Страница 2 от 3
Re: Тъжно е само, когато
Публикувано на: 10.10.07, 21:00
от Мнемозина
Remmivs написа:това, което приемаме на сериозно от себе си и от живота, е плод на само нашето (вероятно болно) въображение. Нищо тъжно няма в приемането на сериозността на живота и себе си в частност, като парче от този пъзел, ако знаем кои сме. Напротив, бих казал, че това е дори опияняващо и просветляващо. За съжаление, малцина са щастливците избрани да достигнат това ниво. Но поне можем да опитваме.
Но ние за съжаление не винаги сме в състояние да преценим дали нещо е плод само на въображението ни.
Макар че е добре да си даваме сметка за това, че въобразявайки си разни неща, можем да ги създадем. Та... да внимаваме какво си въобразяваме ми беше думата.

Публикувано на: 10.10.07, 21:02
от Dark Angel
живота е смесица
каква ти сериозност при толкова много емоции

Публикувано на: 10.10.07, 21:10
от Stranniche
Трябва да има мяра

. Свръхдозата сериозност води до неврози, депресии и какво ли не.
Понякога за съжаление животът ни сервира такива блюда, които не можем да избегнем.
Re: Тъжно е само, когато
Публикувано на: 10.10.07, 21:39
от Remmivs
Мнемозина написа:Но ние за съжаление не винаги сме в състояние да преценим дали нещо е плод само на въображението ни.
Макар че е добре да си даваме сметка за това, че въобразявайки си разни неща, можем да ги създадем. Та... да внимаваме какво си въобразяваме ми беше думата.

За съжаление, ние май не сме нищо повече от едно въображение.

Re: Тъжно е само, когато
Публикувано на: 10.10.07, 21:41
от vyara
Remmivs написа:
За съжаление, ние май не сме нищо повече от едно въображение.

Аааа, теб съм те виждалааа

Re: Тъжно е само, когато
Публикувано на: 10.10.07, 21:42
от Remmivs
vyara написа:Аааа, теб съм те виждалааа

Или поне така си въобразяваш...

Re: Тъжно е само, когато
Публикувано на: 10.10.07, 21:44
от Мнемозина
Remmivs написа:Мнемозина написа:Но ние за съжаление не винаги сме в състояние да преценим дали нещо е плод само на въображението ни.
Макар че е добре да си даваме сметка за това, че въобразявайки си разни неща, можем да ги създадем. Та... да внимаваме какво си въобразяваме ми беше думата.

За съжаление, ние май не сме нищо повече от едно въображение.

И това не е сигурно дали не си го въобразяваме обаче.
А пък че не е за съжаление съм сигурна. Понякога е много полезно да си въобразяваш себе си.

Re: Тъжно е само, когато
Публикувано на: 10.10.07, 21:44
от vyara
Remmivs написа:vyara написа:Аааа, теб съм те виждалааа

Или поне така си въобразяваш...

Не, не.. и ще ти кажа защо.

Щото ако те бях измислила, това щеше да значи, че много съм умна и знам разни работи, пък то не е така. Ей на, с тефтера си ходя.
Като щайга та разбих, признай си.

Публикувано на: 10.10.07, 21:45
от Мнемозина
Stranniche написа:Трябва да има мяра

. Свръхдозата сериозност води до неврози, депресии и какво ли не.
Понякога за съжаление животът ни сервира такива блюда, които не можем да избегнем.
Обаче за свръхдозата несериозност си премълча.

Re: Колко тъжно е
Публикувано на: 10.10.07, 21:47
от Амаранта
kapincho написа:vyara написа:Fairy of the Flowers написа:когато хората приемат себе си и живота твърде сериозно. И докато мислиш и претегляш какво може да спечелиш и какво да загубиш...вземе че ти мине мерака или животецът вземе че свърши...
На мен не ми става тъжно пък, някой като се вземе насериозно. Хак да му е.

Който не умее да вижда хубавото и смешното на живота, си заслужава орисията....
Не познавам свестен човек, който да се взема насериозно. Някой да познава?

Абе да ви питам - какво точно значи да се вземаш на сериозно? Питането е сериозно.
Ами аз си мисля, че човек става сериозен, когато е уплашен, или притиснат, в стрес, в непозната и неовладяна ситуация и т.н.
В останалото време е спокоен, весел и лежерен.
Това "да се взимаш насериозно" е много относително. Зависи от оценяващия.
Но общо взето, насериозно се взимат хората, които се борят. Поне на мен ми е трудно да си представя, Ботев и Левски, примерно (не знам защо точно за тях се сетих:shy:), да са си мислели "абе аз тука живота си залагам за делото, ама няма значение, купон да става..."
Re: Тъжно е само, когато
Публикувано на: 10.10.07, 21:48
от Remmivs
vyara написа:Не, не.. и ще ти кажа защо.

Щото ако те бях измислила, това щеше да значи, че много съм умна и знам разни работи, пък то не е така. Ей на, с тефтера си ходя.
Като щайга та разбих, признай си.

Ако това ще те направи щастлива, нека е така. Ако обаче се замислиш... и работите отиват при пеперудата.

Re: Тъжно е само, когато
Публикувано на: 10.10.07, 21:49
от Remmivs
Мнемозина написа:И това не е сигурно дали не си го въобразяваме обаче.
А пък че не е за съжаление съм сигурна. Понякога е много полезно да си въобразяваш себе си.

Нищо сигурно няма в един въображаем свят или аз.

Re: Колко тъжно е
Публикувано на: 10.10.07, 21:50
от 4avdar4e
kapincho написа:
Та какво е да се взимаш на сериозно?
Да си мислиш, че животът и светът започват и свършват с теб.
Не че в чисто философски смисъл не е точно така...
П.П. Аз съм от хората, които се взимат много насериозно, но почти никога не са сериозни, освен в работата си

Re: Тъжно е само, когато
Публикувано на: 10.10.07, 21:50
от vyara
Remmivs написа:vyara написа:Не, не.. и ще ти кажа защо.

Щото ако те бях измислила, това щеше да значи, че много съм умна и знам разни работи, пък то не е така. Ей на, с тефтера си ходя.
Като щайга та разбих, признай си.

Ако това ще те направи щастлива, нека е така. Ако обаче се замислиш... и работите отиват при пеперудата.

Можеш ли да измислиш нещо което не знаеш, м? Откъде ти бръмва знанието? И защо не ти идва повече? Или колкото си поискаш? М?
Re: Тъжно е само, когато
Публикувано на: 10.10.07, 21:51
от Remmivs
vyara написа:Можеш ли да измислиш нещо което не знаеш, м? Откъде ти бръмва знанието? И защо не ти идва повече? Или колкото си поискаш? М?
Ако не можехме, Лейди Вяра, все още щяхме да си въобразяваме, че сме по дърветата.

Re: Тъжно е само, когато
Публикувано на: 10.10.07, 21:52
от vyara
Remmivs написа:vyara написа:Можеш ли да измислиш нещо което не знаеш, м? Откъде ти бръмва знанието? И защо не ти идва повече? Или колкото си поискаш? М?
Ако не можехме, Лейди Вяра, все още щяхме да си въобразяваме, че сме по дърветата.

Ама то става от опит бе, не като сънуваш.
Re: Тъжно е само, когато
Публикувано на: 10.10.07, 21:53
от Мнемозина
Remmivs написа:Мнемозина написа:И това не е сигурно дали не си го въобразяваме обаче.
А пък че не е за съжаление съм сигурна. Понякога е много полезно да си въобразяваш себе си.

Нищо сигурно няма в един въображаем свят или аз.

Що, ако си въобразиш, че е сигурно (или ти)?

Re: Тъжно е само, когато
Публикувано на: 10.10.07, 21:54
от Remmivs
vyara написа:Ама то става от опит бе, не като сънуваш.
А откъде знаеш, че не сънуваш това, което наричаш опит? М?
Re: Тъжно е само, когато
Публикувано на: 10.10.07, 21:55
от Remmivs
Мнемозина написа:Що, ако си въобразиш, че е сигурно (или ти)?

Тогава вече си се взел прекалено на сериозно.

Re: Тъжно е само, когато
Публикувано на: 10.10.07, 21:56
от vyara
Remmivs написа:vyara написа:Ама то става от опит бе, не като сънуваш.
А откъде знаеш, че не сънуваш това, което наричаш опит? М?
Интересен въпрос

трябва да помисля...
Re: Тъжно е само, когато
Публикувано на: 10.10.07, 21:57
от Remmivs
vyara написа:Интересен въпрос

трябва да помисля...
Нали. Казах ти аз, че отиваш при пеперудата.

Re: Тъжно е само, когато
Публикувано на: 10.10.07, 22:00
от vyara
Remmivs написа:vyara написа:Интересен въпрос

трябва да помисля...
Нали. Казах ти аз, че отиваш при пеперудата.

Днес наблюдавах една пеперуда - черно и червено. Върху зелено.

Толкова красива, чак ти се иска да я уловиш. Е. Мога ли аз да измислям такива хубави работи, кажи ми.

Re: Тъжно е само, когато
Публикувано на: 10.10.07, 22:01
от Remmivs
vyara написа:Днес наблюдавах една пеперуда - черно и червено. Върху зелено.

Толкова красива, чак ти се иска да я уловиш. Е. Мога ли аз да измислям такива хубави работи, кажи ми.

Ти си Бог. Тя също. Вие сте едно. Ерго, можеш.
Re: Тъжно е само, когато
Публикувано на: 10.10.07, 22:02
от latrevw
vyara написа:Remmivs написа: Мога ли аз да измислям такива хубави работи, кажи ми.

понеже много я завъртяхте, да ви кажа само какво разбрах аз - Рем е толкова хубав, че е невъзможно да го измислиш, значи наистина го познаваш

Re: Тъжно е само, когато
Публикувано на: 10.10.07, 22:02
от vyara
Remmivs написа:vyara написа:Днес наблюдавах една пеперуда - черно и червено. Върху зелено.

Толкова красива, чак ти се иска да я уловиш. Е. Мога ли аз да измислям такива хубави работи, кажи ми.

Ти си Бог. Тя също. Вие сте едно. Ерго, можеш.
Добре, защо въображението на едни е розово, а на други черно, нали е едно?
Re: Тъжно е само, когато
Публикувано на: 10.10.07, 22:03
от Амаранта
vyara написа:Remmivs написа:vyara написа:Ама то става от опит бе, не като сънуваш.
А откъде знаеш, че не сънуваш това, което наричаш опит? М?
Интересен въпрос

трябва да помисля...
Като дете ми се случваше много често да разсъждавам по този въпрос - трудно различавах сънища от реалност.
Сега, за съжаление, вече всичко е реалност.
п.п. Сори, че ви се намесих в разговора с друго настроение.

Re: Тъжно е само, когато
Публикувано на: 10.10.07, 22:03
от vyara
latrevw написа:
понеже много я завъртяхте, да ви кажа само какво разбрах аз - Рем е толкова хубав, че е невъзможно да го измислиш, значи наистина го познаваш

Нещо като "красив ум"

Re: Тъжно е само, когато
Публикувано на: 10.10.07, 22:03
от Remmivs
vyara написа:Добре, защо въображението на едни е розово, а на други черно, нали е едно?
Не само това, ами и на едни и същи понякога е розово, понякога черно, а понякога и двете заедно. Дъгата една ли е?
Re: Тъжно е само, когато
Публикувано на: 10.10.07, 22:05
от vyara
Remmivs написа:vyara написа:Добре, защо въображението на едни е розово, а на други черно, нали е едно?
Не само това, ами и на едни и същи понякога е розово, понякога черно, а понякога и двете заедно. Дъгата една ли е?
А кой решава какво да бъде? Той или ти?
Re: Тъжно е само, когато
Публикувано на: 10.10.07, 22:07
от 4avdar4e
Remmivs написа:
Не само това, ами и на едни и същи понякога е розово, понякога черно, а понякога и двете заедно. Дъгата една ли е?
Интересно, какво се получава като се смеси розово и черно???:huhthink:
Дъгата е една, физични закони

В смисъл - цветовете винаги са едни и същи.
П.П. Толкуз съм уморена, че трябва да се обяснявам. Пък и влязох в цикъл, дето 4-5 часа сън са ми напълно достатъчни:shy:
Re: Тъжно е само, когато
Публикувано на: 10.10.07, 22:08
от Remmivs
Mila написа:Като дете ми се случваше много често да разсъждавам по този въпрос - трудно различавах сънища от реалност.
Сега, за съжаление, вече всичко е реалност.
п.п. Сори, че ви се намесих в разговора с друго настроение.

Напротив, добре дошла. Аз пък още не съм пораснал май. Винаги ми се струва, че има нещо там отвъд. Или може би това е просто едно бягство от реалността, колкото и въображаема да е тя.
Всъщност правех връзка с думите на Шанг Зъ
http://www.chinapage.com/story/butterfly.html
Re: Тъжно е само, когато
Публикувано на: 10.10.07, 22:09
от Remmivs
vyara написа:А кой решава какво да бъде? Той или ти?
Кой е той? И кой е ти?
Re: Тъжно е само, когато
Публикувано на: 10.10.07, 22:10
от vyara
Remmivs написа:vyara написа:А кой решава какво да бъде? Той или ти?
Кой е той? И кой е ти?
Чия е волята?
Re: Тъжно е само, когато
Публикувано на: 10.10.07, 22:11
от Remmivs
4avdar4e написа:Интересно, какво се получава като се смеси розово и черно???:huhthink:
Дъгата е една, физични закони

В смисъл - цветовете винаги са едни и същи.
П.П. Толкуз съм уморена, че трябва да се обяснявам. Пък и влязох в цикъл, дето 4-5 часа сън са ми напълно достатъчни:shy:
Дъгата е всичката светлина. Дъгата е просто един красив начин да видиш различното в еднаквостта. Разделеното в единствеността. И все пак едно. И все пак едно.
Re: Тъжно е само, когато
Публикувано на: 10.10.07, 22:11
от Remmivs
vyara написа:Чия е волята?
На господарят на сънищата.

Публикувано на: 10.10.07, 22:13
от Dark Angel
сънищата нямат спирка . . . . .
Re: Тъжно е само, когато
Публикувано на: 10.10.07, 22:13
от vyara
Remmivs написа:vyara написа:Чия е волята?
На господарят на сънищата.

Само защото воля се връзва с господар?

Re: Тъжно е само, когато
Публикувано на: 10.10.07, 22:14
от 4avdar4e
Remmivs написа:
Дъгата е всичката светлина. Дъгата е просто един красив начин да видиш различното в еднаквостта. Разделеното в единствеността. И все пак едно. И все пак едно.
И аз туй същото ти думам, Пенке, ле
Абе я да ходя да върша нещо по-смислено, като да поизмия, примерно

Re: Тъжно е само, когато
Публикувано на: 10.10.07, 22:14
от Амаранта
Което ми припомни любимият ми виц за ел. крушки.:
-Колко будистки монаха са необходими, за да сменят една крушка?
- Двама - един да я смени, и един да не я смени.
Re: Тъжно е само, когато
Публикувано на: 10.10.07, 22:15
от Remmivs
vyara написа:Само защото воля се връзва с господар?

Не. Само защото животът е сън.