3o4o.net

Stranniche написа: Първо трябва да си отговоря на въпроса, кое е реалност. До каква степен ние избираме кое да наричаме така?
Много труден въпрос...

Stranniche написа:

vyara написа:

Първо трябва да си отговоря на въпроса, кое е реалност. До каква степен ние избираме кое да наричаме така?
Много труден въпрос...

Мнемозина написа:
Ясно де.
Всичко е реалност.

esti написа:

Мнемозина написа:
Ясно де.
Всичко е реалност.

Всичко е реалност.
Всичко е любов.
Всичко е за пари и/или сех.
А кое е нищо бе?!
Искам да видя нищото!

Мнемозина написа:
Пропусна пиенето.

esti написа:

Мнемозина написа:
Пропусна пиенето.

Ееее, само за къркане мислиш!:blum:

Мнемозина написа:

esti написа:

Мнемозина написа:
Пропусна пиенето.

Ееее, само за къркане мислиш!:blum:

Да, ама нещо ей такова е "нищо"-то за мен.
Както и за всеки е различно "всичко"-то.

esti написа:

Абе, вече не е ли време да се слагат банове на липсващите по празниците?:mad:

Мнемозина написа:

esti написа:

Абе, вече не е ли време да се слагат банове на липсващите по празниците?:mad:

Абе време е.

Ама няма кой да им ги сложи.

esti написа: В такъв случай, от добро сърце и мисъл за благото на клуба да зема да се кандидатирам за мод, админ....или квот дадат?
Моля да го обсъдим.

vyara написа:и реалността. Една тема, която винаги ме е вълнувала.
Завиждам на безнадеждните и безилюзорните, които стъпват здраво по земята и гледат в лицето бруталния живот.
А аз имам нужда от илюзии. От красиви сънища. Не съм изключение, повечето хора май са така...
Провокира ме, естествено, темата на Мъжжж. Да живееш дълги години с една неизживяна и отричана любов май е до голяма степен илюзия, която отравя реалността ти с блянове, че животът би могъл да е прекрасен, в моментите, когато ти се струва, че не е. Храниш тази илюзия, за да има какво да те стопля в тежките моменти, когато просто не виждаш изход, когато си отчаян и ти е студено от липсата на любов.
Колкото ни дават тези илюзии, толкова ни и крадат от щастието. Поне така си мисля...
Ние самите сме жертвата на собствените си илюзии...
Да се борим ли с тях, да ги отричаме ли? Да ги подхранваме ли? Или да ги провокираме да се разголят до поредната реалност? Кое е истина и кое лъжа? Колко често лъжем сами себе си. И колко често си мислим, че "виждаме" - в себе си и около себе си?
Ето това е въпросът... въпросите...

Мнемозина написа:С тоя нов аватар не вярвам да си достатъчно строга.

esti написа:

Мнемозина написа:С тоя нов аватар не вярвам да си достатъчно строга.

Веднага се поправих предизборно.
Тоз как е?

Мнемозина написа:

esti написа:

Мнемозина написа:С тоя нов аватар не вярвам да си достатъчно строга.

Веднага се поправих предизборно.
Тоз как е?

Абе по-добре върни другия.

Иначе аз съм изкъпана, фризирана, гримирана, облечена официално и съм готова за обсъждания.
Следва проверка на кворума.

Мнемозина написа: Тая тема за какво всъщност беше...

vyara написа:

Мнемозина написа: Тая тема за какво всъщност беше...

Абе беше тя
Колко теми за спама щете още, бре гуспуджи, м?
Божке, къде ви намерих такива. Измежду толкоз дисциплинирани форуми, точно тука ли трябваше да попадна.

doktorka написа:връщам се на тази тема,щото ей това си открих
Верче,туй за нас двете с теб...

( ако някой моля,озвучи..песента е на луис армстронг)

Give me a kiss to build a dream on
And my imagination will thrive upon that kiss
Sweetheart, I ask no more than this
A kiss to build a dream on

Give me a kiss before you leave me
And my imagination will feed my hungry heart
Leave me one thing before we part
A kiss to build a dream on

When Im alone with my fancies...Ill be with you
Weaving romances...making believe theyre true

Give me your lips for just a moment
And my imagination will make that moment live
Give me what you alone can give
A kiss to build a dream on

vyara написа: А аз имам нужда от илюзии. От красиви сънища. Не съм изключение, повечето хора май са така...
Провокира ме, естествено, темата на Мъжжж.

vyara написа:и реалността. Една тема, която винаги ме е вълнувала.
Завиждам на безнадеждните и безилюзорните, които стъпват здраво по земята и гледат в лицето бруталния живот.
А аз имам нужда от илюзии. От красиви сънища. Не съм изключение, повечето хора май са така...
Провокира ме, естествено, темата на Мъжжж. Да живееш дълги години с една неизживяна и отричана любов май е до голяма степен илюзия, която отравя реалността ти с блянове, че животът би могъл да е прекрасен, в моментите, когато ти се струва, че не е. Храниш тази илюзия, за да има какво да те стопля в тежките моменти, когато просто не виждаш изход, когато си отчаян и ти е студено от липсата на любов.
Колкото ни дават тези илюзии, толкова ни и крадат от щастието. Поне така си мисля...
Ние самите сме жертвата на собствените си илюзии...
Да се борим ли с тях, да ги отричаме ли? Да ги подхранваме ли? Или да ги провокираме да се разголят до поредната реалност? Кое е истина и кое лъжа? Колко често лъжем сами себе си. И колко често си мислим, че "виждаме" - в себе си и около себе си?
Ето това е въпросът... въпросите...

Topper Harley написа:

vyara написа: А аз имам нужда от илюзии. От красиви сънища. Не съм изключение, повечето хора май са така...
Провокира ме, естествено, темата на Мъжжж.

Ей...тоя МЪЖжжж здраво ви е разбъркал. Ако го фана ще го спукам от бой.
...