3o4o.net

bead_ написа:не е необходимост, нито лукс
факт е. тъжен факт.

за една усмивка много по-малко мускули влизали в действие отколкото за едно стабилно намръщване

интересно защо малко са усмихнатите.....

Dark Angel написа:

bead_ написа:не е необходимост, нито лукс
факт е. тъжен факт.

за една усмивка много по-малко мускули влизали в действие отколкото за едно стабилно намръщване

интересно защо малко са усмихнатите.....

явно не сме толкова мързеливи:winkw:

ако някой ви прасне у десетката
звънчета ще ви звънкат у ушички малки яко

Амаранта написа:кога човек се обижда по-често

Най-чувствителна съм по време на ПМС.
Не бе, сериозно наистина много зависи от моментното ми състояние това, дали ще се обидя или не.
Зависи разбира се и от посоката от която идва обидата.
Но най-важното е, че бързо ми минава.
Не трупам и не пазя обиди.
Може и цял живот да не проговоря на някого, но то ще е по-скоро въпрос на принцип, а не защото още съм обидена.

...

Капинчо написа:

esti написа: Най-чувствителна съм по време на ПМС.

Чакаме календарчето.

Ще помоля Магот да го впише в клубния календар.

...

Амаранта написа:кога човек се обижда по-често
- дали когато има повече свободно време, за да се занимава със себе си и чувствата си,
или просто "се скрива" в нея при опасност, или нежелание да се пребори с нещо?!
Или е въпрос на доблест и чест?! Разочарование?! (Това последното ми изглежда най-малко вероятно)


Замислих се, защото скоро не съм се чувствала обидена,
и във връзка с това ми казаха, че съм станала повърхностна и съм затъпяла вече. А аз не се чуства такава, ама може и да съм изпаднала в заблуждение.

Та рекох да се допитам...

не хора или събития предизвикват чувството на обида
това е нашата собствена емоционална реакция
а ти си се научила да я контролираш

обиждат тия дето няма кво да кажат
или се правят на психолози
и видиш ли колко сме хитри
чакай да видим как ще ми реагират
а мен може да ме обиди само човек
за който ми пука

...

Мнемозина написа:

Според мен нито едното, нито другото.
Просто зависи кой е този отсреща. Доколко той самият има значение за теб. И дали знаеш, че той иска да те засегне - или пък неволно удря по твои болни места.

Това, кой е насреща и дали е важен за теб или не,
на някаква въображаема барикада ми прилича - какво пречи на някой непознат да те уцели "в десятката",
и дали е волно, или неволно - аз, като заподозра умисъл, дори се развеселявам. Приемам го като вид комплимент дори.

Темата ми е малко по-интровертна.

Капинчо написа:Ох, олекна ми! Значи аз никога не съм могъл да те обидя. Слава Богу!:-)

дреме ми
ако си искал да ме обиждаш
жалко за теб

wild_moon написа:


нека изясним това ново понятие "екзистенциална тъга"? други видове тъга има ли?

Нещо подобно на усещането за екзистенциална самота -
когато изведнъж осъзнаеш нейната неотменима биологична и метафизична предопределеност.

Обидата е като тоалетната хартия.

Кой го тресе - си бърше ....

Всъщност

Мнемозина написа:

Green Light написа:
Ако е неволно, обидата неоправдана ли е? Защо тогава има "извинете, без да исках"?

Неоправдано е да се обиждаш, ако е неволно.
Иначе "извинете, без да исках" си е съвсем оправдано.

Мислех си, че ако волно или неволно ти засегнат болно място,
можеш просто да се натъжиш, или разстроиш. Обидата винаги съдържа някакъв морално-оценъчен елемент - нещо като "този/тази няма право да постъпва/казва/мисли така." Иначе защо да се обиждаш, ако не искаш да "накажеш" някого да "грешката" му.

Set написа:Обидата е като тоалетната хартия.

Кой го тресе - си бърше ....

Всъщност

...ъъъ, искаш да кажеш, обиденият да си вземе обидата и да си я ....ъъъ, постави на подходящото място.
Правилно ли разбрах?

Амаранта написа:

Set написа:Обидата е като тоалетната хартия.

Кой го тресе - си бърше ....

Всъщност

...ъъъ, искаш да кажеш, обиденият да си вземе обидата и да си я ....ъъъ, постави на подходящото място.
Правилно ли разбрах?

Всъщност

...

обидата и тя като всичко останало е некво изкуство
да те ковнат
ти да ковнеш
неща от живота
мое и морал да има некъв у тва
сложно е

мен е са баш така са ме ковнали у десетката ........
напрао съм като зашаматен
дали са трябва да отвърна на удара или не
неам идея
човек според мен първо трябва да излезе от зоната на здрача след подобно нещо за да мое да взима некви оптимални решения и действия
иначе нещата като цяло са готини

Амаранта написа:

Мнемозина написа:

Green Light написа:
Ако е неволно, обидата неоправдана ли е? Защо тогава има "извинете, без да исках"?

Неоправдано е да се обиждаш, ако е неволно.
Иначе "извинете, без да исках" си е съвсем оправдано.

Мислех си, че ако волно или неволно ти засегнат болно място,
можеш просто да се натъжиш, или разстроиш. Обидата винаги съдържа някакъв морално-оценъчен елемент - нещо като "този/тази няма право да постъпва/казва/мисли така." Иначе защо да се обиждаш, ако не искаш да "накажеш" някого да "грешката" му.

Обидата има две страни: твоето лично усещане за нея - и възможната ти реакция спрямо нещо, което би могло да бъде и обидно според някакви що-годе общи критерии.

Първото, както каза Ести, зависи от ПМС-то. Точно тогава е добре да си помислиш, че човекът не е искал да те засегне, и по възможност да не обръщаш внимание (ако можеш, ако си в състояние и т.н., никой не е съвсем безчувствен). Или пък че ако някой умишлено се опитва да те уязви, го прави поради свои проблеми.

Второто, обаче, е доста по-сложно. Понякога просто трябва да покажеш, че с теб така не позволяваш да се отнасят, но това вече е рационално решение и не е задължително да е емоционално подплатено.
И, да, най-сигурният начин да не засягаш неволно хората, е да спестяваш оценъчния момент в изказванията си.

Dark Angel написа:

bead_ написа:не е необходимост, нито лукс
факт е. тъжен факт.

за една усмивка много по-малко мускули влизали в действие отколкото за едно стабилно намръщване

интересно защо малко са усмихнатите.....

Ами фитнес

wild_moon написа:

Мнемозина написа:Да, но може да се случи и поради незнание.

ок, дай пример, за да се ориентирам в това, което казваш.
за мен не е нужно непременно да знаеш, че някой има определено слабо място, за да го избягваш. просто съобразяваш кое може да обиди хората и така

наскоро една приятелка ми казва: "и да знайш, бях ти обидена"
аз: "така ли, даже не съм разбрала"

била ме питала дали ще отида с нея до болницата, в която оперираха сестра и, а аз съм отказала
явно, в него момент съм мислила за куп други неща, щото или съм имала работа или не съм разбрала, че е много притеснена и има нужда от подкрепа...
ако знаех, че е важно за нея, щях да отида със сигурност, но поради незнание съм я обидила неволно

wild_moon написа:

Green Light написа: Ако е неволно, обидата неоправдана ли е? Защо тогава има "извинете, без да исках"?

за мен няма волно или неволно в обидите. обида причинена по невнимание си е същата като тази поднесена "с много внимание". нещо като "престъпна небрежност". ако държиш на някого или поне го уважаваш внимаваш и се съобразяваш с чувствата му.

а аз прощавам дори волните обиди, какво остава за неволните
досега само два пъти съм "тръшвала вратата" и не се знае след време дали пак няма да я отворя