3o4o.net

мрежи, компове....
тва са преходни неща
докато излезе книгата и е остаряла
и със софта е така с изключение на алгоритмите
а пък ако са алгоритмите и за някои по тънки неща е екстра:-)

Quid написа:http://www.amazon.com/Dictionary-Occult ... 871&sr=8-1

Снощи видох некъф такъф речник на български на една серия в халите. Беше на цена 33 кинта (бг).

сър Айвънхоу написа:

Quid написа:http://www.amazon.com/Dictionary-Occult ... 871&sr=8-1

Снощи видох некъф такъф речник на български на една серия в халите. Беше на цена 33 кинта (бг).

на български няма подобни неща
всичко което е излязло го имам:-)

Quid написа:мрежи, компове....
тва са преходни неща
докато излезе книгата и е остаряла
и със софта е така с изключение на алгоритмите
а пък ако са алгоритмите и за някои по тънки неща е екстра:-)

не е точно така. повечето принципи са на поне 50 г. Малко нови неща има. Има нови технологии и подходи, но малко нови. Последното готино и сравнително по-ново беше Хенеси и Патерсън, но и то е вече на 17 години.

останалото са детайли и трикове за различни проблемчета.

има нови алгоритми, щото има повече памет и бързодействие. навремето всичко се правеше много хитро и далеч по-изпипано (пък и софтуеристите знаеха добре хардуера), щото памет и бързина бяха кът.

софта изостава от хардуера главоломно
става все по лаком за хардуер
което е пълно безумие

Quid написа:софта изостава от хардуера главоломно
става все по лаком за хардуер
което е пълно безумие

повечето днешни програмисти нямат хабер на какво и как им се изпълняват програмите.

всъщност малко хора имаха истински познания за хардуера и преди, т.е. от нашите, колко от вас са писали на асемблер
а колко са писали директно в бинарен, айде в шестнадесетичен код? аз лично твърде малко съм го правил
пък и наистина няма (такава) нужда от това вече
а за нови алгоритми и прочее не сте прави
цялото ооо си е чисто нова парадигма
да не говорим за разните дизайн патърнс и прочее модерни дивотии

В момента на много места се работи на принципа "докато го напишем, ще излязат компютри, на които ще може да тръгне".

Piqndurnik написа:В момента на много места се работи на принципа "докато го напишем, ще излязат компютри, на които ще може да тръгне".

Така си е. А преди беше - компилира ли се поне веднъж? Шипвайте!

4avdar4e написа:
.......

Много хубава тема.

Моята първа библиотека изглеждаше като място, пристигнало направо от приказките.

Ето така изглежда (и до ден днешен) детския отдел.
[/url]

Съжалявам, но не можах да пусна по-хубава снимка...

По-късно - вече като тинейджър открих, че под този стръмен покрив се помещава отделът за чуждестранно изкуство. Картотеката беше точно под купола с часовника, а "читалните" - под правите крила. Всъщност читалня не е точно казано - имаше редове бюра с грамофони и слушалки, и се взимаха "за прочит" всякакви грамофонни плочи, включително Битълс, Пинк Флойд и всякакви други. За албумите на модерни художници няма да разказвам, просто ми спира дъха там.

п.п. Верче, ако можеш да пуснеш някаква по-свястна снимка на библиотеката, ще съм ти много благодарна.
п.п.1. Нета е хубаво място, но книгата е друго. Баси, днес ръснах 200 кинта за една книга, да са живи и здрави издателите.

Ама че си и ти!

Доходи ми се в Русе...

Пускате едни теми напоследък дето ме изнервят много - противоречиви чувства предизвикват, демек.
Да стана библиотекарка ми беше най-най-първата мечта, но после разбрах, че там се влиза с писане на теми по литература и от раз се отказах.
Обожавам мириса на книги и затрупаните лавици,конфузията при общуването и смотаняците, които ги обитават.
Библиотеката е детското ми скривалище.
Моите библиотеки вече ги няма. Там библиотекарките са диригенти! Смрънкваш нещо под носа и те вече те водят към рафта, подават книгата, записват там каквото трябва и..чао! Но срока за връщане се спазва и сън не спиш, за да не закъснееш.
Сега някви лелки зяпат компютри и посмъртно не мога да се ориентирам в каталозите. Пък и не искам.
Като дете бях вманиачена в четенето. После четях предимно учебници, а през писледните 8 години нищо. Безразлични ми бяха чуждите истории, насилвала съм се - не става. Сега пак чета - кротичко така, покрай учебниците. Най-много се радвам, че мога да чувам и други гласове, макар и отдалече.
Мнемозина беше пуснала тема за разговорите - не умея да разговарям. Правя изявления. Комично е. Но кое пък не е.

Mila написа: п.п. Верче, ако можеш да пуснеш някаква по-свястна снимка на библиотеката, ще съм ти много благодарна.

Ще пусна каквото имам в момента, но не е по-добра от твоята.



Ето и езерцето от градината пред библиотеката. От тази есен.

Аааааааа, искам в Русе!

Мнемозина написа:Аааааааа, искам в Русе!

Докато дойдеш, ето специално за теб:



И една на същия фон с Вярка като беше мъничка. Виж, носи ти цветенце

То ми е много под въпрос идването този път.

Много ти е сладка дъщерята, обаче не на мен, на Свободата трябва да носи цветенце.
И да, знам какво ми припомняш - там на паметника се срещнахме.
От библиотеките до Свободата - добре се извъртя темата.
Свободата като място за срещи, библиотеките...

Пипилота Шантиклер написа:Пускате едни теми напоследък дето ме изнервят много - противоречиви чувства предизвикват, демек.
Да стана библиотекарка ми беше най-най-първата мечта, но после разбрах, че там се влиза с писане на теми по литература и от раз се отказах.
Обожавам мириса на книги и затрупаните лавици,конфузията при общуването и смотаняците, които ги обитават.
Библиотеката е детското ми скривалище.
Моите библиотеки вече ги няма. Там библиотекарките са диригенти! Смрънкваш нещо под носа и те вече те водят към рафта, подават книгата, записват там каквото трябва и..чао! Но срока за връщане се спазва и сън не спиш, за да не закъснееш.
Сега някви лелки зяпат компютри и посмъртно не мога да се ориентирам в каталозите. Пък и не искам.
Като дете бях вманиачена в четенето. После четях предимно учебници, а през писледните 8 години нищо. Безразлични ми бяха чуждите истории, насилвала съм се - не става. Сега пак чета - кротичко така, покрай учебниците. Най-много се радвам, че мога да чувам и други гласове, макар и отдалече.
Мнемозина беше пуснала тема за разговорите - не умея да разговарям. Правя изявления. Комично е. Но кое пък не е.

Щом се радваш, че можеш да чуваш и други гласове, значи не може да не можеш да разговаряш.
Разговорът е преди всичко слушане. Поне в моите представи за жЕвота.

[

Щом се радваш, че можеш да чуваш и други гласове, значи не може да не можеш да разговаряш.
Разговорът е преди всичко слушане. Поне в моите представи за жЕвота. [/quote]

аз да напиша набързо.
библиотеките са ми до болка познати.
студетството ми мина там.
а как сладко се спииииии...
особено докато четеш някоя хирургия..например.
винаги беше хладно вътре когато навън е горещо.завързваха се нови запознанства( дори оженихме едни приятели-запознахме ги в билиотеката и пр...)

ама сега да вметна някои уточнения...
Пипилот-о,
ако чуваш гласове...не им отговаряй..че става лошо...

Мнемо,според мен разговорът е умението да задаваш въпроси,после идва слушането...а за някои от нас-говоренето....

doktorka написа:
Мнемо,според мен разговорът е умението да задаваш въпроси,после идва слушането...а за някои от нас-говоренето....

Да, и това е. Но не винаги.
Можеш да задаваш въпроси и после да не слушаш. Но можеш да слушаш и без да питаш.

Мнемозина написа:

doktorka написа:
Мнемо,според мен разговорът е умението да задаваш въпроси,после идва слушането...а за някои от нас-говоренето....

Да, и това е. Но не винаги.
Можеш да задаваш въпроси и после да не слушаш. Но можеш да слушаш и без да питаш.

можеш.
а можеш и да говориш...
ама не с гласовете,които чуваш..;)

doktorka написа: можеш.
а можеш и да говориш...
ама не с гласовете,които чуваш..;)

Тъкмо за тебе се сетих как ни говориш на латиница.

...

Мнемозина написа:Аааааааа, искам в Русе!

НИдей плака - в Русе сега е голям студ и не става за шляене по улици (любимо мое занимание).

Изчакай до април - май - идеално е - тъкмо след Големите студове и преди Големите жеги. И всичко наоколо цъфти, и са едни красоти и благоухания....

vyara написа:

Mila написа: п.п. Верче, ако можеш да пуснеш някаква по-свястна снимка на библиотеката, ще съм ти много благодарна.

Ще пусна каквото имам в момента, но не е по-добра от твоята.



Ето и езерцето от градината пред библиотеката. От тази есен.

И това става.

А особено във втората снимка ме кефи и това, че си хванала отзад паметника на загиналите в Балканската война.
Навремето, га бяхме бесни тинейджъри си говорехме, че човека от паметника се хванал за сърцето при вида на разбягващите се от водата голи нимфи.
По-късно разбрах, че на това му се казва "градоустройствен парадокс".

Mila написа: НИдей плака - в Русе сега е голям студ и не става за шляене по улици (любимо мое занимание).

Изчакай до април - май - идеално е - тъкмо след Големите студове и преди Големите жеги. И всичко наоколо цъфти, и са едни красоти и благоухания....

Винаги (е, от много години) съм съчуствала на хората, живеещи в Русе, Свищов и околностите. То бива, бива ш***ни климатични условия, ама като при вас едва ли има другаде

П.П. А, има... Днес гледахме по Дискавъри едно филмче, за най-дъждовните зони в света... В Индия, там вали дъжд за един ден толкова, колкото в Охсфорд за 1 година... Хората изпадат в депресии, самоубиват се, пикаят (с извинение) непрекъснато.... Та, така има и по-лошо

в индия си пикаят ей така и без никакво извинение

doktorka написа:[

Щом се радваш, че можеш да чуваш и други гласове, значи не може да не можеш да разговаряш.
Разговорът е преди всичко слушане. Поне в моите представи за жЕвота.

аз да напиша набързо.
библиотеките са ми до болка познати.
студетството ми мина там.
а как сладко се спииииии...
особено докато четеш някоя хирургия..например.
винаги беше хладно вътре когато навън е горещо.завързваха се нови запознанства( дори оженихме едни приятели-запознахме ги в билиотеката и пр...)

ама сега да вметна някои уточнения...
Пипилот-о,
ако чуваш гласове...не им отговаряй..че става лошо...

Мнемо,според мен разговорът е умението да задаваш въпроси,после идва слушането...а за някои от нас-говоренето.... [/quote]

Значи, гласовете ги изключваме, щото те са едно на ръка и продължаваме да живеем, така де да разговаряме.
И двете сте прави, но докторката е по-права.
Слушането е пасивна, консуматорска позиция, а въпросите са любопитство, интерес и желание за общуване. Т.е в единия случай те кандардисват да правиш секс, а в другия ти го провокираш.
В момента съм асексуална, седя си, и за положените усилия да отговарям виновна е сестринската любов.

Пипилота Шантиклер написа:
Значи, гласовете ги изключваме, щото те са едно на ръка и продължаваме да живеем, така де да разговаряме.
И двете сте прави, но докторката е по-права.
Слушането е пасивна, консуматорска позиция, а въпросите са любопитство, интерес и желание за общуване. Т.е в единия случай те кандардисват да правиш секс, а в другия ти го провокираш.
В момента съм асексуална, седя си, и за положените усилия да отговарям виновна е сестринската любов.

Хм.
Това дали ще питаш или само ще слушаш е въпрос на характер. Но то зависи и от отсрещната страна.
Разбирам за какво говориш - че същественото е дали разговорът е оставил нещо у теб, дали е одраскал душата ти, или просто е минал ей така и е заминал. Или пък аз говорех за това?

Всъщност още с първия си отговор исках да наблегна върху твоето "в момента". Да го подчертая някак.

zmeu написа:в индия си пикаят ей така и без никакво извинение

Нда, на тях улицата им е всичко. Един приятел ходи до Индия и ги е снимал.
Ето изрових една снимка. Да не помислите, че нямат тоалетни.

...

vyara написа: Ето изрових една снимка. Да не помислите, че нямат тоалетни.

и аз съм се чудил как тези хора са измислили и построили таж махал, примерно

Мнемозина написа:

Пипилота Шантиклер написа:
Значи, гласовете ги изключваме, щото те са едно на ръка и продължаваме да живеем, така де да разговаряме.
И двете сте прави, но докторката е по-права.
Слушането е пасивна, консуматорска позиция, а въпросите са любопитство, интерес и желание за общуване. Т.е в единия случай те кандардисват да правиш секс, а в другия ти го провокираш.
В момента съм асексуална, седя си, и за положените усилия да отговарям виновна е сестринската любов.

Хм.
Това дали ще питаш или само ще слушаш е въпрос на характер. Но то зависи и от отсрещната страна.
Разбирам за какво говориш - че същественото е дали разговорът е оставил нещо у теб, дали е одраскал душата ти, или просто е минал ей така и е заминал. Или пък аз говорех за това?

Всъщност още с първия си отговор исках да наблегна върху твоето "в момента". Да го подчертая някак.