Страница 2 от 5
Re: добро утро
Публикувано на: 24.07.09, 15:44
от bead_
frisky lioness написа:Мнемозина написа:
Да, и след спадовете идват подеми - и така виждаш смисъла на възлите.
Това е факт. Доказано е.
Снощи отново се убедих
ааа, тия (сн)ощните ти впечатления нищо не доказват.

Re: добро утро
Публикувано на: 24.07.09, 15:45
от Gaspode
frisky lioness написа:
Така е, като само мимоходом искате да се гледаме
А СемираМИСКАТА е за десетима:blum::winkw:
Мимоходом... как пък не. Цялата вечер беше пред нас. А 10 миски + жена ми ще ми дойдат много. Без жена ми е ОК

Re: добро утро
Публикувано на: 24.07.09, 15:46
от frisky lioness
bead_ написа:frisky lioness написа:
"Ами защо не ходиш с къси поли?!"
хахаха, всички шефове са като грийни
как, беше... "черно, късо и убиец"
Моят е като втора преварка от някакъв чай, ама неясно какъв точно
Освен това са му забравили захарта или меда или с каквото там се подслажда
и
е
от вчера, чая, де:winkw:
Re: добро утро
Публикувано на: 24.07.09, 15:47
от frisky lioness
Gaspode написа:Цялата вечер беше пред нас.

Казваш го, за да ме накараш да съжалявам:winkw:
Re: добро утро
Публикувано на: 24.07.09, 15:51
от Gaspode
frisky lioness написа:
Казваш го, за да ме накараш да съжалявам:winkw:
Нидей тъгува... (неква стара градска имаше такава

)
Отдавна ви се каня на ПА и не знам кога ще ми писне и ще се метна към вас. Има още от лятото...

Re: добро утро
Публикувано на: 24.07.09, 15:54
от bead_
frisky lioness написа:
и
е
от вчера, чая, де:winkw:
така е със скъсаните рокли. човек един чай няма време да си направи и пие вчерашния

Re: добро утро
Публикувано на: 24.07.09, 15:59
от snowprincess
frisky lioness написа:
Толкова ли съм зле:blink::shocked::(
Говори ми за пари:winkw:

така звучиш, но може и да не е така
за какви пари искаш да ти говоря, нали имаш работа, не си безработна
ако не ти плащат добре, защо се захвана
ако толкова ти трябват пари - сваляш критериите (първоначално) за качеството на работата
например - черна работа - чистене на къщи - във варна за 3-4 часа взимат по 25-30 лв., ходят на ден в две къщи (може и три), после взимат и помощничка
идват по-добри времена, намираш си по-хубава и платена работа, но преди това трябва да си почукала на около 180 врати (и да си написала толкова сивита), да си водиш списък с фирмите, които си посетила и каква е била причината да не стане
Публикувано на: 24.07.09, 16:07
от Quid
така ми разправяше и един мой приятел
беше се пачкирал тая гад
с куфар пари ходеше
и аз у банкрут
и го питам
абе братчед
положението си еба майката! всичко е у музиката!
дай неква врътка да се врътне нещо тва онова....
и оня
малко бачкаш братчед! малко!!!
и грънци и у музиката:rotfl24:
идеше ми да му счупя главата. заклевам се.
обаче понеже палачинката винаги се обръща:rotfl24:
минава време
и си сменихме ролите
и аз му казах същото

баси и като ми се обиди
малииииииииииииииии
и му казах че от него съм го научил тва
не могло той тва да ми каже
не могло било . малиииииииииииии
смях:rotfl24:
големи прители сме си с братчеда

:rotfl24:
Публикувано на: 24.07.09, 16:17
от snowprincess
Quid написа:
така ми разправяше и един мой приятел
бе, да не ме мислиш, че съм много богата, щото съм се писала принцеса
родителите ми цял живот са бачкали тежка работа за повече пари
и аз съм работила тежка работа, сега не работя, но не ме е страх ако някога пак се завъртят нещата
Публикувано на: 24.07.09, 16:24
от Quid
евреите имат неква такава приказка
за двама приетели
и единия има всичко , а другия у музиката
и му почукал на вратата
нахранил го , ядене ,пиене и на сутринта чао
няма съвети няма кинти ,само торба с малко ядене и тва е
евреите в тази насока са чук направо
според мен
не знам
аз не давам съвети вече
няма смисъл
всеки си живее живота каквото си му е у съдбата:-)
Публикувано на: 24.07.09, 16:36
от snowprincess
Quid написа:евреите имат неква такава приказка
за двама приетели
и единия има всичко , а другия у музиката
и му почукал на вратата
нахранил го , ядене ,пиене и на сутринта чао
няма съвети няма кинти ,само торба с малко ядене и тва е
евреите в тази насока са чук направо
според мен
не знам
аз не давам съвети вече
няма смисъл
всеки си живее живота каквото си му е у съдбата:-)
ай стига с тази съдба, човек цял живот се учи на нещо и след това учи и другите
прав си, че не е хубаво да се дават съвети, но ако покажеш няколко алтернативи и измежду тях другия да си избере някоя или да поеме по свой път, защо да е лошо
ти не си ли променил съдбата на хората, които са около теб по някакъв начин
в живота има толкова пътища и тръгвайки по един или друг те чакат различни съдби
разкажи ми за съдбата, питах те веднъж, сега втори път, щото има шанс да не си прочел въпроса ми, ако пак не ми отговирш, значи не искаш или не ти се разказва, аз няма да се обидя, каквото и да ти е решението
интересно ми е, затова питам, това, че рождената ми дата се редуцира до 22, това ли е което ми дава сила, кармично ли е обусловено да имам късмет, нищо ли не зависи от мен
Публикувано на: 24.07.09, 17:15
от Мнемозина
Много мислих дали изобщо да ви го кажа.
И накрая се сетих как Грийн ми припомни за онази, дето мислила, мислила и т.н., та той ще е виновен сега.
Имаше едно време някакъв квазипсихологически тест, с който студентите омайваха студентките.
И един от въпросите беше какво кафе предпочиташ. И тълкуванията бяха силно фройдистки. Че и си ги спомням...

Публикувано на: 24.07.09, 17:30
от Мнемозина
snowprincess написа:
ай стига с тази съдба, човек цял живот се учи на нещо и след това учи и другите
прав си, че не е хубаво да се дават съвети, но ако покажеш няколко алтернативи и измежду тях другия да си избере някоя или да поеме по свой път, защо да е лошо
ти не си ли променил съдбата на хората, които са около теб по някакъв начин
в живота има толкова пътища и тръгвайки по един или друг те чакат различни съдби
Чакай сега да ти кажа: ти понеже си една извънредно енергична и борбена натура, и затова си мислиш, че човек като звучи отчаяно, то е, защото не вижда някакви решения и трябва да му се помогне именно в това.
Пък ние по-неборбените понякога имаме нужда не от такива действени съвети и от сритване отзад за начална скорост, ами просто така някой да ни погали по главичките и да усетим подкрепа. Ей така, изобщо.

Публикувано на: 24.07.09, 18:11
от snowprincess
Мнемозина написа:
Чакай сега да ти кажа: ти понеже си една извънредно енергична и борбена натура, и затова си мислиш, че човек като звучи отчаяно, то е, защото не вижда някакви решения и трябва да му се помогне именно в това.
Пък ние по-неборбените понякога имаме нужда не от такива действени съвети и от сритване отзад за начална скорост, ами просто така някой да ни погали по главичките и да усетим подкрепа. Ей така, изобщо.

на човек трябва да му се помогне да намери собствените си решения
щото никой няма да почувства как точно той се чувства
можеш да проявиш емпатия, но пак няма да си сигурен колко точно силни са му чувствата
аз не бих дала съвет, който не бих изпробвала сама, но и не казвам, че това са правилните за другия решения
на мен ако ми трябват пари (фриски поиска да си говорим за пари) бих направила неща, които други не биха направили
но от друга страна, винаги съм била доволна от това, което имам

Публикувано на: 24.07.09, 18:29
от Мнемозина
snowprincess написа:
на човек трябва да му се помогне да намери собствените си решения
щото никой няма да почувства как точно той се чувства
можеш да проявиш емпатия, но пак няма да си сигурен колко точно силни са му чувствата
аз не бих дала съвет, който не бих изпробвала сама, но и не казвам, че това са правилните за другия решения
на мен ако ми трябват пари (фриски поиска да си говорим за пари) бих направила неща, които други не биха направили
но от друга страна, винаги съм била доволна от това, което имам

Да бе, знам.
Ама хората някак живеят в различни темпа, узряват за решенията си по различен начин и така нататък.
Много ти се възхищавам на решителността и енергията и изобщо на начина, по който разсичаш възлите, обаче не всички можем така бързо.

Публикувано на: 24.07.09, 18:58
от lancelote
Мнемозина написа:snowprincess написа:
на човек трябва да му се помогне да намери собствените си решения
щото никой няма да почувства как точно той се чувства
можеш да проявиш емпатия, но пак няма да си сигурен колко точно силни са му чувствата
аз не бих дала съвет, който не бих изпробвала сама, но и не казвам, че това са правилните за другия решения
на мен ако ми трябват пари (фриски поиска да си говорим за пари) бих направила неща, които други не биха направили
но от друга страна, винаги съм била доволна от това, което имам

Да бе, знам.
Ама хората някак живеят в различни темпа, узряват за решенията си по различен начин и така нататък.
Много ти се възхищавам на решителността и енергията и изобщо на начина, по който разсичаш възлите, обаче не всички можем така бързо.

Като лешниците и ягодите ли?

Публикувано на: 24.07.09, 21:08
от shshtt
Re: добро утро
Публикувано на: 25.07.09, 16:44
от frisky lioness
Gaspode написа:frisky lioness написа:
Казваш го, за да ме накараш да съжалявам:winkw:
Нидей тъгува... (неква стара градска имаше такава

)
Отдавна ви се каня на ПА и не знам кога ще ми писне и ще се метна към вас. Има още от лятото...

Само плашИш:blum:

Re: добро утро
Публикувано на: 25.07.09, 16:48
от frisky lioness
snowprincess написа:
например - черна работа - чистене на къщи - във варна за 3-4 часа взимат по 25-30 лв., ходят на ден в две къщи (може и три), после взимат и помощничка

:rotfl24::rotfl24:
Може би това е причината да обичам Варна:winkw:
Всъщност друга ми беше мислата, ама....нейсе
Требеше да кажа
не "говори ми за пари", а
"говори ми за цени"
Това по повод консултациите със специалисти:winkw:
което всъщност отново довежда разговора до...........
ПАРИ
"Днес съм бяла и добра":-)
Това маниакално-депресивно ли изглежда:blink:

Публикувано на: 25.07.09, 16:52
от frisky lioness
Quid написа:
така ми разправяше и един мой приятел
беше се пачкирал тая гад
с куфар пари ходеше
и аз у банкрут
и го питам
абе братчед
положението си еба майката! всичко е у музиката!
дай неква врътка да се врътне нещо тва онова....
и оня
малко бачкаш братчед! малко!!!
и грънци и у музиката:rotfl24:
идеше ми да му счупя главата. заклевам се.
обаче понеже палачинката винаги се обръща:rotfl24:
минава време
и си сменихме ролите
и аз му казах същото

баси и като ми се обиди
малииииииииииииииии
и му казах че от него съм го научил тва
не могло той тва да ми каже
не могло било . малиииииииииииии
смях:rotfl24:
големи прители сме си с братчеда

:rotfl24:
Описваш едно към едно мъжа на една моя първа братовчедка, който преди години така разправяше на баща ми. "Работа няма само за този, който го мързи", разбирай-беден е само този, който е мързелив. Те на онези години имаха много кинти. Той беше международен шофьор, братовчедка ми, разбира се не работеше и....т.н.
Мина време...Нещата се промениха. Сега нямат пари за елементарни неща. Той се пропи....и ...
Както казах и преди
"Неведоми са пътищата Господни"

Публикувано на: 25.07.09, 16:56
от frisky lioness
Мнемозина написа: просто така някой да ни погали по главичките и да усетим подкрепа. Ей така, изобщо.

Дори нямаше нужда да го казваш:-)
Публикувано на: 25.07.09, 19:13
от lancelote
frisky lioness написа:Мнемозина написа: просто така някой да ни погали по главичките и да усетим подкрепа. Ей така, изобщо.

Дори нямаше нужда да го казваш:-)
Готофу - гали гали гали...

Публикувано на: 26.07.09, 10:20
от frisky lioness
lancelote написа:
Готофу - гали гали гали...

Казва се:
"погАл, погАл, погАл"
Публикувано на: 26.07.09, 14:26
от lancelote
Мъничко като папагал...

Re: добро утро
Публикувано на: 27.07.09, 08:16
от snowprincess
frisky lioness написа:
:rotfl24::rotfl24:
Може би това е причината да обичам Варна:winkw:
Всъщност друга ми беше мислата, ама....нейсе
Требеше да кажа
не "говори ми за пари", а
"говори ми за цени"
Това по повод консултациите със специалисти:winkw:
което всъщност отново довежда разговора до...........
ПАРИ
"Днес съм бяла и добра":-)
Това маниакално-депресивно ли изглежда:blink:

цените са от 20 до 200 лв.
че аз кога съм казала, че си лоша, бе Фриски, ти си винаги бяла и добра
казвам, че ми звучиш като постоянно тревожно-тъжна-примирена
Публикувано на: 27.07.09, 08:24
от snowprincess
frisky lioness написа:
Описваш едно към едно мъжа на една моя първа братовчедка, който преди години така разправяше на баща ми. "Работа няма само за този, който го мързи", разбирай-беден е само този, който е мързелив. Те на онези години имаха много кинти. Той беше международен шофьор, братовчедка ми, разбира се не работеше и....т.н.
Мина време...Нещата се промениха. Сега нямат пари за елементарни неща. Той се пропи....и ...
Както казах и преди
"Неведоми са пътищата Господни"

това не обяснява нищо
живели са ден за ден, без мисъл за бъдещето, затова са стигнали това дередже
аз нямам още 40, но старините са ни подсигурени
това, че не работя е само временно, знам какво искам да имам и да правя, и до няколко години ще го имам
Публикувано на: 27.07.09, 08:42
от latrevw
snowprincess написа:
това не обяснява нищо
живели са ден за ден, без мисъл за бъдещето, затова са стигнали това дередже
аз нямам още 40, но старините са ни подсигурени
това, че не работя е само временно, знам какво искам да имам и да правя, и до няколко години ще го имам
сноу, кефиш ме с убедеността си... но нещата не винаги са така просто, раз-праз, аз съм отговорна, мисля за бъдещето и да ти се получи, нали знаеш колко е относително всичко, въпреки че принципно аз подкрепям тезата, че един уравновесен и сравнително далновиден човек би следвало да се справи някак си.
но ти много категорично ги говориш - понеже казваш, че старините са ти осигурени (супер!), искам само да попитам - осигурени са защото преди да навършиш 40 си успяла ти, лично, да ги осигуриш, или по други причини. относително е просто...
Публикувано на: 27.07.09, 09:14
от snowprincess
latrevw написа:
сноу, кефиш ме с убедеността си... но нещата не винаги са така просто, раз-праз, аз съм отговорна, мисля за бъдещето и да ти се получи, нали знаеш колко е относително всичко, въпреки че принципно аз подкрепям тезата, че един уравновесен и сравнително далновиден човек би следвало да се справи някак си.
но ти много категорично ги говориш - понеже казваш, че старините са ти осигурени (супер!), искам само да попитам - осигурени са защото преди да навършиш 40 си успяла ти, лично, да ги осигуриш, или по други причини. относително е просто...
успяхме заедно с мъжа ми
преди 20 години аз живеех с родителите ми в тристаен апартамент, а мъж ми дойде във варна само с ризата на гърба си
сега имаме жилищна площ, която се равнява на 1000 кв. м. и бизнес, който ни осигурява стотинките за деня
в сметките дори няма да сложа земите, които имам в наследство (около 100 декара покрай морето от балчик до бургас) - дядовците ми са били предвидливи хора, купували са на парче земята на различни места, ако удари градушка на едната нива, да оцелее посятото на другата
имам ли основание да говоря убедено за старините си
но това, че не говоря за страховете си, не означава, че ги нямам - знам точно какаво би ме изкарало извън релси и ще ме направи развалина, но това не е липсата на пари или желанието за повече
Публикувано на: 27.07.09, 09:21
от latrevw
snowprincess написа:
успяхме заедно с мъжа ми
преди 20 години аз живеех с родителите ми в тристаен апартамент, а мъж ми дойде във варна само с ризата на гърба си
сега имаме жилищна площ, която се равнява на 1000 кв. м. и бизнес, който ни осигурява стотинките за деня
в сметките дори няма да сложа земите, които имам в наследство (около 100 декара покрай морето от балчик до бургас) - дядовците ми са били предвидливи хора, купували са на парче земята на различни места, ако удари градушка на едната нива, да оцелее посятото на другата
имам ли основание да говоря убедено за старините си
но това, че не говоря за страховете си, не означава, че ги нямам - знам точно какаво би ме изкарало извън релси и ще ме направи развалина, но това не е липсата на пари или желанието за повече
браво на вас! сигурна съм, че сте се трудили много, но на мен друга ми беше мисълта - наследството отпада моментално от разговора, защото говорим лично ти какво си успяла (ако въобще е нормално успяването да го мерим в пари). това, за което говоря е примерно, че и моите родители и много други са давали цял живот всичко от себе си в работата си, защото и двамата много си я обичат, но накрая не на 40, а на 70 години пак не могат да се похвалят с 1000кв.м. Затова ти казвам, че е относително, зависи от човека, но не от трудолюбието му, и от мястото и обстоятелствата, в които попада, много е трудно и по принцип не може да се говори.
Това, което сте постигнали е страхотно, но всички не сме поставени при "равни други условия".
Публикувано на: 27.07.09, 09:49
от snowprincess
latrevw написа:
браво на вас! сигурна съм, че сте се трудили много, но на мен друга ми беше мисълта - наследството отпада моментално от разговора, защото говорим лично ти какво си успяла (ако въобще е нормално успяването да го мерим в пари). това, за което говоря е примерно, че и моите родители и много други са давали цял живот всичко от себе си в работата си, защото и двамата много си я обичат, но накрая не на 40, а на 70 години пак не могат да се похвалят с 1000кв.м. Затова ти казвам, че е относително, зависи от човека, но не от трудолюбието му, и от мястото и обстоятелствата, в които попада, много е трудно и по принцип не може да се говори.
Това, което сте постигнали е страхотно, но всички не сме поставени при "равни други условия".
в някакъв по-горен пост бях написала, че винаги съм била доволна от това, което имам
нашия успех е нищо ако се сравнява с този на някой друг
успехът е лично ти как възприемаш живота си, дали си щастлива или нещастна, ако майка ти и баща ти са щастливи, значи са успяли да постигнат, това, което искат
Публикувано на: 27.07.09, 10:14
от latrevw
snowprincess написа:в някакъв по-горен пост бях написала, че винаги съм била доволна от това, което имам
нашия успех е нищо ако се сравнява с този на някой друг
успехът е лично ти как възприемаш живота си, дали си щастлива или нещастна, ако майка ти и баща ти са щастливи, значи са успяли да постигнат, това, което искат
дойдохме си на думата

нещо такова исках да кажа, много е сложна тази тема и субективна
но това исках да кажа - не е важно какво имаш, или поне само донякъде, в момента, в който достигнеш до усещането, че си добре, че си щастлив с това, което имаш - дори да е една панелка, тогава си постигнал много, защото ще живееш бигато живота си, евентуално, малко клише стана, но пък има истина в това
Публикувано на: 27.07.09, 10:31
от snowprincess
latrevw написа:
дойдохме си на думата

нещо такова исках да кажа, много е сложна тази тема и субективна
но това исках да кажа - не е важно какво имаш, или поне само донякъде, в момента, в който достигнеш до усещането, че си добре, че си щастлив с това, което имаш - дори да е една панелка, тогава си постигнал много, защото ще живееш бигато живота си, евентуално, малко клише стана, но пък има истина в това
с теб говорим за едно и също, но фриски и куида за друго - да си имал и да си стигнал до фалит и пиянство (в историята на фриски) и го отдават на съдбата
ти съгласна ли си тях или си на мнение, че е следствие на грешни решения
Публикувано на: 27.07.09, 10:43
от latrevw
snowprincess написа:
с теб говорим за едно и също, но фриски и куида за друго - да си имал и да си стигнал до фалит и пиянство (в историята на фриски) и го отдават на съдбата
ти съгласна ли си тях или си на мнение, че е следствие на грешни решения
ами с куида донякъде съм съгласна, защото наистина мисля, че нещата са относителни и зависят и то неща извън нас. За историята на фриски - според мен това е един тъп човек и съответно следваме нормално развитие на нещата
абе както винаги, истината е посредата, има резон, в това, което ти казваш, но има опит и истина и в техните примери
и за съжаление съм по-склонна да се съглася, че с едното трудолюбие богат не се става
Публикувано на: 27.07.09, 11:13
от snowprincess
latrevw написа:
ами с куида донякъде съм съгласна, защото наистина мисля, че нещата са относителни и зависят и то неща извън нас. За историята на фриски - според мен това е един тъп човек и съответно следваме нормално развитие на нещата
абе както винаги, истината е посредата, има резон, в това, което ти казваш, но има опит и истина и в техните примери
и за съжаление съм по-склонна да се съглася, че с едното трудолюбие богат не се става
не е до трудолюбие, а до това за всеки проблем колко алтернативни варианта държиш в главата си
щото има хора, които казват - "това е правилния начин, така постъпвам цял живот, а защо не се получава", други, които живеят "ва банк" (и ние можем да стигнем така до просешка тояга - продаваме всичко и залагаме на една карта) и трети, които ако не им се получи по един начин, ще използват втори-трети вариант и пак ще се измъкнат
аз се опитвам на това да науча децата си - задавам ситуация и питам какво биха направили и чакам да чуя отговорите им, например ако се загубят- дали биха питали за пътя, дали биха се обадили по телефона, дали ще помолят някого за помощ, към кого ще се обърнат... или какво ще направят ако един ден мъжете им нямат финансова възможност (разбираш, че разговорът ми с тях е съвсем опростен) - голямата казва: защо е нужно да разчитам на мъжа си, аз сама ще печеля парите си, а другата отговаря, ще изпратя децата си при теб
Публикувано на: 27.07.09, 11:24
от latrevw
snowprincess написа: или какво ще направят ако един ден мъжете им нямат финансова възможност (разбираш, че разговорът ми с тях е съвсем опростен) - голямата казва: защо е нужно да разчитам на мъжа си, аз сама ще печеля парите си, а другата отговаря, ще изпратя децата си при теб
хм, браво на голямата! Отговорът е страхотен!
само че защо въобще задаваш така върпоса? защо мъжете им трябва да имат финансова възможност? правилното според мен е - какво ще направите, ако разполагате с малко пари?
за другото си права, трябва съобразителност, но пък опитът показва, че трябва и да си играч, да можеш да си гледаш само твоя интерес.
Примерно, аз например много се чудя какъв човек трябва да си, за да даваш примерно на продавачката си (имаш магазинче примерно) - 200-300 лв заплата? На всички ни е ясно за колко стигат тези пари? Аз няма да мога да погледна човека в очите и да му кажа, че трябва да работи за тези пари 8-9 часа. Ако не излизат сметките, значи просто или аз ще си продавам, или няма да се занимавам с това. отклоних се нещо, извинявай
Публикувано на: 27.07.09, 11:38
от snowprincess
latrevw написа:
хм, браво на голямата! Отговорът е страхотен!
само че защо въобще задаваш така върпоса? защо мъжете им трябва да имат финансова възможност? правилното според мен е - какво ще направите, ако разполагате с малко пари?
за другото си права, трябва съобразителност, но пък опитът показва, че трябва и да си играч, да можеш да си гледаш само твоя интерес.
Примерно, аз например много се чудя какъв човек трябва да си, за да даваш примерно на продавачката си (имаш магазинче примерно) - 200-300 лв заплата? На всички ни е ясно за колко стигат тези пари? Аз няма да мога да погледна човека в очите и да му кажа, че трябва да работи за тези пари 8-9 часа. Ако не излизат сметките, значи просто или аз ще си продавам, или няма да се занимавам с това. отклоних се нещо, извинявай
защото бих искала да знам какви ще са критериите им когато си избират гадже/мъж и как ще се справят, за момента съм убедена, че не биха се поблазнили от парите
а за заплатата - не са виновни само работодателите, а и хората, които не си ценят труда
Публикувано на: 27.07.09, 12:12
от lancelote
snowprincess написа:latrevw написа:
хм, браво на голямата! Отговорът е страхотен!
само че защо въобще задаваш така върпоса? защо мъжете им трябва да имат финансова възможност? правилното според мен е - какво ще направите, ако разполагате с малко пари?
за другото си права, трябва съобразителност, но пък опитът показва, че трябва и да си играч, да можеш да си гледаш само твоя интерес.
Примерно, аз например много се чудя какъв човек трябва да си, за да даваш примерно на продавачката си (имаш магазинче примерно) - 200-300 лв заплата? На всички ни е ясно за колко стигат тези пари? Аз няма да мога да погледна човека в очите и да му кажа, че трябва да работи за тези пари 8-9 часа. Ако не излизат сметките, значи просто или аз ще си продавам, или няма да се занимавам с това. отклоних се нещо, извинявай
защото бих искала да знам какви ще са критериите им когато си избират гадже/мъж и как ще се справят, за момента съм убедена, че не биха се поблазнили от парите
а за заплатата - не са виновни само работодателите, а и хората, които не си ценят труда
Сноу, а технически въпрос - оки, цениш си труда и си го оценяваш много високо, професионалист си - ама отиваш при един работодател - и както ЕГН-то ни е 75 минус онзи те поглежда отгоре до долу и ти казва - за исканата работа - 200 лв основна заплата, шот си над еди колко си. Ти какво правиш - почваш да спориш че си добра професионалистка и за месец ще му удвоиш дохода, нищо че гръдната ти обиколка е 250 асиметрично, а той просто ти се усмихва чаровно...
Т.е. не си права че хората НЕ СИ ценят труда - напротив, много добре си го ценят, само че думата "притиснати" от "псевдоработодатели" е най-правилното. Защото обетивно има хора които се надяват и на по-малко за да не умрат от глад или не ги изхвърлят на улицата. Друг въпрос е - това нормално ли е? И нормална държава ли сме?
ЕДИТ Тук се присещам за "Приказка за стълбата" от Смирненски... /Въпреки, че хич не обичам нито един от тия комунистически творци с лумпенски пораженски уклони, но все пак... Обективността е обективност и когато има философски точни попадения ги признавам./
Публикувано на: 27.07.09, 12:42
от snowprincess
lancelote написа:
Сноу, а технически въпрос - оки, цениш си труда и си го оценяваш много високо, професионалист си - ама отиваш при един работодател - и както ЕГН-то ни е 75 минус онзи те поглежда отгоре до долу и ти казва - за исканата работа - 200 лв основна заплата, шот си над еди колко си. Ти какво правиш - почваш да спориш че си добра професионалистка и за месец ще му удвоиш дохода, нищо че гръдната ти обиколка е 250 асиметрично, а той просто ти се усмихва чаровно...
Т.е. не си права че хората НЕ СИ ценят труда - напротив, много добре си го ценят, само че думата "притиснати" от "псевдоработодатели" е най-правилното. Защото обетивно има хора които се надяват и на по-малко за да не умрат от глад или не ги изхвърлят на улицата. Друг въпрос е - това нормално ли е? И нормална държава ли сме?
ЕДИТ Тук се присещам за "Приказка за стълбата" от Смирненски... /Въпреки, че хич не обичам нито един от тия комунистически творци с лумпенски пораженски уклони, но все пак... Обективността е обективност и когато има философски точни попадения ги признавам./
прочетох няколко пъти поста ти, за да разбера какво ме питаш
нито бих спорила с такъв работодател, нито бих кандидатствала за тази работа, защо да почвам нещо, което по никакъв показател не ме удовлетворява - как ще си търся по-добра работа ако съм заета по цял ден за някакви мизерни пари
майка ми е имала възможност да бъде в канцелария, на бюро, избрала е цял живот да е заварчик и заедно с баща ми получаваха 10 пъти повече от останалите хора
та, ако някой си оценява труда на 200, ще започне, но аз - не
не ти го казвам от сегашната си позиция, връщам се назад и ти казвам какво съм мислила на 18 години, защото след завършване на училище веднага почнах работа
Публикувано на: 27.07.09, 13:35
от lancelote
snowprincess написа:lancelote написа:
Сноу, а технически въпрос - оки, цениш си труда и си го оценяваш много високо, професионалист си - ама отиваш при един работодател - и както ЕГН-то ни е 75 минус онзи те поглежда отгоре до долу и ти казва - за исканата работа - 200 лв основна заплата, шот си над еди колко си. Ти какво правиш - почваш да спориш че си добра професионалистка и за месец ще му удвоиш дохода, нищо че гръдната ти обиколка е 250 асиметрично, а той просто ти се усмихва чаровно...
Т.е. не си права че хората НЕ СИ ценят труда - напротив, много добре си го ценят, само че думата "притиснати" от "псевдоработодатели" е най-правилното. Защото обетивно има хора които се надяват и на по-малко за да не умрат от глад или не ги изхвърлят на улицата. Друг въпрос е - това нормално ли е? И нормална държава ли сме?
ЕДИТ Тук се присещам за "Приказка за стълбата" от Смирненски... /Въпреки, че хич не обичам нито един от тия комунистически творци с лумпенски пораженски уклони, но все пак... Обективността е обективност и когато има философски точни попадения ги признавам./
прочетох няколко пъти поста ти, за да разбера какво ме питаш
нито бих спорила с такъв работодател, нито бих кандидатствала за тази работа, защо да почвам нещо, което по никакъв показател не ме удовлетворява - как ще си търся по-добра работа ако съм заета по цял ден за някакви мизерни пари
майка ми е имала възможност да бъде в канцелария, на бюро, избрала е цял живот да е заварчик и заедно с баща ми получаваха 10 пъти повече от останалите хора
та, ако някой си оценява труда на 200, ще започне, но аз - не
не ти го казвам от сегашната си позиция, връщам се назад и ти казвам какво съм мислила на 18 години, защото след завършване на училище веднага почнах работа
Сноуи, само преди 48 часа бях седнал на шарена сянка на терасата на Казино в Аксаково и блаженно си пиех рома с колата - едно рядко удоволствие за белите мъже...

Неволно станах слушател на неволите на сервитьорката, която до мен ги обсъждаше със своя приятелка. Разбрах че момичето е на 35 - не разбрах дали става за същия работодател или за предходния. Разказваше за казус свързан с масовите съкращения във връзка с изкуствената криза. Та искали да я накарат да подпише някакъв лист че е ползувала болнични за дете, когато в действителност тя не е ползувала. И как тя потърсила консултация с адвокат и как си е защитила правата. Т.е. идеята ми е и друга - сегашните "псевдоработодатели" не ни искат нас над 30 години, защото в действителност знаем и си защитаваме правата. Типичен пример за мен пък бе как преди три месеца се явявам на интервю за работа към застрахователна фирма. Просто имах идеята да си сменя вече работата. Започваме разговора - мацето - едно намахано 23-25 годишно ми сипе суперлативи за нещата, плановете й и т.н. Аз я прекъснах, като й казах - вижте, наистина би било чудесно, но искам да знам каква е същността на работата която ми предлагате, колко е заплащането и как ще ми гарантирате че ще ме осигурявате върху действителния размер - знаеш че това в НОИ косвено има в текущ аспект голямо значение за твоят кредитен имидж. Много от банките като видят че си осигурявана на някакви си 120 лв - т.е. минимална заплата и ти махват с ръка, докато по-друг начин гледат ако си осигурявана на по-високо защото това за тях е доказателство за кредитоспособност. И така мацето взе да мънка - вика вие колко искате - казвам - щом ми е втора заплата - твърд минимум 300 лв - все пак съобразявам че става дума за град, където 500 лв е висока заплата. От друга страна я контрирам че в замяна съм готов и на разположение в събота и неделя - нещо което не всеки се съгласява. Т.е. търся уравновесяване на търсене и предлагане. Така и почва мънкане - ама вие имате много големи изисквания за твърд договор - казвам, да защото пък и предлагам достатъчно, което струва повече. Тя - ми така е... И после се минава естествено към измъкване от кофти ситуацията за мацето - т.е. не й минава психо-номера с невероятните перспективи, защото очевидно знам за какво става дума - и тръсва - ами за да започнете, трябва да ни дадете 1000 контакта, за да видим с какъв пазар разполагате. Викам - моля? Вие ли ми предлагате работа или аз? И интересно - обективно - дори и най-общителните в действителност нямаме 1000 контакта, защото през живота си човек оптимално поддържа най-много постоянно 5-6 а по-комуникативните - 10-20. Мисля че като психолог ти някъде си го срещала като теория в психология на комуникацията. И добавя, като можете да привлечете част от тези хора за работа към нас и ще станете... Викам - оки, значи става дума за нещо като пирамида. Е тук мацето се изчерви и не можа да се защити повече...
Т.е. ЕДИТ разликата между себеоценяването и в действителното започване СЕГА на работа е много много голяма. Предпочитат се малки, млади хлапета и девойки, защото те не се замислят над някои неща. Докато по-големите - хеле родените в развития социализъм - имаме - е трябва да благодарим за това на др. Т.Живков - някаква представа за сигурност, която да защитаваме.
ЕДИТ ЕДИТ Аз незнам, Сноу, всъщност как е в НОРМАЛНИТЕ държави. Но и беглата ми интуиция ми подсказва, че не е нормално. Т.е. не съществува истински пазар на труда, за да можеш да се реализираш така както ти си писала.
Публикувано на: 27.07.09, 18:52
от frisky lioness
Всъщност изказването ми беше провокирано от случка далеч извън пределите на работата ми. Т.е. беше изцяло на лична, а не професионална основа и нямаше нищо общо с кинти.
Така или иначе...
вярвам в съдбата:-):winkw:
защото тя е, която ме е довела до вас. Поради нея се води този разговор
и поради нещо прочетено тук от някой
ще се случи друго нещо, което ще промени събитията така, че да доведат до отпределена случка, на попределено място, с определени хора и конкретен изход

:blum::winkw:
абе....разбирате ме, предполагам
или поне част от вас:winkw:
Сноу, благодаря за загрижеността ти.
Бъди все така устремена
и
заради тези, които са малко поооо-малко такива,
ерго
движат се по течението:winkw::-)
