Страница 2 от 2

Публикувано на: 05.09.08, 09:17
от latrevw
интересно моите не искат да имат деца:lol:

дъщеря ми не ще - защото не иска да ражда :lol:

сина - щото ето чичо му и леля му как нямали деца:-)

Публикувано на: 05.09.08, 09:17
от wild_moon
latrevw написа:
абсолютно, точно за това говорех
опитвам се да обясня на майка ми, че дали ще съм в черно и дали ще ходя на гробищата няма никаква връзка с това какво ми е в душата
при мен винаги се повтаря едно и също - когато почине близък човек, много рева, след 3 дни съм свикнала, след 3 седмици почвам да го сънувам, после леко затишие, като се сещам по разни поводи и като минат 2 години почвам яко и постоянно да го сънувам сигурно около месец нон-стоп
и послед вземе, че умре друг и всичко се повтаря, чудя се дали ако ходя на гробовете им ще се чувствам по-добре
тези традиции с ходенето по гробищата, помените и прочее са измислени, за да могат хората постепенно да свикнат с мисълта и да си вземат "сбогом". зя някои хора това наистина помага. но за мен е по-важно в душата си да си вземеш сбогом с близкия човек и да живееш с двойно по-голям хъс своя живот, защото всичко е тленно.

Публикувано на: 05.09.08, 09:19
от Semiramis
latrevw написа:
wild_moon написа: за мен примерно траура е в душата, а не в това как ще се облека.
абсолютно, точно за това говорех

опитвам се да обясня на майка ми, че дали ще съм в черно и дали ще ходя на гробищата няма никаква връзка с това какво ми е в душата

при мен винаги се повтаря едно и също - когато почине близък човек, много рева, след 3 дни съм свикнала, след 3 седмици почвам да го сънувам, после леко затишие, като се сещам по разни поводи и като минат 2 години почвам яко и постоянно да го сънувам сигурно около месец нон-стоп

и послед вземе, че умре друг и всичко се повтаря, чудя се дали ако ходя на гробовете им ще се чувствам по-добре
аз също упорито не ходя в черно. вповече ми идва.
не ми се разправя отново, май го разказвах тук, за идиотското поведение на хора към децата по време на погребения

само исках да кажа, че вече е доказано, че черният цвят спира негативната енергия, или както там точно се води. в смисъл че хората правилно са се насочили към защитния цвят
когато ми се наложи последния път пробвах с непълно черно
:(

Публикувано на: 05.09.08, 09:19
от latrevw
wild_moon написа: тези традиции с ходенето по гробищата, помените и прочее са измислени, за да могат хората постепенно да свикнат с мисълта и да си вземат "сбогом". зя някои хора това наистина помага. но за мен е по-важно в душата си да си вземеш сбогом с близкия човек и да живееш с двойно по-голям хъс своя живот, защото всичко е тленно.
да, ама повечето хора ходят на 3-тия ден, на 9-тия, на 40-тия и т.н., ей затова се ядосвам

но иначе си права, при мен колкото по минава времето толкова по-болно ми става, може би трябва да отида, за да получа някакво такова успокоение или свикване

Публикувано на: 05.09.08, 09:28
от esti
latrevw написа:интересно моите не искат да имат деца:lol:

дъщеря ми не ще - защото не иска да ражда :lol:

сина - щото ето чичо му и леля му как нямали деца:-)
Когато го попитам как си вижда бъдещето, той започва с "жена ми....децата ми...."

А вчера ми заби въпроса " мамо аз от тъпото поколение ли съм?" :lol:
Горките, непрекъснато попадат на коментари, че сегашните млади не стават за нищо и.....

Публикувано на: 05.09.08, 09:56
от wild_moon
esti написа: Когато го попитам как си вижда бъдещето, той започва с "жена ми....децата ми...."

А вчера ми заби въпроса " мамо аз от тъпото поколение ли съм?" :lol:
Горките, непрекъснато попадат на коментари, че сегашните млади не стават за нищо и.....
милия! чудя се как се справят децата с тия неща!? това с класификациите за "тъпото поколение" си е междувпрочем типична българска грешка. българина винаги бърза да слага етикети, да критикува и мачка, а не се замисля как може да даде мотивация на това младо поколение да иска да надскочи себе си и времето, в което расте и прочее.
аз съм работила с тийнеждъри преди време и знам, че и по-последствените, когато виждат, че някой цени усилията им и ги поущтрява стигат доста далеч.