Страница 2 от 4

Re: Приказка за леда

Публикувано на: 12.10.06, 15:06
от Dark Angel
pocti_bezobidna написа: Е аднжък де! Човек не си избира символите току тъй.
Ако толкова държеше на огледалото, едно пролетно езеро можеше да
ти свърши същата работа, примерно. Високопланинско,
като държиш да драпаш по баира.
:D
да услужа с едно мини огледалце? размер монета от левче? :wink:

Re: Приказка за леда

Публикувано на: 12.10.06, 15:08
от annonymus
Dark написа:
pocti_bezobidna написа: Е аднжък де! Човек не си избира символите току тъй.
Ако толкова държеше на огледалото, едно пролетно езеро можеше да
ти свърши същата работа, примерно. Високопланинско,
като държиш да драпаш по баира.
:D
да услужа с едно мини огледалце? размер монета от левче? :wink:
Я, то съвсем мъничко...
За Снежанка се сетих покрай тез огледала...

Re: Приказка за леда

Публикувано на: 12.10.06, 15:11
от vyara
pocti_bezobidna написа:
Remmivs написа:
pocti_bezobidna написа:Ми малко подтискащо ми изглежда това. :oops:
Едно северняшко такова...
Ледът е символ. И огледало. 8)
Е аднжък де! Човек не си избира символите току тъй.
Ако толкова държеше на огледалото, едно пролетно езеро можеше да
ти свърши същата работа, примерно. Високопланинско,
като държиш да драпаш по баира.
:D
То не е просто лед, ами цяла ледена епоха.:wink: Подсъзнателно себепознаването му навлича повече студ и самота, отколкото топлина и любов. Затова той се връща към топлината и любовта, за да се изгуби, щото всъщност той иска да е загубен, отколкото да се намери на северния полюс. Тъй.

Re: Приказка за леда

Публикувано на: 12.10.06, 15:21
от Remmivs
pocti_bezobidna написа:Е аднжък де! Човек не си избира символите току тъй.
Ако толкова държеше на огледалото, едно пролетно езеро можеше да
ти свърши същата работа, примерно. Високопланинско,
като държиш да драпаш по баира.
:D
Мерси! Не съм Нарцис макар, че обичам да си пея "Oh Lord,...".

Студът е безпристрастността.

Re: Приказка за леда

Публикувано на: 12.10.06, 15:22
от Remmivs
vyara написа:То не е просто лед, ами цяла ледена епоха.:wink: Подсъзнателно себепознаването му навлича повече студ и самота, отколкото топлина и любов. Затова той се връща към топлината и любовта, за да се изгуби, щото всъщност той иска да е загубен, отколкото да се намери на северния полюс. Тъй.
Хехехе. Радвам се, че всеки си намира по нещо свое. Па било то и само тълкувание. Това значи, че думите ми не са отишли напразно. :D

Re: Приказка за леда

Публикувано на: 12.10.06, 15:25
от annonymus
Remmivs написа:
pocti_bezobidna написа:Е аднжък де! Човек не си избира символите току тъй.
Ако толкова държеше на огледалото, едно пролетно езеро можеше да
ти свърши същата работа, примерно. Високопланинско,
като държиш да драпаш по баира.
:D
Мерси! Не съм Нарцис макар, че обичам да си пея "Oh Lord,...".

Студът е безпристрастността.
Нямах Нарцис предвид.

Re: Приказка за леда

Публикувано на: 12.10.06, 15:26
от Remmivs
pocti_bezobidna написа:Нямах Нарцис предвид.
Знам. :D

Re: Приказка за леда

Публикувано на: 12.10.06, 15:27
от vyara
Remmivs написа:
vyara написа:То не е просто лед, ами цяла ледена епоха.:wink: Подсъзнателно себепознаването му навлича повече студ и самота, отколкото топлина и любов. Затова той се връща към топлината и любовта, за да се изгуби, щото всъщност той иска да е загубен, отколкото да се намери на северния полюс. Тъй.
Хехехе. Радвам се, че всеки си намира по нещо свое. Па било то и само тълкувание. Това значи, че думите ми не са отишли напразно. :D
Щом казваш, мое да е :D Така и така, ако трябва да избирам между любов и себепознание, ще избера първото.
Ами дали има себепознание без любов?

Re: Приказка за леда

Публикувано на: 12.10.06, 15:30
от frisky lioness
vyara написа:Ами дали има себепознание без любов?
Няма.
Да познаеш себе си, означава да познаеш Бог. Бог е любов...... :D :wink:

Re: Приказка за леда

Публикувано на: 12.10.06, 15:30
от Remmivs
vyara написа:Щом казваш, мое да е :D Така и така, ако трябва да избирам между любов и себепознание, ще избера първото.
Ами дали има себепознание без любов?
Не се хващай за ушите :P Казах, че може да е само тълкувание личното.

Добър избор!

И още по-добър въпрос!

Ще го доразвия - има ли любов без себепознание?

Re: Приказка за леда

Публикувано на: 12.10.06, 15:34
от vyara
Remmivs написа:
vyara написа:Щом казваш, мое да е :D Така и така, ако трябва да избирам между любов и себепознание, ще избера първото.
Ами дали има себепознание без любов?
Не се хващай за ушите :P Казах, че може да е само тълкувание личното.

Добър избор!

И още по-добър въпрос!

Ще го доразвия - има ли любов без себепознание?
Има и още как! Любов без себепознание, без познание даже.
Но себепознание без любов е въпроса.

Re: Приказка за леда

Публикувано на: 12.10.06, 15:35
от Remmivs
vyara написа:Има и още как! Любов без себепознание, без познание даже.
Но себепознание без любов е въпроса.
А аз мисля че няма. Нито едно от двете не е само по себе си и само за себе си.

Re: Приказка за леда

Публикувано на: 12.10.06, 15:38
от 4avdar4e
Remmivs написа:
vyara написа:Има и още как! Любов без себепознание, без познание даже.
Но себепознание без любов е въпроса.
А аз мисля че няма. Нито едно от двете не е само по себе си и само за себе си.
Е, добре де, любовта на децата каква е? Нима те се самопознават?? Или ще кажеш, че това не е любов :shock:

Re: Приказка за леда

Публикувано на: 12.10.06, 15:38
от vyara
Remmivs написа:
vyara написа:Има и още как! Любов без себепознание, без познание даже.
Но себепознание без любов е въпроса.
А аз мисля че няма. Нито едно от двете не е само по себе си и само за себе си.
Я да те питам тогаз: Ти любов изпитваш ли? Да. Добре. Ами себепознал ли си се? (за останалия свят и дума не обелвам) Не?!?!
Чи как тъй ша обичаш. Не може, питай Рема.

Re: Приказка за леда

Публикувано на: 12.10.06, 15:40
от Remmivs
4avdar4e написа:Е, добре де, любовта на децата каква е? Нима те се самопознават?? Или ще кажеш, че това не е любов :shock:
А нима не се? Нима не се научават, че част от тях е да обичат? :D

Re: Приказка за леда

Публикувано на: 12.10.06, 15:41
от Remmivs
vyara написа:Я да те питам тогаз: Ти любов изпитваш ли? Да. Добре. Ами себепознал ли си се? (за останалия свят и дума не обелвам) Не?!?!
Чи как тъй ша обичаш. Не може, питай Рема.
Никъде не съм казал - обичаш = пълно себепознаване.

Любовта е просто още един начин да погледнеш (и) към себе си.

Re: Приказка за леда

Публикувано на: 12.10.06, 15:43
от vyara
Remmivs написа:
vyara написа:Я да те питам тогаз: Ти любов изпитваш ли? Да. Добре. Ами себепознал ли си се? (за останалия свят и дума не обелвам) Не?!?!
Чи как тъй ша обичаш. Не може, питай Рема.
Никъде не съм казал - обичаш = пълно себепознаване.

Любовта е просто още един начин да погледнеш (и) към себе си.
Да бе, ти само каза, че мислиш, че без себепознание няма любов. Нищо друго не каза. :wink:

Re: Приказка за леда

Публикувано на: 12.10.06, 15:44
от 4avdar4e
Remmivs написа:
4avdar4e написа:Е, добре де, любовта на децата каква е? Нима те се самопознават?? Или ще кажеш, че това не е любов :shock:
А нима не се? Нима не се научават, че част от тях е да обичат? :D
Ся мъ замисли (пък днес не съм на сериозна вълна :lol: ) Замислих се, че може би те са наши огледалца. Ние им даваме любов и те инстинктивно ни я връщат. Децата в домовете не са научени на това, не са го получавали. Възпитание на чувствата, един вид...

Айде, от мен да мине, съгласявам се (донякъде) с теб :lol:

Re: Приказка за леда

Публикувано на: 12.10.06, 15:44
от Remmivs
vyara написа:Да бе, ти само каза, че мислиш, че без себепознание няма любов. Нищо друго не каза. :wink:
Къде?

Re: Приказка за леда

Публикувано на: 12.10.06, 15:45
от Remmivs
4avdar4e написа:Ся мъ замисли (пък днес не съм на сериозна вълна :lol: ) Замислих се, че може би те са наши огледалца. Ние им даваме любов и те инстинктивно ни я връщат. Децата в домовете не са научени на това, не са го получавали. Възпитание на чувствата, един вид...

Айде, от мен да мине, съгласявам се (донякъде) с теб :lol:
8)

Re: Приказка за леда

Публикувано на: 12.10.06, 15:46
от vyara
Remmivs написа:
vyara написа:Да бе, ти само каза, че мислиш, че без себепознание няма любов. Нищо друго не каза. :wink:
Къде?
Ей тука:
Remmivs написа:
vyara написа:Има и още как! Любов без себепознание, без познание даже.
А аз мисля че няма.

Re: Приказка за леда

Публикувано на: 12.10.06, 15:49
от Remmivs
vyara написа:
Remmivs написа:
vyara написа:Да бе, ти само каза, че мислиш, че без себепознание няма любов. Нищо друго не каза. :wink:
Къде?
Ей тука:
Remmivs написа:
vyara написа:Има и още как! Любов без себепознание, без познание даже.
А аз мисля че няма.
Няма любов в чист вид. Няма само любов. Не е речено, че самопознанието е пълно и окончателно. Влюбваш се, политаш, заобичваш и прас! знаеш кой си. :D Нищо подобно. Знаеш още нещо от/за себе си. И увеличаваш кръга на Зенон.

Re: Приказка за леда

Публикувано на: 12.10.06, 15:51
от vyara
Remmivs написа:
Няма любов в чист вид. .
Има ли любов или няма? Кой досега изобщо е познал себе си? И какво значи "любов в чист вид." :shock:

Re: Приказка за леда

Публикувано на: 12.10.06, 15:52
от 4avdar4e
Remmivs написа: Няма любов в чист вид. Няма само любов. Не е речено, че самопознанието е пълно и окончателно. Влюбваш се, политаш, заобичваш и прас! знаеш кой си. :D Нищо подобно. Знаеш още нещо от/за себе си. И увеличаваш кръга на Зенон.
Според мен влюбването е на първично, инстиктивно, животинско ниво, а любовта - на съзнателно, интелигентно, човешко...

Re: Приказка за леда

Публикувано на: 12.10.06, 15:54
от vyara
4avdar4e написа:
Remmivs написа: Няма любов в чист вид. Няма само любов. Не е речено, че самопознанието е пълно и окончателно. Влюбваш се, политаш, заобичваш и прас! знаеш кой си. :D Нищо подобно. Знаеш още нещо от/за себе си. И увеличаваш кръга на Зенон.
Според мен влюбването е на първично, инстиктивно, животинско ниво, а любовта - на съзнателно, интелигентно, човешко...
Значи ли това, че необразованите родители не обичат децата си :shock:

Re: Приказка за леда

Публикувано на: 12.10.06, 15:55
от Remmivs
vyara написа:Има ли любов или няма? Кой досега изобщо е познал себе си? И какво значи "любов в чист вид." :shock:
Егати... Какво е любов? Нима е нещо затворено в стъкленица и няма нищо общо с нас? Аз твърдя, че чрез любовта ние познаваме повече света и повече нас самите. Това е. Има любов. За щастие.

Re: Приказка за леда

Публикувано на: 12.10.06, 15:57
от vyara
Remmivs написа:
vyara написа:Има ли любов или няма? Кой досега изобщо е познал себе си? И какво значи "любов в чист вид." :shock:
Аз твърдя, че чрез любовта ние познаваме повече света и повече нас самите.
Е, добре, че почна да твърдиш същото, каквото и аз.
Следващ въпрос. Любовта включва ли безпристрастност?

Re: Приказка за леда

Публикувано на: 12.10.06, 15:57
от 4avdar4e
vyara написа: Значи ли това, че необразованите родители не обичат децата си :shock:
Верчей, за другата любов говорих :lol: А и като написах това за интелекта си мислех просто за раликата между влюбването и любовта. Едното е като искра и буен огън, другота като топла, тлееща жарава. Нещо такова :D

Бе, я не ми обръщайте внимание :wink:

Re: Приказка за леда

Публикувано на: 12.10.06, 15:58
от Remmivs
4avdar4e написа:
Remmivs написа: Няма любов в чист вид. Няма само любов. Не е речено, че самопознанието е пълно и окончателно. Влюбваш се, политаш, заобичваш и прас! знаеш кой си. :D Нищо подобно. Знаеш още нещо от/за себе си. И увеличаваш кръга на Зенон.
Според мен влюбването е на първично, инстиктивно, животинско ниво, а любовта - на съзнателно, интелигентно, човешко...
Това всъщност няма значение поне що се отнася до самопознанието. Първично - първично. Първо влюбване. Ха! Глей какво съм можел да правя! Хей, Пух! Хей, Прасчо! Вижте ме! Аз мога да се влюбвам! Аз мога да обичам! Само не подскачай толкова високо, Ру, миличко...

Re: Приказка за леда

Публикувано на: 12.10.06, 15:59
от vyara
4avdar4e написа:
vyara написа: Значи ли това, че необразованите родители не обичат децата си :shock:
Верчей, за другата любов говорих :lol: А и като написах това за интелекта си мислех просто за раликата между влюбването и любовта. Едното е като искра и буен огън, другота като топла, тлееща жарава. Нещо такова :D

Бе, я не ми обръщайте внимание :wink:
Ади, ти си рожденничка, няма да те закачам :lol: :wink:

Re: Приказка за леда

Публикувано на: 12.10.06, 15:59
от Remmivs
vyara написа:Е, добре, че почна да твърдиш същото, каквото и аз.
Следващ въпрос. Любовта включва ли безпристрастност?
Къде съм твърдял обратното. Не ми показа.

Базпристрастност ли... Коя любов?

Re: Приказка за леда

Публикувано на: 12.10.06, 16:01
от vyara
Remmivs написа:
vyara написа:Е, добре, че почна да твърдиш същото, каквото и аз.
Следващ въпрос. Любовта включва ли безпристрастност?
Къде съм твърдял обратното. Не ми показа.

Базпристрастност ли... Коя любов?
Ще ти покажа по-късно. :D

Която си избереш :D

Re: Приказка за леда

Публикувано на: 12.10.06, 16:05
от Remmivs
vyara написа:Ще ти покажа по-късно. :D

Която си избереш :D
Ще чакам с нетърпение. Може би съм казал нещо без сам да рабра. Не, че не се е случвало.

Хаха. Няма. В която и да е. Безпристрастността е идеал. Няма такива хора. Всички сме пристрастни. Но някои си даваме сметка затова. И когато ни трябва се опитваме да намалим краските.

Re: Приказка за леда

Публикувано на: 12.10.06, 16:17
от vyara
Remmivs написа:
vyara написа:Ще ти покажа по-късно. :D

Която си избереш :D
Ще чакам с нетърпение. Може би съм казал нещо без сам да рабра. Не, че не се е случвало.

Хаха. Няма. В която и да е. Безпристрастността е идеал. Няма такива хора. Всички сме пристрастни. Но някои си даваме сметка затова. И когато ни трябва се опитваме да намалим краските.
Remmivs написа:И все пак мъжът не знаеше друг начин освен да застане пред себе си сам, освободен от изкривените отражения на другите...
Ето тук аз разбирам, че другите не само не са ти нужни за себепознанието, но дори пречат.
Казваш (не ми се търси цитата), че любов в чист вид няма, тя се проявява чрез другите. А да се себепознаеш без любов няма как, нали? За това и двамата бяхме на едно мнение.
Remmivs написа:Студът е безпристрастността.
Ти си го избрал за символ. А както казахме по-горе, невъзможно е да бъдеш безпристрастен, докато (себепознавайки се) обичаш.

Re: Приказка за леда

Публикувано на: 12.10.06, 16:19
от annonymus
Remmivs написа:
pocti_bezobidna написа:Нямах Нарцис предвид.
Знам. :D


Ох, всичко знаеш. :D

"Пада, пада. Сняг върху сняг.
Всичко засипва. Изчезват скали и дървета, пътеки и урви.
Сякаш никога не ги е имало. Дори формите им се изгубват. Сняг навсякъде.
На утрото осъмвам на друга планета. Бяла, заоблена, тиха. Още неизследвана.
Забравям къде е било земя, къде камък, къде пропаст. Всичко се изравнява. Ръбовете изчезват.
Ъглите се заглаждат. Пъстротата се стопява. Крясъкът на боите заглъхва.
Нямо безбагрие.
Вали бяла забрава.
Който е изгубил пътя, как ще го намери?
Няма път.
Белота. Нищо.
Но в бялото се съдържат всички цветове. Един лъч е достатъчен, за да разложи белотата и да възникнат седемте бои на дъгата с техните безброй подгласни тонове.
От белотата ще разцъфне пъстрина.
От бялото яйце на снега ще се пукне пролет.
Никой цвят не може да бъде така чист. И никой цвят не може така да се омърси и опетни, както белият.
Снегът е тих, търпелив тъкач, опънал стан от земята до небето. Какво тъче денем и нощем така кротко и крепко?
Докато ние спим, се трупа лавината. Снежинка по снежинка, сън по сън.
В тишината зрее гърмът.
Безстрастен сняг. Пада, пада."

Асоциации разни, нищо конкретно.

Re: Приказка за леда

Публикувано на: 12.10.06, 16:21
от Remmivs
vyara написа:
Remmivs написа:
vyara написа:Ще ти покажа по-късно. :D

Която си избереш :D
Ще чакам с нетърпение. Може би съм казал нещо без сам да рабра. Не, че не се е случвало.

Хаха. Няма. В която и да е. Безпристрастността е идеал. Няма такива хора. Всички сме пристрастни. Но някои си даваме сметка затова. И когато ни трябва се опитваме да намалим краските.
Remmivs написа:И все пак мъжът не знаеше друг начин освен да застане пред себе си сам, освободен от изкривените отражения на другите...
Ето тук аз разбирам, че другите не само не са ти нужни за себепознанието, но дори пречат.
Казваш (не ми се търси цитата), че любов в чист вид няма, тя се проявява чрез другите. А да се себепознаеш без любов няма как, нали? За това и двамата бяхме на едно мнение.
Remmivs написа:Студът е безпристрастността.
Ти си го избрал за символ. А както казахме по-горе, невъзможно е да бъдеш безпристрастен, докато (себепознавайки се) обичаш.
Уф! Нищо не разбрах... :D

Re: Приказка за леда

Публикувано на: 12.10.06, 16:23
от Remmivs
pocti_bezobidna написа: "Пада, пада. Сняг върху сняг.
Всичко засипва. Изчезват скали и дървета, пътеки и урви.
Сякаш никога не ги е имало. Дори формите им се изгубват. Сняг навсякъде.
На утрото осъмвам на друга планета. Бяла, заоблена, тиха. Още неизследвана.
Забравям къде е било земя, къде камък, къде пропаст. Всичко се изравнява. Ръбовете изчезват.
Ъглите се заглаждат. Пъстротата се стопява. Крясъкът на боите заглъхва.
Нямо безбагрие.
Вали бяла забрава.
Който е изгубил пътя, как ще го намери?
Няма път.
Белота. Нищо.
Но в бялото се съдържат всички цветове. Един лъч е достатъчен, за да разложи белотата и да възникнат седемте бои на дъгата с техните безброй подгласни тонове.
От белотата ще разцъфне пъстрина.
От бялото яйце на снега ще се пукне пролет.
Никой цвят не може да бъде така чист. И никой цвят не може така да се омърси и опетни, както белият.
Снегът е тих, търпелив тъкач, опънал стан от земята до небето. Какво тъче денем и нощем така кротко и крепко?
Докато ние спим, се трупа лавината. Снежинка по снежинка, сън по сън.
В тишината зрее гърмът.
Безстрастен сняг. Пада, пада."

Асоциации разни, нищо конкретно.
Страхотно! :D

Re: Приказка за леда

Публикувано на: 12.10.06, 16:24
от vyara
Remmivs написа:
vyara написа:
Remmivs написа:
vyara написа:Ще ти покажа по-късно. :D

Която си избереш :D
Ще чакам с нетърпение. Може би съм казал нещо без сам да рабра. Не, че не се е случвало.

Хаха. Няма. В която и да е. Безпристрастността е идеал. Няма такива хора. Всички сме пристрастни. Но някои си даваме сметка затова. И когато ни трябва се опитваме да намалим краските.
Remmivs написа:И все пак мъжът не знаеше друг начин освен да застане пред себе си сам, освободен от изкривените отражения на другите...
Ето тук аз разбирам, че другите не само не са ти нужни за себепознанието, но дори пречат.
Казваш (не ми се търси цитата), че любов в чист вид няма, тя се проявява чрез другите. А да се себепознаеш без любов няма как, нали? За това и двамата бяхме на едно мнение.
Remmivs написа:Студът е безпристрастността.
Ти си го избрал за символ. А както казахме по-горе, невъзможно е да бъдеш безпристрастен, докато (себепознавайки се) обичаш.
Уф! Нищо не разбрах... :D
Няма значка. Ето аз например те обичам без да те познавам напълно. И това е важното. Сега разбра ли :harhar: :wink:

Re: Приказка за леда

Публикувано на: 12.10.06, 16:30
от Remmivs
vyara написа:Няма значка. Ето аз например те обичам без да те познавам напълно. И това е важното. Сега разбра ли :harhar: :wink:
Така е.

Аз пък ще ти кажа друго. Защото ме познаваш, макар и не напълно, ме обичаш. И това е важното. Сега разбра ли? :harhar: :wink:

Re: Приказка за леда

Публикувано на: 12.10.06, 16:32
от vyara
Remmivs написа:
vyara написа:Няма значка. Ето аз например те обичам без да те познавам напълно. И това е важното. Сега разбра ли :harhar: :wink:
Така е.

Аз пък ще ти кажа друго. Защото ме познаваш, макар и не напълно, ме обичаш. И това е важното. Сега разбра ли? :harhar: :wink:
Добре, ве. Пичелиш. По-умен си :kiss1: