3o4o.net

turist написа:

:shocked::shocked:

No comment!

П.П. Ако наистина си на 32, си много зле, честно.

Dark Lady написа:

Avrora написа:
Много си крайна Дарки.

е че кое ми е крайното??

това че съм готова да жертвам разни роднини заради мъж ми??

това че не рева пред мъже?

това че не ме кефи извратената майчина любов??

Не се пали.
Честно казано, роднините на мъжа, според мен, са си негова грижа. На жената роднините - нейна, тя се "разправя" с тях. Всеки може да прости на "кръвта" си, на друг - не винаги.
За теб, той е всичко (до срещата си с теб все пак тези хора са се "грижили" той да е това, което днес обичаш и харесваш ). И обратното.

Да се плаче пред мъже не е недостатък - на самите тях понакога им е трудно, та какво остава за "нежния" пол. Показател за чувствителност просто.

Извратена майчина любов - самото наименование е отблъскващо. Ти си майка, сама знаеш как твоето отношние към детето може да се тълкува по безброй начини - повече свобода -"Тази пък защо не се грижи за детето...", повече надзор -"Лелеее, горкото, каква майка има" и т.н.

В историята на туриста не видях майка му в такава светлина. Иначе тази тема е необятна, като повечето теми в които чувствата и взаимоотношенията с любими хора са главите "виновници" за щастие и за войни.

как твоето отношние към детето може да се тълкува по безброй начини - повече свобода -"Тази пък защо не се грижи за детето...", повече надзор -"Лелеее, горкото, каква майка има" и т.н.

на кой ме пука
кое как ще се тълкува
аз не познавам такива, дето им пука от тълковници
в см. нма такива в кръга от познати

Кент написа:на кой ме пука
кое как ще се тълкува
аз не познавам такива, дето им пука от тълковници
в см. нма такива в кръга от познати

Ами именно.
Просто отстрани нещата изглеждат по различен начин понякога и затова не може с лесна ръка да се каже - това да, това не.

snowprincess написа: това, че ще го изчукаш само за една нощ
как може една дама да говори така

Avrora написа:

turist написа: Тя беше мила с мен. Всички ми казваха, че е малко
особен характер, но аз си бях наумил, че трябва да видя
какво е да се живее с жена под един покрив. ... И тя не
беше живяла с друг мъж. Заживяхме едва след брака у дома при майка ми.

Моята грешка според мен е, че позволих този брак да се сключи. Една седмица преди сватбата - аз й казах, че избързваме - да вземем да я отложим за по-нататък - а тя: "Хората са поканени - не може да ги вртъщаме" - и аз пак се съгласих.

Таквоз е дереджето.

Никъде не споменаваш чувства-може би е нямало и от двете страни. Просто и двамата сте пробвали какво е да живееш с друг под един покрив, нали?
Не си вади погрешни изводи от този опит- хубаво е да си заедно с някой, но този някой трабва да си струва усилието да пробваш и да направиш всичко за да останеш с него.
Майките не винаги са пречка. Жените говорим за "свекървите" с по-особен тон, но родили ни се син, едва в деня на сватбата осъзнаваме, че вече и ние сме от другата страна (е, не с всички е така де ).
Нищо страшно не се е случило, просто следващият път гледай да са налице някои по- особени фактори за едно съжителство- чувства, желание и идеи за общо бъдеще.

Всяка преживяна грешка не е напразна- добър учител и стимул за по-добро следващо преживяване.

Чувствата ги имаше до момента, в който й предложих брак. После започнаха планове за ртемонт на стаята НИ - релизирахме ги, после подготовка за сватба. Мебели ли:
скрин, спалня, ъглов диван за трапезарията, елипсовидна маса с четири стола, бар-масичка за телевизора, масичка на колелца - това е.

"особени фактори за едно съжителство- чувства, желание и идеи за общо бъдеще. "
Мда - накрая като свършихме сватбарските пари остана само желанието за общо бъдеще, но и то се изпари.

Мерси Аврора ;)

Dark Lady написа:

turist написа: Какво да ти кажа Лейди.
Първата седмица след като говорих с жена ми за развод се чувствах кофти. Място не можех да си намеря.Много бях гневен. Тя една сълза не пророни. Дори каза: "Ще се изнеса от тук, когато подадеш молбата и с взема мебелите".
Питах я кога е усетила че нещата тръгват на зле. Каза - "още 3 месеца преди сватбата, когато ми заговори за предбрачен договор и последната седмица преди сватбата, когато каза, че искаш да отложиш сватбата"

После Лейди ми поотмина - нямаше кой да ме дразни с поведението си у дома. Знам, че и аз не съм цвете, но не мисля, че само аз трябваше да правя компромисите.

Туристе, аз съвсем не съм цвете, или ако съм, съм от тия магарешките тръни, или драките, или нещо такова

не бих ревала пред мъж, ай стига - сълзи ще роня.....по-вероятно да го наръгам с първия попаднал ми нож колкото и да го любя

мебели - баси, на мен ли ми се струва или премного мебели са намесени тук

един мъж трябва да има една жена - и съответно си избира - жена или майка. Двете не стават

една жена от своя страна трябва да има само едно семейство - и съответно си избира - старото или новото. Двете не стават

не ми пука за никой освен за мъжа ми. ама за никой

навремето разни роднини се изпречваха на пътя ми - удрях с цялата си сила, мисълта да загубя човек който обичам заради извратена майчина любов или заради извратена сестринска загриженост или квото там е било ме караше да изкрейзвам напълно

а ти май си бил гневен щото на жена ти не и е пукало особено за теб - да ти призная, и на мен не би ми пукало за 1/2 мъж каквото си ти. Бих те "чукнала" за една нощ и толкоз

Хм, ти би ме чукнала за една нощ. Само, че тя смяташе, че на своите години е стара мома и видя в мен последен влак, когото лесно ще манипулира. Явно й е писнало да слуша как ще остане стара мома, а и твърде много се водеше по съветите на сестра си...

Avrora написа:

Кент написа:на кой ме пука
кое как ще се тълкува
аз не познавам такива, дето им пука от тълковници
в см. нма такива в кръга от познати

Ами именно.
Просто отстрани нещата изглеждат по различен начин понякога и затова не може с лесна ръка да се каже - това да, това не.

Много си права, Аврора.
И какъв е смисълът да се съди. Аз това искам да питам. Той човека не пита за акъл или оценка. Споделя си, макар че и аз се питам защо. Нямало го е цяла вечност и сега от вратата - така и така Ми хубаво. Аз по принцип избягвам да съдя. Ако някой има големи кусури (говоря по принцип, не за случая), си казвам - те са му достатъчно наказание, какво повече да го огорчавам човека с коментари.

Avrora написа: Не се пали.
Честно казано, роднините на мъжа, според мен, са си негова грижа. На жената роднините - нейна, тя се "разправя" с тях. Всеки може да прости на "кръвта" си, на друг - не винаги.
За теб, той е всичко (до срещата си с теб все пак тези хора са се "грижили" той да е това, което днес обичаш и харесваш ). И обратното.

Да се плаче пред мъже не е недостатък - на самите тях понакога им е трудно, та какво остава за "нежния" пол. Показател за чувствителност просто.

Извратена майчина любов - самото наименование е отблъскващо. Ти си майка, сама знаеш как твоето отношние към детето може да се тълкува по безброй начини - повече свобода -"Тази пък защо не се грижи за детето...", повече надзор -"Лелеее, горкото, каква майка има" и т.н.

В историята на туриста не видях майка му в такава светлина. Иначе тази тема е необятна, като повечето теми в които чувствата и взаимоотношенията с любими хора са главите "виновници" за щастие и за войни.

ма аз не съм се запалила, даже не съм затлеяла

какво е било преди, и какво следва после - ето тук е границата - една граница която човек според мен минава сам. и като мине границата пъпната връв се къса

относно плача пред мъже - достатък или недостатък, по мои наблюдения мъжете не понасят женски сълзи. начи ако реването час по час е показател за чувствителност, то по-добре без

начи именно като извратена виждам аз майчината любов на таз маминка, която не може да си позволи да загуби, алеле, как звучи "Да загуби още едно дете"
Кво означава това бе?
Какво губене бе?
Начи сина и намира себе си или поне някакво отражение в една жена на неговата възраст и една егоистична маминка почва да го преживява толкова тежко.... това си е извратеност. На квадрат, може и на куб всъщност да е

Децата са отделна вселена - ич не ми пука как някой тълкува свободата която съм и дала. Мнения от типа "Тая ги е фърлила на произвола на съдбата и само пътува насам-натам за да се ебе" не ме трогват изобщо

vyara написа:Много си права, Аврора.
И какъв е смисълът да се съди. Аз това искам да питам. Той човека не пита за акъл или оценка. Споделя си, макар че и аз се питам защо. Нямало го е цяла вечност и сега от вратата - така и така Ми хубаво. Аз по принцип избягвам да съдя. Ако някой има големи кусури (говоря по принцип, не за случая), си казвам - те са му достатъчно наказание, какво повече да го огорчавам човека с коментари.

Турист сподели. Явно много му тежи. А друго мнение (или няколко) може би ще му помогне да види нещата отстрани.
Иначе, който каквото си направи, друг не може да му го направи .

turist написа: Хм, ти би ме чукнала за една нощ. Само, че тя смяташе, че на своите години е стара мома и видя в мен последен влак, когото лесно ще манипулира. Явно й е писнало да слуша как ще остане стара мома, а и твърде много се водеше по съветите на сестра си...

хм, да...всъщност не зная. не съм те виждала

лошава работа ще да е било - девойки гонещи последния влак "подковани" от сестри, майки, лели, приятелки, съседки, фризьорки, т.н. и т.н. са една чиста загуба на време и страст

сър Айвънхоу написа:
Явно наистина трябва да мина през някой курс как да разговарям с хората!

Все се намира някой, който ме чете през някакви си негови мисли!

Егати!

Виж сега, нали знаеш, че за мен не е проблем да кажа каквото мисля, без да се притеснявам дали това ще се хареса на другия или не...
Много често ми звучиш като учител- с менторският тон, с категоричността на мнението си (и това ти го казва човек, който е изключително краен, дразнещо краен в мненията си. Смятай, щом на мен ми е направило впечатление- при другите как е...)
Малка закачка- задачка: Познай кой използва най- много удивителни (често по три) в края на изреченията си, за да подчертае тяхната нетърпящата възражение категоричност?

[unknown] написа:

сър Айвънхоу написа:
Явно наистина трябва да мина през някой курс как да разговарям с хората!

Все се намира някой, който ме чете през някакви си негови мисли!

Егати!

Виж сега, нали знаеш, че за мен не е проблем да кажа каквото мисля, без да се притеснявам дали това ще се хареса на другия или не...
Много често ми звучиш като учител- с менторският тон, с категоричността на мнението си (и това ти го казва човек, който е изключително краен, дразнещо краен в мненията си. Смятай, щом на мен ми е направило впечатление- при другите как е...)
Малка закачка- задачка: Познай кой използва най- много удивителни (често по три) в края на изреченията си, за да подчертае тяхната нетърпящата възражение категоричност?

аз мисля че само мен ме няма във Вашия разговор

да взема да изкажа няколко крайни мнения?

знаеш, не се притеснявам особено да пиша каквото точно си мисля

Dark Lady написа:
аз мисля че само мен ме няма във Вашия разговор

да взема да изкажа няколко крайни мнения?

знаеш, не се притеснявам особено да пиша каквото точно си мисля

Ми, давай. Аз обичам хора, които не се притесняват да говорят директно и ми харесва да чета мненията им.

[unknown] написа: Малка закачка- задачка: Познай кой използва най- много удивителни (често по три) в края на изреченията си, за да подчертае тяхната нетърпящата възражение категоричност?

Аз????

4avdar4e написа:

[unknown] написа: Малка закачка- задачка: Познай кой използва най- много удивителни (често по три) в края на изреченията си, за да подчертае тяхната нетърпящата възражение категоричност?

Аз????

Не, беееееее.... Тц, тц, тц, тц....

[unknown] написа: Аз обичам хора, които не се притесняватдаговорят дилектно и ми харесва да чета мненията им.

Всичко е въпрос на характер, мисля си, не на притеснение или някакви други причини. Както и на начин на изразяване. Както тук, така и в реала.

П.П. Пропуснах възклицателните!!!!!!!

4avdar4e написа:
Всичко е въпрос на характер, мисля си

Естествено. Някой хора ги е страх да кажат каквото мислят

[unknown] написа: Естествено. Някой хора ги е страх да кажат каквото мислят

може би се страхуват да не останат самички

Естествено. Някой хора ги е страх да кажат каквото мислят

повече са тея
дето ги е страх да мислят
обаче

Dark Lady написа:
лошава работа ще да е било - девойки гонещи последния влак "подковани" от сестри, майки, лели, приятелки, съседки, фризьорки, т.н. и т.н. са една чиста загуба на време и страст

Определено. Загубена кауза още от началото.

Dark Lady написа:

[unknown] написа: Естествено. Някой хора ги е страх да кажат каквото мислят

може би се страхуват да не останат самички

Не знам от какво ги е страх. Аз не съм от тях.

Кент написа:
повече са тея
дето ги е страх да мислят
обаче

[unknown] написа: Не знам от какво ги е страх. Аз не съм от тях.

аз не зная, само предполагам, че това е една от причините

[unknown] написа: дето ги е страх да мислят

[/quote]
Не се озъртай... Аз, аз, първи, нека аз....

Не моем да мислим.

МЪЖжжж написа: Не се озъртай... Аз, аз, първи, нека аз....

Не моем да мислим.

Баси, съвсем се обърках...
Мен ли не можеш да ме мислиш?

[unknown] написа: Баси, съвсем се обърках...
Мен ли не можеш да ме мислиш?

Глей го как се озърта пак.. Мноу вреден навик...
Въобще не моем да мислим.
Студ у блока...да си хххх /Стоичков/..
Баси бабишкерите тъпи. И разни там ТЕЦ, МЕЦ, ВИК, СИК, и дует Шик

МЪЖжжж написа: Глей го как се озърта пак.. Мноу вреден навик...
Въобще не моем да мислим.
Студ у блока...да си хххх /Стоичков/..
Баси бабишкерите тъпи. И разни там ТЕЦ, МЕЦ, ВИК, СИК, и дует Шик

Аааааааа, веднага си те представих излизащ от басейна, ха-ха-ха... Нещо такова ли се получава?

Dark Lady написа:ма аз не съм се запалила, даже не съм затлеяла

какво е било преди, и какво следва после - ето тук е границата - една граница която човек според мен минава сам. и като мине границата пъпната връв се къса

относно плача пред мъже - достатък или недостатък, по мои наблюдения мъжете не понасят женски сълзи. начи ако реването час по час е показател за чувствителност, то по-добре без

начи именно като извратена виждам аз майчината любов на таз маминка, която не може да си позволи да загуби, алеле, как звучи "Да загуби още едно дете"
Кво означава това бе?
Какво губене бе?
Начи сина и намира себе си или поне някакво отражение в една жена на неговата възраст и една егоистична маминка почва да го преживява толкова тежко.... това си е извратеност. На квадрат, може и на куб всъщност да е

Децата са отделна вселена - ич не ми пука как някой тълкува свободата която съм и дала. Мнения от типа "Тая ги е фърлила на произвола на съдбата и само пътува насам-натам за да се ебе" не ме трогват изобщо

Пъпната връв се къса, а кръвта вода не става .

Реване - не, подсмърчане- не, стиснати устни като на права черта- също. Обаче като ми дойде отвътре- те си се стичат, не мога да кажа, че вали дъжд . А пък на мъжете им пречило- ми защо ме карат да го правя ?

Да загуби, наистина не върви, когато синът си намира "половинката". По-скоро майката би трябвало да е спечила още едно дете. Но ако е сама (съпругът й е починал отдавна) - по- трудно е Дарки. Иска или не, майката "живее" за децата си. Знам, трудно се носи това бреме от тях, но... Едно е да останат 2-та родители сами и да се радват отстрани на децата, друго е сама, майката да осъзнава факта, че може и без нея, даже е и по-добре. Да не задълбавам, но не е лесно.

Децата са отделна вселена- така е. Но, Звездата на която живее Малкият принц, също иска грижа и внимание. Корените са нещото, което ни спотява и не само около празници.

[unknown] написа: Аааааааа, веднага си те представих излизащ от басейна, ха-ха-ха... Нещо такова ли се получава?

Същото Само, че сега когато излизам от кабинета и влизам у некоя друга соба..
Да не ти разправям след баня квое. Тъкмо си се напекъл яко...и от вън ПРАССС една ледена стена. И бух у миризливия кабинет /щото там си пуша яко и сега не смея и джама да отворя /

МЪЖжжж написа: Същото Само, че сега когато излизам от кабинета и влизам у некоя друга соба..
Да не ти разправям след баня квое. Тъкмо си се напекъл яко...и от вън ПРАССС една ледена стена. И бух у миризливия кабинет /щото там си пуша яко и сега не смея и джама да отворя /

Трябва ти значи едно аспираторче, за да не се окъдяваш много.

[unknown] написа:

сър Айвънхоу написа:
Явно наистина трябва да мина през някой курс как да разговарям с хората!

Все се намира някой, който ме чете през някакви си негови мисли!

Егати!

Виж сега, нали знаеш, че за мен не е проблем да кажа каквото мисля, без да се притеснявам дали това ще се хареса на другия или не...
Много често ми звучиш като учител- с менторският тон, с категоричността на мнението си (и това ти го казва човек, който е изключително краен, дразнещо краен в мненията си. Смятай, щом на мен ми е направило впечатление- при другите как е...)
Малка закачка- задачка: Познай кой използва най- много удивителни (често по три) в края на изреченията си, за да подчертае тяхната нетърпящата възражение категоричност?

Да, аз не търпя възражение, когато смятам, че мнението ми е правилно! Менторският ми тон се дължи професионална моя деформация... От мен винаги са искали да давам кратки и точни отговори на сложни въпроси. За това и често пропускам част от информацията, която давам, защото, обикновено давам крайни отговори... На който не му харесва, да не ми пише!

Айде чао!

Avrora написа: Пъпната връв се къса, а кръвта вода не става .

Реване - не, подсмърчане- не, стиснати устни като на права черта- също. Обаче като ми дойде отвътре- те си се стичат, не мога да кажа, че вали дъжд . А пък на мъжете им пречило- ми защо ме карат да го правя ?

Да загуби, наистина не върви, когато синът си намира "половинката". По-скоро майката би трябвало да е спечила още едно дете. Но ако е сама (съпругът й е починал отдавна) - по- трудно е Дарки. Иска или не, майката "живее" за децата си. Знам, трудно се носи това бреме от тях, но... Едно е да останат 2-та родители сами и да се радват отстрани на децата, друго е сама, майката да осъзнава факта, че може и без нея, даже е и по-добре. Да не задълбавам, но не е лесно.

Децата са отделна вселена- така е. Но, Звездата на която живее Малкият принц, също иска грижа и внимание. Корените са нещото, което ни спотява и не само около празници.

Кръвта вода не става, ама що се отнася до моите деца.
В моето семейство тече нова кръв - 50 % моя, 50 % на съпруга

Сълзи като перли се стичат, очите блестят тъжно, красиво като в черно бял филм, спиралата не мръдва от миглите, няма подпухване и сополи.....направо Казабланка фор евър. Тц...по-добре сълзите алоун ин дъ дарк.

Майката живее за себе си.
Децата живеят за тях си.
Безумно е да стовариш на гърба на детето си някякво бреме.
С какво право една майка може да му сложи такъв товар, който ще го спре да полети, който ще го удави направо......

Тъжно е като човек е сам, съгласна съм.

Но трябва ла ди унищожаваш чуждия живот? Не е ли това един безмерен егоизъм и липса на любов към детето което си създала

сетих се за една песен на Стинг - "If You Love Somebody Set Them Free"

това е мое лично виждане и аз не те насилвам да го приемеш.

сър Айвънхоу написа:
Да, аз не търпя възражение, когато смятам, че мнението ми е правилно!

лошо

всичко тече, всичо се променя - днешната истина е утрешната лъжа

Dark Lady написа: Безумно е да стовариш на гърба на детето си някякво бреме.
С какво право една майка може да му сложи такъв товар, който ще го спре да полети, който ще го удави направо......

Имаш и жив пример... Лошото е, че покрай 40 годишното си дете, удавиха и един готин МЪЖжжж с 20-ина години от живота му

[unknown] написа:

4avdar4e написа:
Всичко е въпрос на характер, мисля си

Естествено. Някой хора ги е страх да кажат каквото мислят

Не, не е зъдлжително да е страх. Понякога е възпитание, понякога - просто не ти пука, понякога - не искаш да нараниш някого и т.н. Пак влизаш в крайни категории...

4avdar4e написа:
Не, не е зъдлжително да е страх. Понякога е възпитание,

Всички тук сме възпитани, аз за простаци, които плещят глупости навсякъде и нараняват хората, защото ИМ Е ПРИЯТНО- изобщо не говоря. Възпитанието го приемам за даденост по презумция. Аз с невъзпитани хора не общувам.

понякога - просто не ти пука,

Този вариянт изобщо няма да го обсъждам- въпросът е да можеш да кажеш нещата ясно когато ТИ ПУКА

понякога - не искаш да нараниш някого и т.н.

Премълчавайки- го нараняваш повече, но може би, нито той, нито ти си давате сметка за това.

Пак влизаш в крайни категории...

Не, ти се опитваш да ме вкараш в тях.

баси :shocked::shocked:

стига бе хора, сам она мен ли ми е едно такова лежерно (това от нутелата ще да е)

Dark Lady написа:баси :shocked::shocked:

стига бе хора, сам она мен ли ми е едно такова лежерно (това от нутелата ще да е)

Не бе, и на мен ми е лежерно (тва е от езика и шкембето, които варя... )

[unknown] написа: Не бе, и на мен ми е лежерно (тва е от езика и шкембето, които варя... )

Незнайни, от езика е, да знаеш