[unknown] написа:Ето как аз виждам нещата:
Ситуация в реала- въри с/у мен човек, който ми е адски антипатичен...
Първи тип реакция-
Като се приближим достатъчно, всеки отстъпва леко встрани, подминаваме се, най- много да се озъбим един на друг и след две секунди всеки е забравил за съществуването на другия.
Втори тип реакция-
Никой не отстъпва встрани при което следва сблъсък като козлетата на моста, обиди, закани, юмруци, ритници и става едно гадно меле...
Да се опитаме да се разминаваме с хората, които са ни антипатични.
Тоест- спираме всякакво общуване с тях. Придържаме се към прости принципи:
- Не ги коментираме
- Не отговаряме на техни постинги
- Не пишем в техни теми
Вярно, че мястото е малко, но ако се придържаме към тези три принципа, всичко ще е ОК.
В противен случай ще стане доста гадно тук. Аз също едвам се сдържам да не кажа някой неща на хора от които откровенно ми се повдига, но все пак СЕ СДЪРЖАМ!
Правилно и логично. И все пак понякога има някои простотии (примерно за мен е някой да решава дали, кога и какво да пиша), които помагат да се прелее чашата на неписането и некоментирането им. Май и при тебе понякога чашата прелива - нали?
Като цяло всичко, което пишеш е естествено. Но вероятно:
- може да стане скучно
- може онези - антипатичните да се самозабравят и си развяват коня/кобилата както си искат и за каквото си искат.
Макар и рядко, добре е понякога да им се даде единичен или дребен знак, че не са сами във вселената и тяхното АЗ не командва всеобщата етика, естетика и красота. Не че ще разберат добре знака или ще осъзнаят простотиите си, но все е някакъв вид юздичка...
И да знаеш нещичко - тези хора винаги оплескват картината поради същността си. Те все влизат в конфликти и не поглеждат към себе си.
Обаче има и чудеса - всичко има в природата и сред хората. Ала каква е точната рецепта за всеки индивид - само Господ знае. Изглежда.
Все пак е готин призив за мир и всеобща любов 8) Няма да го бъде (инак земята ще се казва Утопия), но е хубаво да се видят такива призиви :)
:
