Мила Родино, ти си земен рай...

[annonymus]

... абсурдната ни татковина, жалките и подаяния, шибаните и чиновници и..., абе, нейсе....

В конкретния случай - това си е мъррлящина от страна на държавата и мякои упълномощени от нея да взимат решения лица.
Жената не може ли да обжалва решението? (Не за да не се налага да и помагат, а защото това си е нейно право и защото доктора, дето се е опитал да и иска рушвет, трябва да му устроят номер с белязани кинти).
Омбусманда също е някаква възможност...

От друга страна - дъжавата не може да се грижи за всички, така че е страшно важно да се помага - кой както и с каквото може.

[snowprincess]

... ще те намрази моментално.
...:

Сноу май говореше за друго - помагаш на някой и той те намразва, щото си в по-добра позиция от него и щото помагайки му си му показал на самия него колко е слаб или колко е зле и т.н. и т.н.

не разбираш, защото гледаш само от позицията на даващ

ние не се познаваме и не ти знам потребностите
но ето примерни ситуации, при които нищо не си ми поискала

кажи ми при коя ще си благодарна, при коя какви чувства ще се появят
давам ти кифла, която не ми се яде, но мисля, че ти си гладна
излизаме на кафе 10на пъти и все аз плащам цялата сметка
давам ти 100лв. и ти казвам да си купиш рокля
давам ти 200лв. да си платиш тока
идваш ми всяко лято на гости и 10 дни живееш в нас, ползваш безплатно вода, ток, легло и те возя с колата
давам ти 1000 лв...

ще ми кажеш ли, че при всички случай ще се възползваш и ще си ми благодарна
излез извън формата, мисли какво ще почувстваш

[Влад]

...

Всичкото ясно!
Стига, ве, snowprincess!!!
А каква е тарифата, искам да съм ти приятел? Идвам с много повече пари от тебе и те правя да се чувстваш "не добре"?
Обаче можеш ли да допуснеш, че е НЕ защото го искам, а защото така се е получило?
Тъпо(от гледна точка на тоя, дето се е натресъл.). Ти си ни в по-информираната позиция сега. Подскажи?
ПП Не се сърди, имах предвид, че от към психологията човешка, си по-напред. Не вярвам да ти е ясно, ако ти запиша сега за електронни нива, при които се преминава бариерата на Ферми?

[snowprincess]

Всичкото ясно!
Стига, ве, snowprincess!!!
А каква е тарифата, искам да съм ти приятел? Идвам с много повече пари от тебе и те правя да се чувстваш "не добре"?
Обаче можеш ли да допуснеш, че е НЕ защото го искам, а защото така се е получило?
Тъпо(от гледна точка на тоя, дето се е натресъл.). Ти си ни в по-информираната позиция сега. Подскажи?
ПП Не се сърди, имах предвид, че от към психологията човешка, си по-напред. Не вярвам да ти е ясно, ако ти запиша сега за електронни нива, при които се преминава бариерата на Ферми?

моята тарифа?!?
изобщо няма се чувствам не добре ако ми подариш един майбах като този и ще бъда вечно твой приятел :lol:
http://www.canadiandriver.com/galleries ... t-3977.jpg

не сме се замисляли и често се е получавал обратния ефект, не съм казала, че сме искали другия да се чувства зле
няма стандартни отговори
но винаги ще има хора, които ще очакват и ще се възползват от подаръците и купоните, които правиш, други които ще се чувстват неудобно, защото няма да могат да ти върнат жеста, трети ще си мислят, че се правиш пред тях на голямата работа, има четвърти, пети...
по-скоро въпросът е да разбереш защо ти самият правиш едно или друго нещо

не се сърдя лесно, можеш всичко да ми кажеш

[annonymus]

... ще те намрази моментално.
...:

Сноу май говореше за друго - помагаш на някой и той те намразва, щото си в по-добра позиция от него и щото помагайки му си му показал на самия него колко е слаб или колко е зле и т.н. и т.н.

не разбираш, защото гледаш само от позицията на даващ

ние не се познаваме и не ти знам потребностите
но ето примерни ситуации, при които нищо не си ми поискала

кажи ми при коя ще си благодарна, при коя какви чувства ще се появят
давам ти кифла, която не ми се яде, но мисля, че ти си гладна
излизаме на кафе 10на пъти и все аз плащам цялата сметка
давам ти 100лв. и ти казвам да си купиш рокля
давам ти 200лв. да си платиш тока
идваш ми всяко лято на гости и 10 дни живееш в нас, ползваш безплатно вода, ток, легло и те возя с колата
давам ти 1000 лв...

ще ми кажеш ли, че при всички случай ще се възползваш и ще си ми благодарна
излез извън формата, мисли какво ще почувстваш

ти самата се вкарваш във формат, защото изхождаш от презумпцията, че когато помогнеш на някой, той ще се възползва втори, трети, пети път и ще злоупотреби. Моят опит показва - когато съм помагала на някого с нещо - че хората принципно не злоупотребяват.
Не че кой знае какви възможности имам де, за дребни неща става дума.

Де да знам, аз не съм научена да искам помощ. Когато съм получавала такава, гледам да върна жеста (или помощта) когато и както мога.

Няма да се чуствам добре в нито една от посочените ситуации, но със сигурност няма да те намразя, просто ще спра да излизам с теб на кафе - поне докато не мога и аз да платя сметката. Иначе можем да ходим в парка и да си лафим без да пием кафе.

[Stranniche]

други които ще се чувстват неудобно, защото няма да могат да ти върнат жеста,

Един пример. Току-що бях пристигнала в Далечния Изток, нищо не разбирах от туземския език, бях като паднала от Марс, а трябваше да отида до едно учреждение. Тогава един костариканец, който беше живял вече година там и поназнайваше туземски, ме заведе до въпросната сграда, попълни ми формулярите и не ме остави докато не се увери, че всичко е наред. Поисках да го заведа на обяд и да му благодаря, а той каза: "Защо трябва да ми връщаш на мен жеста? И мен са ми помагали, днес аз имах възможност да направя нещо за теб, утре знам, че ти ще направиш за някой друг. Такъв трябва да е светът."
И прав беше човекът.
После на колко новодошли съм помагала. А те - на следващите.
Ако само си правехме сметките "помощ срещу точната отплата", животът щеше да е невъзможен.

[Мнемозина]

други които ще се чувстват неудобно, защото няма да могат да ти върнат жеста,

Един пример. Току-що бях пристигнала в Далечния Изток, нищо не разбирах от туземския език, бях като паднала от Марс, а трябваше да отида до едно учреждение. Тогава един костариканец, който беше живял вече година там и поназнайваше туземски, ме заведе до въпросната сграда, попълни ми формулярите и не ме остави докато не се увери, че всичко е наред. Поисках да го заведа на обяд и да му благодаря, а той каза: "Защо трябва да ми връщаш на мен жеста? И мен са ми помагали, днес аз имах възможност да направя нещо за теб, утре знам, че ти ще направиш за някой друг. Такъв трябва да е светът."
И прав беше човекът.
После на колко новодошли съм помагала. А те - на следващите.
Ако само си правехме сметките "помощ срещу точната отплата", животът щеше да е невъзможен.

Да, и аз мисля, че помагането е нещо съвсем различно от показване на надмощие или сила.
Светът е устроен така, че практически много рядко успяваш да се реваншираш на този, който ти е помогнал.
Най-добре е да предаваш нататък. Тогава е истинско и се получава някакъв баланс.

[Влад]

...но винаги ще има хора...

Разбира се, ще има и от първите и от вторите и т.н., но известна баналност е, че хората се отнасят към теб така, както ти самият се отнасяш към себе си, ерго би могла да разсееш първоначалната им заблуда, като покажеш какво за теб самата е жеста ти.
А по повод това:

...10 дни живееш в нас, ползваш безплатно вода, ток, легло и те возя с колата

се сетих, преди няколко години ми се наложи да поработя върху един проект в Германия (бившата Западна). Три месеца работих с един Ханс в една стая. Накрая дотолкова се сближихме, че той почна да разговаря с мен на английски(Представяш ли си! Аз немски въобще не зная, но немците и не искат!). И една вечер след работа, колегата вика, хайде да отидем у нас, имам студена биричка в хладилника, ще дообсъдим нещата от работа на спокойствие. Хубаво, но се заприказвахме, по едно време си поглеждам часовника, 12 минало, помолих го да извика такси, той - не, къде по нощите ще ходиш, имам свободна стая и т.н. Това немец! На сутринта събуждаме се (почивен ден), и докато си пием кафето, Ханс почва: Ами значи биричката е по толкова, изпили сме по толкова бири, химическото за спалното бельо струва толкова... Аз седя като треснат, нали, не знам какво иска да ми каже, пък той - Ами ако искаш на заплата можеш да ми ги дадеш... И така, съвсем спокойно, и да ти кажа после си говорих с други колеги, българи, и ми обясниха, че въобще всичко си е в реда на нещата, аз трябвало или да купя бирата или да платя тази дето е у тях, така било прието...

[holi_day]

А по повод това:

...10 дни живееш в нас, ползваш безплатно вода, ток, легло и те возя с колата

се сетих, преди няколко години ми се наложи да поработя върху един проект в Германия (бившата Западна). Три месеца работих с един Ханс в една стая. Накрая дотолкова се сближихме, че той почна да разговаря с мен на английски(Представяш ли си! Аз немски въобще не зная, но немците и не искат!). И една вечер след работа, колегата вика, хайде да отидем у нас, имам студена биричка в хладилника, ще дообсъдим нещата от работа на спокойствие. Хубаво, но се заприказвахме, по едно време си поглеждам часовника, 12 минало, помолих го да извика такси, той - не, къде по нощите ще ходиш, имам свободна стая и т.н. Това немец! На сутринта събуждаме се (почивен ден), и докато си пием кафето, Ханс почва: Ами значи биричката е по толкова, изпили сме по толкова бири, химическото за спалното бельо струва толкова... Аз седя като треснат, нали, не знам какво иска да ми каже, пък той - Ами ако искаш на заплата можеш да ми ги дадеш... И така, съвсем спокойно, и да ти кажа после си говорих с други колеги, българи, и ми обясниха, че въобще всичко си е в реда на нещата, аз трябвало или да купя бирата или да платя тази дето е у тях, така било прието...

това ми напомни на онзи виц, в който роднината звъни на домофона и в отговор на поканата да се качи да се почерпят, задава въпрос: по селски ли шъ се черпим или по градски? ако е по градски - пусни ми бонбона през терасата, та да се не качвам...

та ку по немски шъ гостувам у сноу, да земе някаква работа да ми намери и една с нощни смени. 10 дена не е шега работа, чаршафи, ядене, пиене, интернет...

[frisky lioness]

други които ще се чувстват неудобно, защото няма да могат да ти върнат жеста,

Един пример. Току-що бях пристигнала в Далечния Изток, нищо не разбирах от туземския език, бях като паднала от Марс, а трябваше да отида до едно учреждение. Тогава един костариканец, който беше живял вече година там и поназнайваше туземски, ме заведе до въпросната сграда, попълни ми формулярите и не ме остави докато не се увери, че всичко е наред. Поисках да го заведа на обяд и да му благодаря, а той каза: "Защо трябва да ми връщаш на мен жеста? И мен са ми помагали, днес аз имах възможност да направя нещо за теб, утре знам, че ти ще направиш за някой друг. Такъв трябва да е светът."
И прав беше човекът.
После на колко новодошли съм помагала. А те - на следващите.
Ако само си правехме сметките "помощ срещу точната отплата", животът щеше да е невъзможен.

Това ми напомни за онази филм-"Предай нататък". Идеята в него беше прекрасна. Ще ти помогна, т.е. ще направя нещо за теб, но в замяна трябва да ми обещаеш, че ти при подходящ момент ще направиш подобен жест за още трима и като благодарност ще поискаш същото от тях. Получава се една страхотна вълна от добрина....

Вярвам, че може.

Off Като се върна от отпуск, ако не забравя,ще ви разкажа какво гадно нещо ми се случи на работата последния ден преди, в деня, в койтовсъщност отпътувах. И тази случка занимава мислите ми с това как да реагирам след като се върна. Нещо, което отключи всичко гадно и долно в мен и сега се чудя дали и как да отмъщавам или просто да махна с ръка и да отмина.....