3o4o.net

Омир


PS
И защо непременно по-развитата материалност да предполага имплицитно по-развита духовност? Понякога е точно обратното. Например сега.

Remmivs написа: Омир

Ооо, само Омир да е... ами Хезиод, ами Еврипид? Ами че всичките антични драми са си чиста митология.
Източници да искаш, като тук са изброени само писмените, а колко информация се получава от изображенията...

Само че Боев май говори за друго, не че не е имало митология, а че не е била гръцка.
Нека той да каже.

Remmivs написа:
PS
И защо непременно по-развитата материалност да предполага имплицитно по-развита духовност? Понякога е точно обратното. Например сега.

Хехе, тук Елби би спорил с теб, но аз бих поспорила с него.

Мнемозина написа:Ооо, само Омир да е... ами Хезиод, ами Еврипид? Ами че всичките антични драми са си чиста митология.
Източници да искаш, като тук са изброени само писмените, а колко информация се получава от изображенията...

Само че Боев май говори за друго, не че не е имало митология, а че не е била гръцка.
Нека той да каже.

Омир щото ъ-ъ харесвам Хубавата Елена , а и Хектор. Пък и кой не знае за Омир, кой не е чувал за него... Иначе си права - безчет са.

Е, да де. Това май казва, да. Но аз го попитах защо да не се върнем обратно тогава до маймуните или до онези 2000 човека, които аха-аха да не преживеят и те и после прекрасен нов свят, който има такива нехора в него...

Мнемозина написа:Хехе, тук Елби би спорил с теб, но аз бих поспорила с него.

Обожавам да споря с него! Както и да пием червено вино и да гледаме ШЛ.

Remmivs написа:

Мнемозина написа:
Само че Боев май говори за друго, не че не е имало митология, а че не е била гръцка.
Нека той да каже.

Омир щото ъ-ъ харесвам Хубавата Елена , а и Хектор. Пък и кой не знае за Омир, кой не е чувал за него... Иначе си права - безчет са.

Е, да де. Това май казва, да. Но аз го попитах защо да не се върнем обратно тогава до маймуните или до онези 2000 човека, които аха-аха да не преживеят и те и после прекрасен нов свят, който има такива нехора в него...

Щях да ти напиша какво бих му отговорила на БоЕВ, ако твърди такова нещо, обаче се сетих, че тогава няма да има какво да му напиша, като дойде.

После си представих как долита Елби и заявява "не е вярно, никога не съм мислил това, което казваш", спорът ще отиде на кино и тогава - о, горките вие - ще си останете с едната ШЛ и ЧВ.
И направо ми домъчня за вас.

Хубавата Елена ли казахте?
Начи е имало и БДСМ!:rotfl24:

Remmivs написа:

БоЕВ написа:Тоя категорично не го познавам - питай го ти!:blum:

Кантор, Георг

Тенкс - имам чувството, че тоя пич говори за малце по-друг вид множества от тези образуващи чертЪ.

Мнемозина написа:
Нищо не ти разбрах.

Няма значение - нито аз ще те убедя в нещо, нито пък ти мен.

БоЕВ написа:Тенкс - имам чувството, че тоя пич говори за малце по-друг вид множества от тези образуващи чертЪ.

Това е нищожната статия на български в кака Вики. Отляво има набор от езици, които можеш да използваш и вероятно има повече инфо (руски и английски със сигурност са такива). Търси континуум...

А това тук е от сайта на института на БАН, където започнах трудовата си кариера. Прилагам го защото е на български и се говори за точни и прави отсечки, макар че статията е за струнната теория.

От математическа гледна точка струната, представена например от права отсечка с единична дължина, е същинско чудо на сложността. Ако всяка точка на тази отсечка се означава с число, то самата отсечка е континуум от числа и в това е заложена нейната мистерия. За да идентифицират точките в интервала от 0 до 1, математиците започват с отношения на цели числа, каквито са например 1/2, 7/9 и 97/100. Всички такива числа се наричат рационални и очевидно няма граница за числата от този вид, лежащи някъде в единичния интервал.

Рационалните числа вършат много голяма работа за описанието на единичния интервал. Ако ни е зададена някаква точка от този интервал, винаги ще можем да намерим рационално число, което е толкова близко до зададената точка, колкото пожелаем. (Мислете си за това по следния начин: всяка крайна десетична дроб е рационално число; например 0,347 е 347/1000. Така че ако искаме да се окажем на разстояние от зададената точка например една милиардна част от дължината на отсечката, трябва просто да вземем най-близката крайна десетична дроб с девет знака зад десетичната точка и това ще бъде рационалното число с търсеното свойство.)

За съжаление ясната логическа подредба на рационалните числа гъмжи от други числа, много уместно наречени ирационални, които надникват от всяка цепнатина - подобно на отровни змии. Те са открити преди повече от 2000 години, когато незнаен гръцки математик доказва, че квадратният корен от 2 (дължината на диагонала на квадрат със страна единица) не може да се представи като отношение на две цели числа. Не след дълго към този първи поразителен пример се прибавят безкрайно много други.

Математиците приемат ирационалните числа като неочаквани, но неизбежни факти на живота, докато през 19 в. започват едно след друго да се проявяват техните вцепеняващи ума свойства. Дефинирани най-просто като неповтарящи се цифри в безкрайни десетични дроби (например квадратният корен от 2 е равен на 1,41421356 ..., т.е. безкрайна десетична дроб без никаква забележима закономерност), ирационалните числа са продукт на човешкия ум. Те служат да изпълнят числовата редица, вече гъсто напълнена с рационални числа, до континуума на така наречените реални числа, в който всяка точка представя някакво рационално или ирационално число.

На свой ред континуумът се оказва неподатлив и заедно с това чаровен обект, както това беше демонстрирано по драматичен начин през 19 в. от немския математик Георг Кантор. Той показва, че континуумът е значително по-голям по размери от множеството на всички рационални числа - до такава степен, че даже ако безкрайното множество на всички рационални числа между 0 и 1 се наредят едно след друго, дължината на тази редица от точки ще бъде точно нула. Следователно всички рационални числа лесно ще се поберат в кой да е подинтервал на отсечката, колкото и малък да е той, и ще остане още много незапълнено пространство. В същия дух Кантор доказва, че всяка отсечка, даже да е една милиардна от дължината на единичната, съдържа толкова точки, колкото и цялата изходна отсечка. Ако млякото беше континуум, а не маса от дискретни атоми, ние бихме могли да вземем чаша от течността и, следвайки една от рецептите на Кантор, с лъжичка да прелеем във втора чаша до напълването й, без изобщо млякото в първата чаша да намалее.

Изводите на Кантор разтърсват математическия свят. Континуумът, на пръв поглед толкова прост и непосредствен, се оказва в плен на видимо парадоксални закони, противоречащи както на здравия разум, така и на интуицията.

Из "Струнен Свят",

Ханс Кристиан фон Байер,
Професор по физика в Университета на град Уилямсбърг, щата Вирджиния

БоЕВ написа:

Мнемозина написа:
Нищо не ти разбрах.

Няма значение - нито аз ще те убедя в нещо, нито пък ти мен.

То че няма - няма, но така и ще си остана в неведение в какво няма да ме убедиш.

Remmivs написа:
Из "Струнен Свят",

Хм.
Май онова с яйцето и кокошката е по-лесно от това с точките и континуума. Поне се виждат.
И във всички случаи не разделят доскоро задружни науки.


Всъщност подозирам, че си пуснал този линк най-вече заради изречения като:

Многобройните особености на тези страховити идеи са изящно и прозрачно изложени в книгата на Грийн.
...
Както обяснява Грийн, единственият изход е всяка точкова маса да бъде превърната в протяжен обект.

Влад написа:

Remmivs написа:... Свободата е същността на нашия дух. Да я отречем, значи да отречем себе си.

Това твоя мисъл ли е? Да знам чие име да напиша на табелката, дето смятам да си я закача на стената в офиса...

Ремиус има не една мисъл, за която съм се замислял да закача на стената в офиса.
Но аз напоследък се замислям дълбоко за свободата от един различен ъгъл. Критично. Свикнали сме да мислим че свободата е висша обществена добродетел, като за нещо като абсолютна аксиома. Свободата е същността на нашият дух, казвате, но дали наистина е така? Дали едно наистина критично поставяне на везните на обществената полза на свободата срещу тиранията би заковало нещата в полза на свободата? Никакво ли колебание не може да има?
Бях повдигал темата зимъска- Свободата, Санчо?
Колко ни е нужна? Свободата на личноста става въпрос. Колко свободен искам да съм? За какво? От кого?
Свободен да работя каквото желая?
Свободен да избера своята жена?
Свободен да накажа служителите си?
Да накажа крадеца, който обра жилището ми преди години и открадна неща със сантиментална стойност тежаща цял тон, за да ги продаде навярно за 300 лева? Той би бил осъден за 300те лева, според законите на свободното пазарно общество. Тук няма морални догми, защото те ни заробват. Според моралния закон на едно по- тиранично общство, старейшините биха осъдили крадеца според това което ми е причинил на мен. Но как да го измери, освен със старите догми? А сега тук властва само писания закон, където паричната стойност е вселастния измерител на нашата загуба, или печалба, на нашия морал...
Къде ни води свободата? Аз не знам.
Ще цитирам с копи и пейст:
"- Свободата- казва тоя пич- някога, някъде, може би през средновековието е изкристализирала, като ценност. Личната свобода, свободата на индивида. Когато това е станало, и когато е придобило статут на аксиома. Когато са решили, че не им трябва и не желаят да получават разрешение, да се обичат, да се женят, да се преселват, да работят или да учат. В тоя момент, е започнало разпадането на етносите. По отношение на социума, идеята за свободата е равносилна на разцепването на атома"

"Свободата е същността на нашият дух" Така ли? Не знам. Аз не съм сигурен. Кое е това, кото сме ние, брато? (Тая тема сигурно не си забравил.) В това, което сме ние едва ли най- важното е свободата ни. Даже може и да пречи малко. Ние искаме да сме нечие притежание. Оная лисица на Екзюпери сме. Всички искаме да сме нечии. Нечии мъже, нечии бащи, колеги, войници... Нечии рицари.
Не свободата ако отречем губим себе си. Според мен, губим себе си, ако отречем дълга си. Тоест, точно обратното.

"И изобщо това е един сложен и комплициран въпрос"

Remmivs написа:...

Ханс Кристиан фон Байер,
Професор по физика в Университета на град Уилямсбърг, щата Вирджиния

Много готино

извинете
но за каква свобода става дума
като яребици сме

Quid написа:извинете
но за каква свобода става дума
като яребици сме

Това също. Дори мислех да пиша за илюзията че сме свободни. Но дали ще наречш свободата илюзия, или пък ще си я наричаш свобода, според мен самият факт да я смятаме са ценност трябва да се осмисли. Не казвам че грешим. Просто смятам че прекалено безкритично смятаме свободата(или илюзията за свобода) за нещо хубаво и важно.
Уишеса писа за Дубай. Нула свобода- райско общество. Защо толкова лесно отричаме че това е хубаво и првилно. Дубайците са тъпчовци или какво? Дубайците не разсъждават ли по тия въпроси, е така, както аз сега?
Е да не са по- глупави от мене?(лош пример)
Да не са по- глупави от Ремиус и Влад, примерно?

е на запад са още по зле и от нас:rotfl24:
ние сме в разкрачено положение
арабеските ни сме смеят

абе като имате демокрация що имате сфетофари а:rotfl24:

Quid написа:е на запад са още по зле и от нас:rotfl24:
ние сме в разкрачено положение
арабеските ни сме смеят

абе като имате демокрация що имате сфетофари а:rotfl24:

хахахахаха

Green Light написа:

Quid написа:извинете
но за каква свобода става дума
като яребици сме

Това също. Дори мислех да пиша за илюзията че сме свободни. Но дали ще наречш свободата илюзия, или пък ще си я наричаш свобода, според мен самият факт да я смятаме са ценност трябва да се осмисли. Не казвам че грешим. Просто смятам че прекалено безкритично смятаме свободата(или илюзията за свобода) за нещо хубаво и важно.
Уишеса писа за Дубай. Нула свобода- райско общество. Защо толкова лесно отричаме че това е хубаво и првилно. Дубайците са тъпчовци или какво? Дубайците не разсъждават ли по тия въпроси, е така, както аз сега?
Е да не са по- глупави от мене?(лош пример)
Да не са по- глупави от Ремиус и Влад, примерно?

Звучиш като човек, който насила е заставян да бъде свободен, пък той не ще.

В обществен план, сега, в момента (защото за едното време и за онази статия съм писала в зимната тема) проблемът не е в свободата, а в липсата на правила и норми, спрямо които да се търси свободата. Нещо такова... уморена съм и не мога да го формулирам по-точно.

Мнемозина написа:...В обществен план, сега, в момента (защото за едното време и за онази статия съм писала в зимната тема) проблемът не е в свободата, а в липсата на правила и норми, спрямо които да се търси свободата. Нещо такова... уморена съм и не мога да го формулирам по-точно.

Според мен свободата се измерва с количеството избори(не говоря за електорални), които можеш да правиш. Колкото повече избори, толкова по-свободен. В тази връзка, знанието увеличава степента на свободата на духа. Според мен интелигентността, възпитанието и общите правила и норми на поведение (в които частно подмножество са законите) са призвани да сдържат и пазят чувството за свобода от абсолютизъм (като оня дето решил да докаже, че черното е бяло, и бил прегазен на следващата "зебра"), забелязали ли сте, че природата не обича пиковете? Също както ентропията играе своята сдържаща роля към усложняването на материята, така и правилата, по които функционираме (обществено) са призвани да сдържат и предпазват индивида от самоунищожение, посредством достигането на абсолютен пик. Да ги спазваме или не също е избор, който за мен означава, че (например) в БГ не можем да си намираме оправдание (вече), че живеем в изостанала или средновековна държава. В този смисъл, Мнемозина, не съм съвсем съгласен с теб (най-вероятно поради недостатъчно познаване на материята), аз смятам че има повече или по-малко добри закони, но поради N(клонящо към плюс безкрайност) на брой причини, ние обикновено правим избора да не ги спазваме.

ПП Не ми се сърдете, аз съм си наивник. Както би казала мама, на колко години стана и ... още да вярваш в свободата!
ППП Мнемо, тук има ужасно много катерички, буквално си тичат между блоковете. Моят син много им се радва и все още смята, че може да ги хване.

Влад написа:
Според мен свободата се измерва с количеството избори(не говоря за електорални), които можеш да правиш. Колкото повече избори, толкова по-свободен. В тази връзка, знанието увеличава степента на свободата на духа. Според мен интелигентността, възпитанието и общите правила и норми на поведение (в които частно подмножество са законите) са призвани да сдържат и пазят чувството за свобода от абсолютизъм (като оня дето решил да докаже, че черното е бяло, и бил прегазен на следващата "зебра"), забелязали ли сте, че природата не обича пиковете? Също както ентропията играе своята сдържаща роля към усложняването на материята, така и правилата, по които функционираме (обществено) са призвани да сдържат и предпазват индивида от самоунищожение, посредством достигането на абсолютен пик. Да ги спазваме или не също е избор, който за мен означава, че (например) в БГ не можем да си намираме оправдание (вече), че живеем в изостанала или средновековна държава. В този смисъл, Мнемозина, не съм съвсем съгласен с теб (най-вероятно поради недостатъчно познаване на материята), аз смятам че има повече или по-малко добри закони, но поради N(клонящо към плюс безкрайност) на брой причини, ние обикновено правим избора да не ги спазваме.

ПП Не ми се сърдете, аз съм си наивник. Както би казала мама, на колко години стана и ... още да вярваш в свободата!
ППП Мнемо, тук има ужасно много катерички, буквално си тичат между блоковете. Моят син много им се радва и все още смята, че може да ги хване.

Да, но аз не говоря за закони. Други са правилата, които ни липсват в момента - като на общество, не като на индивиди.

Това, което казваш, е много вярно.
Особено в частта "така и правилата, по които функционираме (обществено) са призвани да сдържат и предпазват индивида от самоунищожение, посредством достигането на абсолютен пик". Пълната, абсолютната свобода на индивида, мислено през призмата на обществото, е негов пик - ерго самоунищожението му. Пак ти казвам, от гледна точка на обществото.
От гледна точка на абсолютно свободния индивид - вероятно някой му е посадил Ницше и Шопенхауер в главата.
Или кой беше казал фразата "В пустинята... непобедим". Бенямин май.

Личната, индивидуалната духовна и мисловна свобода е безспорен идеал, да.
Но за цяло общество това е непостижимо. Освен ако всички в него не се удивляват на"звездното небе над мен и моралния закон в мен". Това, предполагам, се опитва да каже Грийн.

що всеки не си върви по пътя а?

Quid написа:що всеки не си върви по пътя а?

Еми да, то като се обърне колата, пътища много.

един умен мъж след 80 и кусур години стига до този извод
кришнамурти
и накрая събира в една зала около 3500 свой последователи и накратко
и накратко аре са братоци всеки да хваща пътя
ква кола кви 5 лева:-)

Quid написа:един умен мъж след 80 и кусур години стига до този извод
кришнамурти
и накрая събира в една зала около 3500 свой последователи и накратко
и накратко аре са братоци всеки да хваща пътя
ква кола кви 5 лева:-)

Ама ги е събрал, за да им го каже. Що ли?

е как иначе ще събере кинти за последно а

билетчета не може да не е имало некви

Мнемозина написа:

Влад написа:
Според мен свободата се измерва с количеството избори(не говоря за електорални), които можеш да правиш. Колкото повече избори, толкова по-свободен. В тази връзка, знанието увеличава степента на свободата на духа. Според мен интелигентността, възпитанието и общите правила и норми на поведение (в които частно подмножество са законите) са призвани да сдържат и пазят чувството за свобода от абсолютизъм (като оня дето решил да докаже, че черното е бяло, и бил прегазен на следващата "зебра"), забелязали ли сте, че природата не обича пиковете? Също както ентропията играе своята сдържаща роля към усложняването на материята, така и правилата, по които функционираме (обществено) са призвани да сдържат и предпазват индивида от самоунищожение, посредством достигането на абсолютен пик. Да ги спазваме или не също е избор, който за мен означава, че (например) в БГ не можем да си намираме оправдание (вече), че живеем в изостанала или средновековна държава. В този смисъл, Мнемозина, не съм съвсем съгласен с теб (най-вероятно поради недостатъчно познаване на материята), аз смятам че има повече или по-малко добри закони, но поради N(клонящо към плюс безкрайност) на брой причини, ние обикновено правим избора да не ги спазваме.

ПП Не ми се сърдете, аз съм си наивник. Както би казала мама, на колко години стана и ... още да вярваш в свободата!
ППП Мнемо, тук има ужасно много катерички, буквално си тичат между блоковете. Моят син много им се радва и все още смята, че може да ги хване.

Да, но аз не говоря за закони. Други са правилата, които ни липсват в момента - като на общество, не като на индивиди.

Това, което казваш, е много вярно.
Особено в частта "така и правилата, по които функционираме (обществено) са призвани да сдържат и предпазват индивида от самоунищожение, посредством достигането на абсолютен пик". Пълната, абсолютната свобода на индивида, мислено през призмата на обществото, е негов пик - ерго самоунищожението му. Пак ти казвам, от гледна точка на обществото.
От гледна точка на абсолютно свободния индивид - вероятно някой му е посадил Ницше и Шопенхауер в главата.
Или кой беше казал фразата "В пустинята... непобедим". Бенямин май.

Личната, индивидуалната духовна и мисловна свобода е безспорен идеал, да.
Но за цяло общество това е непостижимо. Освен ако всички в него не се удивляват на"звездното небе над мен и моралния закон в мен". Това, предполагам, се опитва да каже Грийн.

Не, не това, макар че това също е тема за свободата. Вие говорите за свободата да избираш, законите и морала от гледната точка на свободното общество. В нашите конституции свободата на личността е много важна червена нишка. Аз искам да поставя въпроса как би било от гледна точка на тиранично общество. Как е разсъждавала Мнемозина в няйкоя древна персийска сатрапия за моралния закон и звездното небе? Нещо пречело ли и е? И Влад в някоя гръцка тирания как е мислел за свободата на избора? Дали са искали свобода за всички, по принцип? Какво ли биха предпочели? Не са ли били по- щастливи от нас, принадлежайки съвсем физически на дадена задруга, патриарх и владетел. Такава физическа принадлежност отблъсква и отвращава, както Бийд каза в зимната тема, но това е само заради дългогодишното ни възпитание. Способни ли сме да подложим това на критика?
Все едно. Ако сме нечии васали, с други думи - роби, това, според мен не ограничава нашия морал, философия и в крайна сметка с нищо не нарушава това, което сме.

грешиш
ако си роб имаш робски морал и всичко останало е робско
не може да има дистанциране никакво

Green Light написа: Не, не това, макар че това също е тема за свободата. Вие говорите за свободата да избираш, законите и морала от гледната точка на свободното общество. В нашите конституции свободата на личността е много важна червена нишка. Аз искам да поставя въпроса как би било от гледна точка на тиранично общество. Как е разсъждавала Мнемозина в няйкоя древна персийска сатрапия за моралния закон и звездното небе? Нещо пречело ли и е? И Влад в някоя гръцка тирания как е мислел за свободата на избора? Дали са искали свобода за всички, по принцип? Какво ли биха предпочели? Не са ли били по- щастливи от нас, принадлежайки съвсем физически на дадена задруга, патриарх и владетел. Такава физическа принадлежност отблъсква и отвращава, както Бийд каза в зимната тема, но това е само заради дългогодишното ни възпитание. Способни ли сме да подложим това на критика?
Все едно. Ако сме нечии васали, с други думи - роби, това, според мен не ограничава нашия морал, философия и в крайна сметка с нищо не нарушава това, което сме.

Виж сега.
Ти го мислиш политически.
А аз в тази посока съм склонна да мисля за природата на човеците, а всеки си има различна.
Ако аз съм по принцип човек, склонен към и способен на всякакви самоограничения, и намиращ свободата си именно в тях, то Влад може да е обратното, не знам. Пък колко други варианти има...
Част от човешката природа включва желанието за подчинение, за послушание, за прехвърляне на отговорностите върху повече знаещите и повече можещите. Търсенето на "бащицата", който ни казва какво да мислим, но и се грижи за нас.
Същата тази човешка природа обаче страшно се възпротивява, когато ти се казва да мислиш това, което ти не искаш да мислиш, и да правиш това, което не ти е по сърце. Когато решиш, че имаш достатъчно мозък в главата си, за да решаваш тия неща сам.
Същата тази човешка природа носи и съзнанието, че знаеш повече от другите, че си по-добър, и желанието да се самодоказваш чрез изместването на сегашните властващи.

Ами ако тиранът те кара да убиваш, защото това е добре за обществото? Защото и това е в природата на човеците и особено на тираните? Пък аз си имам морален закон вътре в мен...
Всичко е въпрос на баланс.

Виж, принадлежността към група и приемането на нейните правила е друго, доброволното им приемане - но пак зависи от групата.
Много е дълга тая тема.

Quid написа:грешиш
ако си роб имаш робски морал и всичко останало е робско
не може да има дистанциране никакво

Ами ако си рицар, също си васал, а значи принадлежиш някому телом. Рицарите според клишето са имали обратното на робски морал, но са били роби на феодала си

да
така е
остават два варианта
или да си луд или да си асоциален
и готово
свободен си
иначе всичко в кюпа без изключение на тва кви ветрове веят в нечии глави:-)

Мнемозина написа: Виж сега.
Ти го мислиш политически.
А аз в тази посока съм склонна да мисля за природата на човеците, а всеки си има различна.
Ако аз съм по принцип човек, склонен към и способен на всякакви самоограничения, и намиращ свободата си именно в тях, то Влад може да е обратното, не знам. Пък колко други варианти има...
Част от човешката природа включва желанието за подчинение, за послушание, за прехвърляне на отговорностите върху повече знаещите и повече можещите. Търсенето на "бащицата", който ни казва какво да мислим, но и се грижи за нас.
Същата тази човешка природа обаче страшно се възпротивява, когато ти се казва да мислиш това, което ти не искаш да мислиш, и да правиш това, което не ти е по сърце. Когато решиш, че имаш достатъчно мозък в главата си, за да решаваш тия неща сам.
Същата тази човешка природа носи и създанието, че знаеш повече от другите, че си по-добър, и желанието да се самодоказваш чрез изместването на сегашните властващи.

Ами ако тиранът те кара да убиваш, защото това е добре за обществото? Защото и това е в природата на човеците и особено на тираните? Пък аз си имам морален закон вътре в мен...
Всичко е въпрос на баланс.

Виж, принадлежността към група и приемането на нейните правила е друго, доброволното им приемане - но пак зависи от групата.
Много е дълга тая тема.

Политически или не, въпроса си седи. Защо да е лошо бащицата да ти казва какво да мислиш и какво да правиш, дори когато е по- глупав от тебе? Е тва питам. Защо? Така цялата обществена енергия е насочена в една посока. Колко време може да се греши посоката? Десет години? Сто? Двеста? какъвто и тъпанар да е около него има и други хора, наследници, превратаджии, накрая стрелката ще се завърти накъдето трябва. Ако обаче бащицата липсва по закон, обществото може да създава брауново движение хиляди години. Тогава и лиността страда. Трудно е да мислиш за звездите, когато живееш сред престъпност и бедност. Сега сме така. Не е ли трудно?

Green Light написа:Ами ако си рицар, също си васал, а значи принадлежиш някому телом. Рицарите според клишето са имали обратното на робски морал, но са били роби на феодала си

Хехехе. Знаеш ли кого са наричали "Господарю мой" рицарите?

Васал, не е равносилно на роб. Робът няма права, не представлява нищо повече от мебел с някои екстри като възможност да работи, да произвежда нови мебели и т.н. Васал означава лоялност към определен суверен, но това не е абсолют. Много са примерите, когато моралният кодекс или, ако щеш, идеалите на рицари са обръщали против суверените рицари.

Аз пък говоря за абсолютната утопия - Камелот.

Наздраве!

PS
А на Куидус ще кажа. Един роб едва не повали великата римска империя. Роб е духовно състояние, най-вече.

Quid написа:да
така е
остават два варианта
или да си луд или да си асоциален
и готово
свободен си
иначе всичко в кюпа без изключение на тва кви ветрове веят в нечии глави:-)

Тука си стискаме ръцете, Куиде! Ако сме луди или асоциални сме свободни, спор няма. Точно тогава обаче, идиотското общество ни заключва. Педераска работа

този римски роб е една култивирана печурка
научен в топ школа ,използваш добри оръжия
всичко е съдба
това че един юнак свършва като куче едва ли е добър пример

Quid написа:този римски роб е една култивирана печурка
научен в топ школа ,използваш добри оръжия
всичко е съдба
това че един юнак свършва като куче едва ли е добър пример

юнаците почти винаги свършват така
и, да, империята отглежда варварите си
всичко е кръговрат
един при това

Green Light написа:
Политически или не, въпроса си седи. Защо да е лошо бащицата да ти казва какво да мислиш и какво да правиш, дори когато е по- глупав от тебе? Е тва питам. Защо? Така цялата обществена енергия е насочена в една посока. Колко време може да се греши посоката? Десет години? Сто? Двеста? какъвто и тъпанар да е около него има и други хора, наследници, превратаджии, накрая стрелката ще се завърти накъдето трябва. Ако обаче бащицата липсва по закон, обществото може да създава брауново движение хиляди години. Тогава и лиността страда. Трудно е да мислиш за звездите, когато живееш сред престъпност и бедност. Сега сме така. Не е ли трудно?

Не можеш да създадеш бащица със закон, Грийн, това става по други механизми. Както виждаш, ние в България си ги търсим и си ги набеждаваме за такива и при демократична уж система.

Не знам какво да ти кажа точно. Целият ни живот се състои в люлеене между възможния идеал и реалността. Как би било по-добре и как да се постигне.

Всъщност знам какво питаше.
Да, така е, прав си. Познавам хора, които са прекарали целия си живот, подчинени на правилата на една общност.
И трябва да ти кажа, че това са най-спокойните, балансирани и ведри хора, които познавам.
Но правилата и ценностите на общността са кристално ясни и дълбоко природни, доколкото това е възможно, и преди всичко безспорни за членовете на общността.
Проблемът е само, че тези общности май останаха в миналото.

Remmivs написа:

Quid написа:този римски роб е една култивирана печурка
научен в топ школа ,използваш добри оръжия
всичко е съдба
това че един юнак свършва като куче едва ли е добър пример

юнаците почти винаги свършват така
и, да, империята отглежда варварите си
всичко е кръговрат
един при това

не е имало една сгодна женица да му каже как са нещата
няма ли сгодна женица все така свършват
то тогава е било и доста шибано
ни комуникации ни транспорт свестен
то няма и къде да избяга човек

хъм, каква дълга тема. пък аз нищо да не съм написала в нея... даже май не съм я чела

Става въпрос за това, че Мнемозина каза че аз съм прав.
Вари го, печи го, накрая винаги става мойто.