3o4o.net

esti написа:

БоЕВ написа:Град ли е не ми го хвали.

Аз съм точно обратното.
Село ли е или малко градче - не ми го хвали.
И чистия въздух, природата и красивите залези нямат нищо общо.
В малките селища хората са различни.
Заговарят те за щяло и нещяло, вглеждат се в теб, задават въпроси, не спазват почти никаква дистанция.
Дишат ми въздуха.
А в голям град това рядко се случва.

Дистанцията е там, където я поставиш!:-)
Изборът е плод на разумен компромис.

ppi написа:

Баба Яга написа:...
детето ми е по добре да живее сред природата и да не надава звуци на див ужас виждайки крава,

Това ми напомни дивия възторг на сина ми когато видя естествени домати за първи път. не спря да се диви, че във всеки двор растат домати и друг зарзават.

Ооо има невероятни положения, никога няма да забравя как в самото начало когато дойдохме да живеем се сблъсках с биволи. Цял живот съм живяла във Варна и никога не бях виждала такова нещо. Излизам от двора и срещу мен се показва едно огромно, черно и космато нещо което ме гледа ужасно страшно. Изпадам в пристъп на огромна паника и бегом обратно, мъжът ми в това време се показва на врата вижда ужасеният ми поглед и пита:"Какво става?", аз не мога да обясня какво е нещото и започвам да крещя:"Мамутиииии, има мамути на улицата!":rotfl24:И досега като се съберем ме бъзикат.

БоЕВ написа:
Дистанцията е там, където я поставиш!:-)
Изборът е плод на разумен компромис.

Така е.
Но в голям град със забързани хора е по-лесно да я поставиш там, където искаш без това да направи впечатление или някакви кофти настроения.

Баба Яга написа:

ppi написа:

Баба Яга написа:...
детето ми е по добре да живее сред природата и да не надава звуци на див ужас виждайки крава,

Това ми напомни дивия възторг на сина ми когато видя естествени домати за първи път. не спря да се диви, че във всеки двор растат домати и друг зарзават.

Ооо има невероятни положения, никога няма да забравя как в самото начало когато дойдохме да живеем се сблъсках с биволи. Цял живот съм живяла във Варна и никога не бях виждала такова нещо. Излизам от двора и срещу мен се показва едно огромно, черно и космато нещо което ме гледа ужасно страшно. Изпадам в пристъп на огромна паника и бегом обратно, мъжът ми в това време се показва на врата вижда ужасеният ми поглед и пита:"Какво става?", аз не мога да обясня какво е нещото и започвам да крещя:"Мамутиииии, има мамути на улицата!":rotfl24:И досега като се съберем ме бъзикат.

наистина страшно изглеждат

esti написа: Но в голям град със забързани хора е по-лесно да я поставиш там, където искаш без това да направи впечатление или някакви кофти настроения.

В големият град нищо не поставяш, там всичко е размито и размазано. Място обитавано от сенки. Там си никой, силует някакъв, анонимна статистическа единица.

Баба Яга написа:

ppi написа:

Баба Яга написа:...
детето ми е по добре да живее сред природата и да не надава звуци на див ужас виждайки крава,

Това ми напомни дивия възторг на сина ми когато видя естествени домати за първи път. не спря да се диви, че във всеки двор растат домати и друг зарзават.

Ооо има невероятни положения, никога няма да забравя как в самото начало когато дойдохме да живеем се сблъсках с биволи. Цял живот съм живяла във Варна и никога не бях виждала такова нещо. Излизам от двора и срещу мен се показва едно огромно, черно и космато нещо което ме гледа ужасно страшно. Изпадам в пристъп на огромна паника и бегом обратно, мъжът ми в това време се показва на врата вижда ужасеният ми поглед и пита:"Какво става?", аз не мога да обясня какво е нещото и започвам да крещя:"Мамутиииии, има мамути на улицата!":rotfl24:И досега като се съберем ме бъзикат.

Е, не - признай си че сега го измисли!

БоЕВ написа:

esti написа: Но в голям град със забързани хора е по-лесно да я поставиш там, където искаш без това да направи впечатление или някакви кофти настроения.

В големият град нищо не поставяш, там всичко е размито и размазано. Място обитавано от сенки. Там си никой, силует някакъв, анонимна статистическа единица.

Въпрос на гледна точка, и на личностни особености. Не всичко, добро за един е добро за друг - едва ли има място за спор.

БоЕВ написа:
В големият град нищо не поставяш, там всичко е размито и размазано. Място обитавано от сенки. Там си никой, силует някакъв, анонимна статистическа единица.

Е точно това ми харесва де.

БоЕВ написа: В големият град нищо не поставяш, там всичко е размито и размазано. Място обитавано от сенки. Там си никой, силует някакъв, анонимна статистическа единица.

Глупости

esti написа:

БоЕВ написа:
Дистанцията е там, където я поставиш!:-)
Изборът е плод на разумен компромис.

Така е.
Но в голям град със забързани хора е по-лесно да я поставиш там, където искаш без това да направи впечатление или някакви кофти настроения.

аз не си падам много по обобщенията, но да споделя едни свои наблюдения по повод дистанцията, любопитство, нахалство и т.н. при неградските хора.
в рила - безогледно се докопват до инфото, което ги вълнува
в добруджа - уж се интересуват от теб, а всъщност е само проформа
в родопите - ти се интересуваш от тях, ти се стремиш да ги разбереш
южното черноморие - търсят в теб това, което им е близко, за да те приемат

защо хората на село ти се виждат прекалено напористи и нарушават личното пространство? според мен имат нужда да те опознаят във всякакви смисли от грижа за себе си.

такива ми ти работи, както би казал един многоуважаем клубар:winkw:

bead_ написа: в рила - безогледно се докопват до инфото, което ги вълнува

Любим въпрос: Чийо дете си ти??

БоЕВ написа:

esti написа: Но в голям град със забързани хора е по-лесно да я поставиш там, където искаш без това да направи впечатление или някакви кофти настроения.

В големият град нищо не поставяш, там всичко е размито и размазано. Място обитавано от сенки. Там си никой, силует някакъв, анонимна статистическа единица.

до някъде е така, но особеността е, че там има много единици и можеш да си избереш към коя/кои да се присъединиш - дали да си на концерт, дали на ресторант, дали да си сам, дали на пиано бар, дали да си с тълпата на площада или в къщи без хора - в големия град имаш голям избор...

Обичам и планината и малките градчета или селца, когато имам нужда от самота. Но ритъмът и възможностите на големия град (тук даже се замислям повече за най-големите градове, не за София, макар и в София да има приличен избор) са ... просто огромни.

...не, не съм, а лошото е че не е само една такава ситуация, бях решила да се науча как се сеят салатки и решавам че съм многознаеща и няма нужда да питам никой, започвам едно лудо копане на един трап и в това време минава една съседка и пита какво ще заравям там, аз започвам да обяснявам и виждам как жената започва да се тресе от смях и през сълзи да ми обяснява че в тази яма мога да опека агне и ми показа за какво става дима, а аз в него момент се сетих за един разказ на Чудомир "Американска леща"па се поуспокоих че има и други като мен, когато първите домати в живота ми вързаха всяка сутрин бягах на прозореца да видя дали не са червени вече и едната вечер ги гледам още много зелени, ставам сутринта и какво да видя един домат червеееен, само чака да го откъсна, започвам да викам из цялата къща и хуквам към градината, познай каква беше изненадата когато разбрах че доматът е боядисан със блажна боя, на мъжът ми му писнало да слуша за доматите и с един приятел го вапцали като съм си легнала.

Но се научих, сега номерата не минават вече.

4avdar4e написа:Глупости

Почти абсАлутни при това. Градът/селото е преди всичко вътре в нас. Не навън. Това, което ни заобикаля може да е, а може и да не е в хармония с вътрешния ни свят, но той винаги прозира. И винаги е по-важния.

БоЕВ написа:
В големият град нищо не поставяш, там всичко е размито и размазано. Място обитавано от сенки. Там си никой, силует някакъв, анонимна статистическа единица.

Ма много те е обидил Големия град.Ако ми кажеш кой беще одма ще дотърча да му изтегля ушите:-)

4avdar4e написа:

bead_ написа: в рила - безогледно се докопват до инфото, което ги вълнува

Любим въпрос: Чийо дете си ти??

а не е ли това ключов въпрос? да стигнеш до някого, да разбереш какъв е, да предположиш какво можеш да очакваш от него, евентуално да намериш някаква далечна роднинска връзка, за да ти е по-лесно да го допуснеш до себе си, в края на краищата приказката за крушката и дървото...

bead_ написа:Любим въпрос: Чийо дете си ти??

а не е ли това ключов въпрос? ...[/quote]

Абсолютно! ASL?

PS
И у наше село е така. Само дето викат Чьо. И е доста по-близо до голямото село.

4avdar4e написа:

esti написа: Аз почти не си познавам съседите и то съвсем осъзнато не искам да ги познавам.

Ми то на твойте съседи като постоянно им се случват разни инциденти, за кво да ги познаваш??

Днеска се запознаваш с него, а утре - ей го, лети през балкона

ppi написа:

БоЕВ написа:
В големият град нищо не поставяш, там всичко е размито и размазано. Място обитавано от сенки. Там си никой, силует някакъв, анонимна статистическа единица.

Ма много те е обидил Големия град.Ако ми кажеш кой беще одма ще дотърча да му изтегля ушите:-)

Що пък рипнахте на БоЕВ. Прав е в голяма степен. Това не прави големия град кофти. По-горе направих някои уточнения...

Има си периоди в живота, когато е страхотно да си извън големия град. Извън шума, суетата, възможностите. Но не винаги е така. Поне за мен. Мисля си, че най-вероятно след време ще изчезна от големия град. Но ще се връщам от време на време. Ще видим. Като поживеем. Едно го мисля/представям сега, но какво ще стане...

Такива ми ти работи.

4avdar4e написа:

bead_ написа: в рила - безогледно се докопват до инфото, което ги вълнува

Любим въпрос: Чийо дете си ти??

Любим отговор: На мама и тати!

Green Light написа:

4avdar4e написа:

esti написа: Аз почти не си познавам съседите и то съвсем осъзнато не искам да ги познавам.

Ми то на твойте съседи като постоянно им се случват разни инциденти, за кво да ги познаваш??

Днеска се запознаваш с него, а утре - ей го, лети през балкона

То тези, дето летят през балконите, как да де....разбираемо е.
Ама и оня, Ники, дето ми паднаха бикините на неговия балкон и той изчезна - дали не прие гащите ми, като някакво проклятие и да си плю на петите....

ELBI написа: Що пък рипнахте на БоЕВ.

Щото не се чувствам нито сянка, нито силует, нито анонимна статистическа единица

А иначе съм напълно съгласна с тебе - един месец на ски в Алпите, един месец на море на Аруба...

ELBI написа: Що пък рипнахте на БоЕВ. Прав е в голяма степен. Това не прави големия град кофти. По-горе направих някои уточнения...

Има си периоди в живота, когато е страхотно да си извън големия град. Извън шума, суетата, възможностите. Но не винаги е така. Поне за мен. Мисля си, че най-вероятно след време ще изчезна от големия град. Но ще се връщам от време на време. Ще видим. Като поживеем. Едно го мисля/представям сега, но какво ще стане...

Такива ми ти работи.

Гледна точка:-)
Обичам Големия град, обичам и да съм извън него, но не за дълго, само понякога и за малко.

4avdar4e написа:

ELBI написа: Що пък рипнахте на БоЕВ.

Щото не се чувствам нито сянка, нито силует, нито анонимна статистическа единица

А иначе съм напълно съгласна с тебе - един месец на ски в Алпите, един месец на море на Аруба...

що? Като ходя по улицата/площадите се чувствам личност, но и едновременно (ако погледна площада/улицата отгоре) - и анонимна единица. Което си има чара. Намираш си приятно за купон/изкарване място и си точно някаква единица - на концерт, на мач... в смисъл на това, че си заедно (по интерес) с много други единици. А е кеф да си ходиш анонимен по улицата. Както добре бе направена аналогията - в малко градче/село - това е невъзможно.

4avdar4e написа:...А иначе съм напълно съгласна с тебе - един месец на ски в Алпите, един месец на море на Аруба...

дай Боже... И да не се ограничаваме само с Алпите и Аруба...

ELBI написа: Що пък рипнахте на БоЕВ.

И аз. Съм съгласен де. С Алпите и прочее. И за града също тоже. И ако прочетеш фнимателно, ще фидиш, че съм казал почти същото като теб.
Но не съм. Че сме му рипнали. Просто си бием (и ние) камбанките.

Моля да ме извините!

Искам само да доуточня за неразбралите. Това за сенките и анонимността което написах към Ести е в контекста на поставянето на граници, за да си запазиш личното пространство и неприкосновеност - анонимност.
Е, в големия град не е необходимо да правиш големи усилия в това отношение. Друг е въпросът с търсените контакти и прекарването на свободното време - за възможностите по принцип.

Remmivs написа:

ELBI написа: Що пък рипнахте на БоЕВ.

И аз. Съм съгласен де. С Алпите и прочее. И за града също тоже. И ако прочетеш фнимателно, ще фидиш, че съм казал почти същото като теб.
Но не съм. Че сме му рипнали. Просто си бием (и ние) камбанките.

Хубу. Тогава аз черпя ЧВ

esti написа:

Green Light написа:

4avdar4e написа:

esti написа: Аз почти не си познавам съседите и то съвсем осъзнато не искам да ги познавам.

Ми то на твойте съседи като постоянно им се случват разни инциденти, за кво да ги познаваш??

Днеска се запознаваш с него, а утре - ей го, лети през балкона

То тези, дето летят през балконите, как да де....разбираемо е.
Ама и оня, Ники, дето ми паднаха бикините на неговия балкон и той изчезна - дали не прие гащите ми, като някакво проклятие и да си плю на петите....

Бягат, а? А някои направо..
П.П. Бе, как няма да се радвам, че не се запознаваме реално?

ELBI написа:

Remmivs написа:

ELBI написа: Що пък рипнахте на БоЕВ.

И аз. Съм съгласен де. С Алпите и прочее. И за града също тоже. И ако прочетеш фнимателно, ще фидиш, че съм казал почти същото като теб.
Но не съм. Че сме му рипнали. Просто си бием (и ние) камбанките.

Хубу. Тогава аз черпя ЧВ

а целуфффките на Ана де останаха ,бе Елби?
:blum:

БоЕВ написа:Друг е въпросът с търсените контакти и прекарването на свободното време - за възможностите по принцип.

А аз не търся контакти.
Съдбата си знае работата - направо ме сблъсква с хората с които бих завързала контакт без да се налага да търся.
Друг е въпроса, че нямам нужда от много контакти.

ПП. Бе я не се извинявай.
Няма за какво според мен.

Green Light написа:
Бягат, а? А някои направо..
П.П. Бе, как няма да се радвам, че не се запознаваме реално?

Стига и ти сега, не плаши тези с които се познавам реално.
Ох....дано да живеят на нисък етаж.

Баба Яга написа:...не, не съм, а лошото е че не е само една такава ситуация, бях решила да се науча как се сеят салатки и решавам че съм многознаеща и няма нужда да питам никой, започвам едно лудо копане на един трап и в това време минава една съседка и пита какво ще заравям там, аз започвам да обяснявам и виждам как жената започва да се тресе от смях и през сълзи да ми обяснява че в тази яма мога да опека агне и ми показа за какво става дима, а аз в него момент се сетих за един разказ на Чудомир "Американска леща"па се поуспокоих че има и други като мен, когато първите домати в живота ми вързаха всяка сутрин бягах на прозореца да видя дали не са червени вече и едната вечер ги гледам още много зелени, ставам сутринта и какво да видя един домат червеееен, само чака да го откъсна, започвам да викам из цялата къща и хуквам към градината, познай каква беше изненадата когато разбрах че доматът е боядисан със блажна боя, на мъжът ми му писнало да слуша за доматите и с един приятел го вапцали като съм си легнала.

Но се научих, сега номерата не минават вече.

:rotfl24::rotfl24::rotfl24::rotfl24:

мъжът ти е готин!

:rotfl24::rotfl24::rotfl24:

аз си имам село...
и скоро като гледах снимките....ех как се размечтах

ама като отида на гости на "кака" ми е мноу хубавичко...
ама много
да знайш ,како

doktorka написа:

ELBI написа:

Remmivs написа:

ELBI написа: Що пък рипнахте на БоЕВ.

И аз. Съм съгласен де. С Алпите и прочее. И за града също тоже. И ако прочетеш фнимателно, ще фидиш, че съм казал почти същото като теб.
Но не съм. Че сме му рипнали. Просто си бием (и ние) камбанките.

Хубу. Тогава аз черпя ЧВ

а целуфффките на Ана де останаха ,бе Елби?
:blum:

ммм... те са комплект с всичко друго. Живот без цалуффки, не е живот...

ELBI написа:

doktorka написа:

ELBI написа:

Remmivs написа:

ELBI написа: Що пък рипнахте на БоЕВ.

И аз. Съм съгласен де. С Алпите и прочее. И за града също тоже. И ако прочетеш фнимателно, ще фидиш, че съм казал почти същото като теб.
Но не съм. Че сме му рипнали. Просто си бием (и ние) камбанките.

Хубу. Тогава аз черпя ЧВ

а целуфффките на Ана де останаха ,бе Елби?
:blum:

ммм... те са комплект с всичко друго. Живот без цалуффки, не е живот...

нали?

doktorka написа:

ELBI написа:

doktorka написа:

ELBI написа:

Remmivs написа:

ELBI написа: Що пък рипнахте на БоЕВ.

И аз. Съм съгласен де. С Алпите и прочее. И за града също тоже. И ако прочетеш фнимателно, ще фидиш, че съм казал почти същото като теб.
Но не съм. Че сме му рипнали. Просто си бием (и ние) камбанките.

Хубу. Тогава аз черпя ЧВ

а целуфффките на Ана де останаха ,бе Елби?
:blum:

ммм... те са комплект с всичко друго. Живот без цалуффки, не е живот...

нали?

мда...

обичам градовете, големите - в града се чувствам чудесно

не че не обичам планината - обичам я....дава ми сила
и морето обичам

но града.....градска жена

ПП/ обичам Берлин, Белград, Атина, София, Дрезден, Хамбург, ...и други разни....вероятно в Ню Йорк бих се влюбила

Dark Lady написа:обичам градовете, големите - в града се чувствам чудесно

не че не обичам планината - обичам я....дава ми сила
и морето обичам

но града.....градска жена

ПП/ обичам Берлин, Белград, Атина, София, Дрезден, Хамбург, ...и други разни....вероятно в Ню Йорк бих се влюбила

Ню Йорк е супер. Фриско - също. Другите велики са Рим, Париж, Лондон.. космополитни са.

Dark Lady написа:обичам градовете, големите - в града се чувствам чудесно

Пък аз найш кво си мислех: обичам хотелите, летищата, бензиностанциите... Все едни такива .. безлични места, където си сам и си за малко. Преминаваш, прелиташ, препускаш. Обичам нощните магистрали и табелките на МакДоналдс, тоалетните на ШЕЛ (не и в България!!!), бе все такива едни. Може би е трябвало да се родя в щатите и през 60-те да фана пътя

Баба Яга написа:и дали има такъв?

интересно къв ще е резултата, дали ще е реален, според критериите или според емоционалните предпочитания