3o4o.net

bead_ написа:

[unknown] написа:
Да. Аз не съм казал обратното. Просто се хванах за последните ти думи за спорта и бизнеса.

ей така най-обичам! да съм права:winkw:

та, мнемо... човек като е прав няма място за несигурност и обърканост, нали?

права си :lol::lol: но аз не бих дала същия съвет май
и ще се изнижа по параграф, че зависи от детето ...
има такива, които трябва да учиш на упоритост и да амбицираш, и такива, в които на първо място ти се струва, че ще му е полезно да развиеш увереност в силите без победа на всяка цена...

Мнемозина написа:
Да. Ако си сигурен, че си прав, изобщо няма да има обърканост.
Въпросът е дали си.

въпросът е дали искаш да разбереш прав ли си или не си. в случая аз тъй като не мога да бъда винаги сигурна дали съм права поне съм винаги сигурна, че съм сигурна, че съм права. за по-лесно...

Мнемозина написа:

bead_ написа:нещата никога не са черни или бели, но все пак е хубаво човек да има принципи. когато става дума за състезание даваш всичко от себе си, за да спечелиш. когато става дума за бизнес даваш всичко от себе си, за да спечелиш. когато става дума за приятелство, даваш всичко от себе си, за да помогнеш, ако имат нужда от помощ. когато става дума за благотворителност, правиш жест без да чакаш благодарност, отплата, допълнителни бонуси /повечето фирмена благотворителност е в името на пр-а/.
затова й казах на малката - щом си спортист голямата ти цел е да победиш. дори да играеш срещу приятел целта си остава същата. другото е порочно, а и обидно за приятеля в някакъв смисъл.
права ли съм?

Интересно.
Аз бих дала обратния съвет.
Или по-скоро бих я посъветвала сама да избере кое е по-важното за нея в момента - спортът или приятелството.

Но то е хубаво да мислим различно.

обратният съвет - да пусне гювеч? това кого грее?
1. тя губи хъс към състезанието
2. партньорката получава измамно усещане, че е по-добра, а не е
3. като разбере, че не е ще й стане гадно и обидно, че са й пуснали гювеч
4. опорочава се самия спорт, защото според мен философията на спорта е ЧЕСТНО да премереш сили с противника. не се разчита на съчувствие, приятелство и т.н.

Semiramis написа: но аз не бих дала същия съвет май
.

абе, май точно същия би дала. то друг няма. или ако има и имаш неблагоразумието да го дадеш... после ще те мъчат едни терзания, неувереност...

[unknown] написа:

bead_ написа: човек като е прав няма място за несигурност и обърканост, нали?

Това е така! Но колко пъти си абсолютно сигурна, че постъпваш правилно? Винаги ли?? Аз, за себе си не бих казал, че винаги съм сигурен в правотата на действията си. Ерго- поражда се несигурност и обърканост.

колко пъти? ами 387599,4 в период.

а ти като не си сигурен що действаш? сЕдни и чЕкай да ти мине.

Stranniche написа:
Едното не изключва другото. Различни неща са. Всяко си има своята роля.
А листите не е необходимо да ги четеш - можеш да ги изхвърлиш преди още никой - дори това да си ти - ги е прочел. Самият процес на писане избистря нещата.

Но не искам да натрапвам. .

Разбира се, че нищо не натрапваш, аз съм питащата.
Иначе това с писането като избистряне на нещата е много мое.

bead_ написа:
обратният съвет - да пусне гювеч? това кого грее?
1. тя губи хъс към състезанието
2. партньорката получава измамно усещане, че е по-добра, а не е
3. като разбере, че не е ще й стане гадно и обидно, че са й пуснали гювеч
4. опорочава се самия спорт, защото според мен философията на спорта е ЧЕСТНО да премереш сили с противника. не се разчита на съчувствие, приятелство и т.н.

Ето ти аргументи от обратната гледна точка:
1. Състезателният хъс е нещо вродено. То не може да бъде изгубено, нито пък придобито впоследствие. Така че поведението на едно конкретно състезание не би променило нищо значително.
2. Партньорката получава - дори и временно - вяра в собствените си сили, от която очевидно има нужда в момента.
3. Може и изобщо да не разбира. Ако разбере, може пък да оцени приятелския жест и това също да й вдъхне увереност.
4. Току що разбрах защо спортът никога не ме е привличал.

Мнемозина написа: Ето ти аргументи от обратната гледна точка:
1. Състезателният хъс е нещо вродено. То не може да бъде изгубено, нито пък придобито впоследствие. Така че поведението на едно конкретно състезание не би променило нищо значително.
4. Току що разбрах защо спортът никога не ме е привличал.

Знам си аз, че сме от една кръвна група. Никога не съм го имала тоя хъс...

Мнемозина написа:
4. Току що разбрах защо спортът никога не ме е привличал.

току що разбрах защо ще ти е трудно да дадеш добър съвет на спортист.

големите спортисти не могат да пускат аванта на противника. няма как на илиана раева да й стане жал за анелия раленкова и да отстъпи медал, защото са приятелки или за да й вдъхне самочувствие!!!

за конкретния случай - продължавам да твърдя, че съм права. специално за партньорката на моята дъщеря ще бъде много обидно да разбере, че се е "смилила" и е паднала наужким. ако е истинска спортистка, тази аванта е като шамар в лицето. защото ставаш по-добър, като се състезаваш с по-добри от теб, а не когато ти пускат аванта.

най-добрата помощ и единствената алтернатива в спортен двубой е да дадеш всичко от себе си!

bead_ написа:

Мнемозина написа:
4. Току що разбрах защо спортът никога не ме е привличал.

току що разбрах защо ще ти е трудно да дадеш добър съвет на спортист.

големите спортисти не могат да пускат аванта на противника. няма как на илиана раева да й стане жал за анелия раленкова и да отстъпи медал, защото са приятелки или за да й вдъхне самочувствие!!!

за конкретния случай - продължавам да твърдя, че съм права. специално за партньорката на моята дъщеря ще бъде много обидно да разбере, че се е "смилила" и е паднала наужким. ако е истинска спортистка, тази аванта е като шамар в лицето. защото ставаш по-добър, като се състезаваш с по-добри от теб, а не когато ти пускат аванта.

най-добрата помощ и единствената алтернатива в спортен двубой е да дадеш всичко от себе си!

Ами аз и не давам съвети на спортисти точно по тази причина.
Всичко това ми е дълбоко чуждо.
Както вече казах, хубаво е да сме различни.

Мнемозина написа: Както вече казах, хубаво е да сме различни.

bead_ написа:

Semiramis написа: но аз не бих дала същия съвет май
.

абе, май точно същия би дала. то друг няма. или ако има и имаш неблагоразумието да го дадеш... после ще те мъчат едни терзания, неувереност...

или бих била от по-тъчно различните...


не, аз като групата ...
по мои си доводи: гледам да обяснявам за приятелството за сега
той, животът, и без това е шибан, да не говорим пък че самото поколение, тяхното, са родени напористи и егоисти...малко "плънка" слагам ...
спортния дух ми е далечен, не споря

Semiramis написа:
какво значи голяма работа?
аз имам моменти, когато е Огромна работа да направя най-доброто за всички
ясно, че няма да угодя на всеки, но поне да се опитам
и такива, за които си нося отговорностите, защото според мен е било правилно, дори да съм знаела, че хората около мен също ще платят цената ...
ох, хванах се за думата, че не трябва да ти пука - има случаи, в които решенията са прекалено отговорни и няма вариант да започнеш отначало. просто няма.

препрочитам се и може би сме на едно мнение, но да си питам.

Говорим за различни неща. Да Огромна работа е да направиш най-доброто за най-много хора, за всички - няма начин. Но това, че някой не е съгласен не би ме направило несигурна или объркана. Смятам плюсовете и минусите и взимам решение, няма място за колебание.
Колкото за отговорните решения - всяко едно решение е някакво начало, освен ако не си решил, че да продължиш по старо му и нищо да не правиш. Но дори и така пак е ново начало, защото вече си взел решение.

Или с други думи: Седиш пред една врата, не знаеш какво точно ще стане ако минеш през нея, но имаш някакво виждане (което може да е тотално погрешно дори) за това което е от другата страна. Въпросът е дали ще минеш през нея или ще прекараш часове в колебания дали да минеш, ами какво ще стане ако минеш, ами ако не стане, ами ако ...

Аз просто минавам.

imaranta написа:

Semiramis написа:
какво значи голяма работа?
аз имам моменти, когато е Огромна работа да направя най-доброто за всички
ясно, че няма да угодя на всеки, но поне да се опитам
и такива, за които си нося отговорностите, защото според мен е било правилно, дори да съм знаела, че хората около мен също ще платят цената ...
ох, хванах се за думата, че не трябва да ти пука - има случаи, в които решенията са прекалено отговорни и няма вариант да започнеш отначало. просто няма.

препрочитам се и може би сме на едно мнение, но да си питам.

Говорим за различни неща. Да Огромна работа е да направиш най-доброто за най-много хора, за всички - няма начин. Но това, че някой не е съгласен не би ме направило несигурна или объркана. Смятам плюсовете и минусите и взимам решение, няма място за колебание.
Колкото за отговорните решения - всяко едно решение е някакво начало, освен ако не си решил, че да продължиш по старо му и нищо да не правиш. Но дори и така пак е ново начало, защото вече си взел решение.

Или с други думи: Седиш пред една врата, не знаеш какво точно ще стане ако минеш през нея, но имаш някакво виждане (което може да е тотално погрешно дори) за това което е от другата страна. Въпросът е дали ще минеш през нея или ще прекараш часове в колебания дали да минеш, ами какво ще стане ако минеш, ами ако не стане, ами ако ...

Аз просто минавам.

разбрах те по-добре сега.
и аз така, принципно, обаче ми е навик да проверявам дали случайно вратата не се отваря само отвън навътре ..
резервен план, един вид
гаранциии..Франции...и така

Мнемозина написа:когато се чувствате несигурни и объркани?

Случва ли ви се изобщо?

Знам, че задавам ужасно неконкретен въпрос, ама вие сте умнички и ще си го доконкретизирате сами.

Несигурна и още как. За всичко. Напоследък малко съм се кротнала, което пък не ми се отразява зле. По-малко ме боли глава.

Мнемозина написа: Миналата седмица със сестра ми си признавахме пред майка ни коя какви бели е правила тайно като малка.

А, това трябва да го направим.
Всичко ли беше прието положително, поради давност?
А всичко ли си казахте?

4avdar4e написа:

Мнемозина написа: Ето ти аргументи от обратната гледна точка:
1. Състезателният хъс е нещо вродено. То не може да бъде изгубено, нито пък придобито впоследствие. Така че поведението на едно конкретно състезание не би променило нищо значително.
4. Току що разбрах защо спортът никога не ме е привличал.

Знам си аз, че сме от една кръвна група. Никога не съм го имала тоя хъс...

Ето ти интересен казус!

И аз, струва ми се, не бих дала съвет "победата на всяка цена".
Зависи от цял куп неща - колко е важно състезанието за двете деца, колко добри приятелки са, каква необходимост от победа има приятелката. Сложничко си е.

И аз не съм фен на спрота, професионалния спорт. Той изтисква човека да дупка порсто. Не виждам смисъл в това. Ако спортувам нещо, правя го, защото ми е кеф. Не ме интересува дали ще спечеля или не.

Niya написа:

Мнемозина написа: Миналата седмица със сестра ми си признавахме пред майка ни коя какви бели е правила тайно като малка.

А, това трябва да го направим.
Всичко ли беше прието положително, поради давност?
А всичко ли си казахте?

Ами аз доста неща си казах.
Мама се смя, но на това специално й се посмръзна усмивката.
То неразумното беше не че ги разказвахме пред нея, ами че и децата ми бяха там.

imaranta написа:
Я чакай малко! Защо трябва да си абсолютно сигурен, че това което правиш е правилно?! Винаги ще има някой, за когото да не е и какво? Почваш да се чудиш какво да правиш ли? Мне, аз в такива филми не участвам , живота е твърде кратък, че да си губя времето по такъв точно начин. Ако не съм постъпила правилно, голяма работа, ставам и почвам отначало. И не ми пука особено по простата причина, че мога и нося отговорност за действията си, пък били те и неправилни.

Не я разбирам аз твоята логика. Хич даже не я рзбирам.

Първо- НИКОЙ в темата не говори за НЯКОЙ СИ, а само за СЕБЕ СИ! Също и аз! Не ме интересува дали НЯКОЙ СИ приема и одобрява решението ми, а дали АЗ го одобрявам, приемам и считам за правилно.
Второ- такова поведение: "Ако не съм постъпила правилно, голяма работа, ставам и почвам отначало." , може да се окаже доста безотговорно в различни ситуации, особено, ако не касаят само теб. А след това говориш за отговорност... Пак не ми се връзва...
Трето- Всички носим отговорност за действията си. Това, че понякога съм несигурен и объркан, означава ли според теб, че не нося отговорност за действията си, м?

bead_ написа:
колко пъти? ами 387599,4 в период.

а ти като не си сигурен що действаш? сЕдни и чЕкай да ти мине.

Аз не приемам несигурността и объркаността за лоши качества. Напротив- считам, че такива хора по- внимателно преценяват нещата и в крайна сметка взимат по- доброто решение и действат по- правилно.

[unknown] написа:

bead_ написа:
колко пъти? ами 387599,4 в период.

а ти като не си сигурен що действаш? сЕдни и чЕкай да ти мине.

Аз не приемам несигурността и объркаността за лоши качества. Напротив- считам, че такива хора по- внимателно преценяват нещата и в крайна сметка взимат по- доброто решение и действат по- правилно.

несигурността е нормално състояние. все пак сме мислещи същества... да преценяваш дълго, да премерваш 3 пъти и тогава да режеш - също е ок. виж, да се чувстваш объркан не ме кефи. не, че не съм изпадала и в такива състояния, но определено не се чувствам удобно в тях.

сори за цитирания от теб постинг, малко вече се бях разлигавила...

bead_ написа:
сори за цитирания от теб постинг, малко вече се бях разлигавила...

Няма проблем. И аз обичам да се лигавя.

pocti_bezobidna написа:

Ето ти интересен казус!

И аз, струва ми се, не бих дала съвет "победата на всяка цена".
Зависи от цял куп неща - колко е важно състезанието за двете деца, колко добри приятелки са, каква необходимост от победа има приятелката. Сложничко си е.

И аз не съм фен на спрота, професионалния спорт. Той изтисква човека да дупка порсто. Не виждам смисъл в това. Ако спортувам нещо, правя го, защото ми е кеф. Не ме интересува дали ще спечеля или не.

според мен не зависи от много неща.
състезанието е еднакво важно за всички участници. децата са си добри приятелчета. и едното няма нищо общо с другото. какви спортисти ще излезе от тях, ако почнат да си пускат медалче за теб, медалче за мен?!?

според мен в този, както казваш ти, интересен казус съмняват се какъв съвет да дадат хора, които не искат да приемат особеното благородство на спорта. там трябва да си честен. до край. всяка лъжа, лицемерие, издънка, клинчене.... накрая избива грозно.

ти си също права за себе си, когато говориш за спорта през свободното ти време. аз понякога играя тенис - не се напрягам да спечеля, правя го заради удоволствието. като карам ски пък гледам дупето ми да остане сухо, а краката здрави и също не се юркам. но това е съвсем различен тип спорт, нали?

bead_ написа: според мен не зависи от много неща.
състезанието е еднакво важно за всички участници. децата са си добри приятелчета. и едното няма нищо общо с другото. какви спортисти ще излезе от тях, ако почнат да си пускат медалче за теб, медалче за мен?!?

според мен в този, както казваш ти, интересен казус съмняват се какъв съвет да дадат хора, които не искат да приемат особеното благородство на спорта. там трябва да си честен. до край. всяка лъжа, лицемерие, издънка, клинчене.... накрая избива грозно.

ти си също права за себе си, когато говориш за спорта през свободното ти време. аз понякога играя тенис - не се напрягам да спечеля, правя го заради удоволствието. като карам ски пък гледам дупето ми да остане сухо, а краката здрави и също не се юркам. но това е съвсем различен тип спорт, нали?

Мен професионалния спорт направо ме плаши понякога, просто наистина изстискват докрай човека заради медала. За мен се си струва. За някой друг - да. Както и да е.

[unknown] написа:

imaranta написа:
Я чакай малко! Защо трябва да си абсолютно сигурен, че това което правиш е правилно?! Винаги ще има някой, за когото да не е и какво? Почваш да се чудиш какво да правиш ли? Мне, аз в такива филми не участвам , живота е твърде кратък, че да си губя времето по такъв точно начин. Ако не съм постъпила правилно, голяма работа, ставам и почвам отначало. И не ми пука особено по простата причина, че мога и нося отговорност за действията си, пък били те и неправилни.

Не я разбирам аз твоята логика. Хич даже не я рзбирам.

Първо- НИКОЙ в темата не говори за НЯКОЙ СИ, а само за СЕБЕ СИ! Също и аз! Не ме интересува дали НЯКОЙ СИ приема и одобрява решението ми, а дали АЗ го одобрявам, приемам и считам за правилно.
Второ- такова поведение: "Ако не съм постъпила правилно, голяма работа, ставам и почвам отначало." , може да се окаже доста безотговорно в различни ситуации, особено, ако не касаят само теб. А след това говориш за отговорност... Пак не ми се връзва...
Трето- Всички носим отговорност за действията си. Това, че понякога съм несигурен и объркан, означава ли според теб, че не нося отговорност за действията си, м?

Няколко мнения след това съм обяснила точно какво имам впредвид. Прочети го, ако пак не ме рабереш, ще обясня по-подробно.

imaranta написа:


Няколко мнения след това съм обяснила точно какво имам впредвид. Прочети го, ако пак не ме рабереш, ще обясня по-подробно.

Прочетох. Разбрах. Аз не мога така. Въпрос на личен подход към нещата, явно...

Zmeu написа:

bead_ написа: значи съм двойно по-права. в бизнесът също трябва ВИНАГИ да се стремиш към победа. никаква аванта.

за мъжете е желателно в секса да сме вицешампиони
забелязъл съм, че там жените не обичат много много да свършваме първи

тоооо...в секса ...не само гювеч...
ами и баница ще ви спретнем след това.
"Ах тьи,кавбой!":rotfl24: