3o4o.net

vyara написа:
Само мигове като вечност, нали? По-добре такива мигове, отколкото цяла вечност без.

Аааа... препратка към клипчето. Помним аз, помним, кво съм пускал..

Topper Harley написа:

pocti_bezobidna написа:Максимум 130 години и ще мразиш живота, Вселената и всичко останало.

Еле пък ако си "женен с деца" и тъща

И ако тя също е вечна...

4avdar4e написа:

Topper Harley написа:

pocti_bezobidna написа:Максимум 130 години и ще мразиш живота, Вселената и всичко останало.

Еле пък ако си "женен с деца" и тъща

И ако тя също е вечна...

е това ще бъде Вечния купон
и си предлагам екс-свекървата

4avdar4e написа:
Голяма скица е тоя твоят син Роден артист (като чувствителност имам предвид).:

То това не е много хубаво. Знаеш ли как плаче не някои филми, ама се опитва да не му личи и се оправдава с това, че се е сетил за дядо си и затова плаче

4avdar4e написа:
И ако тя също е вечна...

За вечни тъщи има лек, по-известен като звеневи

Интересна и многопластова(здрасти Елби) тема си подхванал друже.

Човек е безмъртен дотогава, докато споменът за него и делата му е жив в поколенията след него.

А, ако трябва да подходим научно-философски...няма как да поставим ограничители...
Дали на птицата която отлита в простора и е жал за клетката когато я напуска? - едва ли!
За да получим някаква яснота, просто няма как да не засегна и еволюцията, защо аджеба, тя(еволюцията) важи с пълна сила само за хората...Какво имам предвид - човек първо е започнал да си служи с разни предмети, след това постепенно се е изправил и тн, поне науката твърди така. Да, но много други твари също си служат с разни предмети, пособия. Морската видра например си слага един камък на коремчето, докато плува по гръб, а с друг троши морските дарове, за да ги изяде...и това хилядолетия наред, без да се появи една, единствена видра която да почне да подбира камъни, да ги складира, да им слага дръжки, абе изобщо да ги подобрява...Защо това са сторили само хората? А и доколкото знам, изправената стойка на човека не е най-доброто решение, нито от еволюционна, нито от практична гледна точка. Няма животно или твар на природата което да боледува от толкова много заболявания на опорно-двигателната система както това е при хората...или еволюцията не си е свършила работата, или има нещо гнило в Дания. Няма как да не намесим религия или някакви екзотични източни учения, като прераждане, карма...

Моето обяснение е, че безсмъртието/душата след като напусне оковите на земното тяло, се рее в пространството във вид на чиста/позитивна енергия, която енергия по някакъв начин се прелива от поколение в поколение и така се обогатява, доразвива и всъщото време носи частица от всеки един индивид живял някога на земята.

Нямам представа дали се изразих достатъчно ясно, но поне от моята гледна точка нещата стоят така. Опитвам се да бъда обективен и да си обяснявнам нещата комплексно, като не давам предимство нито на религията нито на ортодоксалната наука, защото времето е доказало, че и науката греши и вкарва в заблуди не по- малко от религията.

Remmivs написа:следобед...

Какво мислите за безсмъртието? Благословия или проклятие?

И ако е възможно механично пренасяне на хммм духа Ви в машина (deus ex machina ) то дали това би било истинското Ви аз? А онова, което остане след записа в биологичната Ви, и уви смъртна (засега) опаковка какво би било тогава докато го има? Друго, но все пак същото аз? Парадоксът на Арго? Всъщност е важен точния момент май. На запис, де. Имаше подобни неща в книжките на Фредерик Пол (Гейтуей/хичиянците) и Алистър Макклейн (Казъм сити) ако не ме лъже ферментиралата ми памет. Та?

за да разбере човек според мен какво е безсъртието трябва първо да се усмърти
но много да се усмърти
и след това когато започне да се прояснява картинката безсмъртието става конфекция

caliostro написа:

Remmivs написа:следобед...

Какво мислите за безсмъртието? Благословия или проклятие?

И ако е възможно механично пренасяне на хммм духа Ви в машина (deus ex machina ) то дали това би било истинското Ви аз? А онова, което остане след записа в биологичната Ви, и уви смъртна (засега) опаковка какво би било тогава докато го има? Друго, но все пак същото аз? Парадоксът на Арго? Всъщност е важен точния момент май. На запис, де. Имаше подобни неща в книжките на Фредерик Пол (Гейтуей/хичиянците) и Алистър Макклейн (Казъм сити) ако не ме лъже ферментиралата ми памет. Та?

за да разбере човек според мен какво е безсъртието трябва първо да се усмърти
но много да се усмърти
и след това когато започне да се прояснява картинката безсмъртието става конфекция

Е, вие, грефе, тая работа с безсмъртието най-добре я знаете?
Уморителен ли е живота?

БоЕВ написа: Моето обяснение е, че безсмъртието/душата след като напусне оковите на земното тяло, се рее в пространството във вид на чиста/позитивна енергия, която енергия по някакъв начин се прелива от поколение в поколение и така се обогатява, доразвива и всъщото време носи частица от всеки един индивид живял някога на земята.

Не зная дали е само позитивна енергия, но нещо такова и аз понякога си мисля...

Много е дълбока и многолика темата, затова досега не се намесих. 5 години писах дисертация, свързана с умирането и смъртта , защитих нАучен труд, взех си титлата и - разбира се - до никакво умозаключение не стигнах . Освен че явно има причина да не ни се дава знанието за някои неща.

pocti_bezobidna написа:

caliostro написа:

Remmivs написа:следобед...

Какво мислите за безсмъртието? Благословия или проклятие?

И ако е възможно механично пренасяне на хммм духа Ви в машина (deus ex machina ) то дали това би било истинското Ви аз? А онова, което остане след записа в биологичната Ви, и уви смъртна (засега) опаковка какво би било тогава докато го има? Друго, но все пак същото аз? Парадоксът на Арго? Всъщност е важен точния момент май. На запис, де. Имаше подобни неща в книжките на Фредерик Пол (Гейтуей/хичиянците) и Алистър Макклейн (Казъм сити) ако не ме лъже ферментиралата ми памет. Та?

за да разбере човек според мен какво е безсъртието трябва първо да се усмърти
но много да се усмърти
и след това когато започне да се прояснява картинката безсмъртието става конфекция

Е, вие, грефе, тая работа с безсмъртието най-добре я знаете?
Уморителен ли е живота?

темите стават 2
едната за безсмъртието а другата за това дали е уморителен живота или не

ако всики бяха безсмъртни мисля си че няма къде да си паркираме колите. и без това е пренаселено на земята.
всъщност може би и на небето е пренаселено.

някои се уморяват и живота за тях е уморителен.
други не се уморяват.
и така има хармония някаква шибана.
философията е нещо такова което трябва да го има според мен до толкова до колкото човек да си сверява часовника чат пат
през останалото време оборотите са високи и няма много време за тези които не се уморяват.
толкова векове умуват за тези неща и какво?
ми нищо
всеки си харесва някаква теза или си прави своя
всеки си е вероятно прав за себе си
за това всеки да си живее в неговата си философия
колкото толкова
нямам някакво категорично мнение за тези неща

Remmivs написа: И ако е възможно механично пренасяне на хммм духа Ви в машина (deus ex machina ) то дали това би било истинското Ви аз? А онова, което остане след записа в биологичната Ви, и уви смъртна (засега) опаковка какво би било тогава докато го има? Друго, но все пак същото аз? Парадоксът на Арго? Всъщност е важен точния момент май. На запис, де. Имаше подобни неща в книжките на Фредерик Пол (Гейтуей/хичиянците) и Алистър Макклейн (Казъм сити) ако не ме лъже ферментиралата ми памет. Та?

Taм ще да е истинското ми аз. Тук не е. Тукашното Аз има мисия, поставена от по-висшестоящето Аз.
Както и тук, така и там, предполагам, че излишните записи се изтриват. Остава важното.

Еми нищо не успях да кажа, както и нищо не разбрах.

Сложна парадоксална тема.

Stranniche написа:

БоЕВ написа: Моето обяснение е, че безсмъртието/душата след като напусне оковите на земното тяло, се рее в пространството във вид на чиста/позитивна енергия, която енергия по някакъв начин се прелива от поколение в поколение и така се обогатява, доразвива и всъщото време носи частица от всеки един индивид живял някога на земята.

Не зная дали е само позитивна енергия, но нещо такова и аз понякога си мисля...

Много е дълбока и многолика темата, затова досега не се намесих. 5 години писах дисертация, свързана с умирането и смъртта , защитих нАучен труд, взех си титлата и - разбира се - до никакво умозаключение не стигнах . Освен че явно има причина да не ни се дава знанието за някои неща.

лично за мен е доста интересно да видя библиографията за тази тематика която си ползвала.
ако не е проблем разбира се

БоЕВ написа:Интересна и многопластова(здрасти Елби) тема си подхванал друже.

Човек е безмъртен дотогава, докато споменът за него и делата му е жив в поколенията след него.

А, ако трябва да подходим научно-философски...няма как да поставим ограничители...
Дали на птицата която отлита в простора и е жал за клетката когато я напуска? - едва ли!
За да получим някаква яснота, просто няма как да не засегна и еволюцията, защо аджеба, тя(еволюцията) важи с пълна сила само за хората...Какво имам предвид - човек първо е започнал да си служи с разни предмети, след това постепенно се е изправил и тн, поне науката твърди така. Да, но много други твари също си служат с разни предмети, пособия. Морската видра например си слага един камък на коремчето, докато плува по гръб, а с друг троши морските дарове, за да ги изяде...и това хилядолетия наред, без да се появи една, единствена видра която да почне да подбира камъни, да ги складира, да им слага дръжки, абе изобщо да ги подобрява...Защо това са сторили само хората? А и доколкото знам, изправената стойка на човека не е най-доброто решение, нито от еволюционна, нито от практична гледна точка. Няма животно или твар на природата което да боледува от толкова много заболявания на опорно-двигателната система както това е при хората...или еволюцията не си е свършила работата, или има нещо гнило в Дания. Няма как да не намесим религия или някакви екзотични източни учения, като прераждане, карма...

Моето обяснение е, че безсмъртието/душата след като напусне оковите на земното тяло, се рее в пространството във вид на чиста/позитивна енергия, която енергия по някакъв начин се прелива от поколение в поколение и така се обогатява, доразвива и всъщото време носи частица от всеки един индивид живял някога на земята.

Нямам представа дали се изразих достатъчно ясно, но поне от моята гледна точка нещата стоят така. Опитвам се да бъда обективен и да си обяснявнам нещата комплексно, като не давам предимство нито на религията нито на ортодоксалната наука, защото времето е доказало, че и науката греши и вкарва в заблуди не по- малко от религията.

Прелитам за малко тъдява (пуста работа егати, искат и да работим за едната заплата да му се не види макар) и имам време да вметна само една две идеи за изправената стойка. Помага ни защото виждаме по-рано врага (равнините в Африка и прочее). Помага ни защото освобождава ръцете ни за други дейности (не катерене и ходене) и ги превръща в универсален инструмент за работа с инструменти, които мозъкът ни пък изобретява. Помага ни защото увеличава силата ни за самоотбрана - пак е свързано с ръцете и разните инструменти като камъни->тояги->копия. Като се замислиш ние почти нямаме с какво друго да се защитаваме (нокти, зъби, дебела броня) освен с ума и ръцете си. За неудобствата свързани с изправения стоеж може много да се говори (факт е, че раждането при нашия вид е доста по-проблематично от другите примати, да не говорим за четириногите по принцип), но не трябва да забравяме, че посредством увеличаването на продължителността на живота ни, ние всъщност преминаваме границите на "дизайна" на тялото ни. Което обаче не пречи да откриваме начини да преодоляваме тези неудобства благодарение на ръцете и интелекта си. Така че като цяло, по мое мнение, плюсовете от изправената стойка са много повече от минусите и това е едно правилно еволюционно :-D решение. Освен това има някакво достойнство в това човек да върви с изправено чело.

Отговорите на повечето въпроси са лесни, да не кажа елементарни, особено когато задаващият носи изкуствени мустаци

Кога ще поливаме нещо (безсмъртие, липса на Ад - то май е свързано, лятото, жените...)?

Stranniche написа:
Не зная дали е само позитивна енергия, но нещо такова и аз понякога си мисля...

Много е дълбока и многолика темата, затова досега не се намесих. 5 години писах дисертация, свързана с умирането и смъртта , защитих нАучен труд, взех си титлата и - разбира се - до никакво умозаключение не стигнах . Освен че явно има причина да не ни се дава знанието за някои неща.

Много интересно:-):blink::? И аз се бях замислила за това, че енергията не може да е само положителна:? особено с оглед на това, че отрицателната залива свичко като океан... Тя все някъде трябва да отива или се трансформира в положителна, но това от своя страна би нарушило баланса

ELBI написа: Кога ще поливаме нещо (безсмъртие, липса на Ад - то май е свързано, лятото, жените...)?

Аз вече полях днес с една нежна част на клубното представителство.
И ми обясняваше как сте се изпращали с мъжа и ту до вас, ту до тях след последното такова поливане/наливане

Remmivs написа:следобед...

Какво мислите за безсмъртието? Благословия или проклятие?

И ако е възможно механично пренасяне на хммм духа Ви в машина (deus ex machina ) то дали това би било истинското Ви аз? А онова, което остане след записа в биологичната Ви, и уви смъртна (засега) опаковка какво би било тогава докато го има? Друго, но все пак същото аз? Парадоксът на Арго? Всъщност е важен точния момент май. На запис, де. Имаше подобни неща в книжките на Фредерик Пол (Гейтуей/хичиянците) и Алистър Макклейн (Казъм сити) ако не ме лъже ферментиралата ми памет. Та?

Ами аз искам да съм безсмъртна. Защо да е проклятие?! Нима някой има опит?

Аз лично нямам представа какво е да си мъртъв - откак се помня все съм жива и това положение ме устройва.

но дали всички сме готови да платим цената. Каквото и да е цена? Едва ли, ако питате мен.

А за проклятието, не знам, така го написах, вероятно под влиянието на мисълта, че няма да има преход и опрощаване на греховете, а те само ще се трупат ли трупат. Примерно.

Mila написа: Ами аз искам да съм безсмъртна. Защо да е проклятие?! Нима някой има опит?

Аз лично нямам представа какво е да си мъртъв - откак се помня все съм жива и това положение ме устройва.

Пцулютно съм съгласен
Тва с умирГането ми звучи малко като да гониш дивото един вид...

Remmivs написа:но дали всички сме готови да платим цената. Каквото и да е цена? Едва ли, ако питате мен.

А за проклятието, не знам, така го написах, вероятно под влиянието на мисълта, че няма да има преход и опрощаване на греховете, а те само ще се трупат ли трупат. Примерно.

Ми не, аз не искам. Няма да ми е интересно, ако продължи твърде дълго.
И чак сега забелЕзах - deus ex mahina всъшност е внезапна божествена намеса, решаваща изхода на ситуацията. Нема нищо общо ни с безсмъртието, ни с пренасянето на душата тук-там.

pocti_bezobidna написа:Ми не, аз не искам. Няма да ми е интересно, ако продължи твърде дълго.
И чак сега забелЕзах - deus ex mahina всъшност е внезапна божествена намеса, решаваща изхода на ситуацията. Нема нищо общо ни с безсмъртието, ни с пренасянето на душата тук-там.

Браво! Играех си на думи. И машини. И безсмъртие/божественост. Всъщност израза е от античния театър и означава пристигане на божество, обикновено с машина от сорта на лебедка и прочее, което се намесва и разрешава привидно безизходна ситуация. Днес се използва в случаите когато внезапно се разреши някой дедуей/тупик/безизходица.

За интересното... ти си знаеш (или не знаеш, в случая май е все тая ) най-добре!

Remmivs написа:

pocti_bezobidna написа:Ми не, аз не искам. Няма да ми е интересно, ако продължи твърде дълго.
И чак сега забелЕзах - deus ex mahina всъшност е внезапна божествена намеса, решаваща изхода на ситуацията. Нема нищо общо ни с безсмъртието, ни с пренасянето на душата тук-там.

Браво! Играех си на думи. И машини. И безсмъртие/божественост.

Айде, признай си един път, че нещо и ти не си знаел.

vyara написа:Айде, признай си един път, че нещо и ти не си знаел.

Веднага! При първия такъв случай! Всъщност, мен не ме е срам да признавам, че нещо не знам. Напротив. Съвсем прозаично си го заявявам и директно. Може и да науча нещо ново.

Но тук наистина си поиграх. Както аз си обичам. Доставя ми удоволствие, дори и да е само мое и никой да не обърне внимание. А в случая удоволствието е разширено...

Remmivs написа:

vyara написа:Айде, признай си един път, че нещо и ти не си знаел.

Веднага! При първия такъв случай! Всъщност, мен не ме е срам да признавам, че нещо не знам. Напротив. Съвсем прозаично си го заявявам и директно. Може и да науча нещо ново.

Но тук наистина си поиграх. Както аз си обичам. Доставя ми удоволствие, дори и да е само мое и никой да не обърне внимание. А в случая удоволствието е разширено...

Котка с котка такава!

vyara написа:Котка с котка такава!

Тц. По-скоро съм мечка. Т.е. мечок. Мда.

Remmivs написа:

vyara написа:Котка с котка такава!

Тц. По-скоро съм мечка. Т.е. мечок. Мда.

Е, ти най-добре си знаеш

ПС. А тоя в сигнатурата ти Аякс ли е? както вече питах бай дЪ уей...

pocti_bezobidna написа:

Remmivs написа:

vyara написа:Котка с котка такава!

Тц. По-скоро съм мечка. Т.е. мечок. Мда.

Е, ти най-добре си знаеш

ПС. А тоя в сигнатурата ти Аякс ли е? както вече питах бай дЪ уей...

Сори, пропуснал съм. Ба ли га. Картинка от нета е....... ПоВверих. Едва ли е Аякс. Нещо свързано с пелопонеските войни ще да е. Поне по името.

Що питаш, бтв?

Remmivs написа:

pocti_bezobidna написа:

Remmivs написа:

vyara написа:Котка с котка такава!

Тц. По-скоро съм мечка. Т.е. мечок. Мда.

Е, ти най-добре си знаеш

ПС. А тоя в сигнатурата ти Аякс ли е? както вече питах бай дЪ уей...

Сори, пропуснал съм. Ба ли га. Картинка от нета е....... ПоВверих. Едва ли е Аякс. Нещо свързано с пелопонеските войни ще да е. Поне по името.

Що питаш, бтв?

Ми на него ми прилича, ако требе да верваме на другаря Кун, адаптирал старогръцката митология (не знам дали той е подбирал илюстрациите)

pocti_bezobidna написа:Ми на него ми прилича, ако требе да верваме на другаря Кун, адаптирал старогръцката митология (не знам дали той е подбирал илюстрациите)

На шлема му по-скоро. Мда... шлем това е образ! Справка Дърт Вейдър.

Remmivs написа: Дърт Вейдър

Е, какво отношение сега към Dark Lord...

Remmivs написа:следобед...

Какво мислите за безсмъртието? Благословия или проклятие?

И ако е възможно механично пренасяне на хммм духа Ви в машина (deus ex machina ) то дали това би било истинското Ви аз? А онова, което остане след записа в биологичната Ви, и уви смъртна (засега) опаковка какво би било тогава докато го има? Друго, но все пак същото аз? Парадоксът на Арго? Всъщност е важен точния момент май. На запис, де. Имаше подобни неща в книжките на Фредерик Пол (Гейтуей/хичиянците) и Алистър Макклейн (Казъм сити) ако не ме лъже ферментиралата ми памет. Та?

Извинявам се, че вдигам темата. Обаче нали съм отсъствала и като преглеждах сега какво съм пропуснала - ами не мога да не се обадя.
Не че ще напиша нещо толкова велико, но като ми се е раздвижил мозъкът малко, що да не го напиша за архива поне...

Въпросът всъщност е много простичък.
Ти питаш дали човек е това, което е неговата мисъл, или е това, което е неговото тяло.
И кое определя промяната в него: измененията на тялото или измененията на мисълта.
А те са свързани. Или поне ни е трудно да си представим едното без другото.

Основното опасение към едно възможно безсмъртие е скуката, която би трябвало все някога да настъпи.
Всъщност би трябвало да се страхуваме от невъзможността за промяна. Защото това е смъртта. Истиската смърт, не онзи преход към другия свят. А истинският живот е серия от умирания и новораждания. Това между другото, е едно от най-важните неща, които човек може да научи от митологиите. Но какво тогава е безсмъртието? Вечна промяна или вечна непроменимост?
Отплеснах се.

Другата писта, която тръгва пак от скуката, е какво всъщност му е интересно на определен човек и какво го вълнува. Какво го привежда в движение. Ако това са телесните, материални неща - скуката е неизбежна и то в сравнително кратък срок.
Зависи от човека.

А ако трябва да кажа за себе си... мисля, че решаващият фактор би бил умората.

Мнемозина написа:

Всичко е относително в това число и скуката. Дефинираме скуката съобразно разбиранията си за обратното, но не бихме могли дори да предположим какво би било при едно хипотетично безсмъртие. Може би нещо, подобно на нирвана, което поне според моите представи е различно от скука:-)

И ако скуката е достатъчно дълга и достатъчно скучна, то тя в един момента престава вече да е скука и се превръща в нещо друго:-)

Привет.
Харесам ми темата и да ви споделя.
Безсмъртието само по себе си какво е?
Когато се говори за него, не го ли идеализираме? Прекрасен свят (едва ли не- рая), семейство без проблеми, верни приятели, любима работа, здраве (дух и тяло)... Ако започнем едно по едно да разглеждаме нещта - възможен ли е прекрасен свят, без в него всичики да са идеални и добри?; семейството-процента на разводите е голям (колко хора са намерили щастието си при втори, трети партньор?); верни приятели - колко има човек от тази порода?; работа - с една работа ли започваме "кариета си" и със същата ли се "пенсионираме" (какво е това животно?);здраве - дай Боже всеки му, но... Може ли САМО едно нещо от изброените (или други важни , които съм пропуснала да спомена) да се пропусне и човек да иска да е вечен? Аз - не!
Така най-обобщено ми изглеждат нещата обективно.
Субективно - "Най- тъжен е онзи човек, който е постигнал всичките си мечти". Наистина има много неща, които искам да видя, опитам, преживея, създам и т.н., но има и такива, които искам да пропусна, а в живота никой не те пита какво да ти се поднесе в следващия момент .
Не, не бих искала да съм безсмъртна. Предпочитам светът да е място, което всеки "напуска", когато му дойде времето не защото е уморен, болен и отчаян, а с усмивка, че го оставя по-добър, отколкото когато го е "заварил" и той (светът) като "дом" на тялото, е "снабдил" с всичко необходимо (знания, преживявания, опит) душата, която се "прибира" в своя дом (където и да е той).

frisky lioness написа:

Мнемозина написа:

Всичко е относително в това число и скуката. Дефинираме скуката съобразно разбиранията си за обратното, но не бихме могли дори да предположим какво би било при едно хипотетично безсмъртие. Може би нещо, подобно на нирвана, което поне според моите представи е различно от скука:-)

И ако скуката е достатъчно дълга и достатъчно скучна, то тя в един момента престава вече да е скука и се превръща в нещо друго:-)

Всичко дефинираме съобразно разбиранията си, то друго не ни е дадено засега.

Точно затова писах, че зависи от това какво търси човек. Тоест какво разбира под скука - примерно.
А преминаването на хипотетичната скука в нещо друго също е промяна. Значи въпросът дали безсмъртието е това вечно да си равен на себе си (да не се променяш, което е смърт) или да продължаваш да се променяш (при което не оставаш съвсем себе си, но пък това е живот) си остава.

Мнемозина написа: Значи въпросът дали безсмъртието е това вечно да си равен на себе си (да не се променяш, което е смърт) или да продължаваш да се променяш (при което не оставаш съвсем себе си, но пък това е живот) си остава.

По-скоро второто:-)

Avrora написа: Привет.
Харесам ми темата и да ви споделя.
Безсмъртието само по себе си какво е?
Когато се говори за него, не го ли идеализираме? Прекрасен свят (едва ли не- рая), семейство без проблеми, верни приятели, любима работа, здраве (дух и тяло)... Ако започнем едно по едно да разглеждаме нещта - възможен ли е прекрасен свят, без в него всичики да са идеални и добри?; семейството-процента на разводите е голям (колко хора са намерили щастието си при втори, трети партньор?); верни приятели - колко има човек от тази порода?; работа - с една работа ли започваме "кариета си" и със същата ли се "пенсионираме" (какво е това животно?);здраве - дай Боже всеки му, но... Може ли САМО едно нещо от изброените (или други важни , които съм пропуснала да спомена) да се пропусне и човек да иска да е вечен? Аз - не!
Така най-обобщено ми изглеждат нещата обективно.
Субективно - "Най- тъжен е онзи човек, който е постигнал всичките си мечти". Наистина има много неща, които искам да видя, опитам, преживея, създам и т.н., но има и такива, които искам да пропусна, а в живота никой не те пита какво да ти се поднесе в следващия момент .
Не, не бих искала да съм безсмъртна. Предпочитам светът да е място, което всеки "напуска", когато му дойде времето не защото е уморен, болен и отчаян, а с усмивка, че го оставя по-добър, отколкото когато го е "заварил" и той (светът) като "дом" на тялото, е "снабдил" с всичко необходимо (знания, преживявания, опит) душата, която се "прибира" в своя дом (където и да е той).

Уфффф
Такива теми понеделнишки
Бива ли така бе хора?

Нищо де, едно само изречение набързо: Проблема със смъртта е, че не можем ние да определим момента и, обикновено. Т.е. безсмъртието би могло да се дефинира като "сам да определиш продължителността на живота си". Ако ти се живее - живееш. Ако искаш - вечно. А като дойде скуката (или там както решим да го наречем), когато чувстваш, че си свършил всичко, което си искал, че няма какво да те задържа тук, тогава да можеш да решиш и да преминеш отвъд. Нещо като със събуждането след като си се наспал. Просто в един момент нямаш нужда от повече сън и се будиш. Нещо някакво такова мисля аз

Мнемозина написа:Извинявам се, че вдигам темата. Обаче нали съм отсъствала и като преглеждах сега какво съм пропуснала - ами не мога да не се обадя.
Не че ще напиша нещо толкова велико, но като ми се е раздвижил мозъкът малко, що да не го напиша за архива поне...

Въпросът всъщност е много простичък.
Ти питаш дали човек е това, което е неговата мисъл, или е това, което е неговото тяло.
И кое определя промяната в него: измененията на тялото или измененията на мисълта.
А те са свързани. Или поне ни е трудно да си представим едното без другото.

Основното опасение към едно възможно безсмъртие е скуката, която би трябвало все някога да настъпи.
Всъщност би трябвало да се страхуваме от невъзможността за промяна. Защото това е смъртта. Истиската смърт, не онзи преход към другия свят. А истинският живот е серия от умирания и новораждания. Това между другото, е едно от най-важните неща, които човек може да научи от митологиите. Но какво тогава е безсмъртието? Вечна промяна или вечна непроменимост?
Отплеснах се.

Другата писта, която тръгва пак от скуката, е какво всъщност му е интересно на определен човек и какво го вълнува. Какво го привежда в движение. Ако това са телесните, материални неща - скуката е неизбежна и то в сравнително кратък срок.
Зависи от човека.

А ако трябва да кажа за себе си... мисля, че решаващият фактор би бил умората.

замалко да я пропусна тази тема, че този понеделник пак ми е зорно и като видях 2 страници реших, че нямам време за това сега, пък то било моята песен хехехе

съгласен
стаза-скука - смърт
промяна-движение-живот
съгласен и за телесните и материалните неща

за мен знанието и по-скоро жаждата за него е един перпетуум мобиле за базсмъртни души

но дали ще бъдем ние
кои сме ние
ние е точка в една крайна или безкрайна отсечка май
макар че и в крайната можем да набутаме нЭкой безкраен континиум

карпе дием е ли вечност?
м?

Avrora написа: Привет.
Харесам ми темата и да ви споделя.
Безсмъртието само по себе си какво е?
Когато се говори за него, не го ли идеализираме? Прекрасен свят (едва ли не- рая), семейство без проблеми, верни приятели, любима работа, здраве (дух и тяло)... Ако започнем едно по едно да разглеждаме нещта - възможен ли е прекрасен свят, без в него всичики да са идеални и добри?; семейството-процента на разводите е голям (колко хора са намерили щастието си при втори, трети партньор?); верни приятели - колко има човек от тази порода?; работа - с една работа ли започваме "кариета си" и със същата ли се "пенсионираме" (какво е това животно?);здраве - дай Боже всеки му, но... Може ли САМО едно нещо от изброените (или други важни , които съм пропуснала да спомена) да се пропусне и човек да иска да е вечен? Аз - не!
Така най-обобщено ми изглеждат нещата обективно.
Субективно - "Най- тъжен е онзи човек, който е постигнал всичките си мечти". Наистина има много неща, които искам да видя, опитам, преживея, създам и т.н., но има и такива, които искам да пропусна, а в живота никой не те пита какво да ти се поднесе в следващия момент .
Не, не бих искала да съм безсмъртна. Предпочитам светът да е място, което всеки "напуска", когато му дойде времето не защото е уморен, болен и отчаян, а с усмивка, че го оставя по-добър, отколкото когато го е "заварил" и той (светът) като "дом" на тялото, е "снабдил" с всичко необходимо (знания, преживявания, опит) душата, която се "прибира" в своя дом (където и да е той).

Няма идеални неща. Тук поне. Сега. Но има идеали. И пътища към тях. За едни - едни, за други - други. Хубаво е да оставим света по-хубав. И после?

Remmivs написа:
Няма идеални неща. Тук поне. Сега. Но има идеали. И пътища към тях. За едни - едни, за други - други. Хубаво е да оставим света по-хубав. И после?

Стига с туй после бе хора. Има само сега. Наскоро четох - "докато съм жив няма смърт. Като дойде смъртта, няма да ме интересува вече"

За после ще му мислим после. Баси

Gaspode написа:
Стига с туй после бе хора. Има само сега. Наскоро четох - "докато съм жив няма смърт. Като дойде смъртта, няма да ме интересува вече"

За после ще му мислим после. Баси

Стигна и ти до мойта мисла , туй от кога го опявам...