3o4o.net

защото мисля, че бях пускал някъде това, но не намерих. А може и да съм сънувал.

Както и да е.

За това ли говорите?

А харесва ли ви песента?

И ако да, защо?

Тоника - Един Неразделен Клас

[A]Къде останахте[E] чудни вечери
[F#m]с безброй желания[C#] неизречени?
[A]Къде сте мигове[E] пожелавани
[F#m]със откровения[C#] незабравени ця[D]л жи[C#]во[F#m]т?

A E F#m C# F#m C# D E
A E F#m C# F#m C# F#m E

Един неразде[A]ле[E]н кла[F#m]с
с ра[F#7]достни пе[D]сни и[C#m] шеги[Bm]
дъ[D]лго огла[E]сяше[E7] града[C#]
след пе[F#m]тия ча[E]с.

Един неразде[A]ле[E]н кла[F#m]с
с о[F#7]бщи трево[D]ги и[C#m] мечти[Bm]
черта[D]еше сво[E]я[D] пъ[C#]т
и вярвахме вси[F#m]чки до еди[F]н,
че ни ча[A]кат са[C#m]мо пра[E]зници,
че е ще[D]дро бе[C#]з предел времето пред на[E]с. [E7] [E]

Къде останахте чудни вечери
с безброй желания неизречени?
Къде сте мигове пожелавани
със откровения незабравени цял живот?

Един неразделен клас
с радостни песни и шеги
дълго огласяше града
след петия час.

Един неразделен клас
с общи тревоги и мечти
чертаеше своя път
и вярвахме всички до един,
че ни чакат само празници
че е щедро без предел времето пред нас.

|:Къде останахте чудни вечери
с безброй желания неизречени?
Къде сте мигове пожелавани
със откровения незабравени цял живот?

Цял живот

Mila написа:Цитирай я бе, аз не съм я чела и ще ми е интересно. И без това напоследък съм задълбала в темата. Криза на средната възраст ли е това, какво ли? Чувствам се по някакъв начин отдалечена от ежедневната суетня, пък участвам и ми е странно.

Ето я:
http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Bo ... &view=&sb=
Както и това:
http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Bo ... &view=&sb=

Да ме прощават другите, на които им е/са втръснала/ли.

минало-свършените времена.

напред да гледаш е по-интересно

и да живееш сега е още по-хубаво

Mila написа:[
И аз се чувствам по подобен начин отскоро. Сякаш изведнъж ми "светна", че животът си минава.
Дори настоящият момент скоро ще се превърне в далечно минало - и отсега изпитвам носталгия към него (това вече е майтап ).

Е, това не е ли добра мотивация за още повече "щуротийки"

vyara написа:
Няма значение как го наричаме. Аз предпочитам да гледам напред, макар и понякога да ми е мъчно, че толкова неща съм забравила, но то е сигурно защото рядко си ги прехвърлям из паметта.. и не е непременно с усмивка.

Няма кеф, без антикеф! /цитат от едно приятелче /
Та Верчеееее... не бива тъй... Живота е тва, което си спомняш като се обърнеш назад.
Иначе ще стане като у оня виц за двамата сърби полегнали в сянката на паметна плоча нейде из вашингтонското гробище
"-Бра`то! На моята плоча пишете -Роди се умрел."

Remmivs написа:защото мисля, че бях пускал някъде това, но не намерих. А може и да съм сънувал.

Както и да е.

За това ли говорите?

А харесва ли ви песента?

И ако да, защо?

От последния въпрос направо се почувствах като попълваща лексикон.

Всъщност ние много обичахме да си я пеем (нашият неразделен клас ), и особено ония стихчета, че сме вярвали в това - онова направо ни звучаха като спомени от бъдещето.

п.п. Тази година се видяхме (и запразнихме) по случай 20-годишнината и сума време след това не можах да си събера чувствата.

Mila написа:От последния въпрос направо се почувствах като попълваща лексикон.

Всъщност ние много обичахме да си я пеем (нашият неразделен клас ), и особено ония стихчета, че сме вярвали в това - онова направо ни звучаха като спомени от бъдещето.

п.п. Тази година се видяхме (и запразнихме) по случай 20-годишнината и сума време след това не можах да си събера чувствата.

Ами, прощавай. Не такава ми беше мисълта и идеята зад въпроса. Невидимото. За него питах. Иначе съм напред (отново) с материала за лексиконите. Има даже готови - напечатани. Понякога ме питат за въпроси в тях. Какво точно е хомосексуализъм? А девственост?