3o4o.net

ELBI написа:

Мнемозина написа:Ако искаш да си докрай точен, трябва да махнеш това "правилен начин на мислене", защото реално погледнато за всеки неговият си начин е правилен.

така е. За жалост и преди малко, а и сега не ми хрумна най-правилната за това място дума. "Неговият" също не е добър заместител на "правилния". "Позитивния" е малко префърцунено и общо, макар и доста по-добър от "правилния".

Айде намери дума, която замества "правилния", но предполага по-голямо участие на собствения избор в сравнение със случайността, включва незацикляне над някаква фикс идея и полага основите на нещо стабилно...

градивен и гъвкав?
две думи
обща не знам


а по отношение на "правилен" - когато вибрациите между хората са различни не върви въобще да казваш Твоят начин не е правилния и ако действаше по друг начин няма да става еди какво си. Понеже кой каза кой начин е правилен. Всеки за себе си.

4avdar4e написа:Драмите са У нас, не покрай нас... Когато са покрай нас е театро, което гледаме с интерес. Интереактивно театро, в което с удоволствие участваме..

което спада към "порочните" удоволствия.
дребните забавления.
дребните страсти.
ядене, пиене и тия трите
също

Мнемозина написа:

Semiramis написа: хахахаха...
много си сладка...
с това последното влизаш в голямо противоречие с цялата източна мъдрост
и с това, че мъдрецът живеел сам в планината даже
но на ме ми харесва

Зороастризъм?
Не ги знам всичките източни, признавам.
Противоречието ще го преживея някак.
Все пак малко на запад от Изтока сме. И на изток от Запада и е крайно време да му намерим хубавото на това.

:shocked:
всичките, Мнемо... всичките...
ох. няма да спорим.
хубавото е в нас.

хубу де - за правилния се навих още при бележката на Мнемо...

градивен е също спорно, щото за теб градивно не рядко е за друг - разрушаващо.

Може пък да не може да се опише с 2 или 3 думи.

Ваш удар.

По съществото на въпроса или по търсене на заместител на "правилно" ще се побутваме?

ELBI написа:хубу де - за правилния се навих още при бележката на Мнемо...

градивен е също спорно, щото за теб градивно не рядко е за друг - разрушаващо.

Може пък да не може да се опише с 2 или 3 думи.

Ваш удар.

По съществото на въпроса или по търсене на заместител на "правилно" ще се побутваме?

ами...
същността на въпроса, която остана на заден план, а беше в основата всъщност на умното ми питане е дали кармата не е мисловен модел /унаследен, придобит поради опит и .. както там бях обяснила/, а не фиксирани събития - като баба ти така и ти сега еди как си...

нещо такова

Няма да се хващаме за думата. Която и да изберем ще има противоположна валидна за друг.

Мисли го като 38% фиксирани събития и 62% мисловен модел.

Примерно.

Може да е 30-70

20-80

или

40-60

Примерно.
Според мисловния ти модел

ELBI написа:Мисли го като 38% фиксирани събития и 62% мисловен модел.

Примерно.

Може да е 30-70

20-80

или

40-60

Примерно.
Според мисловния ти модел

опитваш да ми наложиш твой модел май

знам, че не ..хахахах...ама така звучи...
иначе - знае ли се дали се.

Тц.

Не налагам.

Казвам си думата Бероне...

ELBI написа:Тц.

Не налагам.

Казвам си думата Бероне...

окс

По принцип, стремежът на всички хора, е да се чувстват добре. И дори щастливи, ако може.

Дали има предопределение, или всеки сам си създава съдбата, е един от хубавите въпроси,
с отговор "да и не".

Най-общото ми наблюдение е, че тези, които се чувстват зле, нещастни и/или неудачници, са привърженици на тезата за предопределението.
А успелите, щастливите, или поне чувстващите се добре, твърдят, че всичко е в техни ръце.

Дори Лафонтен имаше една хубава басня (Чаве, знаеш си:rotfl24:) по темата, ако я изровя, ще я пусна.

Амаранта написа:По принцип, стремежът на всички хора, е да се чувстват добре. И дори щастливи, ако може.

Дали има предопределение, или всеки сам си създава съдбата, е един от хубавите въпроси,
с отговор "да и не".

Най-общото ми наблюдение е, че тези, които се чувстват зле, нещастни и/или неудачници, са привърженици на тезата за предопределението.
А успелите, щастливите, или поне чувстващите се добре, твърдят, че всичко е в техни ръце.

Дори Лафонтен имаше една хубава басня (Чаве, знаеш си:rotfl24:) по темата, ако я изровя, ще я пусна.

хм...
това цялото - хубаво, обаче има събития, които както и да ги погледнеш не можеш да си ги обясниш с това ... като смърт и такива. виждала съм как супер оптимисти се сриват от нещо, което е извън контрола им.

и двете

и сами, и са карма

и пак и двете

и гадостите, и радостите



PS
Всичко е едно.

Semiramis написа:


... виждала съм как супер оптимисти се сриват от нещо, което е извън контрола им.

Не виждам противоречие. Хората, които вярват, че създават съдбата си, и обикновено са успяли, щастливи и позитивни,
приемат всичко, което е извън техния контрол, като свой личен провал.

И съответно по изживяват много по-драматично спрямо другите,
които се придвижват с малки стъпки напред - назад и познават добре неуспеха.

Пак опираме до "мисловен модел".
Трудно се разграничават нещата.

Лично аз много съм умувала по въпроса, дали един неуспех е "знак", че няма смисъл да продължавам, или е "изпитание".
Сега си мисля, че въпросът е глупав и излишен - ако наистина искаш нещо - правиш го и толкова.
Това е то съдбата, предопределението и въобще всичко.

няма общо правило. Някои "неуспехи" са знаци, други - изпитания и нещо, чрез което се научаваш за после.

Начинът на изживяване (емоциите) много често (но не задължително негативно) се отразяват на крайния резултат на започнатото. Оптимист, който няма сили да преодолее дадено събитие (а е имал за много други събития) си е просто един частичен оптимист. Логичният въпрос "Има ли универсални оптимисти?" е без еднозначен отговор, но не е невъзможно да няма.

Кво го дъвчем толкоз - милион примери има как има съдба и предопределение и как има свободна воля и мисъл и поле за действие. Има ги и двете.

Инак за успелите и неуспелите си права ... макар и да има "неуспели" (формално), които да се кефят на живота и да са много доволни от него. Просто в техните представи за добре/щастие/правилно няма материалната страна, която е една от малкото формално различими форми на успеха.

Един брамин (примерно, щото е ужасно лесен пример) не може да покаже банкова сметка - ерго няма какъвто и да е обективен начин да докажеш или отречеш неговото щастие/карма. Знам, че подобни примери са тривиални, но пък в поведението си в края на краищата се опираме на тривиални истини и модели. И от там градим нагоре цялостното си поведение и характер. За да могат да отговорят на хилядите ситуации и емоции съществуващи в нас и околната ни среда.

и друг път съм цитирал Бхагават Гита:

Ние сме това, което са нашите най-дълбоки, най-съкровени желания
Каквито са желанията ни, такива са и мислите ни
Каквито са мислите ни, такива са делата ни
Каквито са делата ни, такава е съдбата ни

И още нещо хм източно/азиатско, което отново съм повтарял до втръсване

Този, който знае какво е достатъчно, винаги има достатъчно.

ELBI написа:няма общо правило. Някои "неуспехи" са знаци, други - изпитания и нещо, чрез което се научаваш за после.
...
Кво го дъвчем толкоз - милион примери има как има съдба и предопределение и как има свободна воля и мисъл и поле за действие. Има ги и двете.

Всъщност в живота има "твърди маркери", върху които не можем да влияем, и "плаващи" върху които можем. А оптимизмът бил според това как виждаш бутилката (като твърд маркер).
Така дали става?

Mда... източния модел на мислене (човекът и мисълта, а не предопределеността ...без да се изключва...са в центъра на поведението и живота) ми се струва далеч по-мъдра и "вярна" от този в Европа/Америка. Е - последния пък има далеч повече успехи в материалния живот/постижения.

Както може да се досетим - тези, които обгръщат 2-та модела ... сме the best...

Само да уточня, че като "неуспял" определям някой, който не е постигнал целите си (независимо какви са), и преживява поражението си.

Мнемозина написа:

ELBI написа:няма общо правило. Някои "неуспехи" са знаци, други - изпитания и нещо, чрез което се научаваш за после.
...
Кво го дъвчем толкоз - милион примери има как има съдба и предопределение и как има свободна воля и мисъл и поле за действие. Има ги и двете.

Всъщност в живота има "твърди маркери", върху които не можем да влияем, и "плаващи" върху които можем. А оптимизмът бил според това как виждаш бутилката (като твърд маркер).
Така дали става?

Имах друго на ум, но транспонирано към Темата - това е една чудесна интерпретация!!!

тва което говориме обикновенно се различава от действителноста
всичко е некво субективно
у петък философия ми се вижда доста извратено:rotfl24:

Амаранта написа:Само да уточня, че като "неуспял" определям някой, който не е постигнал целите си (независимо какви са), и преживява поражението си.

ахам. Много добро и навременно уточнение!

Quid написа: у петък философия ми се вижда доста извратено:rotfl24:

За мен този петък не е петък.

Амаранта написа:Само да уточня, че като "неуспял" определям някой, който не е постигнал целите си (независимо какви са), и преживява поражението си.

За да имаш победи, трябва да претърпиш много поражения. Въпросът е винаги да продължаваш напред. Падни седем пъти, стани осем. Това къде се класифицира? Всяка победа лежи на една пирамида поражения. И, според мен, човек научава много повече и, странно, но факт, печели много повече от загубите си. Всеки може да е победител. За това не трябват нищо особено.

Quid написа:тва което говориме обикновенно се различава от действителноста
всичко е некво субективно
у петък философия ми се вижда доста извратено:rotfl24:

Петък ти е (забЕлЕзал съм) един ден...

Това с действителността и вижданото от нас... кое съществува извън нас и дали ... един пра-стар подход по въпроса...

Аз също предпочитам в петък да говорим за други неща, но никога не пречи виното и жените да се оплетат и забъркат с една порцийка екзистенциализъм или липсата на такъв във Фантастико

Remmivs написа:

Амаранта написа:Само да уточня, че като "неуспял" определям някой, който не е постигнал целите си (независимо какви са), и преживява поражението си.

За да имаш победи, трябва да претърпиш много поражения. Въпросът е винаги да продължаваш напред. Падни седем пъти, стани осем. Това къде се класифицира? Всяка победа лежи на една пирамида поражения. И, според мен, човек научава много повече и, странно, но факт, печели много повече от загубите си. Всеки може да е победител. За това не трябват нищо особено.

Хич не е задължително да имаш/търпиш поражения!!! Някои си носят кармата да продължават напред и без поражения... Нищо лошо в това. Вярно, че важното е да даваш напред.

Не всеки може да е победител. Слабите се оправдават, сърдят, мрънкат и оплакват. Силните могат. Някои от силните го постигат веднага, други - след поражения. Последните са се научили да стават и да не хленчат. На първите (силни) им е дадено по рождение.

Такива ми ти работи.

Remmivs написа:
... Всяка победа лежи на една пирамида поражения. И, според мен, човек научава много повече и, странно, но факт, печели много повече от загубите си. Всеки може да е победител. За това не трябват нищо особено.

Говори ми, говори ми....

За някои поражението е момент, за други - начин на живот.

Надявам се да е възможно да се обърне тенденцията, но не разполагам с изобилие от подобни примери.

Remmivs написа:и двете

и сами, и са карма

и пак и двете

и гадостите, и радостите



PS
Всичко е едно.

Не.
Всичко тече.

Амаранта написа:

Quid написа: у петък философия ми се вижда доста извратено:rotfl24:

За мен този петък не е петък.

всеки ден може да е петък
и у седмицата да има 7 петъка или седем некви други дни:blum:
обаче
има два тиража на тотото у тия дни

Само да вметна, мислех да е отделна тема, но е точно на място тук:

Science Daily: How Believing Can Be Seeing: Context Dictates What We Believe We See

ELBI написа:

Remmivs написа:

Амаранта написа:Само да уточня, че като "неуспял" определям някой, който не е постигнал целите си (независимо какви са), и преживява поражението си.

За да имаш победи, трябва да претърпиш много поражения. Въпросът е винаги да продължаваш напред. Падни седем пъти, стани осем. Това къде се класифицира? Всяка победа лежи на една пирамида поражения. И, според мен, човек научава много повече и, странно, но факт, печели много повече от загубите си. Всеки може да е победител. За това не трябват нищо особено.

Хич не е задължително да имаш/търпиш поражения!!! Някои си носят кармата да продължават напред и без поражения... Нищо лошо в това. Вярно, че важното е да даваш напред.

Не всеки може да е победител. Слабите се оправдават, сърдят, мрънкат и оплакват. Силните могат. Някои от силните го постигат веднага, други - след поражения. Последните са се научили да стават и да не хленчат. На първите (силни) им е дадено по рождение.

Такива ми ти работи.

да се чепка психологията на вратара по време на дузпа .......
малиииииии

ELBI написа:Хич не е задължително да имаш/търпиш поражения!!! Някои си носят кармата да продължават напред и без поражения... Нищо лошо в това. Вярно, че важното е да даваш напред.

Не всеки може да е победител. Слабите се оправдават, сърдят, мрънкат и оплакват. Силните могат. Някои от силните го постигат веднага, други - след поражения. Последните са се научили да стават и да не хленчат. На първите (силни) им е дадено по рождение.

Такива ми ти работи.

Говорим за простосмъртните, пич. Не за Олимпийците. Макар че сме почти толкова умни и със сигурност толкова красиви като тях. Поне някои от нас.

Амаранта написа:Говори ми, говори ми....

За някои поражението е момент, за други - начин на живот.

Надявам се да е възможно да се обърне тенденцията, но не разполагам с изобилие от подобни примери.

Това е същината, да!

днк

е те тва е цялата работа кодирана
хората взеха даже нобелови награди за тва

а ние са откриваме топлата вода
и у петък
ужас

Мнемозина написа:Не.
Всичко тече.

Всичко е едно, което тече. Къде остава „не“-то?

Quid написа:днк

е те тва е цялата работа кодирана
хората взеха даже нобелови награди за тва

а ние са откриваме топлата вода
и у петък
ужас

Бе преди Дезоксирибонуклеиновата е Рибонуклеиновата. Пък и сега, за да стане един белтък ти трябва едно парче ДНК и три вида (и сума ти бройки) РНК. Къде отиваш, може би?

Remmivs написа:

Мнемозина написа:Не.
Всичко тече.

Всичко е едно, което тече. Къде остава „не“-то?

Всичко е едно и то тече.

Пак няма "не".

Remmivs написа:

Quid написа:днк

е те тва е цялата работа кодирана
хората взеха даже нобелови награди за тва

а ние са откриваме топлата вода
и у петък
ужас

Бе преди Дезоксирибонуклеиновата е Рибонуклеиновата. Пък и сега, за да стане един белтък ти трябва едно парче ДНК и три вида (и сума ти бройки) РНК. Къде отиваш, може би?

ми питай ги тези които раздават нобеловите награди
в днк-то е кодирано всичкоооооооооооооо:-)
и древните са имали пресантиман за тва

Quid написа:да се чепка психологията на вратара по време на дузпа .......
малиииииии

ми точно - 90% от това да ти бият/биеш (и да спасиш/да ти спасят или пропуснеш) дузпата е психология...

Quid написа:а ние са откриваме топлата вода
и у петък
ужас

ми кат не щеш да праснем по едно ЧВ в региона...

Quid написа: ми питай ги тези които раздават нобеловите награди
в днк-то е кодирано всичкоооооооооооооо:-)
и древните са имали пресантиман за тва

верно, че има пресантиман за ДНК-то...

това са други музики

снощи мачът беше скучен.

обаче оня ден Милан как се измъкна на Арсенал ... по скъсани чехли - къф мач ще е след 2 седмици... лелел...