3o4o.net

Green Light написа:Да, правилно, не искам скандали, аман! Извинявам се на всеки, който приема нещата лично. Боев, чалгата като поведение не е присъща на хора като теб, в никакъв случай не те визирам тебе! Принципно говориме, изобщо, като цяло.
И още- няма да съм аз тоя, който ще отрече, че в София простотията е много

Хех За какви скандали става въпрос? Нито съм имала намерение да споря, нито нищо.
Където и да си, ако си доволен от живота си е добре... Така мисля аз. И съвсем са ми чужди теориите за това къде живеят повече неудачници, защото успехът за всеки има различни измерения.
Толку от мен по темата, щом мненията ми могат да пораждат скандали...

те ти булка Спасов ден! пак нещо задраха лагерите...
сегашната ситуация и възникналия "спор" потвърждава моята теория, че проблемът в клуба е в начина на общуване, а не в темите. например в това, че се отговаря откъслечно на реплика, а не на цялостна позиция и като се зачекне един за една фраза, а друг за друга и ето ти вече конфликта.
не може ли да изкараме една тема без да се счоплим до края!?

holi_day написа:...
Толку от мен по темата, щом мненията ми могат да пораждат скандали...

Аааа, не така,
твоите мнения, на Ягата и на Боев са ми особено интересни,
защото са "от извора".

Амаранта написа:Аааа, не така,
твоите мнения, на Ягата и на Боев са ми особено интересни,
защото са "от извора".

Мерси. Ние тримата доколко сме представителна извадка... хахаха
Ку нещо конкретно ме питаш, ще ти отговоря. За мен драма няма. Благодарна съм на живота, че имам избор. Някои нямат и това.

Шъ зема да пусна някоя тема за времето, да е по-неангажиращо.

Всеки сам за себе си преценява и всеки си има собствена формула за "Успех", но ако харесваш спокойният живот, тихите изгреви и залези, дългите разходки сред опадалите листа, вечерите със запален огън и чаша вино, покоя и песента на щурците, не се чуди. Животът в големият град е много различен, на мен ми трябваше около година да свикна, сега когато отида при майка ми - полудявам, не става въпрос да живеем като отшелници, но животът е твърде кратък за да го губим сред миризма на изгорели газове, клаксони, дим и суета.Ако на някой му звучи "примирено" да ми се обади.

Set написа:http://lifestyle.ibox.bg/news/id_441803128

И аз мислех да кажа, че за децата най-важна е семейната среда. И че да станат човеци е по-важно, отколкото да научат перфектно език или да ходят редовно на театър, но...
Някои неща могат да се наваксат, други не. Където и да живее човек.

Green Light написа:Не си прав, но ако е само образованието, с мед да я намажеш нашата провинция. Не е само до образование. Чалга като поведение, много алкохол- масово, философия от сорта мое да умрем, ама няма да им работим за 100 лева, ниска култура, това е масата в селата и градчетата селски тип. Също така не знам защо смятате че престъпноста е ниска? Няма полицаи, престъпници обаче си има точно толкова колкото и другаде.

И съм съгласна, и не съм.. Живяла съм по Младостите, там (в огромния процент) си е жива чалгарница, чувала съм, че и по Люлин е същото. Да, ама Младостите примерно са колкото един Плевен. И изведнъж обобщенията .. не вървят

Иначе за образованието подкрепям, за възможностите за разни школи и спорт... Кино, театър.. Ей на, вчера се чудех на едно мнение в 40-50, че в Бургас било останало едно кино колкото .. квартално читалище Даже Ести мислех да питам.. Бе, сложничко е да се каже.. Аз лично повече от седмица трудно издържам .. извън София (без да уточнявам на село, в малък или голям град...). От друга страна в град като Прага не издържах повече от 2 месеца, такава носталгия, лелее..

П.П. Уф, пак почнах "от една страна, ама от друга страна... Въпрос на гледна точка, цели и приоритети... " Пея си една и съща песен аз

vyara написа: И аз мислех да кажа, че за децата най-важна е семейната среда. И че да станат човеци е по-важно, отколкото да научат перфектно език или да ходят редовно на театър, но...
Някои неща могат да се наваксат, други не. Където и да живее човек.

Бе не си (съвсем) права

vyara написа:

Set написа:http://lifestyle.ibox.bg/news/id_441803128

И аз мислех да кажа, че за децата най-важна е семейната среда. И че да станат човеци е по-важно, отколкото да научат перфектно език или да ходят редовно на театър, но...
Някои неща могат да се наваксат, други не. Където и да живее човек.

децата си остават винаги деца за родителите
семейната среда?
скоро се опитвах да преброя от мойта род колко мъненки са в чужбина......
даже и някой не съм и виждал от тях
учат,живеят в чужбина
семейната среда е важна но не напълно

4avdar4e написа:Ей на, вчера се чудех на едно мнение в 40-50, че в Бургас било останало едно кино колкото .. квартално читалище Даже Ести мислех да питам..

Ми май да, само едно кино остана.
Но не съм много сигурна, защото аз на кино не съм ходила от дете.
Явно бургазлии не сме киномани и, като няма посещаемост кината ги затварят, знам ли...

wild_moon написа:те ти булка Спасов ден! пак нещо задраха лагерите...
сегашната ситуация и възникналия "спор" потвърждава моята теория, че проблемът в клуба е в начина на общуване, а не в темите. например в това, че се отговаря откъслечно на реплика, а не на цялостна позиция и като се зачекне един за една фраза, а друг за друга и ето ти вече конфликта.
не може ли да изкараме една тема без да се счоплим до края!?

Ти пък, ти пък.. Аз лично по го харесвам "спора" така, че имаше един период, дето всички се плескаха(хме) през ръцете, сакън някой да не каже на някого нещо нАпреки, пък някой да не си помисли нещо... Такава ПК беше настанала и всеобща любов, явно зочото е било в розов период

Сега сме минали в син, или червен, аре и в бял може (тва специално за Грийна )

4avdar4e написа: Ти пък, ти пък.. Аз лично по го харесвам "спора" така, че имаше един период, дето всички се плескаха(хме) през ръцете, сакън някой да не каже на някого нещо нАпреки, пък някой да не си помисли нещо... Такава ПК беше настанала и всеобща любов, явно зочото е било в розов период

Сега сме минали в син, или червен, аре и в бял може (тва специално за Грийна )

е някои го предпочитат горещо
на мен пък преминаването на спора в препирня не ми харесва и си казвам, че забелязвам че от време навреме става така без да се усетим.

малък или голям град - зависи какво иска човек за себе си

по отношение на децата - аз съм за големия град и редовни срещи с останалата част от родината

от кладенеца - в някои малки градове няма среда за децата.....
под среда разбирам среда за нашите деца

Амаранта написа:Чудя се как е, защото имаме предложение да се преместим в едно малко градче в Балкана.
Работа, жилище - горе-долу осигурени, в София сме в същото положение. Не знам как ще се отрази на децата и на техните възможности за напред, ако не бяха те, бихме заминали веднага.

Ще се радвам да прочета всякакви мнения.

Най- добре е, ако можеш да ги съчетаваш- живот в малък град и работа в голям. Щото май най- големият недостатък на малкия град са ниските заплати и липсата на работа.
Неколцина от познатите ни се изнесоха в близките села до Пловдив и са доволни. Е, вярно че селцата не са планински, а са на полето, но тишината, спокойствието, чистият въздух и усещането за простор си ги има. Аз например искам да живея в Куклен- на 8 км. е от Пловдив, малко по- прохладно е, води се град, има си и редовен транспорт до Пловдив ( последното е важно за учениците) и ще продължавам да си бачкам в Пловдив. Това май е оптимален вариант. Иначе преди година и нещо ми предлагаха високи, но несигурни доходи в малък град, но трябваше да се преместя да живея там. Отказах. Най- вече заради липсата на сигурност. То, не че тук е много сигурно де, ама все пак имам някакви позиции.

П.П. За кой малък град става въпрос?

Quid написа: децата си остават винаги деца за родителите
семейната среда?
скоро се опитвах да преброя от мойта род колко мъненки са в чужбина......
даже и някой не съм и виждал от тях
учат,живеят в чужбина
семейната среда е важна но не напълно

Замислих се за образованието и кариерата...
Да, харесвам малките градчета. Но действително ако искаш определена кариера, стартът е труден.
Оприличих България на един малък град.
На около 30 г. години случайно се явих на едни изпити, спечелих стипендия и заминах. Там пък на място с голям зор издържах кандидат-докторантските изпити. После кандидатствах за участие едни международни конгреси в Австралия и НЗ и бях допусната да изнасям презентации там. За първи път участвах в такива събития и само аз си знам колко труд ми струваше. Беше пълно със студенти и научни раЗбойници от цял свят. Подкрепяни и насърчавани /методологично и финансово/ от супервайзърите и университетите си, те всяка година пътуваха и присъстваха на по няколко такива събития, обменяха информация и опит, имаха шанс за изяви, създаваха контакти, име и връзки по света. Установих колко много съм пропуснала, учейки в Софийски университет, бидейки затворена в нашия си малък свят, чакайки часове някой от единствените екземпляри на книги в Народната библиотека да не дойде. В средата на 30те си години вече нямах същите сили и време да се боря да наваксвам. Наистина, защитих, взех си титлата, но... не ми се обяснява.
Сега ми се струва, че всичко е било causa perduta.

Важно е да имаш добър старт. И е много трудно да го нямаш.

Stranniche написа: Важно е да имаш добър старт. И е много трудно да го нямаш.

holi_day написа: Мерси. Ние тримата доколко сме представителна извадка... хахаха
Ку нещо конкретно ме питаш, ще ти отговоря. За мен драма няма. Благодарна съм на живота, че имам избор. Някои нямат и това.

Шъ зема да пусна някоя тема за времето, да е по-неангажиращо.

Ми то и аз не съм представителна извадка.

Да питам, ама като не знам конкретно какво да питам - например се страхувам как децата ще се впишат в новата среда,
дали тамошните деца няма да ги приемат като "различни", и да бъдат враждебни към тях....такива работи.

Баба Яга написа:Всеки сам за себе си преценява и всеки си има собствена формула за "Успех", но ако харесваш спокойният живот, тихите изгреви и залези, дългите разходки сред опадалите листа, вечерите със запален огън и чаша вино, покоя и песента на щурците, не се чуди. Животът в големият град е много различен, на мен ми трябваше около година да свикна, сега когато отида при майка ми - полудявам, не става въпрос да живеем като отшелници, но животът е твърде кратък за да го губим сред миризма на изгорели газове, клаксони, дим и суета.Ако на някой му звучи "примирено" да ми се обади.

Да, така е. Един от проблемите ми е,
че съм позагубила "вкус към живота" - - едно такова ми е апатично, не мога да се оплача от живота, който водя,
но и не мога да кажа че това е, което искам. Имам чувството, че тъпча на едно място, и все нещо ми убягва. Не знам. Колкото по-дълго живея, толкова по-малко го разбирам тоз живот.

като че ли е важно всеки да си осъществява мечтите
едни мечтаят да живеят у пустинята сахара
други да са в алпите
трети в големи градове други в малки
и в селата и в гората или полето
няма няква рецепта и за това и за друго

4avdar4e написа:... Аз лично повече от седмица трудно издържам .. извън София (без да уточнявам на село, в малък или голям град...). От друга страна в град като Прага не издържах повече от 2 месеца, такава носталгия, лелее..

Е, аз ако бях толкова привързана към някое място, хич нямаше и да го мисля.

[unknown] написа: Най- добре е, ако можеш да ги съчетаваш- живот в малък град и работа в голям. Щото май най- големият недостатък на малкия град са ниските заплати и липсата на работа.
.....

Е, нашата работа е малко по-специфична - имаме обекти в цялата страна, дори и в момента работим твърде малко за софийски клиенти.
Та - въпросът с доходите стои по същия начин, както в София. Само че там можем да си купим чисто нов апартамент 110м2 с всички екстри, на цената на софийска гарсониерка в някой панелен коптор.

Амаранта, да не ти казвам за тия пари каква чудна къща с двор може да си купиш в някое селце със затихващи функции

ако търсиш причина да тръгнете не я търси в имота
просто тръгни
ако не Ви хареса се върнете или отидете другаде
просто е
явно ти се тръгва
не зная какво е нещото което все още те спира ....

Stranniche написа: Важно е да имаш добър старт. И е много трудно да го нямаш.

Бургас малък град ли е или голям?
Само питам,да знам дали съм тръгнала от малък или от голям град...

аз съм живяла в малък град/село-6 години.
този живот сега ми липсва, Ама Ранто..
детето ми там го учеха ДОРИ по-добре отколкото в елитното училище тук...
нямаше проблеми да се впише и в двете среди.
вграждането ще зависи от вас,родителите

doktorka написа:

Stranniche написа: Важно е да имаш добър старт. И е много трудно да го нямаш.

Бургас малък град ли е или голям?
Само питам,да знам дали съм тръгнала от малък или от голям град...

аз съм живяла в малък град/село-6 години.
този живот сега ми липсва, Ама Ранто..
детето ми там го учеха ДОРИ по-добре отколкото в елитното училище тук...
нямаше проблеми да се впише и в двете среди.
вграждането ще зависи от вас,родителите

Може би за малките деца е по-лесно да се "вградят" както казваш. Сериозно става по-късно.

Прадядо ми е бил юрист. Преселил се с цялото си семейство от Бургас в София, когато децата му пораснали и пожелали да учат висше образование . Баба ми беше лекар. Стигнала е далеч, но за съжаление комунистите разбиват живота й и този на братята и сестрите й. Взимат й цялото имущество, дори обувките:eek:, изселват я от София, дядо ми - също лекар, го пращат в Ловеч...

родителите са сравнително изградени като личност и отивайки в малък град те са си ок, запазват съществуващата мрежа, добавят нови контакти

едно дете има нужда и от средата, за да се развие
родителите не са достатъчни

Dark Angel написа:Амаранта, да не ти казвам за тия пари каква чудна къща с двор може да си купиш в някое селце със затихващи функции

ако търсиш причина да тръгнете не я търси в имота
просто тръгни
ако не Ви хареса се върнете или отидете другаде
просто е
явно ти се тръгва
не зная какво е нещото което все още те спира ....

Да, права си, имотът не е причина. Просто си споделям.
Какво ни задържа ли? Ами освен колебанията за децата, имаме поети ангажименти, + разни технически подробности и т.н. В края на краищата не сме нЕкви мангали, да натоварим всичко у каруцата и - айде!:lol:

doktorka написа:

Stranniche написа: Важно е да имаш добър старт. И е много трудно да го нямаш.

Бургас малък град ли е или голям?
Само питам,да знам дали съм тръгнала от малък или от голям град...

аз съм живяла в малък град/село-6 години.
този живот сега ми липсва, Ама Ранто..
детето ми там го учеха ДОРИ по-добре отколкото в елитното училище тук...
нямаше проблеми да се впише и в двете среди.
вграждането ще зависи от вас,родителите

Значи, по моите схващания (и за мащабите на Бг), Бургас е голям град.
За вграждането в средата си права, но не мога да не се попритесня, нали?!

Dark Angel написа:родителите са сравнително изградени като личност и отивайки в малък град те са си ок, запазват съществуващата мрежа, добавят нови контакти

едно дете има нужда и от средата, за да се развие
родителите не са достатъчни

И ние така мислим, но какво значи "среда за развитие", и как да я разпознаем, това не ми е съвсем ясно. Единственото, което ми хрумва, е родители с подобен интелектуален и социален статус, но в училищата това не е постижимо, а и не гарантира почти нищо.

Амаранта написа:

Dark Angel написа:родителите са сравнително изградени като личност и отивайки в малък град те са си ок, запазват съществуващата мрежа, добавят нови контакти

едно дете има нужда и от средата, за да се развие
родителите не са достатъчни

И ние така мислим, но какво значи "среда за развитие", и как да я разпознаем, това не ми е съвсем ясно. Единственото, което ми хрумва, е родители с подобен интелектуален и социален статус, но в училищата това не е постижимо, а и не гарантира почти нищо.

абсолютно вярно е това за училищата...и родителите и средата.
средата най-вече сте вие и вашите контакти.

колкото до това дали сте цигани или не....
ми ние сме!
не мога да преброя на пръсти колко пъти сме се местили.
и усещам че след година ,две...ще ми доскучее ужасно и пак ще искам да се местя.

като му хванеш "цаката" си е песен

doktorka написа:

...

колкото до това дали сте цигани или не....
ми ние сме!
не мога да преброя на пръсти колко пъти сме се местили.
и усещам че след година ,две...ще ми доскучее ужасно и пак ще искам да се местя.

като му хванеш "цаката" си е песен

Да бе, и аз какво съм се спекла.

Амаранта написа: Да бе, и аз какво съм се спекла.

п.с. кво казва мъж ти?:winkw:
забрайхме да питаме

doktorka написа:
п.с. кво казва мъж ти?:winkw:
забрайхме да питаме

Мисли.

Амаранта написа:
Да, права си, имотът не е причина. Просто си споделям.
Какво ни задържа ли? Ами освен колебанията за децата, имаме поети ангажименти, + разни технически подробности и т.н. В края на краищата не сме нЕкви мангали, да натоварим всичко у каруцата и - айде!:lol:

добре де
а ако ги мислиш от къмто другата страна
добре ли Ви е в момента?

щото ако Ви е добре в момента няма смисъл да си търсите таралеж за да седнете по-удобно

Амаранта написа:Да питам, ама като не знам конкретно какво да питам - например се страхувам как децата ще се впишат в новата среда,
дали тамошните деца няма да ги приемат като "различни", и да бъдат враждебни към тях....такива работи.

В `старата` среда също са възможни тепърва да се появят конфликти. Децата растат. Доколко са предвидими като тийн поведение? И изобщо не може да бъде предвидено всичко. На конкретната ситуация се реагира и тогава са отговорите на въпросите, но съвсем нормални са притесненията ти и ги разбирам. Съжалявам, че не мога да съм ти полезна.

Зависи какво искаш да видиш - според нагласата. Маже да видиш мърсотия, чалга, крадливо и мързеливо племе, а може и да видиш тишина, спокоиствие, добри съседи с техните си странности.
Културният живот по принцип се движи по някаква програми и тук-там спорадични прояви, но в Сф не е ли така - колко пъти в месеца ходиш на театър, опера, кино...а, в годината?
Децата са най-чистите и непредубедени създания, сигурен съм, че ще се впишат в картинката, е ще има идиотчета дето ще се дракат с тях, но така е навсякъде.

пп А, и жертва на престъпление можеш да станеш по всяко време, но като процент това да ти се случи в по-малък град е незначително малък, защото там всички се познават и се знае кой кой е.

doktorka написа: [
колкото до това дали сте цигани или не....
ми ние сме!
не мога да преброя на пръсти колко пъти сме се местили.
и усещам че след година ,две...ще ми доскучее ужасно и пак ще искам да се местя.

като му хванеш "цаката" си е песен

По тая логика ние сме толкова цигани, че ще направя бизнес като спирам хората по улиците, предричам им бъдещето и им развалям магии.
Майтап бе, Уили.
Сериозно - докато не се преместиш, не знаеш какво те чака. Можеш да предполагаш, да кроиш планове, но реалността винаги изненадва - приятно или неприятно.
Късмет!

Stranniche написа:

doktorka написа: [
колкото до това дали сте цигани или не....
ми ние сме!
не мога да преброя на пръсти колко пъти сме се местили.
и усещам че след година ,две...ще ми доскучее ужасно и пак ще искам да се местя.

като му хванеш "цаката" си е песен

По тая логика ние сме толкова цигани, че ще направя бизнес като спирам хората по улиците, предричам им бъдещето и им развалям магии.
Майтап бе, Уили.
Сериозно - докато не се преместиш, не знаеш какво те чака. Можеш да предполагаш, да кроиш планове, но реалността винаги изненадва - приятно или неприятно.
Късмет!

ama ne mojesh da otrechesh ,che si e kupon.

doktorka написа:

Stranniche написа:

doktorka написа: [
колкото до това дали сте цигани или не....
ми ние сме!
не мога да преброя на пръсти колко пъти сме се местили.
и усещам че след година ,две...ще ми доскучее ужасно и пак ще искам да се местя.

като му хванеш "цаката" си е песен

По тая логика ние сме толкова цигани, че ще направя бизнес като спирам хората по улиците, предричам им бъдещето и им развалям магии.
Майтап бе, Уили.
Сериозно - докато не се преместиш, не знаеш какво те чака. Можеш да предполагаш, да кроиш планове, но реалността винаги изненадва - приятно или неприятно.
Късмет!

ama ne mojesh da otrechesh ,che si e kupon.

От тоя купон вече ме гони такъв махмурлук...

Stranniche написа:От тоя купон вече ме гони такъв махмурлук...

takuv?