3o4o.net

4avdar4e написа:

esti написа:Какво ви става днес бе???

Вали дъжд

Това не е дъжд. Бойко Борисов мие улиците

Приятелско

Приятел си. Ще поиграем карти.
Ще пием за мира и за жените.
(Завиждам на родените във Спарта -
как трудно е да си сдържиш сълзите.)
Приятел си. Така ми е спокойно.
Е, разкажи за твоето момиче.
Отдавна сме погребали виновните.
Мъжът ми е добър. И го обичам.
Да ти налея още? Уморен си...
И аз съм уморена, но е празник.
Отдавна, както казваш, "влязох в релси".
Отдавна, както казваш, "няма празно".
Хлапашкият ми сал е здраво вързан.
Научих се да имам и да губя.
Сега си тръгвай. Бързо, много бързо!

Защото, всъщност искам да се любим...

Green Light написа:

4avdar4e написа:

esti написа:Какво ви става днес бе???

Вали дъжд

Това не е дъжд. Бойко Борисов мие улиците

Направо ми протече монитора от вас.

Я малко по-оптимистично

Няма музика, но слушам тишина,
Вятърът разхлажда две тела.
На балкон танцуват цветни платове.
По улица с декор от плодове,
Дами мърдат в ритъм.
Аз пък пак се питам:
"Как така, точно раят ни събра?"
Здравей не ме познаваш,
но не за дълго,
мисля си на ум сега.
Не чух май нещо казваш,
не за друго, предусещам любовта.
Кой измисля, как се случва любовта?
Слънце ли чертае в пясъка?
Май добър вкус проявява тук света?!
За точните моменти и места.
Сенки вместо знаци, знаци вместо думи!
"Как така, точно раят ни събра?"
Здравей не ме познаваш,
но не за дълго
мисля си на ум сега.
Не чух май нещо казваш,
не за друго, предусещам любовта.
През стъкло надничам,
Виждам те и тичам,
Вече знам, само раят ни разбра!
Здравей не ме познаваш,
но не за дълго
мисля си на ум сега
Не чух май нещо казваш,
не за друго, предусещам любовта.


ПП Хаххах, сега видях, че този който е вадил текста е сгрешил и е писал "Дами мърдат в ритъм" - как звучи само....
всъщност е "Палми мърдат в ритъм"

4avdar4e написа:

frisky lioness написа: Последно?
Има някакво недоразумение тук:winkw:

Блага е, бе, вервай ми

Вервай и!!!

ПИТОМНО МОМИЧЕ

Във този свят така разноезичен,
настъпи оня неочакван миг,
когато срещнах питомно момиче,
говорещо на български език.

Дойде в дома ми тихо и работно
и стана тук по-светло от преди,
а по гърба ми, нощем питомните нокти –
оставяха класически следи.

Върти се времето, децата раснат
и косъм бял донася всеки ден.
И мъжките искри в очите гаснат
и ставам аз – почти опитомен.

А синовете ми уроци първи сричат.
Един съвет на устните гори:
Не вярвайте на питомни момичета,
навярно дивите са по-добри!

РОДЕНАТА НА ПРАГА

Каквото и да ме правите,
Накъдето и да ме теглите –
Все такъв ще ми е нрава.

На одъра мама ме е родила,
Но аз мисля, че е било на прага
Или сред поле, на кръстопът.
Затуй всички посоки ме привличат,
Затуй съм и отсам, и отвъд.
Обувки с тънки токчета обичам
И звънки тротоари,
Обичам неонови барове
И булеварди шумни.
И боса да стъпвам обичам
По трева, по пясък, по шума;
И такава работа да върша,
Че силата ми да играе
И слънцето да ме прегръща.

Само да има пътуване –
Грабвам дрехата,
На стъпалото скачам.
А през нощта детето си сънувам,
Роклята си в къщи окачвам…

Сигурно съм на праг родена!
Затуй две жени се бият в мене,
Две времена на две страни ме викат.
Не може ме оправи никой…

Green Light написа:
Това не е дъжд. Бойко Борисов мие улиците

Великан!!

П.П. Ако може и боклука по Асен да събере, че колите едва минават

Ти си ми вълшебно огледало.
В теб се оглеждам от глава до пети,
Цялата,
И се виждам невиждана:
От очите ти – посребрена,
От устните – позлатена,
От ръцете ти – като царица накичена,
Омагьосана.
Обичана.

Аз съм ехото, скрито в гората.
Ти си в мен, уловен и повторен стократно:
Въздъхнеш,
Засмееш се тихо,
Продумаш –
А аз те подхващам звънливо и шумно,
Затрептявам със теб като сребърен ручей
И вече съм песен,
Твое съзвучие


Зная, че чувството не е вечно.
Но паметта е по-дълга от чувството.
Твоето бягство ще е напусто –
Аз съм в теб като в камък изсечена.

Където и да идеш, с когото и да бъдеш –
Ще те ударят нечакано, като мълнии,
Минали мигове, с мене препълнени.
Да ме помниш ти си осъден.

Смешен жест, дума, цвете, извивка на устни –
Ти не знаеш с колко нишки си вързан.
Аз не моля.
Нито пък бързам.
Нежно плета свойта мрежа изкусна...

ТЯ СИ ПОСИПВА ГЛАВАТА С ПЕПЕЛ

Във малка сладкарница ний двама седим
и ти я запълваш със мигли гъсти,
а пък аз, изнервен, сред пепел и дим
махам йодни от пушене пръсти.

Не, само ако знаеше за мене какво си,
би казала “да” завчас,
на теб не са ясни тези въпроси
и за тъй ти говоря аз.

Ти за мен си всичко. Не роза и не блен.
Аз без теб съм нещастник последен.
Ти си абсолютно всичко за мен
и не можеш ме остави тъй беден.

Ти си тука тоз въздух, туй стъкло, тази маса,
ти си вънка слънцето и белите брези,
ти си вкъщи машинката, която ръждяса
от пролетите по теб сълзи.

Ти си бръсначката сутринта
и ти си кръвната фибринна мрежа,
която мигом спира кръвта,
когато с теб се порежа.

Без фибрин човек свършва със празни вени,
а без слънцето е слеп,
а ти… ти си всички неща изброени,
как искаш да живея без теб!

Тъй говоря аз нервен, спиртосан и свит,
мумифицирано кухо човече,
на което таз пепел придава вид,
че само се разпада вече.

А под тъмнокеремидена коса твоят ирис
блести тъй тропично зелен.
Този поглед, този глас, този мирис,
боже мой, те са всичко за мен!

Ти за мен си всичко. Започвам пак.
Цял следобед как тука седиме,
дай ми със кимване мъничък знак,
по слепите очи погали ме…

Но ти се посипа… Не внимаваш никак…
Позволи да те почистя с ръка.
Та ти издуха съвсем пепелника,
кой те кара да прихваш така!

Облачна психотерапия

Един облак, два облака — ескадрила.
Студено, топло, горещо...
Не съм излъгала. Не съм убивала.
Не съм те срещала.
Три облака, четири облака — отнесени.
Владея топката. Успокоявам я.
Пет облака, шест облака... Лесно е.
Не те познавам.
Седем облака, осем облака сънотворни.
На възглавница ми приличат.
Девет облака, десет облака. Удобно е.
Не те обичам.

P. S.
Единадесет облака — обичам те.

Това си за жадния ми взор:
прохладен дъжд през много жарко лято.
И с тебе аз съм вечно във раздор
като лихвар със скритото си злато.

Ту аз ликувам, ту слухтя едвам,
ту вeчно дебна, пълен със злорадства.
Ту бих желал да бъда с теб сам
и ту да блесна с моите богатства.

Понякога като след празник сит
и жаждущ след това до утомление.
Без своя радост, само с теб честит,
надежда моя, щастие, мъчение.

И ден след ден така се мъча тайно
безкрайно беден и богат безкрайно.

Fairy of the Flowers написа:

4avdar4e написа:

frisky lioness написа: Последно?
Има някакво недоразумение тук:winkw:

Блага е, бе, вервай ми

Вервай и!!!

Повярвах:winkw:

СОНЕТ 91

Един се хвали с ловкост и успехи,
със сила друг, а трети със предци.
Един с богатства, почести и дрехи,
а друг със хрътки, ястреби, жребци.

И всеки има по едно пристрастие,
и всеки нещо повече цени.
Но другаде се крие мойто щастие,
не в кучета, богатства и жени.

От всеки род и всякакви успехи
по-скъпа ми е твоята любов,
по-ценна е от скъпоценни дрехи,
по-весела от пиршества и лов.

Аз имам теб. Без теб ще бъда пак
каквото бях: последният бедняк.

Сър, любов, любов ама без обяд останах заради вашите изящни слова. И тъй като съм много гладничка вече, дори не мога да потърся лирична форма за това прозаично желание.

Fairy of the Flowers написа:Сър, любов, любов ама без обяд останах заради вашите изящни слова. И тъй като съм много гладничка вече, дори не мога да потърся лирична форма за това прозаично желание.

Даваха ми ум, поуки верни,
бях обсипван с почести безмерни.
Казваха ми, че след някой ден
те ще се погрижат и за мен.

Хранен само с изгледи отрадни,
щях да пукна както всички гладни,
но зае се с мене славен мъж,
просто ме оправи изведнъж.

Ах, той хляб и гозби ми доставя
и доброто му не ще забравя.
Бих го разцелувал, но не знам
мога ли да се целуна сам?

4avdar4e написа:

Green Light написа:
Това не е дъжд. Бойко Борисов мие улиците

Великан!!

П.П. Ако може и боклука по Асен да събере, че колите едва минават

Това ще е торнадото другия понеделник

Green Light написа: Това ще е торнадото другия понеделник

Детето ходи специално да снима, ама нема да пускам тук снимката, че ... гадост

Налей ракия, пък каквото стане...
За въздържател зная, че ме имащ,
а днес защо ли толкова от рано?
Ти слушаш, гледаш ме и само кимаш.

И чакаш интересно да научиш -
история или пък само клюка,
След втората ще пробваш да проучиш
каква ли ще е днешната поука.

Поука няма. Има тривиалност.
Любов голяма уж. Заблуда тежка.
А после сбъднат сън? О, не! Реалност.
Горчивина и мъка и болежка.

Да, виждам скучно е. Ще тръгвам вече.
Къде ли точно трябва да отида...
Да можех някъде, така далече,
где злоба и омраза да не стигат.

Жена на балкона

Каква жена, каква камбанария,
изправена пред моя млад олтар.
Защо ли да се правя на светия,
когато аз съм раждан за звънар.

За такава хубава жена,
сътворена от магия блага,
дяволското ми сърце призна,
че глава и къща се залага.

Колко огън, колко нежен плен
има във очите й небесни!
Господи, дадеш ли я на мен,
черква ще ти построя от песни.

Ех, вие, хора недоверчиви,

уморено понесли мрежите.

Има и друг цвят освен сивия

и освен злоба - има и нежност.

Като се връщате у дома гневни

и дърпате децата си за ушите,

не ви ли е хрумвало, че за последно

една нощ ще изгрея звездите...

Ще помръкнат от безразличието ви.

Ще засветят на друга планета.

Ще се раждат страхливи момичета,

за да раждат страхливи момчета.

Зная, плода се бере наесен,

но земята без любов ви е слаба.

Нося ви един хляб и една песен.

Защо поискахте само хляба...

КОПАЕНЕ НА КЛАДЕНЕЦ

Потъвам като кладенец във теб.
Съкровище лежи на твойто дъно.
Нахвърлям се от жаждата свиреп,
утихвам, чак когато се разсъмне.

Какво че тук, преди да дойда аз
и други са протягали езици.
Та можеш ли да задържиш за храст
такава неподвластна, стройна птица.

Дори да я закараш в сватбен храм,
да минеш с нея под венчило.
И попът ще се зачерви от срам,
ще затрепери в гащите кандило.

Копая кладенец във кратка нощ,
копая упорито и безумно.
На стигна ли вода – ще стана лош,
но обич стигна ли – тогава ще потъна…

esti написа:

Green Light написа:

4avdar4e написа:

esti написа:Какво ви става днес бе???

Вали дъжд

Това не е дъжд. Бойко Борисов мие улиците

Направо ми протече монитора от вас.

Я малко по-оптимистично

Няма музика, но слушам тишина,
Вятърът разхлажда две тела.
На балкон танцуват цветни платове.
По улица с декор от плодове,
Дами мърдат в ритъм.
Аз пък пак се питам:
"Как така, точно раят ни събра?"
Здравей не ме познаваш,
но не за дълго,
мисля си на ум сега.
Не чух май нещо казваш,
не за друго, предусещам любовта.
Кой измисля, как се случва любовта?
Слънце ли чертае в пясъка?
Май добър вкус проявява тук света?!
За точните моменти и места.
Сенки вместо знаци, знаци вместо думи!
"Как така, точно раят ни събра?"
Здравей не ме познаваш,
но не за дълго
мисля си на ум сега.
Не чух май нещо казваш,
не за друго, предусещам любовта.
През стъкло надничам,
Виждам те и тичам,
Вече знам, само раят ни разбра!
Здравей не ме познаваш,
но не за дълго
мисля си на ум сега
Не чух май нещо казваш,
не за друго, предусещам любовта.


ПП Хаххах, сега видях, че този който е вадил текста е сгрешил и е писал "Дами мърдат в ритъм" - как звучи само....
всъщност е "Палми мърдат в ритъм"

даммм, влязох да видях дали има коментари освен стихове
за друг ден ще я оставя, не ми се чете сега
(а в темата песен-настроение съм стигнала до 5 страница)

Ще се срещнем с теб в Небитието

като волни,влюбени души!

Ще ми подариш звездичка,вместо цвете,

ще ме стрелнеш с лъч, вместо с очи...

Ще се понесем във шеметна вихрушка

от флуиди,страст и светлина...

В нежен танц Галактиката ще се люшка,

ще потръпва старата Земя.

Звезден прах ще се сипе върху ни,

като минем по Млечния път!

Ще трептят сто космически струни

и съзвездия сто ще горят...

Там, самият Бог ще венчае,

озарените наши души!

И от нас, със любов, ще извае

две прекрасни, туптящи звезди

Какво ви става днес, бе,
то хубаво любов - любов, мъка - мъка, ама ще ме удавите най-накрая.

Амаранта написа:Какво ви става днес, бе,
то хубаво любов - любов, мъка - мъка, ама ще ме удавите най-накрая.

остай ги да поплачат, шъ им мине депресията, няма криза, която да продължава цял живот

като си припомня моя "розов период", де що имаше розови романи изчетох и сериали изгледох... до края на живота си вече няма да пипна и погледна

Амаранта написа:Какво ви става днес, бе,
то хубаво любов - любов, мъка - мъка, ама ще ме удавите най-накрая.

Ааа, не бе. Не само мъка.

Рецепта през март за обяздване на див жребец

заключвай го
между бедрата си
жребеца див във полунощ
и нека като тетива
гръбнакът му
да се извива
в неземен грохот,
в бясна мощ.
по-здраво ласото стегни
във примката изящна
на ръцете си,
хвърли си шапката
в тревите,
за да не пречи,
нищо да не пречи
и буйна грива разтърси.
сега е нощ.
бъди желана.
по шията го захапи
и нека ноздрите му хвърлят пяна
луната нека ти завижда
това е твойта нощ-безумие...
ще помни докато е жив,
че вещицата
го е любила...

snowprincess написа:
като си припомня моя "розов период", де що имаше розови романи изчетох и сериали изгледох... до края на живота си вече няма да пипна и погледна

Разбирам, още ти сладни, май.

snowprincess написа:

Амаранта написа:Какво ви става днес, бе,
то хубаво любов - любов, мъка - мъка, ама ще ме удавите най-накрая.

остай ги да поплачат, шъ им мине депресията, няма криза, която да продължава цял живот

като си припомня моя "розов период", де що имаше розови романи изчетох и сериали изгледох... до края на живота си вече няма да пипна и погледна

Не точно. Просто понякога се чудя имам ли още сърце.

Fairy of the Flowers написа:

Амаранта написа:Какво ви става днес, бе,
то хубаво любов - любов, мъка - мъка, ама ще ме удавите най-накрая.

Ааа, не бе. Не само мъка.

Рецепта през март за обяздване на див жребец

заключвай го
между бедрата си
жребеца див във полунощ
и нека като тетива
гръбнакът му
да се извива
в неземен грохот,
в бясна мощ.
по-здраво ласото стегни
във примката изящна
на ръцете си,
хвърли си шапката
в тревите,
за да не пречи,
нищо да не пречи
и буйна грива разтърси.
сега е нощ.
бъди желана.
по шията го захапи
и нека ноздрите му хвърлят пяна
луната нека ти завижда
това е твойта нощ-безумие...
ще помни докато е жив,
че вещицата
го е любила...

Страст?!
Спокойно, имаш сърце - то, заедно с детството и добротата никога не изчезват,
просто си живеят в малко по-различно измерение, нарочно ги слагаме там по някое време, да не пречат.
Има хора, които отскачат до там по-честичко, и други, които не помнят вече пътя...

Амаранта написа:Какво ви става днес, бе,
то хубаво любов - любов, мъка - мъка, ама ще ме удавите най-накрая.

Към мене си
безчувствена и строга.
Но литва като птица
твойта дреха…

За тебе
днес съм
- портмоне двуного,
което
срамежливо се открехва…

2
Чорапогащникът,
ефирна змийска кожа
се свлича от кристалния ти крак.
И приеми
последната възможност
отдолу истинска
да блеснеш пак…

Fairy of the Flowers написа: Не точно. Просто понякога се чудя имам ли още сърце.

имаш, но в момента квото и да ти кажа няма да ме чуеш
определи си време колко дни ще тъгуваш, после кажи майната му на проблема

ако сте се разделили, а не само скарали... да знаеш за следващия път - ако нещо не харесваш в него преди, няма да започнеш да го харесваш и след като сте вече заедно, дори да си затвориш очите временно

Метаморф написа:

Амаранта написа:Какво ви става днес, бе,
то хубаво любов - любов, мъка - мъка, ама ще ме удавите най-накрая.

Към мене си
безчувствена и строга.
Но литва като птица
твойта дреха…

За тебе
днес съм
- портмоне двуного,
което
срамежливо се открехва…

2
Чорапогащникът,
ефирна змийска кожа
се свлича от кристалния ти крак.
И приеми
последната възможност
отдолу истинска
да блеснеш пак…

Ех, Метаморфе, направо ме утрепа с ирония...:rotfl24::rotfl24:

snowprincess написа:

Fairy of the Flowers написа: Не точно. Просто понякога се чудя имам ли още сърце.

имаш, но в момента квото и да ти кажа няма да ме чуеш
определи си време колко дни ще тъгуваш, после кажи майната му на проблема

ако сте се разделили, а не само скарали... да знаеш за следващия път - ако нещо не харесваш в него преди, няма да започнеш да го харесваш и след като сте вече заедно, дори да си затвориш очите временно

не, не е това. Стиховете са красиви. Не ли? Толкова мрачно ли ви прозвуча?

Амаранта написа:Ех, Метаморфе, направо ме утрепа с ирония...:rotfl24::rotfl24:

Fairy of the Flowers написа:
не, не е това. Стиховете са красиви. Не ли? Толкова мрачно ли ви прозвуча?

добре, че не е това, тогава всичко е поправимо

не ми е до красивото ако не ми върши работа, и за ножовете го написах същото

snowprincess написа:
не ми е до красивото ако не ми върши работа

евала, корава мацка си Сноу.

Fairy of the Flowers написа: Не точно. Просто понякога се чудя имам ли още сърце.

О, я стига...
Всеки си намира майстора все някога.

На Сами и Мария

И вече никакви такива -
слънчасали или чудесни...
Отказвам се да съм красива.
Не ми се слушат птичи песни.
Не ми се ходи край морето.
Свалените звезди ме стряскат.
Заровила съм си сърцето
под триста спомена от пясък.
От утре като всички хора,
(като конкретните съседки,)
ще пазя вместо куче двора -
в ръцете с неизменна плетка.
И тъй като ми е присъщо -
във всяко нещо се увличам,
ще изплета палто за къща.
И всяка нощ ще я навличам.
Палтото ще е меко-сиво
и къщичката ще се гушва
притихнала, без съпротива,
сред другите. И ще ги слуша
как са направили консерви,
а пък ракията не става.
И моите протрити нерви
във кухнята ще оздравяват.
И после, както се очаква,
(защото всичките го правят) -
ще пусна в къщата си някой,
комуто да крещя за здраве.
А той пред цветен телевизор
и глух за моите капризи,
понеже ми се пада ближен -
ще ми оставя мръсни ризи.
И ще надничат в двора баби,
уж шепа сол за да поискат.
Идилия - ще крякат жаби.
И Моцарт няма да ми липсва.
Но се страхувам, че е късно
да обяснявам на децата,
че приказките не възкръсват,
не може да се язди вятър...
Че силата не съм я взела
от никаква пътека бяла.
И всичко, дето съм им чела,
не е живот, а ала-бала.
Че този, който ще откърти
последната стена от страсти.
не е вълшебник, ами смъртен -
но трябва да му кажат "здрасти".
Че две и две е сбор сериозен,
а не - рисунките на мама.
Че патето умира грозно.
И нищо страшно всъщност няма...
Да, знам, че няма нищо страшно.
Освен, че се умира бързо.
Спокойствието се заплаща
със вързана душа - на възел.
А аз не мога да ги вържа
като две палета на двора.
И продължавам да ги лъжа,
че на луната има хора.

Последно за днес, лека нощ

Изтрих те с двойна гума от сърцето си
като ненужна правописна грешка.
Но скъса се хартията там, гдето ти
оставила бе нещо страшно тежко.
През дупката днес духа само вятърът.
Да, вятърът на зла обида духа.
О колко ли е скъсана душата ти,
изтрила толкоз образи! Тя, куха,
навярно зее накъде дълбоко в теб
(ако изобщо още съществува)!
Обидно е! И грозно и жестоко е
с такива думи с теб да се сбогуваме.
Със теб — мечтата, любовта, утехата,
която сам създадох в свойте нощи.
Но ти бе само на мечтата дрехата.
А със самата нея — нищо общо…
Изтрих те от душата си. Завинаги!
Но само теб — пародия на обич.
Оназ, Мечтата жива, неизстинала,
остава да върви пред мен. До гроба.

4avdar4e написа:Спокойствието се заплаща
със вързана душа - на възел.

Харесва ми. Но това не сме ние. Не за дълго. Питай някой, който те познава.