3o4o.net

latrevw написа:

Мнемозина написа: А дали тогава свободата няма да означава просто да принуждаваш сам себе си?
Да си биеш сам шамари като Пипи Дългото Чорапче?

а, кажи му го, нищо не разбира от свобода той

Виждам на къде отиват нещата - трябва да се проведе експеримент. Аз ще се жертвам и ще влезна в ролята на опитното зайче. Вие ще осигурите средствата. Па да видим :blum:

ПП. За Мнемо - точно обратното - няма да се налага да принуждаваш себе си, защото просто ще правиш това, което искаш. Принуждаването е, когато отиваш на работа въпреки, че би искал да си на ски примерно

latrevw написа: уф, ще трябва да се съглася. Добре, тогава въпросът ми е друг - още по-утопичен - не мислите ли, че ако работите това, което ви се работи, успехът (разбирай и достатъчно пари) при всички случаи ще дойде?

Вероятно... ако има кой да те храни и облича дотогава..

Gaspode написа:
ПП. За Мнемо - точно обратното - няма да се налага да принуждаваш себе си, защото просто ще правиш това, което искаш. Принуждаването е, когато отиваш на работа въпреки, че би искал да си на ски примерно

Това е, както го виждаш ти.

Мен обаче понякога някой трябва да ме посрита, за да разбера, че съм била искала нещо да правя.

Green Light написа:

ELBI написа:

Green Light написа: Втория вариант сигурно също е много тъжен. Предполагам че ще се чувствам ужасно на някой малдивски остров, без всякакви ангажименти. С вселенско отегчение ще играя на онче- бонче, дали ските да са в Аспен или във Валдизер. Може да плача с горки сълзи в бара на оня 7звезден хотел в Дубай, докато чакам яхтата за подводна разходка. Или в двуместния си самолет, над пирамидите на маите. Обаче бих опитал.

о, определено. Но малко или повече - тези опции в един момент свършват. И няма нещо друго сходно интересно и привлекателно. След 7 звездния хотел, всеки друг ще ти се стори дупка. След яхта, всяко морско плаване ще е прозаично и т.н. и т.н. Ще изджиткаме Аспен, Валдизеер и Бритиш Колумбия (едно приятелче ходи на хели скиинг там и показваше супер снимки и разказваше невероятни неща - пускат те някъде и 15-20 (илиповече) километра караш по девствен сняг и невероятна природа (с водач, разбира се). Хубу де, а после?

После ще литна в космоса. После ще търся X бозоните в Швейцария, после къде са се денали маите, после в Марианската падина какво има. Знаеш ли че все още не се знае. Не знаем повечето от съществата които живеят в дълбините. Кракен ще намеря. После ще направя лична класация на всички добри вина. После на уиски. После ще изнамеря най- добрата комбинация мезе-пиене. И тогава ще ви звънна.

това с космоса ми е и на мен в списъка. Както и маите, марианската. А с вината и уискитата ще почна. Но аз и сега си имам един списък и куп книжки, та...

А мисля, че с мезетата нямаме проблемос. На фона на ШЛ сме опитвали прекрасни мезенца!!!

Мнемозина написа: Това е, както го виждаш ти.

Мен обаче понякога някой трябва да ме посрита, за да разбера, че съм била искала нещо да правя.

Просто не си чакала достатъчно дълго. Щяла си и сама да се сетиш, ако наистина е било нещо, което искаш да правиш...

Gaspode написа:

ELBI написа: о, определено. Но малко или повече - тези опции в един момент свършват. И няма нещо друго сходно интересно и привлекателно. След 7 звездния хотел, всеки друг ще ти се стори дупка. След яхта, всяко морско плаване ще е прозаично и т.н. и т.н. Ще изджиткаме Аспен, Валдизеер и Бритиш Колумбия (едно приятелче ходи на хели скиинг там и показваше супер снимки и разказваше невероятни неща - пускат те някъде и 15-20 (илиповече) километра караш по девствен сняг и невероятна природа (с водач, разбира се). Хубу де, а после?

Земята е голяма. Космос има за всички. Да не говорим за това колко хора има потаз земя. Едно спускане в Аспен дали е същото като друго спускане в Аспен? Няма ли да искаш да повториш? Според мен нещата за правене ще свършат доста след като свършат дните ти на таз планета.

аз мисля по-различно. Вероятно ще повторя, но супер и супер интересните (и достъпни) места на Земята не са безкрайни. Пък и не знаеш (нито пък аз) дали след посещение на 10/20/63 от тях няма да ти писне да посещаваш.

Когато много пътувах, въпреки динамиката и интересните места, които посещавах ... установих, че мъничко се изморих от пътуване и все по-често гледах да не ида тук или там. Имам близки, които са пътували 10-тократно повече от мен и виждам, че и за тях вече пътуването си е един вид ... ангажимент и не му се наслаждават, както (днес и иаз) ние - дето не пътуваме толкова.
Искам да ти кажа, че когато почнеш да правиш "онези" неща - не се знае кога ще ти писне!

Gaspode написа:

ELBI написа: определено стигаме до момента "какво те кефи и какво точно ще те кефи дълго време". За някои работата и постигането на цели е също кеф или поне даващо смисъл в живота. Другото е скука или ...

Ма нали това разправям - работата за някои е кеф за други :) - преиначих малко мислите ти...
Това, че според някого аз ще работя правейки снимкописи хич няма да ми пречи да го правя с кеф, защото на мен това ми носи кеф. Ако ти искаш непременно да го наречеш работа - ми добре, значи работя въпреки парите си. И кво?
Според мен важна в случая е свободата - да правиш каквото искаш колкото искаш. Когато ти се НАЛАГА да работиш често правиш неща, които не би правил иначе в този точно момент, просто защото трябва.
Свободата, Санчо...

за свободата, Санчо - говорехме. Другото е ясно.

latrevw написа:
10х, Елби, много хубаво си го обяснил и в двете мнения, аз явно си търся потвърждение:-)

и за да контрирам Гаспода мисля, че човек е удовлетворен, когато работи това, което му се работи, пак е работа, но тогава почти винаги успеха ти е гарантиран

великите умове нали за това са такива те не отиват на работа, работата живее вътре в тях, с тях и т.н.

Е - има една особена категория хора, които си бачкат това, което им е и хоби и кеф... просто някой от малък си рисува и не ще нищо друго (в най-глобален смисъл, де...) да прави. Или си свири на флейта, пиано, т.н. Ала е истина, че повечето от нас не са така закотвени към някаква професия/хоби/занимание и си мечтаят за пътуване, летене, хапване-пийване- ... тези 3 неща, и т.н. и т.н. Аз просто казах, че на базата на много примери (все пак съм в науката и ... е гот да се подходи научно) се вижда, че когато хората имат възможност да не работят и/или когато имат много/достатъчно пари, това не им носи задължително удоволетворение в дългосрочен план. Е - явно има и такива, които се кефят на нищоправенето.

ELBI написа: Когато много пътувах, въпреки динамиката и интересните места, които посещавах ... установих, че мъничко се изморих от пътуване и все по-често гледах да не ида тук или там. Имам близки, които са пътували 10-тократно повече от мен и виждам, че и за тях вече пътуването си е един вид ... ангажимент и не му се наслаждават, както (днес и иаз) ние - дето не пътуваме толкова.
Искам да ти кажа, че когато почнеш да правиш "онези" неща - не се знае кога ще ти писне!

Ма точно там е разликата бе Елби - ти си пътувал не защото в момента си искал да пътуваш, а защото ти се е налагало. Никой не е казал, че ще искам винаги да пътувам. Може да реша да остана в някое забутано село или в някой милионен град за седмица, или за месец, или за година, или докато пак ми се допътува. Може в един момент да се окаже, че това, което искам е да си купя нивичка и да я засявам с картофи, или да се засиля да копая злато някъде. Въпросът е да го правя не защото в противен случай няма да имам пари за да живея, а защото в момента това искам да правя. Не вярвам, че не разбираш разликата. Не става дума за нищонеправене.
Примерно, от сумати години искам да науча испански. В момента това не ми е необходимо и нямам време да го направя. Ако съм свободен бих се
записал на уроци, след което бих отишъл да живея в някоя испаноговоряща страна за месец, година или две. Ученето на език работа ли е или удоволствие в този случай?
Честно казано, единствения проблем, който аз виждам при такъв един живот е самотата. Няма да има достатъчно други хора, които да живеят с моя ритъм и рано или късно ще започна да се чуствам самотен. Защото, видиш ли, те ще трябва да работят точно когато на мен ми се иска да се видя с тях.
Няма пълно щастие

Gaspode написа:

Мнемозина написа: Това е, както го виждаш ти.

Мен обаче понякога някой трябва да ме посрита, за да разбера, че съм била искала нещо да правя.

Просто не си чакала достатъчно дълго. Щяла си и сама да се сетиш, ако наистина е било нещо, което искаш да правиш...

Знаех си, че не е добре да е толкова търпелив човек спрямо себе си.

Мнемозина написа:
Знаех си, че не е добре да е толкова търпелив човек спрямо себе си.

Абе нищо не казвате за експеримента. Елби, ти като човек на науката - дай експериментално да потвърдим или отхвърлим твърдението. Аз съм готов да се жертвам като първо опитно зайче
Стига приказки - да действаме

latrevw написа:

Gaspode написа: Разликата, мила ми Латревю, е в причината да работиш. Аз искам да работя за собствено удовлетворение а не за пари. Има доста неща, които биха ми доставили удоволствие да ги правя. Ако след това успея да получа пари за тях - ОК. Но не това да е основното. Нещо като разликата да рисуваш картини за удоволствие и да рисуваш за да живееш. Едно и също нещо, погледнато от друг ъгъл просто...

уф, ще трябва да се съглася. Добре, тогава въпросът ми е друг - още по-утопичен - не мислите ли, че ако работите това, което ви се работи, успехът (разбирай и достатъчно пари) при всички случаи ще дойде?

обаче ако може малко хипотетично да го разгледаме това, т.е. да не вземаме под внимание ситуацията в България, да кажем в една малко по-добре развита страна, ако живеете и не трябва точно сега и в момента да се борим за всяка филия хляб, която слагаме на масата

Там е работата, че не е сигурно.
Колкото и да е развита страната, все пак ми се струва, че трябва и да си способен да го правиш точно това.
Освен туй няма да има кой да мете улиците.

Разковничето е в смисъла на живота и кой как го вижда. Но това е доста трудно за писане.

Gaspode написа:

Мнемозина написа:
Знаех си, че не е добре да е толкова търпелив човек спрямо себе си.

Абе нищо не казвате за експеримента. Елби, ти като човек на науката - дай експериментално да потвърдим или отхвърлим твърдението. Аз съм готов да се жертвам като първо опитно зайче
Стига приказки - да действаме

Добре. Почвай.
А аз ще бъда контролната група.

Така се правят експерименти, ако не знаеш.

Gaspode написа:

ELBI написа: Когато много пътувах, въпреки динамиката и интересните места, които посещавах ... установих, че мъничко се изморих от пътуване и все по-често гледах да не ида тук или там. Имам близки, които са пътували 10-тократно повече от мен и виждам, че и за тях вече пътуването си е един вид ... ангажимент и не му се наслаждават, както (днес и иаз) ние - дето не пътуваме толкова.
Искам да ти кажа, че когато почнеш да правиш "онези" неща - не се знае кога ще ти писне!

Ма точно там е разликата бе Елби - ти си пътувал не защото в момента си искал да пътуваш, а защото ти се е налагало. Никой не е казал, че ще искам винаги да пътувам. Може да реша да остана в някое забутано село или в някой милионен град за седмица, или за месец, или за година, или докато пак ми се допътува. Може в един момент да се окаже, че това, което искам е да си купя нивичка и да я засявам с картофи, или да се засиля да копая злато някъде. Въпросът е да го правя не защото в противен случай няма да имам пари за да живея, а защото в момента това искам да правя. Не вярвам, че не разбираш разликата. Не става дума за нищонеправене.
Примерно, от сумати години искам да науча испански. В момента това не ми е необходимо и нямам време да го направя. Ако съм свободен бих се
записал на уроци, след което бих отишъл да живея в някоя испаноговоряща страна за месец, година или две. Ученето на език работа ли е или удоволствие в този случай?
Честно казано, единствения проблем, който аз виждам при такъв един живот е самотата. Няма да има достатъчно други хора, които да живеят с моя ритъм и рано или късно ще започна да се чуствам самотен. Защото, видиш ли, те ще трябва да работят точно когато на мен ми се иска да се видя с тях.
Няма пълно щастие

глей сега - пътувал съм и за кеф! В един момент пътуването си е пътуване - свързано е с полети, автобуси, влакове, хотели и т.н. Всяко пътуване не е "Цоп до пирамидите" като на 10 -30 минутен клип и "Цоп обратно в леглото" в 14.20 съботата...

И ти не знаеш дали след 10 урока по испански няма да ти писне и да кажеш "Баси, хич не ми харесва" и да го зарежеш.

А дали има или не пълно щастие си зависи от нашите мозъци. В способността да откриеш хубаво, позитивно, красиво или да се влачиш с омраза, завист, злоба ... даже да не са на 100% в теб, но да ти доминират съзнанието - е - тези индивиди - не само пълно, но и друго щастие нямат. Та ... освен куп други фактори (за които не отричам) - има и факторът "Аз".

Поради отва и от началото на мненията писах, че вероятно има хора, които се кефят на нищонеправенето. Но повечето хора не са така.

А иначе - по собствената ти логика (че има много неща за гледане по света) - има много хора, с които може да си изкараш добре. Като си с пари/позиции - нещата ... знаеш ли колко бързо се сменят и изведнъж се оказва, че има доста по-голям "набор" от хора наоколо. Ала и това си е една отделна, независима темичка.

Gaspode написа:

Мнемозина написа:
Знаех си, че не е добре да е толкова търпелив човек спрямо себе си.

Абе нищо не казвате за експеримента. Елби, ти като човек на науката - дай експериментално да потвърдим или отхвърлим твърдението. Аз съм готов да се жертвам като първо опитно зайче
Стига приказки - да действаме

аз си казах твърденията кат научен човек. Ако бях и човек с милиарди евро/долари, щях да те ползвам за зайче

[unknown] написа:...
Не ми се е случвало досега, за да ти отговоря. Предполагам, че може. Да се занимаваш с нещо любимо. Аз бих рисувал. И бих се занимавал със склуптора. Слаб съм, ама ще ходя на уроци.
...
Като му дойде времето...

поне на един урок ще трябва да идеш
по скЛУптОра:winkw:

ейййй
голи модел(К)и
ти - намазал ръцете си с благовонни масла....
и докосваш преди да наджапаш в калта/глината
да усетиш формите и релефа...

ELBI написа:
забавен въпрос! Много хора се изкушават да кажат бързо "Да", но никога не са били в ситуация, когато имат всичко необходимо и не трябва да работят - т.е. те говорят теоретично!

аз казах бързо ДА
мислила съм по въпроса, затова съм сигурна
и съм била в такава ситуация - като дете. глезено дете. и ми беше много добре:winkw:

п.п. прав си, че много хора не са готови да им се изсипят купища кинти на главата. но пък и въпроса не беше свързан с състояние, чийто нули не можеш да преброш, а просто да си достатъчно осигурен, за да не работиш за пари. или не съм разбрала?

Gaspode написа:
Абе нищо не казвате за експеримента.
...
Аз съм готов да се жертвам като първо опитно зайче
Стига приказки - да действаме

маниак
нЕма да издържиш епилацията/йонофорезата/хипокси-то... и пр. на Парис хилтОн
и килцата ти нЕма да издържат


ами шопинг-а:shocked:

majemela4ka написа: маниак
нЕма да издържиш епилацията/йонофорезата/хипокси-то... и пр. на Парис хилтОн
и килцата ти нЕма да издържат


ами шопинг-а:shocked:

Аааа, аз за Парис нищо не съм казвал. Не ме чети като дявола евангелието. И килцата ми са си съвсем добре, благодаря. Кво като имам за (поне) 2-3 Париски накуп?

ELBI написа: глей сега - пътувал съм и за кеф! В един момент пътуването си е пътуване - свързано е с полети, автобуси, влакове, хотели и т.н. Всяко пътуване не е "Цоп до пирамидите" като на 10 -30 минутен клип и "Цоп обратно в леглото" в 14.20 съботата...

И ти не знаеш дали след 10 урока по испански няма да ти писне и да кажеш "Баси, хич не ми харесва" и да го зарежеш.

А дали има или не пълно щастие си зависи от нашите мозъци. В способността да откриеш хубаво, позитивно, красиво или да се влачиш с омраза, завист, злоба ... даже да не са на 100% в теб, но да ти доминират съзнанието - е - тези индивиди - не само пълно, но и друго щастие нямат. Та ... освен куп други фактори (за които не отричам) - има и факторът "Аз".

Поради отва и от началото на мненията писах, че вероятно има хора, които се кефят на нищонеправенето. Но повечето хора не са така.

А иначе - по собствената ти логика (че има много неща за гледане по света) - има много хора, с които може да си изкараш добре. Като си с пари/позиции - нещата ... знаеш ли колко бързо се сменят и изведнъж се оказва, че има доста по-голям "набор" от хора наоколо. Ала и това си е една отделна, независима темичка.

Казах вече - не говорим за нищонеправене. Говорим за правене само на това, което ти се прави. Разликата е от земята до земята, ама от другия и край По обиколката.

Като след 10 урока ми писне хиспанския просто ще го оставя. Щото няма да съм принуден да го уча. Като ми писне да спя в 7-звездни хотели ще отида в някоя хижа в планината - сам с книга и едно куче за компания. И като ми писне и това ще се пусна интернетя, примерно

Ти все въртиш и сучеш и го докарваш до "като ти писне - кво?". Аз приемам априори, че нещата за правене и хората, с които мога да се срещна са повече от отредените ми дни на земята. Т.е. винаги ще има нещо, което не ми е писнало и имам желание да правя. Просто искам да имам свободата да мога наистина да го направя.

[unknown] написа:

latrevw написа:да се наслаждава на живота, без да работи

може ли да е удовлетворен, да се чувства добре, без да се занимава с нещо, ей така да си обикаля, да си прави само каквото му се прави, да не бърза, да няма ангажименти и отговорности

хехе, какво мислите

Не ми се е случвало досега, за да ти отговоря. Предполагам, че може. Да се занимаваш с нещо любимо. Аз бих рисувал. И бих се занимавал със склуптора. Слаб съм, ама ще ходя на уроци. Също- ще се науча да свиря на тромпет. Голяма мечта ми е от край време. Като деца- приятелите ми ги записаха на тромпет, а мен на кларинет. Пфу, бати и чалгаджийският инструмент. И с други неща ще се занимавам. Като му дойде времето...

Аз на саксофон
Ще си направим
квартет:lol:

latrevw написа:
уф, ще трябва да се съглася. Добре, тогава въпросът ми е друг - още по-утопичен - не мислите ли, че ако работите това, което ви се работи, успехът (разбирай и достатъчно пари) при всички случаи ще дойде?

обаче ако може малко хипотетично да го разгледаме това, т.е. да не вземаме под внимание ситуацията в България, да кажем в една малко по-добре развита страна, ако живеете и не трябва точно сега и в момента да се борим за всяка филия хляб, която слагаме на масата

А докато дойде....?!

latrevw написа:да се наслаждава на живота, без да работи

не само че може
ами е задължително
иначе да се наслаждаваш и да работиш
може да ти дойде в повече

bead_ написа:

ELBI написа:
забавен въпрос! Много хора се изкушават да кажат бързо "Да", но никога не са били в ситуация, когато имат всичко необходимо и не трябва да работят - т.е. те говорят теоретично!

аз казах бързо ДА
мислила съм по въпроса, затова съм сигурна
и съм била в такава ситуация - като дете. глезено дете. и ми беше много добре:winkw:

п.п. прав си, че много хора не са готови да им се изсипят купища кинти на главата. но пък и въпроса не беше свързан с състояние, чийто нули не можеш да преброш, а просто да си достатъчно осигурен, за да не работиш за пари. или не съм разбрала?

да де, лейди Бийд. Когато някой прочете фнимателно кво пише бате ЕЛБИ, ще види, че той пише "много", а не "всички". На повечето места. Освен като става въпрос за глупаци, к********, леваци, сноби, и некви от подобни категории. Знам, че има глезльовци и глезли, както и свестни хора, които са усетили и им е приятно (запълват си добре времето така) да не работят и да се отдават на живота.

Колкото до кинтите - да - права си, че въпросът не беше директно свързан с кинти, но е индиректно свъзан - просто на 2-ра итерация кинтите веднага идват в уравнението. Ако не работиш, как ще се наслаждаваш на живота без пари? Макар да се сещам и за подобен пример от един от любимите ми романи - Сидхарта!

Gaspode написа:

ELBI написа: глей сега - пътувал съм и за кеф! В един момент пътуването си е пътуване - свързано е с полети, автобуси, влакове, хотели и т.н. Всяко пътуване не е "Цоп до пирамидите" като на 10 -30 минутен клип и "Цоп обратно в леглото" в 14.20 съботата...

И ти не знаеш дали след 10 урока по испански няма да ти писне и да кажеш "Баси, хич не ми харесва" и да го зарежеш.

А дали има или не пълно щастие си зависи от нашите мозъци. В способността да откриеш хубаво, позитивно, красиво или да се влачиш с омраза, завист, злоба ... даже да не са на 100% в теб, но да ти доминират съзнанието - е - тези индивиди - не само пълно, но и друго щастие нямат. Та ... освен куп други фактори (за които не отричам) - има и факторът "Аз".

Поради отва и от началото на мненията писах, че вероятно има хора, които се кефят на нищонеправенето. Но повечето хора не са така.

А иначе - по собствената ти логика (че има много неща за гледане по света) - има много хора, с които може да си изкараш добре. Като си с пари/позиции - нещата ... знаеш ли колко бързо се сменят и изведнъж се оказва, че има доста по-голям "набор" от хора наоколо. Ала и това си е една отделна, независима темичка.

Казах вече - не говорим за нищонеправене. Говорим за правене само на това, което ти се прави. Разликата е от земята до земята, ама от другия и край По обиколката.

Като след 10 урока ми писне хиспанския просто ще го оставя. Щото няма да съм принуден да го уча. Като ми писне да спя в 7-звездни хотели ще отида в някоя хижа в планината - сам с книга и едно куче за компания. И като ми писне и това ще се пусна интернетя, примерно

Ти все въртиш и сучеш и го докарваш до "като ти писне - кво?". Аз приемам априори, че нещата за правене и хората, с които мога да се срещна са повече от отредените ми дни на земята. Т.е. винаги ще има нещо, което не ми е писнало и имам желание да правя. Просто искам да имам свободата да мога наистина да го направя.

под нищонеправене имах предвид не правене на нещо като професия. Подозирах, че се подразбира. Сега, като виждам, че не се- уточнявам. Без да минавам обиколката на земята ;)

Аз винаги го докарвам до някъде, до където съзнанието ми го докарва. И щото ми се е случвало не рядко да постигна това, което ми се е искало, имал съм често свобода за много неща, установих, че е забавно и да мисля няколко хода по-нататък. Не харесвам шаблоните и да гледам само 1 ход напред ;) Е - друг е въпросът дали винаги и за всичко се получава ;) Е - за ЧВ и СС - кой знае колко хода на пред не мисля ;)

jazz написа:

latrevw написа:да се наслаждава на живота, без да работи

не само че може
ами е задължително
иначе да се наслаждаваш и да работиш
може да ти дойде в повече

Ей сега като се замисля по туй време на денонощието - и ти си прав!

Бил съм в такива състояния. След половин година ти се работи нещо си... Каквото и да е. Нещо, дето ти харесва. Има го момента и с хората, дето уж трябва да са до теб, обаче са на бачкане. И се оказваш доста самотен. Та всички дет пишат са прави. И е хубаво, и не е. Защото обикновено не можеш да предложиш същия стандарт на хората, дето държиш да са до теб. А те може и да не го желаят..
Да цитирам Авицена.
"Няма отрови, има само концентрация!"
Същото е. Въпроса е всичко, което правиш да е по твоя воля и в твоето желание. В момента не съм в такова. От 3-4 месеца самолет не съм пипвал.. и се чувствам "приземен". Бил съм много по-беден и много по-щастлив. Имало е идея и цел, както и човек/човеци/ дето я споделя. Или пак да цитирам Рем. Важното е не достигането на целта, а пътя, който си избрал /по сърце/ да я стигнеш. Перефразирано естествено

п.п. И...42 не е съвсем адекватният отговор на всички въпроси..

Прави са си онези достолепни древни мислители. Да се радваш на това, което имаш, а не да копнееш за това, което нямаш. Иначе...работата е за маймуните

ELBI написа:

latrevw написа:да се наслаждава на живота, без да работи

може ли да е удовлетворен, да се чувства добре, без да се занимава с нещо, ей така да си обикаля, да си прави само каквото му се прави, да не бърза, да няма ангажименти и отговорности

хехе, какво мислите

забавен въпрос! Много хора се изкушават да кажат бързо "Да", но никога не са били в ситуация, когато имат всичко необходимо и не трябва да работят - т.е. те говорят теоретично.

Така е, лесно е да се говори теоретично. Обаче на практика човек се побърква без работа. Или поне аз се побърквам. Не че по природа не съм си побъркана , но безработицата е отврат - чувстваш се безсмислен, пропилян, загубваш мотивация въобще да се събуждаш сутрин, изпадаш в депресии и става един затворен кръг...

Винаги съм се чудила на жени, които цял живот са домакини.
Случи ми се обаче в продължение на няколко години да преподавам и на такива. За тях неработенето си беше в реда на нещата, културна норма. Финансово бяха задоволени. Бях шокирана от факта, че над 90 процента от тях МРАЗЕХА мъжете си. Когато учехме нови думи, обикновено ги карах да дават примери, а стигнехме ли до някое "лошо" прилагателно - например "отвратителен", "противен", те веднага казваха "мъжът ми...":shocked::shocked::shocked:. Тия жени имаха потенциал, интелект, енергия, но обществото не им беше позволило да ги изразят.

Stranniche написа:

ELBI написа:

latrevw написа:да се наслаждава на живота, без да работи

може ли да е удовлетворен, да се чувства добре, без да се занимава с нещо, ей така да си обикаля, да си прави само каквото му се прави, да не бърза, да няма ангажименти и отговорности

хехе, какво мислите

забавен въпрос! Много хора се изкушават да кажат бързо "Да", но никога не са били в ситуация, когато имат всичко необходимо и не трябва да работят - т.е. те говорят теоретично.

Така е, лесно е да се говори теоретично. Обаче на практика човек се побърква без работа. Или поне аз се побърквам. Не че по природа не съм си побъркана , но безработицата е отврат - чувстваш се безсмислен, пропилян, загубваш мотивация въобще да се събуждаш сутрин, изпадаш в депресии и става един затворен кръг...

Винаги съм се чудила на жени, които цял живот са домакини.
Случи ми се обаче в продължение на няколко години да преподавам и на такива. За тях неработенето си беше в реда на нещата, културна норма. Финансово бяха задоволени. Бях шокирана от факта, че над 90 процента от тях МРАЗЕХА мъжете си. Когато учехме нови думи, обикновено ги карах да дават примери, а стигнехме ли до някое "лошо" прилагателно - например "отвратителен", "противен", те веднага казваха "мъжът ми...":shocked::shocked::shocked:. Тия жени имаха потенциал, интелект, енергия, но обществото не им беше позволило да ги изразят.

Как си го обясняваш? Защо са ги мразели? Много интересно. За къде разказваш?

Green Light написа:

Stranniche написа:

ELBI написа:

latrevw написа:да се наслаждава на живота, без да работи

може ли да е удовлетворен, да се чувства добре, без да се занимава с нещо, ей така да си обикаля, да си прави само каквото му се прави, да не бърза, да няма ангажименти и отговорности

хехе, какво мислите

забавен въпрос! Много хора се изкушават да кажат бързо "Да", но никога не са били в ситуация, когато имат всичко необходимо и не трябва да работят - т.е. те говорят теоретично.

Така е, лесно е да се говори теоретично. Обаче на практика човек се побърква без работа. Или поне аз се побърквам. Не че по природа не съм си побъркана , но безработицата е отврат - чувстваш се безсмислен, пропилян, загубваш мотивация въобще да се събуждаш сутрин, изпадаш в депресии и става един затворен кръг...

Винаги съм се чудила на жени, които цял живот са домакини.
Случи ми се обаче в продължение на няколко години да преподавам и на такива. За тях неработенето си беше в реда на нещата, културна норма. Финансово бяха задоволени. Бях шокирана от факта, че над 90 процента от тях МРАЗЕХА мъжете си. Когато учехме нови думи, обикновено ги карах да дават примери, а стигнехме ли до някое "лошо" прилагателно - например "отвратителен", "противен", те веднага казваха "мъжът ми...":shocked::shocked::shocked:. Тия жени имаха потенциал, интелект, енергия, но обществото не им беше позволило да ги изразят.

Как си го обясняваш? Защо са ги мразели? Много интересно. За къде разказваш?

Япония. Мога да обясня тези дни - ако ви е интересно.
Хубава тема, но сега отивам на курс.
До скоро - надявам се!

Green Light написа: Как си го обясняваш? Защо са ги мразели? Много интересно. За къде разказваш?

Абре пич! Те всички жени мразят мъжете си! Ама и те не знаят защо.. По цял свят е така.

МЪЖжжж написа:

Green Light написа: Как си го обясняваш? Защо са ги мразели? Много интересно. За къде разказваш?

Абре пич! Те всички жени мразят мъжете си! Ама и те не знаят защо.. По цял свят е така.

Ееее, не мога да се съглася с теб

Аз моя не го мразя
Следва ли, че аз не съм жена
или той не е мъж:lol::winkw:

Остава
аз да не съм от този свят:winkw:

Green Light написа:
Как си го обясняваш? Защо са ги мразели? Много интересно. За къде разказваш?

защото са зависими и защото ги обвиняват, че те са причината (дали е така е друг въпрос) да спрат да се развиват като личности
за всяка жена, да е майка и домакиня не е достатъчно, за да се чувства значима

Green Light написа:
Как си го обясняваш? Защо са ги мразели? Много интересно. За къде разказваш?

азиатките по природа са мръсни кучки. поне тези, които познавам.

ELBI написа: под нищонеправене имах предвид не правене на нещо като професия. Подозирах, че се подразбира. Сега, като виждам, че не се- уточнявам. Без да минавам обиколката на земята ;)

Аз винаги го докарвам до някъде, до където съзнанието ми го докарва. И щото ми се е случвало не рядко да постигна това, което ми се е искало, имал съм често свобода за много неща, установих, че е забавно и да мисля няколко хода по-нататък. Не харесвам шаблоните и да гледам само 1 ход напред ;) Е - друг е въпросът дали винаги и за всичко се получава ;) Е - за ЧВ и СС - кой знае колко хода на пред не мисля ;)

Не знам що се правиш на неразбиращ.
Ясно е, че никъде не става въпрос за безцелно лентяйстване и "морална и физическа деградация"

Става въпрос точно за това да мислиш с няколко хода напред. Когато си принуден ден след ден и месец след месец да осигуряваш средствата, необходими за поддържане на стандарта ти на живот, не остава много ресурс за планиране на бъдещите ходове. "Излишните" средства ти позволяват да спреш да мислиш за ежедневни неща и да освободиш време и енергия за нещо друго. Дали това ще е работа в тесния смисъл на думата или ще бъде пътешествие или знам ли и аз какво няма значение.
А, да - позволява ти също да не се притесняваш от евентуални неуспехи. Можеш да се захващаш с всякакви каузи пердути без да ти пука дали ще имаш доход от тях

И стига с тва "ш`ти омръзне". Може да ми омръзне само ако въображението ми в един момент умре. Докато мога да измислям нови и интересни занимания няма начин да ми омръзне. Това, че повечето тото-милионери бързо се оказват без спечелините пари показва само липсата им на въображение. Тези, които иман, не са в тази класация. Аз, малко нескромно, смятам, че не съм от групата на тия, дето въображението им е ампутирано в крехка деЦка възраС

Stranniche написа: Така е, лесно е да се говори теоретично. Обаче на практика човек се побърква без работа. Или поне аз се побърквам. Не че по природа не съм си побъркана , но безработицата е отврат - чувстваш се безсмислен, пропилян, загубваш мотивация въобще да се събуждаш сутрин, изпадаш в депресии и става един затворен кръг...

Винаги съм се чудила на жени, които цял живот са домакини.
Случи ми се обаче в продължение на няколко години да преподавам и на такива. За тях неработенето си беше в реда на нещата, културна норма. Финансово бяха задоволени. Бях шокирана от факта, че над 90 процента от тях МРАЗЕХА мъжете си. Когато учехме нови думи, обикновено ги карах да дават примери, а стигнехме ли до някое "лошо" прилагателно - например "отвратителен", "противен", те веднага казваха "мъжът ми...":shocked::shocked::shocked:. Тия жени имаха потенциал, интелект, енергия, но обществото не им беше позволило да ги изразят.

Изместваш въпроЗа.

Представи си тез домакини, дето стоят в къщи и гледат децата, ако можеха във всеки един момент да кажат "Писна ми да стоя тук, вземам децата и самолета и отивам да наобиколя пирамидите - нали тва учите в момента по история?". Няма ли да се чустват по-полезни или най-малкото по-добре?

Затвореният кръг се затваря точно от липсата на (финансови) възможности...

Не знам аз ли криво говоря или вие* криво ме разбирате. Ти се скапваш без работа, защото си вързана с работата на мъж ти, не можеш да си намериш работа там, чустваш се езполезна и проче... Представи си ако можеш да му кажеш - дай да зае*ем тая твоя работа и да се захванем с отглеждане на зайци (предполага се, че зайцевъдството е твоя деЦка мечта, може да се замени с произволно друго занимание) на някое-място,-което-ти-искаш, па да видим какво ще излезе. И да не ти пука дали в крайна сметка ще успееш да пробиеш на пазара на заешки кожи или не - правиш го просто защото ти се струва добра идея в момента. Няма ли да се чустваш по друг начин?

* Събирателно на всички противници на идеята е това "вие"

Gaspode написа:Представи си тез домакини, дето стоят в къщи и гледат децата, ако можеха във всеки един момент да кажат "Писна ми да стоя тук, вземам децата и самолета и отивам да наобиколя пирамидите - нали тва учите в момента по история?". Няма ли да се чустват по-полезни или най-малкото по-добре?

Затвореният кръг се затваря точно от липсата на (финансови) възможности...

Те японките това и правят - пътуват /което ми осигуряваше работа в курсовете Travel English /. На омъжените финанси не им липсват. Там мъжът носи парите вкъщи, а жената ги разпределя .
А не мисля че бяха прави да мразят мъжете си. Мъжете се трепеха и прибираха по нощите, защото има една кОлтурна норма - зангьоо - оставане след края на работното време. Много е неприлично да си тръгнеш "рано" - примерно половин-един час след изтичането на работното време. Освен това е много лошо да не ходиш на маймунските запивки с шефовете "за сплотяване на колектива". Ако не се подчиниш на всички такива норми си аут. А бездомници колкото искаш край реките. Има цели паркове от кашони и палатки. Хора, останали без работа, т.е. вън от обществото.
Така много време и емоционална енергия за семейството не остава. А жените се чувстват прецакани. Нищо че пътуват където си искат, учат езици и материални проблеми нямат.
Това за собствените мъже.
Друг е въпроЗът, че там на жените все още се гледа като на втора категория човек. Ако в една фирма някой трябва на прави копия или да носи кафето, това може да е само жена. За една и съща работа на мъжете се плаща повече... и т.н. И забрави някой да те пусне да влезеш пръв през вратата, в асансьора и т.н. Това го правеха само за мен, щото съм Иврипейка. Към сънародничките отношението беше друго.

Gaspode написа: Изместваш въпроЗа.

Затвореният кръг се затваря точно от липсата на (финансови) възможности...

Не знам аз ли криво говоря или вие* криво ме разбирате. Ти се скапваш без работа, защото си вързана с работата на мъж ти, не можеш да си намериш работа там, чустваш се езполезна и проче... Представи си ако можеш да му кажеш - дай да зае*ем тая твоя работа и да се захванем с отглеждане на зайци (предполага се, че зайцевъдството е твоя деЦка мечта, може да се замени с произволно друго занимание) на някое-място,-което-ти-искаш, па да видим какво ще излезе. И да не ти пука дали в крайна сметка ще успееш да пробиеш на пазара на заешки кожи или не - правиш го просто защото ти се струва добра идея в момента. Няма ли да се чустваш по друг начин?

* Събирателно на всички противници на идеята е това "вие"

Мисля, че разбрах добре какво искаш да кажеш.
За свободата от една страна и за финансите, възможностите и затворения кръг от друга.

Stranniche написа: Те японките това и правят - пътуват /което ми осигуряваше работа в курсовете Travel English /. На омъжените финанси не им липсват. Там мъжът носи парите вкъщи, а жената ги разпределя .

Мдам. Само финансите не стигат. Но помагат
Моите идеи Фключват цялото семейство. Те имат пари, ама нямат Фниманието на мъжовете
Бтв, вече казах май, че единствения реален проблем в хипотенузната ситуация, в която ти (и семейство) разполагате с достатъчно средства за да сте свободни, е, че ще започнат да ми липсват другите хора. Все пак сме социални жУвотни

Едно и също предъвкваме май

[unknown] написа:Не ми се е случвало досега, за да ти отговоря. Предполагам, че може. Да се занимаваш с нещо любимо. Аз бих рисувал. И бих се занимавал със склуптора. Слаб съм, ама ще ходя на уроци. Също- ще се науча да свиря на тромпет. Голяма мечта ми е от край време. Като деца- приятелите ми ги записаха на тромпет, а мен на кларинет. Пфу, бати и чалгаджийският инструмент. И с други неща ще се занимавам. Като му дойде времето...

Ако зъболекарите бяха импресионисти...
Разбирам те.
Винаги съм искала да ходя на рисуване. Опитвам да драскам, но имам нужда някой да ми покаже как се правят разни неща.
Като малка обаче ме влачеха по уроци по пиано, по продукции и концерти, на които ме съпоставяха с други музикантски деца и се възмущаваха как бъркам. Е, станах... слушател.
Струва ми се, че ако уча нещо любимо, безработенето няма да е толкова гадно.

Да, май и аз предъвквам, както каза Гаспод.