Green Light написа:
Мой проблем е личното познанство. Не се чувствам добре, когато се запознавам с вас наяве, чувствам ограничение някакво после в разговорите. Разговора става или добро, или нищо. Но общо взето ограничих(без надявам се да изпадам в параноя) сбирките с вас и сега ми е добре. Когото познавам, познавам, уцелих готини образи, стига толкова. Друг проблем нямам.
Както винаги, и тук съм на обратното мнение

. Поне за мен си де... всеки си знае за себе си. Но аз някак си предпочитам личното познанство пред писането/четенето в клуба. Не знам що така... може би щото, за разлика от теб

, по-добре приказвам отколкото пиша (не, че ти не приказваш добре, ами че пишеш добре, което пък аз не правя, за писането ми е думата, щото за пиене и двамата се справяме мисля.. абе ясно ти е

)
И ми се струва, че точно липсата на реален човек насреща е до някъде причината за тия драми напоследък. Щото не можеш да видиш реакцията на човека на твоите думи. После четеш некъф безличен отговор и пак не виждаш човека. Виждаш букви по екрана, и тез букви някак си те нараняват. И си викаш, абе аз що не зема и тез букви да ги завра в... и почваш да пишеш, ама не като на човек, а като на букви некви си... и това се повтаря отсреща. Все си мисля, че такова нещо като в последните дни не би могло да се случи, ако бяхме всички на живо... ако можеше човек да види как неговите думи нараняват...
Сори, загубих си мислАта... гадни телефони
