3o4o.net

Влад написа:

Green Light написа:...

Грийни, друже (ти извинявай, че така фамилиарно!), покажи ми този, дето ти е причинил това, ще го очистя направо!

Няма такова лице. То е художествен герой.

Влад написа:

Green Light написа:...

Грийни, друже (ти извинявай, че така фамилиарно!), покажи ми този, дето ти е причинил това, ще го очистя направо!

На бележки ще ти ги пратя. Начи трима са. На едни фирми са в момента шефове. Директно ти давам адреси, номера на коли, всичко. Ще успееш ли до сряда?

lancelote написа:

Влад написа:

Green Light написа:...

Грийни, друже (ти извинявай, че така фамилиарно!), покажи ми този, дето ти е причинил това, ще го очистя направо!

Няма такова лице. То е художествен герой.

Не ви ли казах - сбъркал си е професията - бизнес върти.
Цък, цък, язък!

Green Light написа:

Влад написа:

Green Light написа:...

Грийни, друже (ти извинявай, че така фамилиарно!), покажи ми този, дето ти е причинил това, ще го очистя направо!

На бележки ще ти ги пратя. Начи трима са. На едни фирми са в момента шефове. Директно ти давам адреси, номера на коли, всичко. Ще успееш ли до сряда?

Хм. На Влад ква му е тарифата. Всъщност.

Green Light написа:Ами пияния се връща.

Бива си те.
Реалистично го докара.

хляб ще има ли
щото зрелищата почнаха
вече и гладиатори ще излизат

ма за мен ако може нещо печено, примерно пепър стек с хрупкава коричка и сочен отвъртре, да не кажа кървав, че ще изглеждам кръвожаден пък аз съм само още гладен
а да
и един мях червено вино

аве цезаре

pocti_bezobidna написа:Бива си те.
Реалистично го докара.

глупости, аз съм сто пъти по-добър, питай него
кой мислиш иска да очисти първи
даже не го е и написал, само на влад
другите трима са просто бизнес пречки

Remmivs написа:хляб ще има ли
щото зрелищата почнаха
вече и гладиатори ще излизат

ма за мен ако може нещо печено, примерно пепър стек с хрупкава коричка и сочен отвъртре, да не кажа кървав, че ще изглеждам кръвожаден пък аз съм само още гладен
а да
и един мях червено вино

аве цезаре

Тва да не е към темата с правителството?

pocti_bezobidna написа:Тва да не е към темата с правителството?

не, що

от друга страна

всичко е едно (правителство)

като ще добавяме

може ли да има и жени, мерси

Remmivs написа:

pocti_bezobidna написа:Бива си те.
Реалистично го докара.

глупости, аз съм сто пъти по-добър, питай него
кой мислиш иска да очисти първи
даже не го е и написал, само на влад
другите трима са просто бизнес пречки

От Влад? Можеш да се справиш с поръчката до вторинк?
Леле, кви хора имало в този форум

pocti_bezobidna написа:От Влад? Можеш да се справиш с поръчката до вторинк?
Леле, кви хора имало в този форум

нищо не разбра начи
омаял те е да му се невиди и пустия грийнго и това си е

Remmivs написа:

pocti_bezobidna написа:От Влад? Можеш да се справиш с поръчката до вторинк?
Леле, кви хора имало в този форум

нищо не разбра начи
омаял те е да му се невиди и пустия грийнго и това си е

Завист нещичко, май като балсам усещам аз за изстрадалата ми душа. Стои риш в окото на буята, на парченце застинала вечност... Нахал!

Remmivs написа:

pocti_bezobidna написа:От Влад? Можеш да се справиш с поръчката до вторинк?
Леле, кви хора имало в този форум

нищо не разбра начи
омаял те е да му се невиди и пустия грийнго и това си е

Аз съм взискателен читетел, да знаеш. Така че тва си чист комплимент за Грийна.

Green Light написа:

Remmivs написа:

pocti_bezobidna написа:От Влад? Можеш да се справиш с поръчката до вторинк?
Леле, кви хора имало в този форум

нищо не разбра начи
омаял те е да му се невиди и пустия грийнго и това си е

Завист нещичко, май като балсам усещам аз за изстрадалата ми душа. Стои риш в окото на буята, на парченце застинала вечност... Нахал!

Брей, пък си и суетен

Green Light написа: Завист нещичко, май като балсам усещам аз за изстрадалата ми душа. Стои риш в окото на буята, на парченце застинала вечност... Нахал!

ми да, завист черна ме изяжда в тая буря в този тайфун и ураган
не знаех довчера името му
ама днес го разбрах най-накрая мамка му и тайфун
никак не му е нежно името, то па тия синоптици все такива ги измислят начи
Грийн се казвал, моля ти се

хахахахаха! яко!

Айде чакаме сега Влад да даде истинския завършек
Нали има хепиенд?

Green Light написа:

Влад написа:

Green Light написа:...

Грийни, друже (ти извинявай, че така фамилиарно!), покажи ми този, дето ти е причинил това, ще го очистя направо!

На бележки ще ти ги пратя. Начи трима са. На едни фирми са в момента шефове. Директно ти давам адреси, номера на коли, всичко. Ще успееш ли до сряда?

На това му се вика да използваш изкуството за... за... за други цели.
Приложно, демек.

може това да е било преломен момент в живота му
излязъл, намерил си работа, върнал се и заживели щастливо тримата заедно

след малко ще прочета другите коментари
само да вметна, че подсъзнателно в психологията е безсъзнателно и не се разхожда в спомените, а излиза на повърхността само с помощта на терапевт, другото е емоционална памет, нещо, което свързваме с нашия опит при слушане на някаква история и извиква спомен

pocti_bezobidna написа:Айде чакаме сега Влад да даде истинския завършек
Нали има хепиенд?

Това май не е истинска история.

vyara написа:

pocti_bezobidna написа:Айде чакаме сега Влад да даде истинския завършек
Нали има хепиенд?

Това май не е истинска история.

Шттт! Тайна!

"Ще го очистя" с края на тази история, имах пред вид. Но обръщайки се към Грийн, имах предвид, кой му е сторил днешното настроение, а това,че героят от неговия вариант е измислен герой, беше ясно, Ланс!

Веднъж един свещеник ми обясни, че е грях да молим Господ, да ни даде знак, да направи чудо, за да повярваме в Него. Защото, каза свещенникът, истинските Божи чудеса са около нас, трябва да имаме очи да ги видим...
Тази история ме грабна, хареса ми силно, може би така ярко изпъква, заради времената, в които ни се случи да живеем, не знам...
За всички, на които им замириса на "руско", добре си ви е обонянието, но на мен повече ми прилича на Шолоховия разказ "Съдбата на човека"...

И така:
Реалността
Вечерта, разбира се, никой не идва. На майката не се налага да обяснява много-много, защото детето само предлага вариант - тати сега сигурно е на доклад при началника си, майката му разправяла как нейният началник я викал на доклад.
Но на другата сутрин, въпросният "бездомник" действително се появява, със служебната кола и шофьор, едва удържащ огромния букет цветя. Оказва се - човекът бил заместник директор в местна фабрика, наскоро се развел и започнал да пие. При последния запой, явно го и понабили...
В наши дни, те са щастливо семейство, а второто им дете вече е на десет годинки. Отначало на детенцето казали, че татко му бил се контузил, и затова вече ще си смени работата и ще работи във фабриката, години по-късно му разказали истинате, естествено.
Детето (както и второто) си е живо и здраво, всъщност е кадет в средно военно училище, с годините болестта отшумяла и психиката му се възстановила.

Надявам се, че ви хареса историята, както на мен. Има много филми и книги, някои от дях дори са хубави и реалистични... Но такава история, чута от устата на една майка, разказана с простички думи, ей така по човешки...

bead_ написа:

vyara написа: Ето, вземи Бийд. Тя е много добра майка според мен.

да, да вземете бийд, тя е много добра майка. ама не пускайте децата си на купон у тях. щот ше има и текила, и наргиле и разни там безобразни...

бих си пуснала децата у вас

Имаше един филм - "Къдрокосата Сю". Една мацка приюти бездомник с дете. Облече ги, нахрани ги... А той реши, че детето има нужда от дом и семейство... Филмът завърши с типичен американски хепиенд.
Искаше ми се историята на Влад да има такъв финал.
Но нещо се боря с реализма.

Благодаря за темата.

Влад, друже, сигурен ли си, че това е финала...

Малко се плаша от себе си, начи...

Remmivs написа: върнал се е, и е станал баща на детето, а майката се е влюбила в него и така
хепили евър афтър

Green Light написа:

Влад написа:

Green Light написа:...

Грийни, друже (ти извинявай, че така фамилиарно!), покажи ми този, дето ти е причинил това, ще го очистя направо!

На бележки ще ти ги пратя. Начи трима са. На едни фирми са в момента шефове. Директно ти давам адреси, номера на коли, всичко. Ще успееш ли до сряда?

хахахаха

Влад написа:И така:
Реалността
Вечерта, разбира се, никой не идва. На майката не се налага да обяснява много-много, защото детето само предлага вариант - тати сега сигурно е на доклад при началника си, майката му разправяла как нейният началник я викал на доклад.
Но на другата сутрин, въпросният "бездомник" действително се появява, със служебната кола и шофьор, едва удържащ огромния букет цветя. Оказва се - човекът бил заместник директор в местна фабрика, наскоро се развел и започнал да пие. При последния запой, явно го и понабили...
В наши дни, те са щастливо семейство, а второто им дете вече е на десет годинки. Отначало на детенцето казали, че татко му бил се контузил, и затова вече ще си смени работата и ще работи във фабриката, години по-късно му разказали истинате, естествено.
Детето (както и второто) си е живо и здраво, всъщност е кадет в средно военно училище, с годините болестта отшумяла и психиката му се възстановила.

Надявам се, че ви хареса историята, както на мен. Има много филми и книги, някои от дях дори са хубави и реалистични... Но такава история, чута от устата на една майка, разказана с простички думи, ей така по човешки...

Сега го прочетох. Мерси!

Влад написа:
Реалността

Знаех си, че ще има хепиенд!
И ми напомни една от историите тук

Един преподавател казваше, че никой не може да предложи по-изненадващ сюжет от самия живот

snowprincess написа: бих си пуснала децата у вас

snowprincess написа:

Влад написа:Надявам се, че ви хареса историята, както на мен.

да, но като фантасмагория ми `прозвуча`

holi_day написа:

Влад написа:Надявам се, че ви хареса историята, както на мен.

да, но като фантасмагория ми `прозвуча`

В една фантасмагория най-важното е да ти я разкажат така, че да и повярваш.
Наистина звучи като измислена история, но пък ми се иска да е вярна.
И защо да не е?

pocti_bezobidna написа: никой не може да предложи по-изненадващ сюжет от самия живот

и аз имам една подобна история. истинска, ама звучи като измислица.
за един мъж, на който откриват тумор. и едно момиче, бременно в 6 месец, без никакъв шанс биологичният баща да помогне, без почти никакъв шанс родителите й да приемат бебето и целия "срам в селото". и за невероятното решение на този човек да се ожени за нея, да даде името си на бебето, да се грижи за тях, докато може, да им остави жилището си и всичките си спестявания и да си отиде от този свят по време на една безуспешна операция, оставяйки много снимки с бебето и усещането във вече порасналото дете, че е желано и обичано. само неколцина приятели знаем истината. сега и вие.

bead_ написа:

pocti_bezobidna написа: никой не може да предложи по-изненадващ сюжет от самия живот

и аз имам една подобна история. истинска, ама звучи като измислица.
за един мъж, на който откриват тумор. и едно момиче, бременно в 6 месец, без никакъв шанс биологичният баща да помогне, без почти никакъв шанс родителите й да приемат бебето и целия "срам в селото". и за невероятното решение на този човек да се ожени за нея, да даде името си на бебето, да се грижи за тях, докато може, да им остави жилището си и всичките си спестявания и да си отиде от този свят по време на една безуспешна операция, оставяйки много снимки с бебето и усещането във вече порасналото дете, че е желано и обичано. само неколцина приятели знаем истината. сега и вие.

Най-хубавато на такива красиви истории е че са истински.

Влад написа:Реенето е във връзка такава: Когато си мислим, че сме се издигнали над дребничките неща в живота, всъщност над какво сме се издигнали? Кое е това, което ни дава право да наречем каквото и да било (или когото и да било) "дребно". Някой хора смятат, например, че са се издигнали над приятелството, любовта, свободата...

http://www.3o4o.net/forum/viewtopic.php?p=54795#54795

bead_ написа:и аз имам една подобна история. истинска, ама звучи като измислица.
за един мъж, на който откриват тумор. и едно момиче, бременно в 6 месец, без никакъв шанс биологичният баща да помогне, без почти никакъв шанс родителите й да приемат бебето и целия "срам в селото". и за невероятното решение на този човек да се ожени за нея, да даде името си на бебето, да се грижи за тях, докато може, да им остави жилището си и всичките си спестявания и да си отиде от този свят по време на една безуспешна операция, оставяйки много снимки с бебето и усещането във вече порасналото дете, че е желано и обичано. само неколцина приятели знаем истината. сега и вие.

respect

Влад написа:...

Надявам се, че ви хареса историята,...

Много захаросано, като панаирджийска шекерена пръчка - холивудско та дрънка.

Защо бе? Защо? Защо детето хареса тъкмо пиянката на тротоара? Много просто - виждало е хиляди пъти мама да води такива "разузнавачи" в сумрака на студената и празна къща. Наемът и сметките трябва да се плащат, а светът не е създаден за самотни майки с болни деца.
Лебедът се оказва грозното пате - неудачник и проидоха който с мъка се задържа на неособено отговорен пост в семейната фирма и, ако иска да не бъде лишен от наследство, изхвърлен и прогонен от фамилията просто трябва незабавно да спре с купоните, дрогата и пиянските изцепки и да си намери жена.
Детето "печели" баща, майката финанси за скъпоструващото лечение и нашмъркан лигльо който да и циври в скута.

bead_ написа:

pocti_bezobidna написа: никой не може да предложи по-изненадващ сюжет от самия живот

и аз имам една подобна история. истинска, ама звучи като измислица.
за един мъж, на който откриват тумор. и едно момиче, бременно в 6 месец, без никакъв шанс биологичният баща да помогне, без почти никакъв шанс родителите й да приемат бебето и целия "срам в селото". и за невероятното решение на този човек да се ожени за нея, да даде името си на бебето, да се грижи за тях, докато може, да им остави жилището си и всичките си спестявания и да си отиде от този свят по време на една безуспешна операция, оставяйки много снимки с бебето и усещането във вече порасналото дете, че е желано и обичано. само неколцина приятели знаем истината. сега и вие.

Дали го е направил заради бебето или заради себе си - това никой, никога няма да разбере.

БоЕВ написа:...Много захаросано, като панаирджийска шекерена пръчка ...

Съгласен съм, Боев, захарта, особено в големи количества е вредна. Но, от една страна, Животът в никакъв случай не ни глези с много захар, от друга страна ... мозъкът ни се храни с нея...

Има два начина да се съпреживееш с някого или нещо "голямо", единият е да се издигнеш до нивото на "голямото", другият - да го принизиш до обикновена баналност...

Седем фута под кила ти желая!