3o4o.net

На мен като ми е криво от нещо, в реала, млъквам, даже радиото млъква. Като ми мине, звънкам и се разправяме на дълго и широко с една приятелка. Но сякаш разправянето удължава агонията. Щото се връщаш, мислиш, гледаш, а от това ти става по-гадно.
Затуй са казали хората, че с бач всичко се лекува.
Навремето така едни нощни смени ме спасиха. Колко са ме спасили е друг въпрос, но поне за тогава ми минаха неща, които се мъчех да забравя от доста време.
Изпожениха се друзята, ееей. И вече не е същото

vyara написа:Навремето имах една приятелка, с която бяхме на почивка, но аз се разболях и нямаше как да купонясвам, а тя ми се обиди, че съм й провалила почивката. Това именно сложи началото на края на едно приятелство...

Верке, подходящата дума в случая изобщо не е "приятелство".

esti написа:

Stranniche написа: Много се разприказвах.

Много, ама качествено!

Тъкмо и аз мислях да кажа на Верчето, нещо подобно.

Аз съм спокойна, че дори да не изкажа нещо, има кой да го напише

Stranniche написа:
Аз съм спокойна, че дори да не изкажа нещо, има кой да го напише

И сега да не вземеш само на това да разчиташ и да чакаш някой друг да свърши работата?
Обичам да те чета, затова да не си посмяла да мързелуваш!:lol:

4avdar4e написа:
Пък и знаеш ли, приятелите ми (ни) някак избягват да ни занимават с тия неща.

ти казваш същото, което и аз

в началото на темата вяра каза, че хората избягват тези, които са нещастни и самотни, а аз отговорих, че те сами се изолират и не искат компания/свидетели на проблемите си

snowprincess написа:

4avdar4e написа:
Пък и знаеш ли, приятелите ми (ни) някак избягват да ни занимават с тия неща.

ти казваш същото, което и аз

в началото на темата вяра каза, че хората избягват тези, които са нещастни и самотни, а аз отговорих, че те сами се изолират и не искат компания/свидетели на проблемите си

Това не е правило.

Stranniche написа:

snowprincess написа:

4avdar4e написа:
Пък и знаеш ли, приятелите ми (ни) някак избягват да ни занимават с тия неща.

ти казваш същото, което и аз

в началото на темата вяра каза, че хората избягват тези, които са нещастни и самотни, а аз отговорих, че те сами се изолират и не искат компания/свидетели на проблемите си

Това не е правило.

аз и не съм казала, че е правило
казах в "повечето случаи", хората в такива моменти започват да търсят отговорите на дъното на бутилката, в празната кутия от цигари, в шишенцето с лекарства, в хладилника..., но не и да говорят с някой, който може да им помогне
всъщност, при проблема, който описваш в дисертацията си е обратното, колкото повече говорят - толкова по-голяма вероятност има да стане, нали (май така беше при суицидните мисли)

vyara написа:Трябва ли да цените, уважавате/считате за свой приятел/доверявате на човек, който страни от вас, когато ви е кофти и сте нещастен/самотен/просто не на кеф и т.н., а ви харесва и търси само когато сте в най-добрата си светлина и форма на духа и прочие.
Трябва ли да крием за себе си мрачните си чувства, ако държим на някого и да не ги разкриваме, щом така не му е приятно?
Навремето имах една приятелка, с която бяхме на почивка, но аз се разболях и нямаше как да купонясвам, а тя ми се обиди, че съм й провалила почивката. Това именно сложи началото на края на едно приятелство...
Защо се получава така? Защо хората са привлечени от вас само като пръскате радост и ви отбягват, когато ви е тъжно и самотно.
Два омагьосани кръга....
А понякога човек просто се уморява. И когато е уморен, по ли е добре да е сам?
Много разхвърляно и объркано, ама ще извинявате...

Абе не знам... На мен, като ми е зле не търся подкрепа и компания. Не за друго, не ми става по-добре, като си споделя, а после ми е тъпо, като знам че някой знае и пак ще трябва да се обяснявам. Иначе на мен често ми споделят тягостни мисли и напоследък усещам, че това започва да ме дестабилизира. Доколко ме бива за приятелка, също не знам.

Преди време имах един наистина сериозен проблем, и направих грешка да споделя с приятелка - ами притесни се, и започна да ме избягва - приех го нормално, защото тя самата не знаеше дали би се справила в подобна ситуация, и беше естествено да не иска да говорим за това...

vyara написа:Трябва ли да цените, уважавате/считате за свой приятел/доверявате на човек, който страни от вас, когато ви е кофти и сте нещастен/самотен/просто не на кеф и т.н., а ви харесва и търси само когато сте в най-добрата си светлина и форма на духа и прочие.
Трябва ли да крием за себе си мрачните си чувства, ако държим на някого и да не ги разкриваме, щом така не му е приятно?
Навремето имах една приятелка, с която бяхме на почивка, но аз се разболях и нямаше как да купонясвам, а тя ми се обиди, че съм й провалила почивката. Това именно сложи началото на края на едно приятелство...
Защо се получава така? Защо хората са привлечени от вас само като пръскате радост и ви отбягват, когато ви е тъжно и самотно.
Два омагьосани кръга....
А понякога човек просто се уморява. И когато е уморен, по ли е добре да е сам?
Много разхвърляно и объркано, ама ще извинявате...

не е глупав въпроса. Обаче кого да цениш и кога си взимаш на базата на вътрешна оценка. За мен може да е една, за тебе - друга. Ако това, което пишеш е редовно (да страни, когато ти е кофти), тогава ще знаеш, че на него може да се разчита само в други моменти. Обаче има и други хора - не само искащи и изсмукващи силите ти и емоциите ти. Има и хора, които не те обвиняват, не търсят само кофтито в тебе и да развяват знамето на егоизма, а са готови и да ти подадат ръка в труден момент, да направят жестове подобни или сходни на тези, които ти си правил. Та - гледай да не си само в тъжната и самотна версия. Като си уморена - почивка (може би и самотата е добре за малко), малко оптимизъм и след това - усмивки и нови хора. Или погледни отново някой човек, който все още не е окончателно зачеркнат (поради гадни постъпки) в твоя списък. В таблицата на приятели и хора, на които разчиташ винаги ще откриеш такива, с които ще имаш добри моменти. Не гледай само миналото (пак казвам - има си хора, които си зачеркнала, ако случайно те могат да се отчеркнат - ОК), а ще видиш как в бъдещето идват нови, готини запознанства и приятели, много от тях доста по-качествени и стойностни от някои, за които изпитваш носталгия от миналото.

Пълен газ напред и излизаш от кръга/дупката!

ELBI написа:

vyara написа:Трябва ли да цените, уважавате/считате за свой приятел/доверявате на човек, който страни от вас, когато ви е кофти и сте нещастен/самотен/просто не на кеф и т.н., а ви харесва и търси само когато сте в най-добрата си светлина и форма на духа и прочие.
Трябва ли да крием за себе си мрачните си чувства, ако държим на някого и да не ги разкриваме, щом така не му е приятно?
Навремето имах една приятелка, с която бяхме на почивка, но аз се разболях и нямаше как да купонясвам, а тя ми се обиди, че съм й провалила почивката. Това именно сложи началото на края на едно приятелство...
Защо се получава така? Защо хората са привлечени от вас само като пръскате радост и ви отбягват, когато ви е тъжно и самотно.
Два омагьосани кръга....
А понякога човек просто се уморява. И когато е уморен, по ли е добре да е сам?
Много разхвърляно и объркано, ама ще извинявате...

не е глупав въпроса. Обаче кого да цениш и кога си взимаш на базата на вътрешна оценка. За мен може да е една, за тебе - друга. Ако това, което пишеш е редовно (да страни, когато ти е кофти), тогава ще знаеш, че на него може да се разчита само в други моменти. Обаче има и други хора - не само искащи и изсмукващи силите ти и емоциите ти. Има и хора, които не те обвиняват, не търсят само кофтито в тебе и да развяват знамето на егоизма, а са готови и да ти подадат ръка в труден момент, да направят жестове подобни или сходни на тези, които ти си правил. Та - гледай да не си само в тъжната и самотна версия. Като си уморена - почивка (може би и самотата е добре за малко), малко оптимизъм и след това - усмивки и нови хора. Или погледни отново някой човек, който все още не е окончателно зачеркнат (поради гадни постъпки) в твоя списък. В таблицата на приятели и хора, на които разчиташ винаги ще откриеш такива, с които ще имаш добри моменти. Не гледай само миналото (пак казвам - има си хора, които си зачеркнала, ако случайно те могат да се отчеркнат - ОК), а ще видиш как в бъдещето идват нови, готини запознанства и приятели, много от тях доста по-качествени и стойностни от някои, за които изпитваш носталгия от миналото.

Пълен газ напред и излизаш от кръга/дупката!

Ама само в нас ли трябва да си търсим опората. За мене въпроса седи така: Ако съм на мястото на Максим Ставински, кой ще ме подкрепи? Подкрепата на семейството не се брои, от тях това се очаква задължитено, даже да искат друго, нямат избор. Ще има ли приятел с мене срещу света или сам аз, лично давам газ и излизам от дупката?

vyara написа:Трябва ли да цените, уважавате/считате за свой приятел/доверявате на човек, който страни от вас, когато ви е кофти и сте нещастен/самотен/просто не на кеф и т.н., а ви харесва и търси само когато сте в най-добрата си светлина и форма на духа и прочие.
Трябва ли да крием за себе си мрачните си чувства, ако държим на някого и да не ги разкриваме, щом така не му е приятно?
Навремето имах една приятелка, с която бяхме на почивка, но аз се разболях и нямаше как да купонясвам, а тя ми се обиди, че съм й провалила почивката. Това именно сложи началото на края на едно приятелство...
Защо се получава така? Защо хората са привлечени от вас само като пръскате радост и ви отбягват, когато ви е тъжно и самотно.
Два омагьосани кръга....
А понякога човек просто се уморява. И когато е уморен, по ли е добре да е сам?
Много разхвърляно и объркано, ама ще извинявате...

Зависи. Колко близък те усеща този човек. Ако е някой с който си мълчим просто на кю-то и отвреме на време само разменяме по нещо...ок- нито го ангажирам, нито споделям болките. Но ми е важно да имам човек, който няма да иска само аз да "клякам", който ще ме приме такава каквато съм и ще споделя мрачните ми дни. Началото на края идва, когато разбера, че съм просто аниматор. Не ги изхвърлям, премествам ги в друга графа. И тогава и аз вече съм различна спрямо тях. Не можеш да насилиш никого.

vyara написа: Защо се получава така? Защо хората са привлечени от вас само като пръскате радост и ви отбягват, когато ви е тъжно и самотно.
Два омагьосани кръга....
А понякога човек просто се уморява. И когато е уморен, по ли е добре да е сам?
Много разхвърляно и объркано, ама ще извинявате...

Не знам какво са ти отговаряли дотук.
За себе си знам, че когато съм истински уморена и тъжна и объркана и уплашена, не мога да говоря. И обикновено отклонявам опити за помощ, с което пък отблъсквам и тези, които правят такива опити. А ако се застоя в такова състояние, хората опитват до един момент и после вече се чувстват като натрапници.
Та... зависи. Не се знае кое омагьосва кръговете.

esti написа:

Stranniche написа:
Аз съм спокойна, че дори да не изкажа нещо, има кой да го напише

И сега да не вземеш само на това да разчиташ и да чакаш някой друг да свърши работата?
Обичам да те чета, затова да не си посмяла да мързелуваш!:lol:

Благодаря!
Напоследък не ми се пише. Нищо лично към клуба - много ви се радвам и обичам да ви чета.
Но може би и аз съм от тези, които предпочитат се изолират, когато нещо не им е наред...
.

Преди време имах един наистина сериозен проблем, и направих грешка да споделя с приятелка - ами притесни се, и започна да ме избягва - приех го нормално, защото тя самата не знаеше дали би се справила в подобна ситуация, и беше естествено да не иска да говорим за това...[/quote]

е на! затуй аз имам 4 приятелки.
едната не знам как ме понася още..ама се държи...
дори с усмивка.

другата след последното изсипване на цял куп мрачно настроение върху главата и,още иска да се виждаме..( моля ви се!)...
третата...колкото тя знае за мен ,толкова и аз за нея...
двете сме толкова еднакви...овненки...(какоооо,намери едно човече дето е с рогата напред...плиййййз)
четвъртата е сестра ми.

а приятели имам много..и всички са ми любими...и не си спомням да сме били избирателни един към друг.
дали е весело или тъжно...винаги сме намирали време едни за други.


колкото до бутилката,Диазепама,наркотиците...
Това са зависимости...
а не начин да се справим с лошото настроение.

едно време баба ми на село само на психотерапевт е ходела..( да ме прощават приходящите тук)

Green Light написа:...
Ама само в нас ли трябва да си търсим опората. За мене въпроса седи така: Ако съм на мястото на Максим Ставински, кой ще ме подкрепи? Подкрепата на семейството не се брои, от тях това се очаква задължитено, даже да искат друго, нямат избор. Ще има ли приятел с мене срещу света или сам аз, лично давам газ и излизам от дупката?

Хм. И аз си мислих скоро за същото. Не, че го оправдавам или подобно, но кат се сетя, че стотици в подобна ситуация го правят не само веднъж, но и по няколко пъти (убиват хора) и не само не се чува за това, ами нагло избягвам правосъдието. Което пък е друга тема.

По принцип си мисля, че трябва да си готов сам да излезеш от дупката. Лично да даваш газ. Аз не очаквам даже задължителната за теб подкрепа. Което не означава, че няма да съм до гроб благодарен на тях или приятелите, които подкрепят. Просто си мисля, че човек се ражда, живее и умира сам. В Живота понякога се предлагат екстри като невероятни хора в семейството, ужасно верни приятели, но трябва да си готов сам (поради това и малко или почти не ме интересуват другите, както беше в една готина тема на Пенчо). Не отхвърляш и не отблъскваш в най-тежките моменти помощ, но не се пльосваш кат медуза, ако не я получиш. Газ до дупка. В живота!

аз не разбрах въпроса
вероятно или не е зададен добре или се изисква човек да е на тези вълни или ...
може и да съм тъп и за това да не ми е ясен
защото четеш едно
мислиш друго
то е трето
а всъщност е някакво четвърто
а може и да си спрял да мислиш:-) е баш сега:-)
такива работи:-)

Quid написа:аз не разбрах въпроса
вероятно или не е зададен добре или се изисква човек да е на тези вълни или ...
може и да съм тъп и за това да не ми е ясен
защото четеш едно
мислиш друго
то е трето
а всъщност е някакво четвърто
а може и да си спрял да мислиш:-) е баш сега:-)
такива работи:-)

въпросът бе много ясно зададен. КОето не пречи да четеш едно, мислиш друго и т.н. и т.н. Това се случва често. По хората ходи

Ела на купона довечера да видиш 3-то, 4-то, 5-то...

глупости
какви приятели са тези

От изказаните мнения си направих следния извод - мъжете са категорични, а жените го усукват.
И кои са по-добри приятели?

vyara написа:От изказаните мнения си направих следния извод - мъжете са категорични, а жените го усукват.
И кои са по-добри приятели?

Честните?

vyara написа: И кои са по-добри приятели?

Не мога да разбера какъв е тоя зор за приятели! "Приятелите" носят само проблеми и разочарования, най-добре е взаимоотношенията да са делови.

БоЕВ написа:

vyara написа: И кои са по-добри приятели?

Не мога да разбера какъв е тоя зор за приятели! "Приятелите" носят само проблеми и разочарования, най-добре е взаимоотношенията да са делови.

Аз бих се задоволила и със сродна душа.

vyara написа: Аз бих се задоволила и със сродна душа.

Не ги разбирам тия работи - сигурно съм още много мънечък.

БоЕВ написа:

vyara написа: Аз бих се задоволила и със сродна душа.

Не ги разбирам тия работи - сигурно съм още много мънечък.

да не би да живеем на разни планети?

vyara написа:

БоЕВ написа:

vyara написа: Аз бих се задоволила и със сродна душа.

Не ги разбирам тия работи - сигурно съм още много мънечък.

да не би да живеем на разни планети?

Да. Двете са на една река, която започва с "Д" и завършва в Черно море.

vyara написа:

БоЕВ написа:

vyara написа: И кои са по-добри приятели?

Не мога да разбера какъв е тоя зор за приятели! "Приятелите" носят само проблеми и разочарования, най-добре е взаимоотношенията да са делови.

Аз бих се задоволила и със сродна душа.

и аз.