3o4o.net

Remmivs написа:

Мнемозина написа:Говорим не за действия, а за усещания, за начин на приемане на нещата от живота.

Нирвана?

последно сега!
на кое ще му казваме - нирваната ?

Лека-полека ще стигнеш до истината
Всяко наше действие малко или много се отразява и променя бъдещето [/quote]

затова говори/пише Незнайко...
затова нещата се натрупват...натрупват...
освен ако не намериш начин да ги разтовариш...
АКО можеш да намериш начин...

виждам всякакви съдби...
всякакви ....
и за момент се замислям...ще мога ли и аз така като 75 годишният чичко,който се е оженил за втори път преди 15 години и за това време е обиколил 60 страни в света...все още влюбен в 70 годишната си съпруга....и е много ,много болен...
или ще мога ли като 72 годишната жена,която преди 4 седмици загуби мъжа си ,с който са били заедно от 20 годишни...и която се гордее с 4 те си дец..а сега е сама сама...
или ще бъда като бабата вчера на 84 години...не помни какво и дали е яла сутринта...
и си казва...:"не помня"...

те дали са живели за мига,когато са могли ?
щото животът е един миг...

мнооо насериозно възприемаш нещата

caliostro написа:мнооо насериозно възприемаш нещата

вярно е...
вчера онази баба ме накара да се замисля...

че това живот ли е?

( професионално изкривяване..случва се от време на време,когато съм уморена...иначе не съм така...честна пионерска!)

дъртите са мъдри но вероятно когато човек помъдрява одъртявайки то пък не е в състояние дори и да се опита да обърне палачинката
някакъв шибан парадокс е това

doktorka написа: затова говори/пише Незнайко...
затова нещата се натрупват...натрупват...
освен ако не намериш начин да ги разтовариш...
АКО можеш да намериш начин...

виждам всякакви съдби...
всякакви ....
и за момент се замислям...ще мога ли и аз така като 75 годишният чичко,който се е оженил за втори път преди 15 години и за това време е обиколил 60 страни в света...все още влюбен в 70 годишната си съпруга....и е много ,много болен...
или ще мога ли като 72 годишната жена,която преди 4 седмици загуби мъжа си ,с който са били заедно от 20 годишни...и която се гордее с 4 те си дец..а сега е сама сама...
или ще бъда като бабата вчера на 84 години...не помни какво и дали е яла сутринта...
и си казва...:"не помня"...

те дали са живели за мига,когато са могли ?
щото животът е един миг...

Физиологията и наследствеността също си казват тежката дума.
Всичко зависи от това как гледаш на нещата и доколко ти влияят - положително или отрицателно, и от нагласата ти, и от възпитанието ти, и от средата ти, и от ред други неща...

универсални рецепти няма
има само общи нюанси някакви
другото е строго индивидуално
на кой квото му е писано това

caliostro написа:универсални рецепти няма
има само общи нюанси някакви
другото е строго индивидуално
на кой квото му е писано това

Точно

Wishes написа:

caliostro написа:универсални рецепти няма
има само общи нюанси някакви
другото е строго индивидуално
на кой квото му е писано това

Точно

E, затова - цени/улови мига.

Remmivs написа: E, затова - цени/улови мига.

Малко ги пропускам, мисля
Ама знае ли човек...

Remmivs написа:

Wishes написа:

caliostro написа:универсални рецепти няма
има само общи нюанси някакви
другото е строго индивидуално
на кой квото му е писано това

Точно

E, затова - цени/улови мига.

всички за туй говорим...
извод..като дойда ПАК...иска да ме водите на пиано бар ПАК....

мое ли?

doktorka написа: всички за туй говорим...
извод..като дойда ПАК...иска да ме водите на пиано бар ПАК....

мое ли?

Нали тоя път ти щеше да ни водиш нейде, а??

пиано бар
заведете човека в една чалгачииница мамка му значи

Wishes написа:

Remmivs написа: E, затова - цени/улови мига.

Малко ги пропускам, мисля
Ама знае ли човек...

Прав си, прав си - пропускашш .... и коктейлите пропусна

bibilyana написа: Прав си, прав си - пропускашш .... и коктейлите пропусна

Ти пък много бързаш
Не мое то така лесно коктейл да се получи

Wishes написа:

bibilyana написа: Прав си, прав си - пропускашш .... и коктейлите пропусна

Ти пък много бързаш
Не мое то така лесно коктейл да се получи

аа какккк:blink:

bibilyana написа: аа какккк:blink:

С труд и постоянство

Wishes написа:

bibilyana написа: аа какккк:blink:

С труд и постоянство

амаааа ти сега - то такова, аз съм особено трудолюбива и най - вече постоянна..... налииии:lol:

bibilyana написа: амаааа ти сега - то такова, аз съм особено трудолюбива и най - вече постоянна..... налииии:lol:

Ми не знам, времето ще покаже

Wishes написа:

bibilyana написа: амаааа ти сега - то такова, аз съм особено трудолюбива и най - вече постоянна..... налииии:lol:

Ми не знам, времето ще покаже

, а inj ще разкаже

inj написа:

Wishes написа:

bibilyana написа: амаааа ти сега - то такова, аз съм особено трудолюбива и най - вече постоянна..... налииии:lol:

Ми не знам, времето ще покаже

, а inj ще разкаже

:rotfl24:

лошии хораа, само се присмиват:(:(

Remmivs написа:напред и нагоре
това е живота
падни 7 пъти стани 8
и не как да е, а с усмивка
какво е живота ако не полет? м?
пълзене?
не, друже, благодаря
предпочитам свободното падане, което заблудената ми душа да мисли за възход

Падаме и ставаме, падаме и ставаме, падаме и ставаме...
Всяко падане е болезнено, макар да стискаме зъби и да не го показваме.
Всяко ставане- също е болезнено и трудно, макар да ни носи удовлетворение от победата над болката.
Ние се гордеем, че можем да станем след като сме паднали.
Ние знаем, че сме силни, защото сме се справили с поредното предизвикателство, с поредният проблем, с поредното падане...
Пак ще станем- ДА, но всичко се отразява върху човека в нас. Вехне не само външната ни обвивка, вехне и човека в нас.
Вехнене... хареса ми тази дума. Мисля, че е доста точна за състоянието, което искам да опиша...
Както при спортистите- падат и стават, стискайки зъби, но след години ставите болят, напомняйки за множеството падания.
Така е и със всички ни.
Не, че няма да станем! Напротив- ще станем! Но всичко това се трупа вътре в нас.

Вехнем.
Бавно, но вехнем...

4avdar4e написа:

П.П. Непоправим оптимист!!!:-)

Браво!
Аз пък съм непоправим... песимист. Много ми се искаше да кажа, че съм реалист, но трябва да бъда честен, все пак...

[unknown] написа: Падаме и ставаме, падаме и ставаме, падаме и ставаме...
Всяко падане е болезнено, макар да стискаме зъби и да не го показваме.
Всяко ставане- също е болезнено и трудно, макар да ни носи удовлетворение от победата над болката.
Ние се гордеем, че можем да станем след като сме паднали.
Ние знаем, че сме силни, защото сме се справили с поредното предизвикателство, с поредният проблем, с поредното падане...
Пак ще станем- ДА, но всичко се отразява върху човека в нас. Вехне не само външната ни обвивка, вехне и човека в нас.
Вехнене... хареса ми тази дума. Мисля, че е доста точна за състоянието, което искам да опиша...
Както при спортистите- падат и стават, стискайки зъби, но след години ставите болят, напомняйки за множеството падания.
Така е и със всички ни.
Не, че няма да станем! Напротив- ще станем! Но всичко това се трупа вътре в нас.

Вехнем.
Бавно, но вехнем...

"Това, което не ни убива ни прави по-силни" - каква глупост, а?:lol:

Мнемозина написа:
Всяка тема има много страни, да. Но основната тук беше за това как се променя възприемането на живота с напредването на възрастта. Ако съм я разбрала правилно, естествено. Като дойде Незнайния, ще каже.

Да, странно е това. Ставаме по- внимателни, по- съчувстващи, по- човечни... Но и по- напрегнати, по- изнервени, по- притеснителни... Може би, защото знаем, че има много страшни неща на света. Неща извън нашият контрол, такива, които могат да ни смачкат, въпреки умението ни да се изправяме. Неща, за които човек не мисли в разцвета на младоста си.
И сега, макар и да сме пак уверени във себе си като преди, даваме си сметка, че не всичко ни е подвластно.

Простете, че говоря в множествено число. Сигурно е, защото искам да не съм сам в тези си мисли. Мисля, че и вие сте почувствали тези неща.

doktorka написа:

затова говори/пише Незнайко...
затова нещата се натрупват...натрупват...
освен ако не намериш начин да ги разтовариш...
АКО можеш да намериш начин...

Ти намерила ли си този начин? Щото аз- не.

esti написа:

[unknown] написа: Падаме и ставаме, падаме и ставаме, падаме и ставаме...
Всяко падане е болезнено, макар да стискаме зъби и да не го показваме.
Всяко ставане- също е болезнено и трудно, макар да ни носи удовлетворение от победата над болката.
Ние се гордеем, че можем да станем след като сме паднали.
Ние знаем, че сме силни, защото сме се справили с поредното предизвикателство, с поредният проблем, с поредното падане...
Пак ще станем- ДА, но всичко се отразява върху човека в нас. Вехне не само външната ни обвивка, вехне и човека в нас.
Вехнене... хареса ми тази дума. Мисля, че е доста точна за състоянието, което искам да опиша...
Както при спортистите- падат и стават, стискайки зъби, но след години ставите болят, напомняйки за множеството падания.
Така е и със всички ни.
Не, че няма да станем! Напротив- ще станем! Но всичко това се трупа вътре в нас.

Вехнем.
Бавно, но вехнем...

"Това, което не ни убива ни прави по-силни" - каква глупост, а?:lol:

Абе, не е съвсем глупост.
Аз съм съгласен с Ницше.
Наистина тези неща, които ни мачкат без да ни убиват ни правят по- силни. И наистина можем да се изправяме след това пред по- големи трудности и да се справяме с тях.
Но, има едно голямо НО! Справя се с трудностите- войнът в нас. Този, който сме отгледали, тренирали и обучили за битки.
Този- външният, воюващият, бронираният!

А вътре в нас човекът е вса така раним...
И все така- обикновен човек.

[unknown] написа:

doktorka написа:

затова говори/пише Незнайко...
затова нещата се натрупват...натрупват...
освен ако не намериш начин да ги разтовариш...
АКО можеш да намериш начин...

Ти намерила ли си този начин? Щото аз- не.

Начинът е в малките бягства.
Да забравиш всичко това.
За пет минути.
За един час.
За половин ден.
Понякога дори и за два-три дни...

И да знаеш, че наоколо има приятели.
Или че могат да се появят нови.

Мнемозина написа:

Начинът е в малките бягства.
Да забравиш всичко това.
За пет минути.
За един час.
За половин ден.
Понякога дори и за два-три дни...

И да знаеш, че наоколо има приятели.
Или че могат да се появят нови.

Понякога, когато съм бил подлаган на сериозни изпитания са ми казвали- "Ти си силен, ще се справиш"
Да- знам, че съм силен и знам, че ще се справя. Но...

[unknown] написа: Понякога, когато съм бил подлаган на сериозни изпитания са ми казвали- "Ти си силен, ще се справиш"
Да- знам, че съм силен и знам, че ще се справя. Но...

... но ти е трудно, знам.
Лесно вече няма. Ако изобщо е имало.
Пак ще ти кажа: въпросът е как гледаш.
Ако говорехме преди година, щях да мисля същото, което пишеш сега ти.

Мнемозина написа:

... но ти е трудно, знам.

...но ми е болно.

caliostro написа:пиано бар
заведете човека в една чалгачииница мамка му значи

Ти щото не беше там, затова така говориш. А там си беше приказка...

doktorka написа:

всички за туй говорим...
извод..като дойда ПАК...иска да ме водите на пиано бар ПАК....

мое ли?

Мое и в Пловдив, а?

[unknown] написа:

Мнемозина написа:

... но ти е трудно, знам.

...но ми е болно.

не знам защо, но ми изниква асоциация за спиралата - чували сте предполагам, за това как почти всичко е устроено на принципа на спиралата и тъй всяко "падане" и "ставане" изглежда същото - ама не съвсем, понеже вече си на друго ниво на спиралата....това не е лошо мисля, че именно на този принцип се гради еволюцията. Тъжно е може би,че човек се мисли за голяма работа, а всъщност е едно малкооо...нищенцее в цялата вселена - всичките му несгоди, борби, успехи и проблеми всъщност са без значение в един по-глобален мащаб

bibilyana написа:

[unknown] написа:

Мнемозина написа:

... но ти е трудно, знам.

...но ми е болно.

не знам защо, но ми изниква асоциация за спиралата - чували сте предполагам, за това как почти всичко е устроено на принципа на спиралата и тъй всяко "падане" и "ставане" изглежда същото - ама не съвсем, понеже вече си на друго ниво на спиралата....това не е лошо мисля, че именно на този принцип се гради еволюцията. Тъжно е може би,че човек се мисли за голяма работа, а всъщност е едно малкооо...нищенцее в цялата вселена - всичките му несгоди, борби, успехи и проблеми всъщност са без значение в един по-глобален мащаб

Да, прашинка.
Рем ще ти каже, че и прашинка не сме...

[unknown] написа: Абе, не е съвсем глупост.
Аз съм съгласен с Ницше.
Наистина тези неща, които ни мачкат без да ни убиват ни правят по- силни. И наистина можем да се изправяме след това пред по- големи трудности и да се справяме с тях.
Но, има едно голямо НО! Справя се с трудностите- войнът в нас. Този, който сме отгледали, тренирали и обучили за битки.
Този- външният, воюващият, бронираният!

А вътре в нас човекът е вса така раним...
И все така- обикновен човек.

А за мен си е глупост.
Това, което не ме убива не ме прави по-силна, а ме осакатява.
Всяка гадост си оставя отпечатъка.
И започвам да вехна.

Хубавото, радостта, щастието също оставят отпечатък - това ме прави по-силна.

esti написа:

[unknown] написа: Абе, не е съвсем глупост.
Аз съм съгласен с Ницше.
Наистина тези неща, които ни мачкат без да ни убиват ни правят по- силни. И наистина можем да се изправяме след това пред по- големи трудности и да се справяме с тях.
Но, има едно голямо НО! Справя се с трудностите- войнът в нас. Този, който сме отгледали, тренирали и обучили за битки.
Този- външният, воюващият, бронираният!

А вътре в нас човекът е вса така раним...
И все така- обикновен човек.

А за мен си е глупост.
Това, което не ме убива не ме прави по-силна, а ме осакатява.
Всяка гадост си оставя отпечатъка.
И започвам да вехна.

Хубавото, радостта, щастието също оставят отпечатък - това ме прави по-силна.

Това, за осакатяването го бях писал веднъж. Странно.

Бе какво значи да си силен...Само не ми казвайте седем пъти падни, осем стани. Нещо друго дайте.

vyara написа:Бе какво значи да си силен...Само не ми казвайте седем пъти падни, осем стани. Нещо друго дайте.

Сила е да запазиш човешкото в себе си, въпреки, че са опитвали да го изтръгнат.