Религия & празници.

[annonymus]

Точно това казах, но с малко по-различни думи...

Като например така: нямам нищо против колата да е в какъвто и да е цвят, стига да е черен, нали?
Не преча на тия, дето искат да е в лила, следователно съм толерантен, нали?

[Remmivs]

да нямаш проблеми с хемориодите? че варици са ти в акъла?
само питам ,де!

Само умствени такива имам откакто мятам джелезата
Я-а-а-а, то станало време пак да одя тама. Адио!

[Глас в пустиня]

прав съм

Не става въпрос дали си влияят и дали са взаимносвързани. Става въпрос, че едното се решава от хора, но се приписва на Господ (че той дава тези правила/разпоредби/т.н.), а другото се решава от хора и това се знае и признава. Говорим, че има политически (де факто) документ, който регламентира религия. Подобна (но друга технология) е с Корана.

Християнството и мюсюлманството започват като чисто религиозни течения. По-късно стават политически.

А... не! Не, не, не и не! Абсолютна политика си е било още от начало. Петър и Павел. Ти самият си говорил за това ей, момченце! И да ти кажа освен комунизЪма всичко друго се е приписвало на Господ, а се е решавало от хора.


Иначе си прав вероятно когато ъ-ъ таковата...

Цъ, не съм сагласен малце с теб и Мнемозина. Политиката идва доста по-късно, в самото начало е било морално и нравствено учение. По-късно, когато църквата се намесва в политика, пак при различните църкви влиянието е различно. Папата порицава и назначава крале - в Константинопол, василевсът назначава патриарси.

[ELBI]

прав съм

Не става въпрос дали си влияят и дали са взаимносвързани. Става въпрос, че едното се решава от хора, но се приписва на Господ (че той дава тези правила/разпоредби/т.н.), а другото се решава от хора и това се знае и признава. Говорим, че има политически (де факто) документ, който регламентира религия. Подобна (но друга технология) е с Корана.

Християнството и мюсюлманството започват като чисто религиозни течения. По-късно стават политически.

А... не! Не, не, не и не! Абсолютна политика си е било още от начало. Петър и Павел. Ти самият си говорил за това ей, момченце! И да ти кажа освен комунизЪма всичко друго се е приписвало на Господ, а се е решавало от хора.


Иначе си прав вероятно когато ъ-ъ таковата...

Цъ, не съм сагласен малце с теб и Мнемозина. Политиката идва доста по-късно, в самото начало е било морално и нравствено учение. По-късно, когато църквата се намесва в политика, пак при различните църкви влиянието е различно. Папата порицава и назначава крале - в Константинопол, василевсът назначава патриарси.

И аз мисля така. Павел наистина опитва да измести християнството в други релси и до голяма степен успява, но това най-вероятно е било по лични амбиции, неподкрепено от политическа сила/държава.

Това, което съм го казвал за павелианството е, че то измества много "оргиналното" християнство и държави/политици се качват на неговите писания по-късно, обявявайки ги за най-важните и основавайки (тогава е политическия момент) християнската доктрина точно на писаното от Павел. Добре де -тук има да се говори и уточнява много, но това е в кратце.

В 0 век нямаш политическа подкрепа нито от Рим, нито в Юдея, никъде... Много по-късно политици (нищо, че разглеждаме Павел като политик, но той е политик-единак, ако съществува изобщо такова животно ... по-скоро не...) обсебват християнството, като съществена причина за това е, че нерегламентираното до тогава християнство добива голяма популярност. В голяма степен заставам зад мнението на Боев по-горе.

Такива ми ти работи.

[ELBI]

прав съм

Не става въпрос дали си влияят и дали са взаимносвързани. Става въпрос, че едното се решава от хора, но се приписва на Господ (че той дава тези правила/разпоредби/т.н.), а другото се решава от хора и това се знае и признава. Говорим, че има политически (де факто) документ, който регламентира религия. Подобна (но друга технология) е с Корана.

Християнството и мюсюлманството започват като чисто религиозни течения. По-късно стават политически.

А... не! Не, не, не и не! Абсолютна политика си е било още от начало. Петър и Павел. Ти самият си говорил за това ей, момченце! И да ти кажа освен комунизЪма всичко друго се е приписвало на Господ, а се е решавало от хора.


Иначе си прав вероятно когато ъ-ъ таковата...

А така!
И аз сега какво да кажа, м?
Освен да добавя, че Господ може да има много лица, когато служи за оправдаване на политиката.
И като народ може да се маскира даже - което намеквах по-горе.
В името на Бога, в името на народа... Съвсем отплеснахме темата май.

това - да. Ала то с нищо не противоречи (а само допълва) моите думи от преди това.

На сър Рем отговорих преди малко, цитирайки БоЕВ

[Глас в пустиня]

Боев, за пореден път си противоречиш.
как така празниците се "се освобождават от баш религиозното и се набляга на общото" след като си видял, (интересно що пък точно край джамията) "и др. атрибути характерни за християнският празник"?

Възможно е, и да си противореча!
Образ на добрият старец с надпис "мери кристманс", коледен венец на вратата с камбанки и гирлянди, окичени по къщите на метри от джамията са меко казано странна гледка, може би нямаше да ми направи впечатление, ако тая украса е по домовете до католишката или пък някоя друга християнска църква.
Чавето го каза много добре - кич. Тия "атрибути" вече са станали кич, който не носи някакъв религиозен заряд или пък подтекст. Така си мисля.

[annonymus]

прав съм

Не става въпрос дали си влияят и дали са взаимносвързани. Става въпрос, че едното се решава от хора, но се приписва на Господ (че той дава тези правила/разпоредби/т.н.), а другото се решава от хора и това се знае и признава. Говорим, че има политически (де факто) документ, който регламентира религия. Подобна (но друга технология) е с Корана.

Християнството и мюсюлманството започват като чисто религиозни течения. По-късно стават политически.

А... не! Не, не, не и не! Абсолютна политика си е било още от начало. Петър и Павел. Ти самият си говорил за това ей, момченце! И да ти кажа освен комунизЪма всичко друго се е приписвало на Господ, а се е решавало от хора.


Иначе си прав вероятно когато ъ-ъ таковата...

Цъ, не съм сагласен малце с теб и Мнемозина. Политиката идва доста по-късно, в самото начало е било морално и нравствено учение. По-късно, когато църквата се намесва в политика, пак при различните църкви влиянието е различно. Папата порицава и назначава крале - в Константинопол, василевсът назначава патриарси.

И аз мисля така. Павел наистина опитва да измести християнството в други релси и до голяма степен успява, но това най-вероятно е било по лични амбиции, неподкрепено от политическа сила/държава.

Това, което съм го казвал за павелианството е, че то измества много "оргиналното" християнство и държави/политици се качват на неговите писания по-късно, обявявайки ги за най-важните и основавайки (тогава е политическия момент) християнската доктрина точно на писаното от Павел. Добре де -тук има да се говори и уточнява много, но това е в кратце.

В 0 век нямаш политическа подкрепа нито от Рим, нито в Юдея, никъде... Много по-късно политици (нищо, че разглеждаме Павел като политик, но той е политик-единак, ако съществува изобщо такова животно ... по-скоро не...) обсебват християнството, като съществена причина за това е, че нерегламентираното до тогава християнство добива голяма популярност. В голяма степен заставам зад мнението на Боев по-горе.

Такива ми ти работи.

Чакай сега, защо смесваш църквата и държавата?
Дори Ватикана вече не се бърка толкова явно в политиката, каквито и да ги дращи Дан Браун.
Защо трябва насила да се връщаме към системи, дето са си изживели славата доста отдавна?

Това, което наблюдавам наоколо - с тероризма и тинтири-минтири - е някакъв стремеж към противопоставяне на база религия (просто защото тя се оказва по-удобна дори от материалният статус)

Попаднах на интересна статия в "Капитал" преди две-три седмици за американската политичека система и за любовта на избирателя към лидери, демонстриращи религиозно чуство. Те ти парадокс - по-голям процент избиратели биха подкрепили гей, отколкото атеист. Хем либерални, хем консервативни? Казват - свързват религията с морал, затова държат президента им да е вярващ. Но в политиката религиозност и морал са две различни неща и изобщо не зависят едно от друго. Без значение дали става дума за ислям, будизъм или за адвенстистите от седмия ден.

[ELBI]

и какво точно искаш да кажеш с това? Аз нещо пропуснах.

С Рем и Мнемо говорехме за религия и политика - кое, кога възниква и на кое влияе. Тяхната теза до някъде беше, че са свързани от началото, докато с Боев наблегнаме на фактът, че баш в началото е имало никаква или много малко политика. В което ни беше/е спора.

Каква е точно твоята теза, освен изложените факти, които са си ОК, но не виждам връзка с горепосочения спор?

[Remmivs]

и какво точно искаш да кажеш с това? Аз нещо пропуснах.

С Рем и Мнемо говорехме за религия и политика - кое, кога възниква и на кое влияе. Тяхната теза до някъде беше, че са свързани от началото, докато с Боев наблегнаме на фактът, че баш в началото е имало никаква или много малко политика. В което ни беше/е спора.

Каква е точно твоята теза, освен изложените факти, които са си ОК, но не виждам връзка с горепосочения спор?

Изкривяваш нещата малко, друже. Християнството и мюсюлманството далеч не са в началото на религиите. И политика е имало когато са възниквали та е дрънкало. Още се чуват даже ековете.

[ELBI]

и какво точно искаш да кажеш с това? Аз нещо пропуснах.

С Рем и Мнемо говорехме за религия и политика - кое, кога възниква и на кое влияе. Тяхната теза до някъде беше, че са свързани от началото, докато с Боев наблегнаме на фактът, че баш в началото е имало никаква или много малко политика. В което ни беше/е спора.

Каква е точно твоята теза, освен изложените факти, които са си ОК, но не виждам връзка с горепосочения спор?

Изкривяваш нещата малко, друже. Християнството и мюсюлманството далеч не са в началото на религиите. И политика е имало когато са възниквали та е дрънкало. Още се чуват даже ековете.

Зависи от гл. точка какво наричаме политика. Щото вероятно от там идват изкривяванията (от моята камбанария другата страна изкривява). И никъде не съм казвал, че тези 2-те са началото на религиите, щото не го мисля. И не мисля, че за възникването на религиите до даден момент е имало политика. Имало е страх и незнание ( и техни производни) - това са за мен силите зад възникването на религиите. Ако обясниш кои политически сили са били зад християнството до 2-3 век ще съм ти благодарен. Или зад Мохамед, като в пристъпи на ... да не казвам какво да не ме гръмнат някои е писал Корана. После политици използват и променят религиите, нагаждат ги за свои цели, но в началото... разбира се, че виждам начини, по които може да се интерпретират зародишите и като политика (контра на настояща политика), но някак си това бяга от дефиницията на политик/политика. Все пак като боравим с понятия да се придържаме към същността им.

[Remmivs]

Зависи от гл. точка какво наричаме политика. Щото вероятно от там идват изкривяванията (от моята камбанария другата страна изкривява). И никъде не съм казвал, че тези 2-те са началото на религиите, щото не го мисля. И не мисля, че за възникването на религиите до даден момент е имало политика. Имало е страх и незнание ( и техни производни) - това са за мен силите зад възникването на религиите. Ако обясниш кои политически сили са били зад християнството до 2-3 век ще съм ти благодарен. Или зад Мохамед, като в пристъпи на ... да не казвам какво да не ме гръмнат някои е писал Корана. После политици използват и променят религиите, нагаждат ги за свои цели, но в началото... разбира се, че виждам начини, по които може да се интерпретират зародишите и като политика (контра на настояща политика), но някак си това бяга от дефиницията на политик/политика. Все пак като боравим с понятия да се придържаме към същността им.

Бе всичко опира до деФИниция или поне до ФИ. Така е то! Възникването на християнството е било политическо движение по самата си същност (ако се абстрахираме от ирационалната страна на нещата, но там отиваме в сферата на вярата, а тя, както и друг път сме споменавали, е нещо различно от религията). Христос е бил очаквания месия, което значи ако се не лъжа цар/водач. Той е трябвало, и де факто го е направил, да поведе бунт срещу властта. И си е платил за това. Това е в рамките на мирския слой от нещата. За Мохамед не съм толкова напред (не, че за Христос съм много де), но от това, което съм чел мога да направя абсолютно същия извод, а именно, че в основата лежи политиката.

[Мнемозина]

и какво точно искаш да кажеш с това? Аз нещо пропуснах.

С Рем и Мнемо говорехме за религия и политика - кое, кога възниква и на кое влияе. Тяхната теза до някъде беше, че са свързани от началото, докато с Боев наблегнаме на фактът, че баш в началото е имало никаква или много малко политика. В което ни беше/е спора.

Каква е точно твоята теза, освен изложените факти, които са си ОК, но не виждам връзка с горепосочения спор?

Да ме убие Господ, обаче вече изобщо не помня откъде тръгна този спор, а не ми се връща сега назад да чета.

Обаче това, което със сигурност мога тук да кажа, е, че в момента, в който политиката се появява на белия свят, тя е в рамките на религията и се опира на нея. Властта винаги трябва да бъде признато и потвърдено, че е дадена по нечия висша воля. Боже(н)ствената.
Това, обаче, ако гледаме религия изобщо и политика изобщо. А не конкретни религиозни течения и политически ситуации.

А за християнството... всъщност как може едно нещо да стане политика, преди да е обществено признато като съществуващо? И как може да бъде общестено признато като съществуващо, преди да е станало част от някаква политика? А и начините за обществено признаване какви са?
О, не, отказвам се.

[Глас в пустиня]

Христос е бил очаквания месия, което значи ако се не лъжа цар/водач. Той е трябвало, и де факто го е направил, да поведе бунт срещу властта.

Цъ, цъ и цъ! Бунтът не е срещу властта, а срещу обществените порядки. Бунт/революция в съзнанието, в междучовешките отношения - десетте Божи заповеди и знаменитият израз - "Кесаревото - кесарю, Божието - Богу!"

Религията на първите християни от римските катакомби не е религията на римските папи! Узурпирането на чисто религиозното и превръщането му в политика става малко по-късно, в периода за който Елби говори. Момент в който по "политически" начин и консенсус се приема кои точно евангелия да се проповядват и кои да бъдат забранени, и точно тук минава тънката нишка между чисто духовното и политическото.
Иначе няма как да си го обясним, че едно духовно течение, каквото е богомилството с цялото му отричане на всичко земно, дори и държавата, да бъде години наред "държавна" религия в Босна да речем.

[Глас в пустиня]

и какво точно искаш да кажеш с това? Аз нещо пропуснах.

С Рем и Мнемо говорехме за религия и политика - кое, кога възниква и на кое влияе. Тяхната теза до някъде беше, че са свързани от началото, докато с Боев наблегнаме на фактът, че баш в началото е имало никаква или много малко политика. В което ни беше/е спора.

Каква е точно твоята теза, освен изложените факти, които са си ОК, но не виждам връзка с горепосочения спор?

Да ме убие Господ, обаче вече изобщо не помня откъде тръгна този спор, а не ми се връща сега назад да чета.

Обаче това, което със сигурност мога тук да кажа, е, че в момента, в който политиката се появява на белия свят, тя е в рамките на религията и се опира на нея. Властта винаги трябва да бъде признато и потвърдено, че е дадена по нечия висша воля. Боже(н)ствената.
Това, обаче, ако гледаме религия изобщо и политика изобщо. А не конкретни религиозни течения и политически ситуации.

А за християнството... всъщност как може едно нещо да стане политика, преди да е обществено признато като съществуващо? И как може да бъде общестено признато като съществуващо, преди да е станало част от някаква политика? А и начините за обществено признаване какви са?
О, не, отказвам се.

Не се отказвай! В правилната посока дълбаеш, макар че, спорът се превръща в подобие на спора за яйцето и кокошката.

Всяко религиозно или политическо движение възниква в ситуация на конфликт, в момент на криза...с разрастване на движението се появява и нуждата от изграждането на структури, съответно и легитимиране чрез символи, колкото повече се разраства, толкова повече се отдалечава от първоначалните цели и се превръща постепенно в олигархична структура.
Древногръцките философи са изписали маса трудове по въпроси свързани с политиката и духовното, като ясно са ги разграничавали и двете - смесването идва на по късен етап и то е продиктувано от крещящата нужда от легитимност пред хората и затвърждаване на позициите, запазване на статуктвото.

[ELBI]

Зависи от гл. точка какво наричаме политика. Щото вероятно от там идват изкривяванията (от моята камбанария другата страна изкривява). И никъде не съм казвал, че тези 2-те са началото на религиите, щото не го мисля. И не мисля, че за възникването на религиите до даден момент е имало политика. Имало е страх и незнание ( и техни производни) - това са за мен силите зад възникването на религиите. Ако обясниш кои политически сили са били зад християнството до 2-3 век ще съм ти благодарен. Или зад Мохамед, като в пристъпи на ... да не казвам какво да не ме гръмнат някои е писал Корана. После политици използват и променят религиите, нагаждат ги за свои цели, но в началото... разбира се, че виждам начини, по които може да се интерпретират зародишите и като политика (контра на настояща политика), но някак си това бяга от дефиницията на политик/политика. Все пак като боравим с понятия да се придържаме към същността им.

Бе всичко опира до деФИниция или поне до ФИ. Така е то! Възникването на християнството е било политическо движение по самата си същност (ако се абстрахираме от ирационалната страна на нещата, но там отиваме в сферата на вярата, а тя, както и друг път сме споменавали, е нещо различно от религията). Христос е бил очаквания месия, което значи ако се не лъжа цар/водач. Той е трябвало, и де факто го е направил, да поведе бунт срещу властта. И си е платил за това. Това е в рамките на мирския слой от нещата. За Мохамед не съм толкова напред (не, че за Христос съм много де), но от това, което съм чел мога да направя абсолютно същия извод, а именно, че в основата лежи политиката.

Всъщност в един момент се досетих, че точно това имаш предвид - фактът, че някой, някъде прави/създава движение срещу естаблишмента (гадно, но е една дума, вместо политическа, морална и религиозна система) според теб / твоята дефиниция го прави това движение политическо (защото е контра на политика). Докато ние с Боев говорехме, че в учението на Христос и Мохамед няма цели и програми за властта, всичко е изцяло духовно и се уповава на Господ (и двамата са пророци на Господ, не на дадена класа/каста!!!) Е - до колкото Господ може да го разглеждаш като партия/подобно , до толкова вие сте прави. Инак - и последния постинг на Боев (ако не е пуснал друг, междувременно) е в духа на това, което мисля по въпроса.

[Мнемозина]

Не се отказвай! В правилната посока дълбаеш, макар че, спорът се превръща в подобие на спора за яйцето и кокошката.

Всяко религиозно или политическо движение възниква в ситуация на конфликт, в момент на криза...с разрастване на движението се появява и нуждата от изграждането на структури, съответно и легитимиране чрез символи, колкото повече се разраства, толкова повече се отдалечава от първоначалните цели и се превръща постепенно в олигархична структура.
Древногръцките философи са изписали маса трудове по въпроси свързани с политиката и духовното, като ясно са ги разграничавали и двете - смесването идва на по късен етап и то е продиктувано от крещящата нужда от легитимност пред хората и затвърждаване на позициите, запазване на статуктвото.

Ама точно защото не дълбая в правилната посока, затова спирам.
Защото аз говоря за нещо различно, а и започнахме да смесваме нещата много.
Доколко античните философи са разграничавали политиката от духовното - не ги познавам толкова издълбоко, но малко се съмнявам да е точно така. Както и за по-късното смесване. Просто в единия случай нещата тръгват от една посока (от изначалността на религиозното), а в другия - вероятно от друга.
Обаче, да ти кажа, аз не бих използвала "духовно" в случая, щото ми звучи малко в духа на Людмила Живкова. Както и зависи какво точно ще разбираме под политика: властови отношения, отношения между групи...
И във всички случаи трябва да си припомним, че религиозност (в смисъл на "вяра") и религия (в смисъл на религиозни институции) не са едно и също.

[Глас в пустиня]

Не се отказвай! В правилната посока дълбаеш, макар че, спорът се превръща в подобие на спора за яйцето и кокошката.

Всяко религиозно или политическо движение възниква в ситуация на конфликт, в момент на криза...с разрастване на движението се появява и нуждата от изграждането на структури, съответно и легитимиране чрез символи, колкото повече се разраства, толкова повече се отдалечава от първоначалните цели и се превръща постепенно в олигархична структура.
Древногръцките философи са изписали маса трудове по въпроси свързани с политиката и духовното, като ясно са ги разграничавали и двете - смесването идва на по късен етап и то е продиктувано от крещящата нужда от легитимност пред хората и затвърждаване на позициите, запазване на статуктвото.

Ама точно защото не дълбая в правилната посока, затова спирам.
Защото аз говоря за нещо различно, а и започнахме да смесваме нещата много.
Доколко античните философи са разграничавали политиката от духовното - не ги познавам толкова издълбоко, но малко се съмнявам да е точно така. Както и за по-късното смесване. Просто в единия случай нещата тръгват от една посока (от изначалността на религиозното), а в другия - вероятно от друга.
Обаче, да ти кажа, аз не бих използвала "духовно" в случая, щото в случая ми звучи малко в духа на Людмила Живкова. Както и зависи какво точно ще разбираме под политика: властови отношения, отношения между групи...
И във всички случаи трябва да си припомним, че религиозност (в смисъл на "вяра") и религия (в смисъл на религиозни институции) не са едно и също.

Политика>>> Това е класическата постановка от коята произхождат всичките ми коментари на тая тема.

Политиката предполага разнообразие от възгледи, ако не относно крайните цели, то поне относно най-подходящите средства за постигането им. Терминът се употребява в единствено число и обозначава процес, при който група хора, чиито интереси са първоначално различни, достигат до колективни решения, които най-общо се смятат за обвързващи за групата и наложени като обща политика. Най-често прилагателното "политически" в този му смисъл касае партиите, правителствата, международните отношения, науките - например политически теории, политическа икономия.

Смесването се налага, защото да определиш/назовеш конкретното е необходимо да тръгнеш от общото. Сиреч - древните са правили много добре разграничение между политика-обществените отношения и религиозното. Няма жрец управител на древногръцки град, както и римски цезар. Единсвените опити за смесване са в Египет, но това едруга тема.
Християнството получава легитимност и възможност за развитие, в смисъл строителство на църкви и йерархични структури с покръстването на Константин и Елена. Малко по късно пък Каръл Велики за легитимирането на своята Свещена империя търси легитимност от папата, а папата от своя страна търси налагането на католицизма в англия чрез Мери Испанска...и така лека-полека нещата се смесват като едните заменят другите. Но в самото начало, движението си е чисто религиозно/духовно.

[Мнемозина]

Политика>>> Това е класическата постановка от коята произхождат всичките ми коментари на тая тема.

Политиката предполага разнообразие от възгледи, ако не относно крайните цели, то поне относно най-подходящите средства за постигането им. Терминът се употребява в единствено число и обозначава процес, при който група хора, чиито интереси са първоначално различни, достигат до колективни решения, които най-общо се смятат за обвързващи за групата и наложени като обща политика. Най-често прилагателното "политически" в този му смисъл касае партиите, правителствата, международните отношения, науките - например политически теории, политическа икономия.

Смесването се налага, защото да определиш/назовеш конкретното е необходимо да тръгнеш от общото. Сиреч - древните са правили много добре разграничение между политика-обществените отношения и религиозното. Няма жрец управител на древногръцки град, както и римски цезар. Единсвените опити за смесване са в Египет, но това едруга тема.
Християнството получава легитимност и възможност за развитие, в смисъл строителство на църкви и йерархични структури с покръстването на Константин и Елена. Малко по късно пък Каръл Велики за легитимирането на своята Свещена империя търси легитимност от папата, а папата от своя страна търси налагането на католицизма в англия чрез Мери Испанска...и така лека-полека нещата се смесват като едните заменят другите. Но в самото начало, движението си е чисто религиозно/духовно.

Уф, какво ви стана днес...

Виж сега, първо, това определение, което ми даваш, не ми казва кой е най-ранният момент в известната ни история, в който може да се говори за политика. Когато едно племе воюва срещу друго племе, това политика ли е, при положение, че пак имаме някакви човешки групови взаимодействия.
За това как древните и не толкова древните са разграничавали обществените отношения от религията, просто не си прав и тук много може да се спори. Всяка власт има нужда от легитимацията и подкрепата на божественото, на нещо свише, и така е било винаги и така и ще бъде. Само онова свише се променя - и начините на легитимиране.

Ти искаш да се съглася, че християнството в самото си начало е било чисто духовно - да, така е, но практически ако беше си останало такова, днес можеше и да говорим за него в минало време или изобщо да не знаем за него, или просто щеше да бъде едно от многото подобни. То придобива по-късното си значение именно като се заявява политически. Когато става страна в някакви групови човешки взаимодействия.

[Piqndurnik]

Виж сега, първо, това определение, което ми даваш, не ми казва кой е най-ранният момент в известната ни история, в който може да се говори за политика...

Тоя момент е далеч преди известната ни история - още когато Куция и Хърбела се наговорили да набият Големия Кокъл и заедно да управляват маймунарника. В тоя и вид, политиката я има и при шимпанзетата.

[Мнемозина]

Виж сега, първо, това определение, което ми даваш, не ми казва кой е най-ранният момент в известната ни история, в който може да се говори за политика...

Тоя момент е далеч преди известната ни история - още когато Куция и Хърбела се наговорили да набият Големия Кокъл и заедно да управляват маймунарника. В тоя и вид, политиката я има и при шимпанзетата.

Ако се замислиш кое точно е политическият акт - набиването или наговарянето, ще промениш малко виждането си.