Re: проблем
Публикувано на: 12.11.06, 16:21
Точно така - такива хора се спасяват. Алкохолици, наркомани, самоубийци...[unknown] написа:Приятелите са И затова. Да те спасяват, дори и това да те наранява...esti написа:Е тва ми е любимото - да ме спасяват:lol:doktorka написа:и въпросът:
"Истински приятел ли е този ,който ще те нарани,за да те спаси?"
Когато някой наранява често използва "спасението" като оправдание и те баламосва, че всичко е с благородни подбуди.
...
Тях можеш да нараниш спасявайки - да заставиш например наркоман със съдебно решение да се лекува. Това би го наранило, но само докато му просветне и разбере за кво става дума....и т.н.
А такива хора в нужда могат да бъдат спасени и не от приятели, а от съвсем непознати.
Всички сме с настройката, че виждайки самоубиец трябва да спасяваме, дори и да не сме му приятели.
Специално за самоубийците не винаги е сигурно, че осуетявайки замисленото от тях сме ги спасили, но това е друга тема.
Аз говоря за нормалните, възрастни хора, които могат да носят отговорност за постъпките си, а някой приятел е решил, че имат нужда от спасение.
Аз лично не се наемам да "спасявам" приятел, който е с ума си и е преценил, че трябва да направи нещо за което ако се окаже лошо, ще си поеме отговорността и ще се справи с последствията.
Може и да го намирам за лошо, страшно, да се тревожа, да си казвам мнението, да го коментираме, да го моля дори да спре, но Аз не бих направила нещо, за да го спра пряко волята му и наранявайки го.
И пример ще ти дам.
Имам приятелка и приятел, които от близо 3 години имат връзка.
И двамата са семейни.
Аз навремето можех да им попреча, но не го направих.
Не мисля, че позицията ми на приятел включва и подобна брутална намеса в личния им живот.
Те са големи, зрели и психически здрави хора, които знаят с какво се захващат и са готови да поемат отговорността за постъпките си.
Ако бях направила онова, което можех и което със сигурност щеше да ги раздели и нарани, дали щеше да е за добро? За тяхно добро? А ако точно тези двамата са сгрешили с браковете си и сега всеки вижда в другия голямата си любов примерно?
Ако те са щастието един за друг?
Да, имат си семейства, но коя съм аз, че да решавам, кой, къде и как е щастлив.
Дали ако им бях попречила това, нямаше да е само за мое успокоение, маскирано под благородни подбуди, да не си развалят семействата....Това щеше да бъде спасение за мен, за собствената ми съвест, да я запазя чиста, като съм постъпила "правилно", защото е общоприето изневярата да бъде заклеймявана, а не подпомагана.
Та така Доки, сложни са нещата.
Не може просто да минеш през някой, като валяк само защото си решил, че го спасяваш.
И пак правя уговорката, че говоря за здрави психически, зрели, възрастни хора, които не са искали помощ от теб.
По малко по друг начин обаче стои въпроса с неустойчевите, болните, зависимите и т.н. - разбираш за кои говоря.
