3o4o.net

Е такава жена си търся. Да сглобява мебели, да се занимава с бушоните и контактите и да не ме занимава с разни битовизми.

Stranniche написа:

От споменатите горе дейности едно правя с особено неудоволствие - гладенето.

Най-мразя да мия чинии и прозорци:mad:

Абе, маразя да работя...

каквото и да било

Макаров написа:Е такава жена си търся. Да сглобява мебели, да се занимава с бушоните и контактите и да не ме занимава с разни битовизми.

хахаха
тя с битовизмите, а ти с глобалните неща, като световен мир и екологично замърсяване

търсиш ли или си търсил?

frisky lioness написа:
Абе, маразя да работя...

каквото и да било

ми, то си е за мразене
едно време римляните са лъжели робите, че трудът прави човека свободен

snowprincess написа:

frisky lioness написа:
Абе, маразя да работя...

каквото и да било

ми, то си е за мразене
едно време римляните са лъжели робите, че трудът прави човека свободен

:rotfl24::rotfl24:

И аз не си падам по работата, хеле пък ако е домакинска...
Скатавам се, колкото е възможно,
лошото е, че не може да падне под някакъв санитарен минимум.

Сега ти направо ме замисли!
Какво е домът?
Все си мисля, че "домът" и "семейството" го правят хората, а не времето и мястото.
Мога да бъда щастлив и да ми е уютно дори и в пещера, стига да съм с близките си на сърцето хора.
А що се отнася за разделението на труда и задълженията в семейството...за мен са отживелица, отношения добре поръсени с нафталин и заровени надълбоко в старата бабина ракла.
Всеки върши каквото, когато и както може, целта е да остане повече свободно време, за да го прекараме заедно.
Не ме притеснява да пусна прахосмукачка, да простра, да изгладя, да нарежа продукти или пък направо да ошетам нещо. Но знам, че като изляза на двора ще има някой до мене - докато кося, копая, правя консрукции или пък набивам колчета, останалите поливат, връзват, оплевяват където има нужда...
Такива нещица.

holi_day написа: Начи да обобщим.
Няма женска работа, а обща, но има мъжка работа, дето си е специфична и не става да бъде обща.

Абсопютно точно! Подпис.

БоЕВ написа:Сега ти направо ме замисли!
Какво е домът?
Все си мисля, че "домът" и "семейството" го правят хората, а не времето и мястото.
Мога да бъда щастлив и да ми е уютно дори и в пещера, стига да съм с близките си на сърцето хора.
....

Точно така е!:-)

snowprincess написа:

frisky lioness написа:
Абе, маразя да работя...

каквото и да било

ми, то си е за мразене
едно време римляните са лъжели робите, че трудът прави човека свободен

Други пък брадати чичковци твърдят, че трудът направил от маймуната човек.
Защо ли ми се струва, че често пъти е обратното.

Dark Angel написа:има едно нещо дето си типично мъжка "работа" и едно дето си и типично женска

така де.... да не навлизам в обяснения :winkw:

Правилният отговор!

Stranniche написа:

snowprincess написа:

frisky lioness написа:
Абе, маразя да работя...

каквото и да било

ми, то си е за мразене
едно време римляните са лъжели робите, че трудът прави човека свободен

Други пък брадати чичковци твърдят, че трудът направил от маймуната човек.
Защо ли ми се струва, че често пъти е обратното.

От работа се става само гърбав.
Доказано е.
За човек не знам, но определено не се забогатява:-):winkw:

snowprincess написа:

Stranniche написа: А цял живот са ми натяквали, че за нищо вкъщи не ставам...

на себе си или на тях доказваш, че ставаш?

На себе си. Колкото до тях, каквото и да свърша, все нещо не било наред, все можело и по-добре.

Rain написа:Честит уют, Странниче

Благодаря!

Dark Angel написа:

Stranniche написа: Но да се надяваме...

и да ти го пожелая от все сърце

БоЕВ написа:Сега ти направо ме замисли!
Какво е домът?
Все си мисля, че "домът" и "семейството" го правят хората, а не времето и мястото.
Мога да бъда щастлив и да ми е уютно дори и в пещера, стига да съм с близките си на сърцето хора.
А що се отнася за разделението на труда и задълженията в семейството...за мен са отживелица, отношения добре поръсени с нафталин и заровени надълбоко в старата бабина ракла.
Всеки върши каквото, когато и както може, целта е да остане повече свободно време, за да го прекараме заедно.
Не ме притеснява да пусна прахосмукачка, да простра, да изгладя, да нарежа продукти или пък направо да ошетам нещо. Но знам, че като изляза на двора ще има някой до мене - докато кося, копая, правя консрукции или пък набивам колчета, останалите поливат, връзват, оплевяват където има нужда...
Такива нещица.

Прав си.
Това е идеалната ситуация. И така трябва да бъде.
За съжаление в реала понякога хората, изнервени от битовите проблеми, почват да се карат, да се обвиняват и да си изкарват нервите на близките на сърцето си.
Но това е друга тема и не ми се коментира.

От вчера пиша, трия, мисля, пак пиша и т.н... И все пак реших само едно да ти кажа: завиждам ти, най-чистосърдечно, знаеш, че много те обичам!!!

Stranniche написа: Други пък брадати чичковци твърдят, че трудът направил от маймуната човек.

Моля, моля не съм казвал такова нещо.

Капинчо написа:

Stranniche написа: Други пък брадати чичковци твърдят, че трудът направил от маймуната човек.

Моля, моля не съм казвал такова нещо.

там пише ЧИЧКОВЦИ... ти, ДЯДО, де се буташ?

Метаморф написа:

Капинчо написа:

Stranniche написа: Други пък брадати чичковци твърдят, че трудът направил от маймуната човек.

Моля, моля не съм казвал такова нещо.

там пише ЧИЧКОВЦИ... ти, ДЯДО, де се буташ?

Склерозата, склерозатаааа. Ти кой беше?

Stranniche написа: Това е идеалната ситуация. И така трябва да бъде.
За съжаление в реала понякога хората, изнервени от битовите проблеми, почват да се карат, да се обвиняват и да си изкарват нервите на близките на сърцето си.
Но това е друга тема и не ми се коментира.

Така е - друга тема е.
Но и на това му се намира колая.
Разговор - дълъг и напоителен...на вечеря да речем, време всеки да разкаже и да сподели, радости и несгоди от отминалия ден, да получи разбиране и подкрепа...

Нещо такова - нещата се получават с времето, с течение на годините, с "торбата изядена сол", с много търпение и такт.

Радвам се, че не се предаваш, че търсиш и опитваш, че продължаваш да се бориш и питаш...такъв просто е пътя - стръмен, каменист и обрасъл с бурени и тръни.

4avdar4e написа:От вчера пиша, трия, мисля, пак пиша и т.н... И все пак реших само едно да ти кажа: завиждам ти, най-чистосърдечно, знаеш, че много те обичам!!!

По-добре недей да триеш!
А знаеш, че и аз много !
/Трудно ми е да пиша такива неща, но ги чувствам /

БоЕВ написа:

Stranniche написа: Това е идеалната ситуация. И така трябва да бъде.
За съжаление в реала понякога хората, изнервени от битовите проблеми, почват да се карат, да се обвиняват и да си изкарват нервите на близките на сърцето си.
Но това е друга тема и не ми се коментира.

Така е - друга тема е.
Но и на това му се намира колая.
Разговор - дълъг и напоителен...на вечеря да речем, време всеки да разкаже и да сподели, радости и несгоди от отминалия ден, да получи разбиране и подкрепа...

Нещо такова - нещата се получават с времето, с течение на годините, с "торбата изядена сол", с много търпение и такт.

Радвам се, че не се предаваш, че търсиш и опитваш, че продължаваш да се бориш и питаш...такъв просто е пътя - стръмен, каменист и обрасъл с бурени и тръни.

Благодаря!
Дано на света да са повече хората като теб!

начи ако имам мебел за сглобяване има на кой да се обадя:-)

vyara написа:Аз върша и женската и мъжката работа.

Как успяхте да ги разделите на такива... те това не разбрах.
Аз понеже не мога да се прибера напоследък в къщи, та къщната работа съм я зарязал до ниво "уморено пушенопиене" пред компа вечер Щото оная другата работната работа.. ..
За мен у една общност /каквото е и семейството/, работата трябва да я върши този, която я може най добре. Естествено разпределена...щото иначе единя ще се гърби мноу яко.
Те например мразим да гладим. Просто си представям бившата...ако аз и гладех дрехите.. Обаче пък обичам да готвя...направо фурия съм. А...и прахосмука не го обичам и свършвам бързо /т`ва щото са ми дълги ръцете и с 2 замаха минавам стаята /. Ма пък никой не ми е пипнал инструментите да поправя нещо вместо мен.

Що жените мразят гладенето? От всичките домашни работи, тази е най-чистата и има непосредствен ефект.

А мъжете като го обожават..., защо да им бъде отнемано?

holi_day написа:А мъжете като го обожават..., защо да им бъде отнемано?

Е питай я женичката де! Като са залюбихме, аз освен, че си гладех сам ризите и панталоните, не давах на никой да го прави, щото не може да го направи като мен. Женичката се захвана да ми докаже, че може и вече 25 години ми го доказва.

Капинчо написа:Що жените мразят гладенето? От всичките домашни работи, тази е най-чистата и има непосредствен ефект.

Защото е скука и излишна работа.


не гладя - изработила съм си метод за простиране и сушене, и не се налага.
Преди няколко дни ми се наложи да изпера една риза на мъжа ми на ръка и извън къщи,
и съответно не можах да я простра и изсуша както аз си знам... после се наложи да я гладя много дълго и безрезултатно, най-накрая, след 15 - 20мин. гладене изглеждаше несравнимо по-зле, спрямо вида й след домашното ми сушене... и те така. Сигурно просто аз не мога да гладя.

Амаранта написа:

Защото е скука и излишна работа.


не гладя - изработила съм си метод за простиране и сушене, и не се налага.
Преди няколко дни ми се наложи да изпера една риза на мъжа ми на ръка и извън къщи,
и съответно не можах да я простра и изсуша както аз си знам... после се наложи да я гладя много дълго и безрезултатно, най-накрая, след 15 - 20мин. гладене изглеждаше несравнимо по-зле, спрямо вида й след домашното ми сушене... и те така. Сигурно просто аз не мога да гладя.

Тя и женичката така прави, ама не може съвсем всичко да спести. Някои от ризите ми действитлно не се нуждаят от гладене, но за други се налага.
Мен ако питаш, "женската" работа убива удоволствието с "безсмислеността" си. Готвиш два часа и фамилията го излапва за 15 минути, чистиш цялата къща и след половин ден вече отново е прашна.
А при "мъжката", като забиеш един пирон, той си остава забит за поколенията. Преди години направих собственоръчно кухненските шкафове на шурея - от дъски, плоскости, фурнир и лепило. Докато ги правих, жените се скъсаха от чистене на кухнята, щото я бях обърнал на работилница. От тяхното чистене няма и спомен, а шкафовете стоят.

Капинчо написа:

........Докато ги правих, жените се скъсаха от чистене на кухнята, щото я бях обърнал на работилница. От тяхното чистене няма и спомен, а шкафовете стоят.

Ами така е, наистина трябват развити сетива,
за да се оцени по достойнство трудът на домакинята.

МЪЖжжж написа: Ма пък никой не ми е пипнал инструментите да поправя нещо вместо мен.

Щото не са ми попаднали - аз пък искам да се науча да правя самолетчета!
Защо си ми толкова далеч!!!

Амаранта написа:

Капинчо написа:

........Докато ги правих, жените се скъсаха от чистене на кухнята, щото я бях обърнал на работилница. От тяхното чистене няма и спомен, а шкафовете стоят.

Ами така е, наистина трябват развити сетива,
за да се оцени по достойнство трудът на домакинята.

Представих си тия жени около Къпинчо, ако не бяха изчистили и до ден днешен... Щеше да остане, да се разраства хаосът и мръсотията около "вечните" шкафове и никой да не припари вече до там...
Този абсолютно неблагодарен и абсолютно необходим домакински труд винаги се подценява.
А без него какво ще настане?

Капинчо написа:Що жените мразят гладенето?

свързано е с изпотяването

Stranniche написа:
Представих си тия жени около Къпинчо, ако не бяха изчистили и до ден днешен... Щеше да остане, да се разраства хаосът и мръсотията около "вечните" шкафове и никой да не припари вече до там...
Този абсолютно неблагодарен и абсолютно необходим домакински труд винаги се подценява.
А без него какво ще настане?

Не! Не можеш да си ги представиш женичката и тъщата в тая ситуация. Четвърт кубик сачак и 12 кв. метра шпервани плоскости, всичко това нарязано с любителски циркуляр и шлайфано с машина на кухнеската маса. След това фурнировано с туткал (прави се от животински кости и се полза горещ, смърди на мърша), байцвано и лакирано. Общо над 4 линейни метра горни и доблни шкафове. На обед се почиства за да седнем да обядваме - четирима възрастни и две деца - на 6 и 2 години. Вечер се почиства основно, за да не се разнася по цялата къща. Ние с шурея, естествено, сме много уморени от основната "мъжка" работа и само се дръпваме настрани докато жените свършат "женската". Цялото забавление трая един месец.

snowprincess написа:

Капинчо написа:Що жените мразят гладенето?

свързано е с изпотяването

Забелязал съм, че повечето жени нямат нищо против да се поизпотят. Е, може би не точно от гладене.

Капинчо написа:

snowprincess написа:

Капинчо написа:Що жените мразят гладенето?

свързано е с изпотяването

Забелязал съм, че повечето жени нямат нищо против да се поизпотят. Е, може би не точно от гладене.

хубу, че не си в козметичната индустрия, щото без пари щеше да ходиш
да има едно лесно, жените ще си махнат потните жлези

а за другото, при малка или голяма смърт, кой ти мисли за изпотяване

(французите наричат оргазма 'le petit mort' или „малка смърт”)

snowprincess написа:
(французите наричат оргазма 'le petit mort' или „малка смърт”)

Подценявате ме принцесо!:shy:

Апропо, що само жените? Ние да не смърдим по хубаво?

Капинчо написа:Не! Не можеш да си ги представиш женичката и тъщата в тая ситуация. Четвърт кубик сачак и 12 кв. метра шпервани плоскости, всичко това нарязано с любителски циркуляр и шлайфано с машина на кухнеската маса. След това фурнировано с туткал (прави се от животински кости и се полза горещ, смърди на мърша), байцвано и лакирано. Общо над 4 линейни метра горни и доблни шкафове. На обед се почиства за да седнем да обядваме - четирима възрастни и две деца - на 6 и 2 години. Вечер се почиства основно, за да не се разнася по цялата къща. Ние с шурея, естествено, сме много уморени от основната "мъжка" работа и само се дръпваме настрани докато жените свършат "женската". Цялото забавление трая един месец.

САМО един месец!
Щастливци!

Капинчо написа:

snowprincess написа:
(французите наричат оргазма 'le petit mort' или „малка смърт”)

Подценявате ме принцесо!:shy:

"Сноуи" беше като погалване, а "Подценявате ме принцесо!" - го почувствах като шамар

докато си приказваме, има и други читатели, не исках после да се дообяснявам какво съм имала предвид като съм говорела за смърт, защото мразя да пиша
мислех, че точно мен няма да ме четеш буква по буква, а ще усетиш