3o4o.net

latrevw написа:
щастливка си ти

а аз я обичам, бясна съм й, мразела съм я много пъти, а я обичам, искам да излезем двете някъде, да седнем, да хапнем, пийнем, да си говорим, да й кажа нещо хубаво, защото много ме е страх, че ще дойде момента, в който няма да я има, ужасява ме тази мисъл; т.е. аз копнея за нея, а тя само ми повтаря, че за нищо не ставам, ужас някакъв

целуни майка си и от мен

Да, поне в това отношение съм щастливка.
Благодаря, ще я целуна.

Само не си мисли, че и тя не ме дразни понякога - дразни ме, но е някак....абе, като да те изнерви отрочето ти. С любов те нерви.

latrevw написа:

esti написа: Е не всички.
Аз и майка ми например имаме изумително еднакво виждане по мноооого въпроси.
И сме много близки.

щастливка си ти

а аз я обичам, бясна съм й, мразела съм я много пъти, а я обичам, искам да излезем двете някъде, да седнем, да хапнем, пийнем, да си говорим, да й кажа нещо хубаво, защото много ме е страх, че ще дойде момента, в който няма да я има, ужасява ме тази мисъл; т.е. аз копнея за нея, а тя само ми повтаря, че за нищо не ставам, ужас някакъв

целуни майка си и от мен

все едно говориш за мен и сестра ми
много се обичаме, но веднъж в годината наживо става ад и го изживяваме и двете и ..абе всичко което си написала


аз съм имала щастието да имам майка като на Ести. незнам дали ще те успокои това, но баща ми в последните години от живота си много се промени и най-накрая дочаках признание, а той - благодарност. казано просто и огрубено. дистанция и време трябват

Semiramis написа:
все едно говориш за мен и сестра ми
много се обичаме, но веднъж в годината наживо става ад и го изживяваме и двете и ..абе всичко което си написала


аз съм имала щастието да имам майка като на Ести. незнам дали ще те успокои това, но баща ми в последните години от живота си много се промени и най-накрая дочаках признание, а той - благодарност. казано просто и огрубено. дистанция и време трябват

абе винаги и много ще ме боли, обвинявам я, че заради нея нямахме свястно семейство, че заради нея нямам нормални отношения и със сестра ми, не се караме, ама сме добри познати; ох, много болка ми се е събрала, просто сме много различни с нея и нищо, никога няма да се промени, дано да бъда приятелка на моята дъщеря, надявам се това да компенсира част от тази огромна липса, която чувствам

latrevw написа:
абе винаги и много ще ме боли, обвинявам я, че заради нея нямахме свястно семейство, че заради нея нямам нормални отношения и със сестра ми, не се караме, ама сме добри познати; ох, много болка ми се е събрала, просто сме много различни с нея и нищо, никога няма да се промени, дано да бъда приятелка на моята дъщеря, надявам се това да компенсира част от тази огромна липса, която чувствам

познато ми е. аз лично за много време сведох контакта до минимум и постепено "чистих" от себе си. поне да спреш да "трупаш", на първо време. животът ще си свърши работата. баща ми "помъдря" много когато остана сам, по стечение на обстоятелствата, и когато вече не работеше активно .... накрая нещата бяха много добре. животът е странно нещо - променя ни всички.
и да не се промени майка ти, или докато се промени - ти не може всеки път да изживяващ една и съща криза. обичаме си родителите, не можем да ги изсоставим, когато имат нужда от нас, но ние също имаме деца и трябва да се съхраним заради тях. просто не чувай обвиненията и като ти се насъбере намери къде да крещиш, както сега.

Бих могъл да ти кажа много неща, но вече не знам бива ли, не бива ли.

От мен това

Капинчо написа:Бих могъл да ти кажа много неща, но вече не знам бива ли, не бива ли.

От мен това

бива, бива, аз нали за това те моля, да си казваш, без да се съобразяваш

Semiramis написа:

все едно говориш за мен и сестра ми
много се обичаме, но веднъж в годината наживо става ад и го изживяваме и двете и ..абе всичко което си написала

Същата работа и със сестра ми.
Само дето не изживяваме кой знае колко....
Бързо ни минава и на двете, просто трудно мелим брашно.

майй малко късно се включвам, или по-скоро рано....
мисля си,
ми кво значение имат тез караници вече на този етап - нито тя има власт или право нещо да определя в живота ти нито нищо, нямам представа какви са възгледите-нейните и твоите и къде се е скъсала нижката точно, но искам да ти кажа, че това са излишни нерви - нищо продуктивно няма да излезе - ако тя не може да го разбере това и да си замълчи - може би ти трябва да го направиш и да продължите напред, нали
Хайде не се тюхкай!:-) Усмивки ти пожелавам!

Майка ми има един тон. Специален такъв, само за мене. Околните хора не разбират нищо, но малките кристални украшения наблизо започват да звънтят, а около мен въздуха се йонизира. После няколко нощи не спя добре.
Майките имат специално обучение и могат да причиняват болка от разстояние. Като нинджи.

Green Light написа:Майка ми има един тон. Специален такъв, само за мене. Околните хора не разбират нищо, но малките кристални украшения наблизо започват да звънтят, а около мен въздуха се йонизира. После няколко нощи не спя добре.
Майките имат специално обучение и могат да причиняват болка от разстояние. Като нинджи.

на мен ми мина вече, твоята майка не е това, за което аз говоря, а и аз съм майка.. тръпки ме побиха от това, което си написал; дано съм по-добра майка (от моята де)

Green Light написа:Майка ми има един тон. Специален такъв, само за мене. Околните хора не разбират нищо, но малките кристални украшения наблизо започват да звънтят, а около мен въздуха се йонизира. После няколко нощи не спя добре.
Майките имат специално обучение и могат да причиняват болка от разстояние. Като нинджи.

аз се старая да съм внимателна - веднъж щерката каза, че като и говоря така я заболява коремчето и иска да плаче, плаче, плаче......

Green Light написа:Майка ми има един тон. Специален такъв, само за мене. Околните хора не разбират нищо, но малките кристални украшения наблизо започват да звънтят, а около мен въздуха се йонизира. После няколко нощи не спя добре.
Майките имат специално обучение и могат да причиняват болка от разстояние. Като нинджи.

Що ли ми е тоолкова познато. То последните години ако не се скараме на първия час още като се видим, ще е постижение. Абе още не може да се усети, че не съм вече на 8 годинки и имам семейство и ще правя каквото си реша, а не каквото тя си мисли.