий ум. Същото мисля и за Нобеловите награди - те са пост фактум.

Пък и като знам какви тунеядци се въдят из разните там администрации...

Remmivs написа:

Dark написа: Както и да помогнем, получилия помощ веднага решава, че ние сме нещо тъпи/заблудени/смотани/балъци/т.н. и затова харчим залудо пари и почва да се отнася леко снизходително.

[unknown] написа:Нобеловата награда е основно за престиж.

Zmeu написа:

Dark написа: Както и да помогнем, получилия помощ веднага решава, че ние сме нещо тъпи/заблудени/смотани/балъци/т.н. и затова харчим залудо пари и почва да се отнася леко снизходително.

niama nenakazano dobro

Remmivs написа:

[unknown] написа:Нобеловата награда е основно за престиж.

Говорех за основаването й.

За мен даже има особен трагизъм в нобеловата награда за мир. Или просто зъбатата усмивка на ироничната съдба.

Remmivs написа: ....
Не могат. Факт. Но със сигурност липсата им може да спре един велик ум да направи откритие. ...

Mila написа:Абе не е толкова просто. Според мен - велики умове - бол и несравнимо по-голямата част - нереализирани. Както и по-голямата част от откритията потъват в нечии папки, ако въобще са документирани. Трудността не идва от липсата на средства, а от присъщата за нас, хората инертност и нежелание да излезем от уютните стереотипи. Понякога нещо изважда някаква необходимост на преден план и веднага следва откритие:winkw:... Ъъъ, как да го кажа - интелигентността на групата е много по-ниска от тази на отделните участници.