3o4o.net

Мнемозина написа:
Та се замислих: дали наистина имаме някакъв избор за важните неща в живота? Вашият опит казва ли нещо по въпроса?

Влизам малко късно в темата. И не съм прочел всички мнения (ама наистина много пишете значиии... само за час и не мога да ви стигнаааааа). Искаш моя опит?
Ще ти го кажа! Помниш ли в средата на пролетта, когато поисках да ми "стискате" палци? Е, тогава имах избор и бях спокоен! Дори май прекалено спокоен! Очаквах големи работи и други тинтири-минтири!

Сега ли как е? Сега нямам избор! Трябва да продължа, това, което избрах, въпреки че не ми харесва, не ми изнася и е крайно неблагоприятно за мен! Нямам никакъв избор! Абсолютно никакъв! и съм притеснен. НЕ! Аз съм притиснат в ъгъла от съдбата... тази, която не послушах май! Ако си спомняш един "трактат" в едно произведение на Хесе... Е... точно така съм - опрял гръб в стената и знаещ, че "изход винаги има"... знаеш кой е, нали?

Е... искам си правото на избор! Дори и всеки път да греша в избора си! Искам АЗ да избирам, а не обстоятелствата и някои други, от които ми зависят основните "параметри" на "съвременния" ми живот!!!

Извинявам се, ако съм прозвучал минорно и тъжно... ама сега ми е паднало да съм откровен... с мен...

П.П. И всички важно за мен неща съм си взимал решенията сам и сам съм си носил последствията... Това откакто мога що-годе да мисля - демек от 14-тата си годишнина!

За големите клони в живота си като че ли не съм имала много избор. Ако имах времето да сляза до основата и да се заизкачвам отново, бих го направила, но е късно.

Понякога и да си промениш отношението е адски трудно.

Важното е, че не е невъзможно.

МЪЖжжж написа: Въпроса е, че генералните неща ги взимаме като решение на младини /теорията за дървото/. И след време само можеш да избираш между клончетата на големия клон на който си се метнал в началото.
Може отсрещният клон много да ти харесва, да е "твоето клонче", но пътя до него е...или спускане назад до голямото разклонение или ...падане /с удар естествено/ до там и отново катерене.
Някой може и да прелети до отсрещното клонче. Но в повечето случаи си действа фракталната природа на нещата.
С една дума...щото па ш`зафилософстваме- случило се е това, което е трябвало да се случи. А не това, което ти си искала да се случи. Но избора и го имала. Просто не си била убдена, че именно другите избори са правилните неща, въпреки че акъля ти го е пречупвал през представите си.

ям букви

ей, събрате!

Е... искам си правото на избор! Дори и всеки път да греша в избора си! Искам АЗ да избирам, а не обстоятелствата и някои други, от които ми зависят основните "параметри" на "съвременния" ми живот!!!

Извинявам се, ако съм прозвучал минорно и тъжно... ама сега ми е паднало да съм откровен... с мен...[/quote]

ами !
тъжно и миньорно...
звучиш ми сякаш си готов да заколиш някого!
така започват революциите...
в самите нас!

doktorka написа: ами !
тъжно и миньорно...
звучиш ми сякаш си готов да заколиш някого!
така започват революциите...
в самите нас!

Явно, мила моя не си чела спомената от мен книга... защото щеше да знаеш кого ИСКАМ и кого МОГА да заколя...
Благодаря ти за увереността ти в мен!

сър Айвънхоу написа:. кого МОГА да заколя...

Мъжжжжееее. И ти ша спиш с тоа!!!! :shocked::crying:

vyara написа:

сър Айвънхоу написа:. кого МОГА да заколя...

Мъжжжжееее. И ти ша спиш с тоа!!!! :shocked::crying:

vyara написа:

сър Айвънхоу написа:. кого МОГА да заколя...

Мъжжжжееее. И ти ша спиш с тоа!!!! :shocked::crying:

Айде още една незнаеща...

сър Айвънхоу написа:

doktorka написа: ами !
тъжно и миньорно...
звучиш ми сякаш си готов да заколиш някого!
така започват революциите...
в самите нас!

Явно, мила моя не си чела спомената от мен книга... защото щеше да знаеш кого ИСКАМ и кого МОГА да заколя...
Благодаря ти за увереността ти в мен!

напълно ми е ясно!
затова е революция "в нас"
обаче аз като една пернАта твар...мозъчето ми не возприима таквизи ...
ако ме разбираш:shy:

doktorka написа: напълно ми е ясно!
затова е революция "в нас"
обаче аз като една пернАта твар...мозъчето ми не возприима таквизи ...
ако ме разбираш:shy:

Ти, като една прекрасна сладурана мога само да ти кажа:

Ти, като една прекрасна сладурана мога само да ти кажа: [/quote]

ето я моята думичкаааааа...



"прекрасна"
къде е сега Незнайко ?

прекрасна патка,прекрасна глупачка ,прекрасна вещица...
прекрасна принцеса,прекрасна вълшебница...
за всичко става !

:-*

сър Айвънхоу написа:Аз съм притиснат в ъгъла от съдбата... тази, която не послушах май! Ако си спомняш един "трактат" в едно произведение на Хесе... Е... точно така съм - опрял гръб в стената и знаещ, че "изход винаги има"... знаеш кой е, нали?

Извинявам се, ако съм прозвучал минорно и тъжно... ама сега ми е паднало да съм откровен... с мен...

Хей, знам че е лесно да кажеш на някого "Горе главата!", но все пак много се изкушавам да ти го кажа...
Само не забравяй това, което често приемаме за даденост - здравето си. Защото от трудните ситуации все пак излизаме някак, но това, което остава, сме самите ние. Каквито и да са обстоятелствата, трябва си съхраним нервите . Пиша ти го не като учило, а като патило...
МНОГО, много силно ти желая нещата да се оправят и скоро да можеш да дишаш леко и спокойно!

Stranniche написа:
Хей, знам че е лесно да кажеш на някого "Горе главата!", но все пак много се изкушавам да ти го кажа...
Само не забравяй това, което често приемаме за даденост - здравето си. Защото от трудните ситуации все пак излизаме някак, но това, което остава, сме самите ние. Каквито и да са обстоятелствата, трябва си съхраним нервите . Пиша ти го не като учило, а като патило...
МНОГО, много силно ти желая нещата да се оправят и скоро да можеш да дишаш леко и спокойно!

Благодаря ти! Здравето си ми е много добре! Когато кажа, че се притеснявам, значи че нещо ми не е наред,... но чак пък да си разваля здравето заради проблеми в службата... това е минало невъзвратимо... Все пак... нали си има изход!

сър Айвънхоу написа: Е... искам си правото на избор! Дори и всеки път да греша в избора си! Искам АЗ да избирам, а не обстоятелствата и някои други, от които ми зависят основните "параметри" на "съвременния" ми живот!!!

Правото си го имаш. Всички го имаме.
Но понякога забравяме основното, което искаме, защото огромното ни желание да се случи по начин, който е бил в мечтите ни пречи.
Изграждаме си представи и сценарии, които често, да не кажа задължително се различават от реалността, която следва, защото винаги И нещо друго влияе. Извън нас.
Представи си, че искаш да имаш котка.
Размечтаваш се и започваш да си я представяш - бяла ленива персийка.
Отиваш в зоомагазина и се оказва, че имат само черни късокосмести котараци.
Чувстваш се прецакан, защото си забравил основното, а то беше, че искаш котка - не цвят, не порода, а котка.
Няма лошо да се стремим към идеалното, но не трябва да забравяме да се радваме и на основното, което в крайна сметка сме получили.

ПП Простете, че пак за котки говоря, ама моята ми е пред очите сега и....малко е болничка та...

няма избор.
тва с избора са локуми.
ще си избягаш от сянката на таратанци

избор има - остава човек да се пребори с временното чудене дали е взел правилно решение

всъщност, ако вярва в себе си / в избора си е лесно

Та според мен въпроса е в това дали вярваш, а не толкова избора

Зачетох се в темета и се отплеснах:)/за първи път/
Минах през Хесе, и ей туй си избрах:

Аз съм звезда - Херман Хесе
-------------------------------------

Аз съм звезда на небосклона,
наблюдавам света, презирам света
и изгарям в своята собствена жарава.

Аз съм морето, което нощем бушува,
оплакващото море, натежало от жертви,
което към старите грехове прибавя нови.

Аз съм прокуден от Вашия свят,
отраснал в гордост, излъган от гордостта,
аз съм крал без кралство.

Аз съм мълчаливата страст
в дом без огнище, във войната без меч,
аз съм болен от собствената си сила.

После се зарових пак в него и намерих истинската връзка между избора и реалността,разбира се-джаза!:)
ето тук:
http://209.85.135.104/search?q=cache:FA ... d=40&gl=bg

Хрумнаха ми едни мисли, че човек стига до себе си ако премине първо през душата си, а после през разума. Ей такива лудости едни ...:)
Моето мнение е, че сами избираме как да възприемаме събитията, дали през слънчевата, или през облачната страна, т.е. "нагласата".
И най-накрая стигнах до тук:
http://www.vbox7.com/play:96eb2a8e

Защото може би всички збори минават през...
любовта/към живота имам пред вид;)/

Dark написа:избор има - остава човек да се пребори с временното чудене дали е взел правилно решение

всъщност, ако вярва в себе си / в избора си е лесно

Та според мен въпроса е в това дали вярваш, а не толкова избора

света е пълен с повервали си
то и за тва живота е комичен

esti написа: Правото си го имаш. Всички го имаме.
Но понякога забравяме основното, което искаме, защото огромното ни желание да се случи по начин, който е бил в мечтите ни пречи.
Изграждаме си представи и сценарии, които често, да не кажа задължително се различават от реалността, която следва, защото винаги И нещо друго влияе. Извън нас.
Представи си, че искаш да имаш котка.
Размечтаваш се и започваш да си я представяш - бяла ленива персийка.
Отиваш в зоомагазина и се оказва, че имат само черни късокосмести котараци.
Чувстваш се прецакан, защото си забравил основното, а то беше, че искаш котка - не цвят, не порода, а котка.
Няма лошо да се стремим към идеалното, но не трябва да забравяме да се радваме и на основното, което в крайна сметка сме получили.

ПП Простете, че пак за котки говоря, ама моята ми е пред очите сега и....малко е болничка та...

Да, де! Важното е човек да знае какво точно иска! Аз лично смятам, че знам! Научих се! Наложи се да се науча! Инак... сега щях да съм или покрит с трева, или ... абе, майната му!... щях да съм си най-обикновена мутра!

Dark написа:избор има - остава човек да се пребори с временното чудене дали е взел правилно решение

всъщност, ако вярва в себе си / в избора си е лесно

Та според мен въпроса е в това дали вярваш, а не толкова избора

Е, това е най-трудното нещо на света - да си поврваш... Всъщност има едно по-трудно - да опознаеш себе си!

Глен написа:Аз съм звезда - Херман Хесе

Благодаря ти!

сър Айвънхоу написа: Да, де! Важното е човек да знае какво точно иска!

В изчистен вид!
Без екстрите.

сър Айвънхоу написа: Всъщност има едно по-трудно - да опознаеш себе си!

Трудно е за тези, които искат да опознаят желания и граден умишлено образ за себе си.
Да опознаят това, което искат да бъдат, а не това което са.

esti написа: В изчистен вид!
Без екстрите.

Мъдрият Лао Дзъ е казал, че всяко нещо, което придобиеш е още нещо, което можеш да загубиш!
Колкото по-просто живее човек, толкова по-добре!
Между другото... в Новия завет има невероятни истини, но за съжаление навремето са тълкувани от хора, които така и не са разбрали учението на Христос!

esti написа:

сър Айвънхоу написа: Да, де! Важното е човек да знае какво точно иска!

В изчистен вид!
Без екстрите.

е а виж обезкостеното в магазина как върви към онова другото де

сър Айвънхоу написа:
Мъдрият Лао Дзъ е казал, че всяко нещо, което придобиеш е още нещо, което можеш да загубиш!

И кво като го загубиш?

Колкото по-просто живее човек, толкова по-добре!

Просто, сложно няма значение - важното е да ти харесва. Не всеки се чувства добре в опростен модел.

Между другото... в Новия завет има невероятни истини, но за съжаление навремето са тълкувани от хора, които така и не са разбрали учението на Христос!

Абе не ми го хвали...

caliostro написа:

Dark написа:избор има - остава човек да се пребори с временното чудене дали е взел правилно решение

всъщност, ако вярва в себе си / в избора си е лесно

Та според мен въпроса е в това дали вярваш, а не толкова избора

света е пълен с повервали си
то и за тва живота е комичен

е кво, на тях си им е добре. вътрешно равновесие
да не мислиш че им дреме за това че някой им се подиграва, или ги осъжда, или заклеймява??

почне ли човек много да се вглежда в околните и да търси комично, трагично или нам си кво, начи не му е чиста работата

caliostro написа:

esti написа:

сър Айвънхоу написа: Да, де! Важното е човек да знае какво точно иска!

В изчистен вид!
Без екстрите.

е а виж обезкостеното в магазина как върви към онова другото де

Щото костите са точно изчитен вид.
Обезкостеното е екстра.
Ако това имаш предвид:lol:

Dark написа:

caliostro написа:

Dark написа:избор има - остава човек да се пребори с временното чудене дали е взел правилно решение

всъщност, ако вярва в себе си / в избора си е лесно

Та според мен въпроса е в това дали вярваш, а не толкова избора

света е пълен с повервали си
то и за тва живота е комичен

е кво, на тях си им е добре. вътрешно равновесие
да не мислиш че им дреме за това че някой им се подиграва, или ги осъжда, или заклеймява??

почне ли човек много да се вглежда в околните и да търси комично, трагично или нам си кво, начи не му е чиста работата

никой не се занимава с тях
споко
нито се подигравам ,нито ги осъждам,нито заклеймявам.
моля ,моля
само го отбелязвам това.
но като ти застане на коловоза някой който си е повярвал, ама много си е повярвал нещата са комични или трагични.
чисто е всичко. споко

esti написа:

caliostro написа:

esti написа:

сър Айвънхоу написа: Да, де! Важното е човек да знае какво точно иска!

В изчистен вид!
Без екстрите.

е а виж обезкостеното в магазина как върви към онова другото де

Щото костите са точно изчитен вид.
Обезкостеното е екстра.
Ако това имаш предвид:lol:

точно това имам предвид

Глен написа:
Хрумнаха ми едни мисли, че човек стига до себе си ако премине първо през душата си, а после през разума. Ей такива лудости едни ...:)
Моето мнение е, че сами избираме как да възприемаме събитията, дали през слънчевата, или през облачната страна, т.е. "нагласата".

Защото може би всички збори минават през...
любовта/към живота имам пред вид;)/

Мдааа, срещи със себе си, отделни стигания.... търсенето на себе си никога не свършва май... или поне докато я има любовта

Понеже снощи бях заподозряна в лоши работи, в смисъл отчаяние, че ми се е случило нещо недобро и т.н., искам публично да оповестя, че нищо такова няма.

И трите неща се развиха наистина добре, чукам на дърво, и трите са хубави и няма от какво да се оплаквам.
И всъщност мисля, че това да нямаш избор не винаги е лошо. Но то е въпрос и на характер все пак.

Така. А сега ще отговарям, на когото не успях снощи. Доколкото мога.

4avdar4e написа:Всъщност ти питаш две неща: имаме ли избор и доколко той зависи от околните обстоятелства/хора, така ми се чини на мен

Избор винаги имаме, може да не е правилното решение, но го имаме. Но когато сме обвързани със странични обстоятелства не винаги изборът ни зависи от нас.

Всъщност е така. Но изборът - доколкото го имаше - беше все към по-лоши решения. Значи пак съм го нямала. Или?
Уф, обърках се и започнах да си противореча.
Изборът на лошо решение не е избор.
Май съм искала да избирам между добри решения.

Това една везна ако не те накара да стигнеш до мисълта за баланса, няма да е себе си.

Мнемозина написа:Понеже снощи бях заподозряна в лоши работи, в смисъл отчаяние, че ми се е случило нещо недобро и т.н., искам публично да оповестя, че нищо такова няма.

И трите неща се развиха наистина добре, чукам на дърво, и трите са хубави и няма от какво да се оплаквам.
И всъщност мисля, че това да нямаш избор не винаги е лошо. Но това е въпрос и на характер все пак.

Така. А сега ще отговарям, на когото не успях снощи. Доколкото успея.

щом чукаш на дърво кво ще те мислиме бре сестро

сър Айвънхоу написа:
Влизам малко късно в темата. И не съм прочел всички мнения (ама наистина много пишете значиии... само за час и не мога да ви стигнаааааа). Искаш моя опит?
Ще ти го кажа! Помниш ли в средата на пролетта, когато поисках да ми "стискате" палци? Е, тогава имах избор и бях спокоен! Дори май прекалено спокоен! Очаквах големи работи и други тинтири-минтири!

Сега ли как е? Сега нямам избор! Трябва да продължа, това, което избрах, въпреки че не ми харесва, не ми изнася и е крайно неблагоприятно за мен! Нямам никакъв избор! Абсолютно никакъв! и съм притеснен. НЕ! Аз съм притиснат в ъгъла от съдбата... тази, която не послушах май! Ако си спомняш един "трактат" в едно произведение на Хесе... Е... точно така съм - опрял гръб в стената и знаещ, че "изход винаги има"... знаеш кой е, нали?

Е... искам си правото на избор! Дори и всеки път да греша в избора си! Искам АЗ да избирам, а не обстоятелствата и някои други, от които ми зависят основните "параметри" на "съвременния" ми живот!!!

Извинявам се, ако съм прозвучал минорно и тъжно... ама сега ми е паднало да съм откровен... с мен...

П.П. И всички важно за мен неща съм си взимал решенията сам и сам съм си носил последствията... Това откакто мога що-годе да мисля - демек от 14-тата си годишнина!

Ако тогава си имал избор за това същото нещо, би трябвало да го имаш и сега по някакъв начин.

Stranniche написа:За големите клони в живота си като че ли не съм имала много избор. Ако имах времето да сляза до основата и да се заизкачвам отново, бих го направила, но е късно.

Понякога и да си промениш отношението е адски трудно.

Важното е, че не е невъзможно.

Да, промяната в отношението също искам време.

А за слизането обратно... стволът е един и същ все пак. Него можем ли да променим?

Мнемозина написа:
Ако тогава си имал избор за това същото нещо, би трябвало да го имаш и сега по някакъв начин.

Понякога, когато вече си избрал, трудно се откриват нови пътища. Трябва сам да ги проправяш, а това вече си е един вид "друг избор" и той... понякога също е невъзможен... Уфффф... как да го обясня... Абе... избор има винаги... нали тидадох отпратката към Хесе???

caliostro написа:няма избор.
тва с избора са локуми.
ще си избягаш от сянката на таратанци

Да. По-горе писах на Странниче нещо такова.
Но защо тогава ни е дадена илюзията за избор? Не е ли чисто губене на време?

Мнемозина написа:

caliostro написа:няма избор.
тва с избора са локуми.
ще си избягаш от сянката на таратанци

Да. По-горе писах на Странниче нещо такова.
Но защо тогава ни е дадена илюзията за избор? Не е ли чисто губене на време?

И аз това се чудя.
Ти спомена за ясновидците. Аз самата сънувам неща, които после се случват. Предопределеност има. За какъв дявол се бъхтим наистина

Dark написа:избор има - остава човек да се пребори с временното чудене дали е взел правилно решение

всъщност, ако вярва в себе си / в избора си е лесно

Та според мен въпроса е в това дали вярваш, а не толкова избора

Всяко решение е единствено и правилно. Впоследствие обаче.

Шопенхауер бил казал, че всичко, което се случва, се случва по необходимост. Даже мислех като подпис да си го сложа по едно време, но ми се видя прекалено фаталистично, макар че той е имал друго предвид - нещо свързано с намерения и реализации, т.е. с вътрешни необходимости.
Пардон, отплеснах се, извинявай.
Пък и случаите не бяха такива.