3o4o.net

doktorka написа:дето ми хрумна
колко ,кога и как казвате обичам.

?!

Много и често. И на детето си (най вече) и на либето:-) Не мога да се уморя да им го казвам. Понякога си мисля, че ставам досадна. Досаждам с чувствата си дори на котарака

За жалост много по-рядко, да не кажа никога не съм казвала на другите си близки, че ги обичам-баща ми, майка ми, сестра ми). Мисля си, че те това си го знаят:blink::?

esti написа: В такъв случай кажи" "Обичам те бе, педал нещастен!"

Док, фани го и му кажи:
Виж ко ся, не искам да те плаша, обаче то е по-силно от мен, не съм аз виновна...любовта е виновна, дето все не пита...
Та искам да ти кажа две слова, душата ми да разбереш от тях, сещаш ли се?
Ей такива работи.
Бе как няма един мъж за цяр да даде консултация спешна начи. Пууууу!!!:crying:

[така че не знам кво да ми кажеш... [/quote]
В такъв случай кажи" "Обичам те бе, педал нещастен!"[/quote]

:rotfl24::rotfl24::rotfl24:

това ми напомня на любимия ми виц
сръбска двойка ( влюбена)
момчето:"его ти небо,его ти звезди.Доста романтика-съблачай се..."

:lol:

vyara написа:

esti написа: В такъв случай кажи" "Обичам те бе, педал нещастен!"

Док, фани го и му кажи:
Виж ко ся, не искам да те плаша, обаче то е по-силно от мен, не съм аз виновна...любовта е виновна, дето все не пита...
Та искам да ти кажа две слова, душата ми да разбереш от тях, сещаш ли се?
Ей такива работи.
Бе как няма един мъж за цяр да даде консултация спешна начи. Пууууу!!!:crying:

Еееее, ти пък веднага в дълбокото я фърли.
Не е ли по-добре първо да изпробва класиката: "Кефиш мъ щи звънна"
Па след звъннването - каквото сабя покаже.

doktorka написа:Човек не обича заради другия, а заради себе си:-)

то това е ясно...
въпросът е:
"Е ли и казването заради себе си или заради другия?"
м?

виж как мисля![/quote]

Казването е защото ти напира отвътре. Просто самО си излиза от устата ти. Започнем ли да се замисляме дали и как, и колко, на кого, дари заради мен или заради другия......Работата е ясна

vyara написа:

esti написа: В такъв случай кажи" "Обичам те бе, педал нещастен!"

Док, фани го и му кажи:
Виж ко ся, не искам да те плаша, обаче то е по-силно от мен, не съм аз виновна...любовта е виновна, дето все не пита...
Та искам да ти кажа две слова, душата ми да разбереш от тях, сещаш ли се?
Ей такива работи.
Бе как няма един мъж за цяр да даде консултация спешна начи. Пууууу!!!:crying:

представих си го!:rotfl24::rotfl24::rotfl24::rotfl24::rotfl24:

Казването е защото ти напира отвътре. Просто самО си излиза от устата ти. Започнем ли да се замисляме дали и как, и колко, на кого, дари заради мен или заради другия......Работата е ясна[/quote]

е не е съвсем ясна...
напира ти,напира ти, напира ти...
казваш ,казваш, казваш...
и като не ти казват не ти казват не ти казват...
или ти кажат ( най-любимото ми)че няма нужда...
тогава не казваш ,не казваш ,не казваш...
обаче обичаш,обичаш,обичаш...

а де!

doktorka написа: е не е съвсем ясна...
напира ти,напира ти, напира ти...
казваш ,казваш, казваш...
и като не ти казват не ти казват не ти казват...
или ти кажат ( най-любимото ми)че няма нужда...
тогава не казваш ,не казваш ,не казваш...
обаче обичаш,обичаш,обичаш...

а де!

Бе гадно е. Да не използвам думите на Калиостро, щото се пак, нали...

а де![/quote]
Бе гадно е. Да не използвам думите на Калиостро, щото се пак, нали...[/quote]

Верчеее...
заливам се от смях....:rotfl24::rotfl24:

ама за нищо не света не мога да ти напиша :"обичам тъ!"
което не значи, че не е така

vyara написа: Бе гадно е..

И тогава някак си естествено следващия път започваш да се ослушваш, като свиня в боб и да си препахваш напъните за "обичам те".
После пък и идва момент в който си даваш сметка, че така повече губиш, отколкото се предпазваш - и пак отново обичам те, обичам те (не е задължително за същия де) и така се завърта кръгчето и разбираш, че трябва да се решава на ход.
Както дойде за момента.

doktorka написа: Верчеее...
заливам се от смях....:rotfl24::rotfl24:

ама з анищо не света не мога да напиша :"обичам тъ!"

Ами с други думи, таковата.... Или викаш вече не става с други.
Уффф... абе простак, зарязвай го. Може пък да хукне да те гони после, знайш ли ги? Мъже!

[И тогава някак си естествено следващия път започваш да се ослушваш, като свиня в боб и да си препахваш напъните за "обичам те".
После пък и идва момент в който си даваш сметка, че така повече губиш, отколкото се предпазваш - и пак отново обичам те, обичам те (не е задължително за същия де) и така се завърта кръгчето и разбираш, че трябва да се решава на ход.
Както дойде за момента.[/quote]

аз откога казвам че сме си за хипита и за една комуна!
завъртаме се в кръгче...и...
всичко е любофффф:winkw::winkw:

all we need is love!

[Ами с други думи, таковата.... Или викаш вече не става с други.
Уффф... абе простак, зарязвай го. Може пък да хукне да те гони после, знайш ли ги? Мъже![/quote]

даа бе..
да хукне да ме гони..и аз кво?
да спринтирам...?
да удрам пети в дуепто..;)?

doktorka написа: даа бе..
да хукне да ме гони..и аз кво?
да спринтирам...?
да удрам пети в дуепто..;)?

Ко са прайш сега и ти. Той да хукне, пък...

Ко са прайш сега и ти. Той да хукне, пък...[/quote]

не бе ,Верче...
нямам притеснения с гадже...
гледах за една майка,която просто неможеше да каже на 5 те си деца "обичам те"
нито на мъжа си.
мъж и обаче само това им казваше:"обичам те"...на всички деца.
и излизаше сутрин на работа..
и както им го казваше,а майката не го казваше...
майката ходеше да прибира алкохолизираната си дъщеря от баровете,майката я гледаше
дъщерята беше груба към майката...а майката ( тази дето не казваше обичам те),накрая и помогна да влезе в "правия път"

е и аз не съм от казващите.
което не означава, че не съм самоотвержена.
и се замислих защо не го казвам...
оттам и въпросът ми...

иначе за лИюбоффта...тъй както ме знаеш...мислиш ли че няма да си казвам ,ако обичам някой мъж и съм луда по него?

doktorka написа: не бе ,Верче...
нямам притеснения с гадже...
гледах за една майка,която просто неможеше да каже на 5 те си деца "обичам те"
нито на мъжа си.
мъж и обаче само това им казваше:"обичам те"...на всички деца.
и излизаше сутрин на работа..
и както им го казваше,а майката не го казваше...
майката ходеше да прибира алкохолизираната си дъщеря от баровете,майката я гледаше
дъщерята беше груба към майката...а майката ( тази дето не казваше обичам те),накрая и помогна да влезе в "правия път"

е и аз не съм от казващите.
което не означава, че не съм самоотвержена.
и се замислих защо не го казвам...
оттам и въпросът ми...

иначе за лИюбоффта...тъй както ме знаеш...мислиш ли че няма да си казвам ,ако обичам някой мъж и съм луда по него?

Баси, колко се хабих да те мисля, пък то кво било. Ми с това трябваше да започнеш, да му се не види.
Имаше една тема на Грийна за това. Че хората обръщат внимание на думите, а не гледат делата. Ами така си е.

[Баси, колко се хабих да те мисля, пък то кво било. Ми с това трябваше да започнеш, да му се не види.
Имаше една тема на Грийна за това. Че хората обръщат внимание на думите, а не гледат делата. Ами така си е.[/quote]

ма то добре че ме мислиш...
и аз се замислих-защото както расте големия-по-рядко му го казвам...
което е наистина тема да се замислиш...
дали е правилно?
дали децата нямат нужда да им го казваш?
дали ще разбират от "показване"?
е ти сериозна тема...

doktorka написа:Казването е защото ти напира отвътре. Просто самО си излиза от устата ти. Започнем ли да се замисляме дали и как, и колко, на кого, дари заради мен или заради другия......Работата е ясна

е не е съвсем ясна...
напира ти,напира ти, напира ти...
казваш ,казваш, казваш...
и като не ти казват не ти казват не ти казват...
или ти кажат ( най-любимото ми)че няма нужда...
тогава не казваш ,не казваш ,не казваш...
обаче обичаш,обичаш,обичаш...

а де![/quote]

Дори така да е, щом няма проблем и за двете страни:-), можеш да си обичаш, обичаш, обичаш от това, че не го прознасяш лЮбовтЪт не ства по-малка, както и обратното:winkw:

Абе, важното е да има любов между хората

esti написа:

vyara написа: Бе гадно е..

И тогава някак си естествено следващия път започваш да се ослушваш, като свиня в боб и да си препахваш напъните за "обичам те".
После пък и идва момент в който си даваш сметка, че така повече губиш, отколкото се предпазваш - и пак отново обичам те, обичам те (не е задължително за същия де) и така се завърта кръгчето и разбираш, че трябва да се решава на ход.
Както дойде за момента.

Убий мъ, обичам тъ:-)

Убий мъ, обичам тъ:-)[/quote]

анджък!:blum:

doktorka написа: ма то добре че ме мислиш...
и аз се замислих-защото както расте големия-по-рядко му го казвам...
което е наистина тема да се замислиш...
дали е правилно?
дали децата нямат нужда да им го казваш?
дали ще разбират от "показване"?
е ти сериозна тема...

Мислила съм си аз...Как като пораснат, няма да искат вече да ги гушкам и изобщо няма да е същото като сега. Пък и не искам да съм досадна майка... Според мен трябва да действаш както ти идва отвътре. Любовта излиза от човек, когато я има, независимо под каква форма. Ето на, баба ми, лека й пръст, не си спомням да ми е казвала "обичам те", но само начина, по който произнасяше името ми, го показваше. И до ден днешен го чувам....

doktorka написа: ма то добре че ме мислиш...
и аз се замислих-защото както расте големия-по-рядко му го казвам...
което е наистина тема да се замислиш...
дали е правилно?
дали децата нямат нужда да им го казваш?
дали ще разбират от "показване"?
е ти сериозна тема...

Нормално е да е по-рядко.. Те самите се дърпат. Аз пък много обичам да ги докосвам, всичките, по хиляда пъти на ден. Ей така, едно леко, ефимерно докосване - по глава, по ръка, по краче.. Мисля, че усещат любовта ми.. А на дъртото магаре не се уморявам да му казвам, че го обичам, пък дано му писне

[Мислила съм си аз...Как като пораснат, няма да искат вече да ги гушкам и изобщо няма да е същото като сега. Пък и не искам да съм досадна майка... Според мен трябва да действаш както ти идва отвътре. Любовта излиза от човек, когато я има, независимо под каква форма. Ето на, баба ми, лека й пръст, не си спомням да ми е казвала "обичам те", но само начина, по който произнасяше името ми, го показваше. И до ден днешен го чувам....[/quote]

сега го знаеш и осъзнаваш...
а като дете?

уффф..отивам да спя...кисссеееесссс...

doktorka написа: сега го знаеш и осъзнаваш...
а като дете?

уффф..отивам да спя...кисссеееесссс...

Като дете по-малко го осъзнавах. Но нали знаеш, че такива работи все късно се разбират и затова още повече те боли. Когато и ти не си казвал "обичам те"...
Хайде лека нощ!

doktorka написа:[Мислила съм си аз...Как като пораснат, няма да искат вече да ги гушкам и изобщо няма да е същото като сега. Пък и не искам да съм досадна майка... Според мен трябва да действаш както ти идва отвътре. Любовта излиза от човек, когато я има, независимо под каква форма. Ето на, баба ми, лека й пръст, не си спомням да ми е казвала "обичам те", но само начина, по който произнасяше името ми, го показваше. И до ден днешен го чувам....

сега го знаеш и осъзнаваш...
а като дете?

уффф..отивам да спя...кисссеееесссс...[/quote]

Лека нощ, док!

doktorka написа:дето ми хрумна
колко ,кога и как казвате обичам.

аз например се страхувам да го казвам.
мисля че се "откривам" ,"разголвам" пред другия..
било това децата ми ,любимия или родителите ми ...

казвам го без да се замисля с удоволствие и усмивка на децата...често ,често...
макар че някак по-често го казвам на малкия.
А големият е голям...
и започвам да се пазя от него..както от всички други.

обичам/обичала съм до безумие.
до глупост.
но не мога да го казвам.
ако не го разберат околните от очите ми и от поведението ми...
думите няма да дойдат...

ади де?!

Има си думи и изрази, които са изтъркани от употреба.

Обичам баклава.
Обичам котки. (Обичам и кучета, добре, добре... )
Обичам да пътувам.
Обичам определени музики, книги и прочие.
И какво ли не обичам.

Да се изпълнят такива думи с истинско съдържание - това зависи от контекста.
А ако контекстът е ясен, защо пък точно те трябва да се употребяват изобщо?
Така че - наблегнете върху контекста, мили дами.

Брех, как текстуално го докарах само.

Всъщност има хора сдържани и хора директни и толкова. Обикновено едните трудно разбират другите и обратно.

Мнемозина написа:Да се изпълнят такива думи с истинско съдържание - това зависи от контекста.
А ако контекстът е ясен, защо пък точно те трябва да се употребяват изобщо?

Защото са клише. Играят ролята на доказателство, хвърлен камък, готовност за обвързване (не непременно брак, да се разберем)и т.н.
Едно е да ти кажат луд съм по теб, умирам за теб, обожавам те, ти си ми на сърцето и други такива. Виж съвсем друго е простичко да ти кажат само "обичам те" - скийш как звучи, а?:lol:
А придружено и с подходящия поглед си е направо сърдечен орга....ъъ...удар от кеф.
Сега това не значи, че и другите думички не са желани - напротив.
Но те са някак за допълване към основното.
И е трудно да се казват, точно,защото са натоварени с голяма отговорност и сила. Точно тези "обичам те" са ангажиращите думи - не луд съм по теб или умирам за теб. От другите винаги може да се измъкне човек, като каже, че "не точно това имах предвид". Докато "обичам те" винаги е само с едно значение. И е ясно.
Няма мърдане.
Поне не без скандал и рев "ти що ме излъга бееее, аз ти повярвах а тииии.....пропилях си най-хубавите годинки по теб, животно таковаааа"

esti написа:

Мнемозина написа:Да се изпълнят такива думи с истинско съдържание - това зависи от контекста.
А ако контекстът е ясен, защо пък точно те трябва да се употребяват изобщо?

Защото са клише. Играят ролята на доказателство, хвърлен камък, готовност за обвързване (не непременно брак, да се разберем)и т.н.
Едно е да ти кажат луд съм по теб, умирам за теб, обожавам те, ти си ми на сърцето и други такива. Виж съвсем друго е простичко да ти кажат само "обичам те" - скийш как звучи, а?:lol:
А придружено и с подходящия поглед си е направо сърдечен орга....ъъ...удар от кеф.
Сега това не значи, че и другите думички не са желани - напротив.
Но те са някак за допълване към основното.
И е трудно да се казват, точно,защото са натоварени с голяма отговорност и сила. Точно тези "обичам те" са ангажиращите думи - не луд съм по теб или умирам за теб. От другите винаги може да се измъкне човек, като каже, че "не точно това имах предвид". Докато "обичам те" винаги е само с едно значение. И е ясно.
Няма мърдане.
Поне не без скандал и рев "ти що ме излъга бееее, аз ти повярвах а тииии.....пропилях си най-хубавите годинки по теб, животно таковаааа"

Ох, пак се разпищоли ти...

Ама въпросът беше дали и защо ние го казваме или не го казваме.
А не дали и защо на нас ни го казват или не ни го казват - това е съвсем различно.

Мнемозина написа:
Ох, пак се разпищоли ти...

Ама въпросът беше дали и защо ние го казваме или не го казваме.
А не дали и защо на нас ни го казват или не ни го казват - това е съвсем различно.

Ама веднага го обръщаме и от различно, става същото.
Ето аз бих се замислила доста преди да кажа "обичам те" (особено сега на тази възраст и с това положение - семейното имам предвид), защото това би означавало да си сложа главата в торбата. Би било крачка, която може да се избегне ако кажа"луда съм по теб, бейби".
С второто веднага мога да се измъкна със "снощи бях пияна и ми се стори, че си хубаф":shy::lol:
Докато с "обичам те" нещата стават по.......

doktorka написа:дето ми хрумна
колко ,кога и как казвате обичам.

Много рядко. За мен тези думи носят силата, за която са измислени.
Т.е. казват се само, когато идват доста от вътре. И не бива да се повтарят всеки ден. Просто ще се клишират и няма да носят същата магия.
Не говоря за децата разбира се.