3o4o.net

Quid написа:

Марвин написа:
Радвай се, че е сирене... щото, обикновено, разговора други "пътеки" поема...

други пътеки освен кинти зг лдж /мое и в обратен ред / няма
а без намеци некви
че ми се ебава репутацията:blum:

Аз не мисля, че Марвин имаше нещо друго предвид.
Всъщност съм сигурна, че точно за това говореше.

Мнемозина написа: Аз не мисля, че Марвин имаше нещо друго предвид.
Всъщност съм сигурна, че точно за това говореше.

Винаги сме се разбирали идеално с теб!

Мнемозина написа:


Еми да, ама в случая става дума за бит. Проза.
А като почне да ме влачи битовата лавина, всичките ми мисли се замъгляват.
......

Оооо, това ли било?:lol: За момент си помислих, че имаш някакви сериозни проблеми.

Не ме слушай, в това отношение аз съм много лоша домакиня, съпруга и майка, ама ме траят още.

Мнемозина написа:като повлечена от лавина.

Нещо, което така или иначе трябва да стане, аз съм пуснала духа от бутилката и той сега ме преследва навсякъде - а аз не бива да спирам започнатото, а и не мога да го спра, обаче се ужасявам от това как то ме повлича и излиза от контрола ми. Вече не аз го движа, а то мен.

А и вие тук мълчите и не щете да ми създадете впечатлението, че всичко иначе си тече нормално и само мен нещо ме овъртолва в момента.

Чудя се дали има човек, който винаги е държал под контрол всичко в живота си.
Ако има, моля да ми каже как става номерът.

Познато чувство.
Намери време за себе си - за най-важния фонд "И аз съм човек!". Тегли една на всичко, седни сама в едно кафене, поръчай си нещо хубаво, метни се автобуса и прекарай половин-един ден в друг град. Откъсни се от всичко поне за мъъъничко, почини си и си поМИСЛИ. Какво искаш, какво можеш да направиш от сегашната ситуация? От какво не можеш да избягаш, но как да го възприемеш по друг начин - дори да не можем да променим нещата, можем да променим отношението си към тях и така те да престанат да бъдат "лавини" и пр.
Контролът върху живота ти е контрол върху себе си.
И грижа за себе си.

Мнемозина написа:
С бита двамата сме като в онзи виц - "Хванах един евреин".

Какъв е този виц?:-)

Mila написа:
Оооо, това ли било?:lol: За момент си помислих, че имаш някакви сериозни проблеми.

Не ме слушай, в това отношение аз съм много лоша домакиня, съпруга и майка, ама ме траят още.

т.е. ни си се превърнала в робиня на прохусмукачка, парцал и печка

тия неща нямат значение си мисля аз, важно е на хората да им добре

Mila написа:

Мнемозина написа:
С бита двамата сме като в онзи виц - "Хванах един евреин".

Какъв е този виц?:-)

Не го ли знаеш?

За... все едно кои, примерно Чапай и Петка на война с евреите.

- Петка, къде си?
- Тук съм. Хванах един евреин.
- Чудесно, доведи го тук!
- Не мога - дърпа се.
- Добре, остави го тогава и ела.
- Не мога, не ме пуска.

Stranniche написа:Тегли една на всичко, седни сама в едно кафене, поръчай си нещо хубаво, метни се автобуса и прекарай половин-един ден в друг град. Откъсни се от всичко поне за мъъъничко, почини си и си поМИСЛИ.

Потвърждавам!!!

4avdar4e написа:

Stranniche написа:Тегли една на всичко, седни сама в едно кафене, поръчай си нещо хубаво, метни се автобуса и прекарай половин-един ден в друг град. Откъсни се от всичко поне за мъъъничко, почини си и си поМИСЛИ.

Потвърждавам!!!

и аз

пътувам много и имам врме да си мисля за какво ли не

битовизмите - ужАсно ми това, старая се да стоя максимално далече от битови лавини

един живот си имаме и не виждам смисъл да го пркарвам в правене на неща които не ми харсват

Stranniche написа: Познато чувство.
Намери време за себе си - за най-важния фонд "И аз съм човек!". Тегли една на всичко, седни сама в едно кафене, поръчай си нещо хубаво, метни се автобуса и прекарай половин-един ден в друг град. Откъсни се от всичко поне за мъъъничко, почини си и си поМИСЛИ. Какво искаш, какво можеш да направиш от сегашната ситуация? От какво не можеш да избягаш, но как да го възприемеш по друг начин - дори да не можем да променим нещата, можем да променим отношението си към тях и така те да престанат да бъдат "лавини" и пр.
Контролът върху живота ти е контрол върху себе си.
И грижа за себе си.

Благодаря ти!
Знам какво искам от сегашната ситуация.
Искам вече да е приключила. По възможност - благополучно.

Мнемозина написа:Благодаря ти!
Знам какво искам от сегашната ситуация.
Искам вече да е приключила. По възможност - благополучно.

Споко. И това ще стане!
Ти само се погрижи за себе си. Да не излизаш от ситуациите като победител, но с изтощени нерви. Дай си време за презареждане на батериите.

Мнемозина написа:Абе ей!

Аз тук за съдбовни неща говоря, вие пак до сирене го докарахте.
Никакво съчувствие, значи...

И то поне да беше синьо... Сиренето, не съчувствието.

Не обърна ли внимание на цената? 50-60 кинта килото?
За най-доброто сирене става дума, ми да!

Ох, извинявайте, че ви занимавам с глупости, обаче сега вече толкова смешно ми се вижда това, дето го писах в началото - а това хич не е лош резултат от занятието.
Всъщност имам много причини за притеснения де, и не е нещо, което мога да зарежа на средата, а и не е като парцала и прахосмукачката.

Може пък и да успея дори да намеря поезия в тая проза... по някое време.
Но сега е направо ужасна за моята бедна непрактична душа.

pocti_bezobidna написа:

Мнемозина написа:Абе ей!

Аз тук за съдбовни неща говоря, вие пак до сирене го докарахте.
Никакво съчувствие, значи...

И то поне да беше синьо... Сиренето, не съчувствието.

Не обърна ли внимание на цената? 50-60 кинта килото?
За най-доброто сирене става дума, ми да!

за пиеньето
не е в тази цена:blum:

Мнемозина написа: Знам какво искам от сегашната ситуация.
Искам вече да е приключила. По възможност - благополучно.

Хм.
Тръгнал един стар арабин да умира и казал на сина си:
- Нямам какво да ти завещая, освен тези два свитъка. Първият ще отвориш, когато се чустваш най-щастлив, втория - когато си на дъното...

Минали години, синът пораснал, създал семейство, натрупал имот. Един ден, когато си мислел, че няма какво повече да иска от живота, отворил първия свитък, завещан от баща му. Вътре пишело само:

И ТОВА ЩЕ МИНЕ (с красиви арабски букви )

минало още време, децата му пораснали и се разпилели по света, жена му го напуснала, а богатствата си пропилял. Един ден, когато си мислел, че няма аккво повече да губи, решил да отвори и втория свитък, завещан от баща му. Вътре пишело:

И ТОВА ЩЕ МИНЕ

На мен когато ми е криво, обикновено това си казвам

pocti_bezobidna написа: Хм.
Тръгнал един стар арабин да умира и казал на сина си:
- Нямам какво да ти завещая, освен тези два свитъка. Първият ще отвориш, когато се чустваш най-щастлив, втория - когато си на дъното...

Минали години, синът пораснал, създал семейство, натрупал имот. Един ден, когато си мислел, че няма какво повече да иска от живота, отворил първия свитък, завещан от баща му. Вътре пишело само:

И ТОВА ЩЕ МИНЕ (с красиви арабски букви )

минало още време, децата му пораснали и се разпилели по света, жена му го напуснала, а богатствата си пропилял. Един ден, когато си мислел, че няма аккво повече да губи, решил да отвори и втория свитък, завещан от баща му. Вътре пишело:

И ТОВА ЩЕ МИНЕ

На мен когато ми е криво, обикновено това си казвам

Супер е! Благодаря ти!

Stranniche написа:
Контролът върху живота ти е контрол върху себе си.

Знаех си, че след като ти си писала в темата, аз нямам работа тук.

esti написа:

Stranniche написа:
Контролът върху живота ти е контрол върху себе си.

Знаех си, че след като ти си писала в темата, аз нямам работа тук.

Мнемозина написа:Еми да, ама в случая става дума за бит.

бит и ибан не се връщат

Мнемозина написа: Еми да, ама в случая става дума за бит. Проза.
А като почне да ме влачи битовата лавина, всичките ми мисли се замъгляват.
И ако се чувствах чиста пред себе си, че съм се оставила да ме завлече това баш, нямаше да похленчвам тук сега.
И съм забелязала, че точно битът е мястото, в което другите хора успяват да подреждат нещата си, а на мен той напоследък ми се изплъзва. Сигурно усеща, че не го обичам.

Много си мислих днес ей за тоя твой постинг...


Битът и прозата са едни ... оф, тука писах, преправях, реших да се спра на 66%:winkw: процента от живота ни. Днес, сега, уви. Оня цитат за справедливостта, дето не помня на коя поетеса беше, е от едно стихотворение, което започваше така" Двама влюбени събираха тайно пари, за да избягат" ... (тук не помня).... (и след като събирали дълго пари "ги налегна ежедневната проза: детски болести, ток неплатен.." (и пак не помня)... и после нещо имаше за това, че неумолимото време изтрило чертите им.. и за справедливостта, която винаги идва "но да идваше и навреме" (Божкей, стихотворение не бях преразказвала:shy:)

Та си мисля, Мнемо, че само ти се струва, че другите хора успяват да си подреждат бита. Може би така изглежда, но изобщо не е сигурно. Ако бит е удобното диванче и телевизор, ти искаш ли го такъв??? Работещата печка, ако няма кой да ти яде манджите Капещата чешма?? Задръстената тоалетна???

Мисля, че знам какво те тормози, но това е просто защото дълго си "уседнала" (тогава пък що не можеш да гласуваш за Б.Б.??? ) И сега ти се налага да излезеш леееекичко от коловоза.

Съвет: опитай се да мислиш за бита като за саксия с цветя или аквариум с рибки

4avdar4e написа:
Много си мислих днес ей за тоя твой постинг...


Битът и прозата са едни ... оф, тука писах, преправях, реших да се спра на 66%:winkw: процента от живота ни. Днес, сега, уви. Оня цитат за справедливостта, дето не помня на коя поетеса беше, е от едно стихотворение, което започваше така" Двама влюбени събираха тайно пари, за да избягат" ... (тук не помня).... (и след като събирали дълго пари "ги налегна ежедневната проза: детски болести, ток неплатен.." (и пак не помня)... и после нещо имаше за това, че неумолимото време изтрило чертите им.. и за справедливостта, която винаги идва "но да идваше и навреме" (Божкей, стихотворение не бях преразказвала:shy:)

Та си мисля, Мнемо, че само ти се струва, че другите хора успяват да си подреждат бита. Може би така изглежда, но изобщо не е сигурно. Ако бит е удобното диванче и телевизор, ти искаш ли го такъв??? Работещата печка, ако няма кой да ти яде манджите Капещата чешма?? Задръстената тоалетна???

Мисля, че знам какво те тормози, но това е просто защото дълго си "уседнала" (тогава пък що не можеш да гласуваш за Б.Б.??? ) И сега ти се налага да излезеш леееекичко от коловоза.

Съвет: опитай се да мислиш за бита като за саксия с цветя или аквариум с рибки

Близо си. Малко встрани, но за да ти обясня точно, трябва да казвам конкретни неща, а не ми се ще.
Особено си близо в това със саксиите и аквариумите, защото именно там някъде се крие проблемът. Тоест те са си симптом за него.
Само дето битът не ти позволява да го мислиш като нещо от чужд живот, ами подло се намъква в твоя и го обсебва. Та единственият бит, който искам, е този, който може да бъде смален до 66 процента и да ми остави някакво свободно място.
С други думи, искам да се върнат саксиите с цветя в него.
Разбра ли нещо?

Много е смешно да ти пиша тук, като ще се видим след малко. Това си е абсолютна повреда.

Гледах едно филмче по анимал, семейство слонари пътуваха за поклонение в някакъв храм - хората бяха щастливи в компанията на двата си слона и контролираха нещата като се съобразяваха с природата.

И аз. Тва освен Ханибал Лектър.
Иначе и аз се нареждам на постинга на Странниче. Пак правим тройката. Какъв би бил другият контрол не ми е известно. Сега слушам Биби Кинга и Гери Мура, дето ги е пуснала Баба Яга пия едно чудно двойно лаваца и си гледам тука. И тва в понеделник, който обещава да е крейзи колкото си иска. Контролирам, не ами направо дърпам конците на мирозданието в момента.

Green Light написа: Контролирам, не ами направо дърпам конците на мирозданието в момента.

Логнах се спецялно да ти стисна ръката, да знаеш.

Иначе това е може би начина - индивидуални мигове на безметежност, които да са си само твои и никого и нищо да не пускаш там поне за мъничко.
А започнеш ли много да се озърташ в лудницата наоколо, ще те смелят за нула бройки.

Green Light написа:И аз. Тва освен Ханибал Лектър.
Иначе и аз се нареждам на постинга на Странниче. Пак правим тройката. Какъв би бил другият контрол не ми е известно. Сега слушам Биби Кинга и Гери Мура, дето ги е пуснала Баба Яга пия едно чудно двойно лаваца и си гледам тука. И тва в понеделник, който обещава да е крейзи колкото си иска. Контролирам, не ами направо дърпам конците на мирозданието в момента.

Грийне, за утре ще ти кажа в мойта част на мирозданието как да ги поразплетеш конците - сигурна бях, че тук ще намеря от кого зависят нещата в света.

vyara написа: Логнах се спецялно да ти стисна ръката, да знаеш.

Иначе това е може би начина - индивидуални мигове на безметежност, които да са си само твои и никого и нищо да не пускаш там поне за мъничко.
А започнеш ли много да се озърташ в лудницата наоколо, ще те смелят за нула бройки.

Да.
Теоретично и аз много ги умея тези.