3o4o.net

Semiramis написа:
Да си кажа и аз вълненията от няколко дни.
На Великден бяхме с детенце в едно малко селце в Родопите. Много мъничко. И с хубава малка църквичка. Много си го обичам - тишина, птички, рекичка ..нямам снимки..за друго ще разказвам. Значи там църква има, но поп - не. Идва попът от Чепеларе, но трябва да се върне навреме за неговата си църква. Така обаче Великденската служба започна в 8 и в 9.30 ... Воскресе и си носехме свещичките. И Рождеството така идва там, но пък е много истинско всичко. Няма суета, няма формализъм ... Та стоим църквата 30 човека общо и поне ясно се чуват думите. "И тези, които дойдоха при Господа в първия час..и Той има каза...И тези, които бяха закъсняли и се обърнаха към Господа в третия час..и Той ги прие...И тези, които потърсиха Господа в шестия час, в средата на своя живот ..и Той им рече ... и тези, които в последния час .... " /ясно, че не цитирам правилно/, но и за тях същите балага и отворени врати на Господа... Някъде към "шестия час" детенце ме дърпа и вика: "В Рая ли ще отидат?", казвам "Да", а то: "Е тва ако е логика!!! И защо трябва да се блъскат хората за първия час, то и в последния пак може?!" И тихо вътре ...сръчках го, че после ще поговорим ... Иначе попът беше едно младо момче, с голям патос накрая каза ненаписани няколко думи, харесаха ми на мен... Че е такова времето, че ценностите се изгубват... Моят син пак чу най-важното "Хората намират по един час за кафе, а не намират време да една притча да прочетат и да се развиват духовно"..хехе...тука вече смело казах, че на кафе обсъждам притчи и живота, така че да не пита въобще. Обаче защо трябва да бърза ще ми отнеме доста време да обясня. Кратък отговор да знаете?