Страница 2 от 3

Re: Тъжно е само, когато

Публикувано на: 10.10.07, 21:00
от Мнемозина
Remmivs написа:това, което приемаме на сериозно от себе си и от живота, е плод на само нашето (вероятно болно) въображение. Нищо тъжно няма в приемането на сериозността на живота и себе си в частност, като парче от този пъзел, ако знаем кои сме. Напротив, бих казал, че това е дори опияняващо и просветляващо. За съжаление, малцина са щастливците избрани да достигнат това ниво. Но поне можем да опитваме.
Но ние за съжаление не винаги сме в състояние да преценим дали нещо е плод само на въображението ни.
Макар че е добре да си даваме сметка за това, че въобразявайки си разни неща, можем да ги създадем. Та... да внимаваме какво си въобразяваме ми беше думата. :lol:

Публикувано на: 10.10.07, 21:02
от Dark Angel
живота е смесица

каква ти сериозност при толкова много емоции :lol:

Публикувано на: 10.10.07, 21:10
от Stranniche
Трябва да има мяра :-). Свръхдозата сериозност води до неврози, депресии и какво ли не.

Понякога за съжаление животът ни сервира такива блюда, които не можем да избегнем.

Re: Тъжно е само, когато

Публикувано на: 10.10.07, 21:39
от Remmivs
Мнемозина написа:Но ние за съжаление не винаги сме в състояние да преценим дали нещо е плод само на въображението ни.
Макар че е добре да си даваме сметка за това, че въобразявайки си разни неща, можем да ги създадем. Та... да внимаваме какво си въобразяваме ми беше думата. :lol:
За съжаление, ние май не сме нищо повече от едно въображение. :cool:

Re: Тъжно е само, когато

Публикувано на: 10.10.07, 21:41
от vyara
Remmivs написа: За съжаление, ние май не сме нищо повече от едно въображение. :cool:
Аааа, теб съм те виждалааа :blum:

Re: Тъжно е само, когато

Публикувано на: 10.10.07, 21:42
от Remmivs
vyara написа:Аааа, теб съм те виждалааа :blum:
Или поне така си въобразяваш...:grin:

Re: Тъжно е само, когато

Публикувано на: 10.10.07, 21:44
от Мнемозина
Remmivs написа:
Мнемозина написа:Но ние за съжаление не винаги сме в състояние да преценим дали нещо е плод само на въображението ни.
Макар че е добре да си даваме сметка за това, че въобразявайки си разни неща, можем да ги създадем. Та... да внимаваме какво си въобразяваме ми беше думата. :lol:
За съжаление, ние май не сме нищо повече от едно въображение. :cool:
И това не е сигурно дали не си го въобразяваме обаче. :blum:

А пък че не е за съжаление съм сигурна. Понякога е много полезно да си въобразяваш себе си. :lol:

Re: Тъжно е само, когато

Публикувано на: 10.10.07, 21:44
от vyara
Remmivs написа:
vyara написа:Аааа, теб съм те виждалааа :blum:
Или поне така си въобразяваш...:grin:
Не, не.. и ще ти кажа защо. :lol:
Щото ако те бях измислила, това щеше да значи, че много съм умна и знам разни работи, пък то не е така. Ей на, с тефтера си ходя.
Като щайга та разбих, признай си. :blum:

Публикувано на: 10.10.07, 21:45
от Мнемозина
Stranniche написа:Трябва да има мяра :-). Свръхдозата сериозност води до неврози, депресии и какво ли не.

Понякога за съжаление животът ни сервира такива блюда, които не можем да избегнем.
Обаче за свръхдозата несериозност си премълча. :blum:

Re: Колко тъжно е

Публикувано на: 10.10.07, 21:47
от Амаранта
kapincho написа:
vyara написа:
Fairy of the Flowers написа:когато хората приемат себе си и живота твърде сериозно. И докато мислиш и претегляш какво може да спечелиш и какво да загубиш...вземе че ти мине мерака или животецът вземе че свърши...
На мен не ми става тъжно пък, някой като се вземе насериозно. Хак да му е. :cool:
Който не умее да вижда хубавото и смешното на живота, си заслужава орисията....
Не познавам свестен човек, който да се взема насериозно. Някой да познава? :-)
Абе да ви питам - какво точно значи да се вземаш на сериозно? Питането е сериозно.
Ами аз си мисля, че човек става сериозен, когато е уплашен, или притиснат, в стрес, в непозната и неовладяна ситуация и т.н.
В останалото време е спокоен, весел и лежерен.

Това "да се взимаш насериозно" е много относително. Зависи от оценяващия.:winkw:

Но общо взето, насериозно се взимат хората, които се борят. Поне на мен ми е трудно да си представя, Ботев и Левски, примерно (не знам защо точно за тях се сетих:shy:), да са си мислели "абе аз тука живота си залагам за делото, ама няма значение, купон да става..."

Re: Тъжно е само, когато

Публикувано на: 10.10.07, 21:48
от Remmivs
vyara написа:Не, не.. и ще ти кажа защо. :lol:
Щото ако те бях измислила, това щеше да значи, че много съм умна и знам разни работи, пък то не е така. Ей на, с тефтера си ходя.
Като щайга та разбих, признай си. :blum:
Ако това ще те направи щастлива, нека е така. Ако обаче се замислиш... и работите отиват при пеперудата. :cool:

Re: Тъжно е само, когато

Публикувано на: 10.10.07, 21:49
от Remmivs
Мнемозина написа:И това не е сигурно дали не си го въобразяваме обаче. :blum:

А пък че не е за съжаление съм сигурна. Понякога е много полезно да си въобразяваш себе си. :lol:
Нищо сигурно няма в един въображаем свят или аз. :grin:

Re: Колко тъжно е

Публикувано на: 10.10.07, 21:50
от 4avdar4e
kapincho написа: Та какво е да се взимаш на сериозно?
Да си мислиш, че животът и светът започват и свършват с теб.

Не че в чисто философски смисъл не е точно така... :grin:

П.П. Аз съм от хората, които се взимат много насериозно, но почти никога не са сериозни, освен в работата си :winkw:

Re: Тъжно е само, когато

Публикувано на: 10.10.07, 21:50
от vyara
Remmivs написа:
vyara написа:Не, не.. и ще ти кажа защо. :lol:
Щото ако те бях измислила, това щеше да значи, че много съм умна и знам разни работи, пък то не е така. Ей на, с тефтера си ходя.
Като щайга та разбих, признай си. :blum:
Ако това ще те направи щастлива, нека е така. Ако обаче се замислиш... и работите отиват при пеперудата. :cool:
Можеш ли да измислиш нещо което не знаеш, м? Откъде ти бръмва знанието? И защо не ти идва повече? Или колкото си поискаш? М?

Re: Тъжно е само, когато

Публикувано на: 10.10.07, 21:51
от Remmivs
vyara написа:Можеш ли да измислиш нещо което не знаеш, м? Откъде ти бръмва знанието? И защо не ти идва повече? Или колкото си поискаш? М?
Ако не можехме, Лейди Вяра, все още щяхме да си въобразяваме, че сме по дърветата.:grin:

Re: Тъжно е само, когато

Публикувано на: 10.10.07, 21:52
от vyara
Remmivs написа:
vyara написа:Можеш ли да измислиш нещо което не знаеш, м? Откъде ти бръмва знанието? И защо не ти идва повече? Или колкото си поискаш? М?
Ако не можехме, Лейди Вяра, все още щяхме да си въобразяваме, че сме по дърветата.:grin:
Ама то става от опит бе, не като сънуваш.

Re: Тъжно е само, когато

Публикувано на: 10.10.07, 21:53
от Мнемозина
Remmivs написа:
Мнемозина написа:И това не е сигурно дали не си го въобразяваме обаче. :blum:

А пък че не е за съжаление съм сигурна. Понякога е много полезно да си въобразяваш себе си. :lol:
Нищо сигурно няма в един въображаем свят или аз. :grin:
Що, ако си въобразиш, че е сигурно (или ти)? :huhthink:

:-)

Re: Тъжно е само, когато

Публикувано на: 10.10.07, 21:54
от Remmivs
vyara написа:Ама то става от опит бе, не като сънуваш.
А откъде знаеш, че не сънуваш това, което наричаш опит? М?

Re: Тъжно е само, когато

Публикувано на: 10.10.07, 21:55
от Remmivs
Мнемозина написа:Що, ако си въобразиш, че е сигурно (или ти)? :huhthink:

:-)
Тогава вече си се взел прекалено на сериозно. :blum:

Re: Тъжно е само, когато

Публикувано на: 10.10.07, 21:56
от vyara
Remmivs написа:
vyara написа:Ама то става от опит бе, не като сънуваш.
А откъде знаеш, че не сънуваш това, което наричаш опит? М?
Интересен въпрос :lol: трябва да помисля...

Re: Тъжно е само, когато

Публикувано на: 10.10.07, 21:57
от Remmivs
vyara написа:Интересен въпрос :lol: трябва да помисля...
Нали. Казах ти аз, че отиваш при пеперудата. :cool:

Re: Тъжно е само, когато

Публикувано на: 10.10.07, 22:00
от vyara
Remmivs написа:
vyara написа:Интересен въпрос :lol: трябва да помисля...
Нали. Казах ти аз, че отиваш при пеперудата. :cool:
Днес наблюдавах една пеперуда - черно и червено. Върху зелено. :lol:
Толкова красива, чак ти се иска да я уловиш. Е. Мога ли аз да измислям такива хубави работи, кажи ми. :cool:

Re: Тъжно е само, когато

Публикувано на: 10.10.07, 22:01
от Remmivs
vyara написа:Днес наблюдавах една пеперуда - черно и червено. Върху зелено. :lol:
Толкова красива, чак ти се иска да я уловиш. Е. Мога ли аз да измислям такива хубави работи, кажи ми. :cool:
Ти си Бог. Тя също. Вие сте едно. Ерго, можеш.

Re: Тъжно е само, когато

Публикувано на: 10.10.07, 22:02
от latrevw
vyara написа:
Remmivs написа: Мога ли аз да измислям такива хубави работи, кажи ми. :cool:
понеже много я завъртяхте, да ви кажа само какво разбрах аз - Рем е толкова хубав, че е невъзможно да го измислиш, значи наистина го познаваш :winkw:

:rotfl24:

Re: Тъжно е само, когато

Публикувано на: 10.10.07, 22:02
от vyara
Remmivs написа:
vyara написа:Днес наблюдавах една пеперуда - черно и червено. Върху зелено. :lol:
Толкова красива, чак ти се иска да я уловиш. Е. Мога ли аз да измислям такива хубави работи, кажи ми. :cool:
Ти си Бог. Тя също. Вие сте едно. Ерго, можеш.
Добре, защо въображението на едни е розово, а на други черно, нали е едно?

Re: Тъжно е само, когато

Публикувано на: 10.10.07, 22:03
от Амаранта
vyara написа:
Remmivs написа:
vyara написа:Ама то става от опит бе, не като сънуваш.
А откъде знаеш, че не сънуваш това, което наричаш опит? М?
Интересен въпрос :lol: трябва да помисля...
Като дете ми се случваше много често да разсъждавам по този въпрос - трудно различавах сънища от реалност.

Сега, за съжаление, вече всичко е реалност.

п.п. Сори, че ви се намесих в разговора с друго настроение.:(

Re: Тъжно е само, когато

Публикувано на: 10.10.07, 22:03
от vyara
latrevw написа:
понеже много я завъртяхте, да ви кажа само какво разбрах аз - Рем е толкова хубав, че е невъзможно да го измислиш, значи наистина го познаваш :winkw:

:rotfl24:
Нещо като "красив ум" :lol:

Re: Тъжно е само, когато

Публикувано на: 10.10.07, 22:03
от Remmivs
vyara написа:Добре, защо въображението на едни е розово, а на други черно, нали е едно?
Не само това, ами и на едни и същи понякога е розово, понякога черно, а понякога и двете заедно. Дъгата една ли е?

Re: Тъжно е само, когато

Публикувано на: 10.10.07, 22:05
от vyara
Remmivs написа:
vyara написа:Добре, защо въображението на едни е розово, а на други черно, нали е едно?
Не само това, ами и на едни и същи понякога е розово, понякога черно, а понякога и двете заедно. Дъгата една ли е?
А кой решава какво да бъде? Той или ти?

Re: Тъжно е само, когато

Публикувано на: 10.10.07, 22:07
от 4avdar4e
Remmivs написа: Не само това, ами и на едни и същи понякога е розово, понякога черно, а понякога и двете заедно. Дъгата една ли е?
Интересно, какво се получава като се смеси розово и черно???:huhthink:

Дъгата е една, физични закони :blum: В смисъл - цветовете винаги са едни и същи.

П.П. Толкуз съм уморена, че трябва да се обяснявам. Пък и влязох в цикъл, дето 4-5 часа сън са ми напълно достатъчни:shy:

Re: Тъжно е само, когато

Публикувано на: 10.10.07, 22:08
от Remmivs
Mila написа:Като дете ми се случваше много често да разсъждавам по този въпрос - трудно различавах сънища от реалност.

Сега, за съжаление, вече всичко е реалност.

п.п. Сори, че ви се намесих в разговора с друго настроение.:(
Напротив, добре дошла. Аз пък още не съм пораснал май. Винаги ми се струва, че има нещо там отвъд. Или може би това е просто едно бягство от реалността, колкото и въображаема да е тя.

Всъщност правех връзка с думите на Шанг Зъ

http://www.chinapage.com/story/butterfly.html

Re: Тъжно е само, когато

Публикувано на: 10.10.07, 22:09
от Remmivs
vyara написа:А кой решава какво да бъде? Той или ти?
Кой е той? И кой е ти?

Re: Тъжно е само, когато

Публикувано на: 10.10.07, 22:10
от vyara
Remmivs написа:
vyara написа:А кой решава какво да бъде? Той или ти?
Кой е той? И кой е ти?
Чия е волята?

Re: Тъжно е само, когато

Публикувано на: 10.10.07, 22:11
от Remmivs
4avdar4e написа:Интересно, какво се получава като се смеси розово и черно???:huhthink:

Дъгата е една, физични закони :blum: В смисъл - цветовете винаги са едни и същи.

П.П. Толкуз съм уморена, че трябва да се обяснявам. Пък и влязох в цикъл, дето 4-5 часа сън са ми напълно достатъчни:shy:
Дъгата е всичката светлина. Дъгата е просто един красив начин да видиш различното в еднаквостта. Разделеното в единствеността. И все пак едно. И все пак едно.

Re: Тъжно е само, когато

Публикувано на: 10.10.07, 22:11
от Remmivs
vyara написа:Чия е волята?
На господарят на сънищата. :cool:

Публикувано на: 10.10.07, 22:13
от Dark Angel
сънищата нямат спирка . . . . .

Re: Тъжно е само, когато

Публикувано на: 10.10.07, 22:13
от vyara
Remmivs написа:
vyara написа:Чия е волята?
На господарят на сънищата. :cool:
Само защото воля се връзва с господар? :lol:

Re: Тъжно е само, когато

Публикувано на: 10.10.07, 22:14
от 4avdar4e
Remmivs написа: Дъгата е всичката светлина. Дъгата е просто един красив начин да видиш различното в еднаквостта. Разделеното в единствеността. И все пак едно. И все пак едно.
И аз туй същото ти думам, Пенке, ле:grin:

Абе я да ходя да върша нещо по-смислено, като да поизмия, примерно :winkw:

Re: Тъжно е само, когато

Публикувано на: 10.10.07, 22:14
от Амаранта
Remmivs написа:

Всъщност правех връзка с думите на Шанг Зъ

http://www.chinapage.com/story/butterfly.html
Което ми припомни любимият ми виц за ел. крушки.:

-Колко будистки монаха са необходими, за да сменят една крушка?
- Двама - един да я смени, и един да не я смени.

Re: Тъжно е само, когато

Публикувано на: 10.10.07, 22:15
от Remmivs
vyara написа:Само защото воля се връзва с господар? :lol:
Не. Само защото животът е сън.