Green Light написа:
Имаше един герой, май на Дъглас Адамс. Не си спомням много добре как се казваше, беше тираджия, който се оплакваше че където и да отиде непрекъснато вали. Пък той, без да знае, е бога на дъжда и дъжда го следва навсякъде от любов. Дъгласовоадамсов хумор. Мойта ситуация прилича малко на тая, само че обърната наобратно. Може би мой бог е дъжда, но той не знае и затова ме заобикаля. Намерим ли се обаче, двамата изненадано забелязваме, че стават чудеса. Два часа съм седял на терасата на бунгалото за да гледам и два часа си викам тва не може да бъде. Сигурно на наркоманите такива неща им се явяват. Дървета по петнайсет метра високи, се обвиваха в бял пушек, който светеше на фона на небето, а листата, които се виждаха блещукаха в зелено, все едно че бяха стъклени. Някакви огромни борове, със странни клони, на ресни дълги до земята ту се появяваха ту се скриваха в мъгла. Всеки момент очаквах да чуя музика. Тревата, храстите, цветя, камъни и всякакви дивотии се надпреварваха кое от кое по- харипотъровски, вълшебно или красиво да се докара пред мене. Пък дъжда над цялата тая история- ту едър, като бомбандировка, после намалее, та да докара цвят от светлината, после почне да се заиграва с вътъра за да видим може ли да се върже на фльонга. Бе мамата си трака, накъдето и да погледнеш разни чудесии. Даже ако щете вярвайте изведнъж изникна един водопад. Съвсем реален водопад по средата на хотелската градина, направен от камъни, в каменно легло и от една малка скаличка се лее вода. После, когато чудесата свършиха видях че водопада си е там и е построен от памтивека заедно с навеси, ресторанти и там каквото си се строи с хотела. Обаче според мен само се преструваше. Кой ще вземе да строи водопади в тоя век на готови фонтанчета? Все едно, мен ме може да ме излъже, много добре знам, че изведнъж изникна. Дъжда го сътвори, за да ми покаже, че може. Щура работа. До ден днешен съм малко замаян.
От друга страна, може да е от менюто на механата...
е те това си го написал супер

направо ме разби
страхотно
нда
