3o4o.net

bead_ написа:

latrevw написа:
аз пък днес подбрах двама цигани от улицата и ги заведох в къщи ...

лат, след тая история... моля те, пази се!

дааа, хем страхлива, хем наивна до безбожие

тенкю, хора, верно, че сигурно няма да се върнат, дрисльовци

обаче да ви разкажа края - хепиенд е
слизам аз долу да ги търся и по-скоро да проверя да не са зарязали дивана още някъде тук по стълбите и да пречи на съседите; та, долу се оглеждам като хамава и един момък и той ме гледа (работят едни момчета едни неща тук в съседство), попитах го дали е видял циганите, видял ги, дивана пльоснат отвън и се оказа, че момчето е на квартира, няма никакви мебели и щели да му свършат идеална работа, гаджето му шивачка, така че може да ушие за възглавниците, че износени... та така, едно момче остана доволно и си обзаведе едната стая
и аз съм доволна все пак

тъкмо щях да те кандърдисвам преди да мяташ покъщина, да питаш тоз оня дали не му трява, можи и във форума да си ковнем тема подарявам[/quote]

Кент написа:тъкмо щях да те кандърдисвам преди да мяташ покъщина, да питаш тоз оня дали не му трява, можи и във форума да си ковнем тема подарявам

[/quote]

толкова мислех за някой с вила или къща на село и хич не се сетих за теб

имаме цял раздел предложения

latrevw написа:

Кент написа:тъкмо щях да те кандърдисвам преди да мяташ покъщина, да питаш тоз оня дали не му трява, можи и във форума да си ковнем тема подарявам

толкова мислех за някой с вила или къща на село и хич не се сетих за теб[/quote]

не за мене бе, ния зася има сичко там, ама на секи му се намират двама трима авери изпаднали в затруднения временни
ама рема е прав че си има "предложения" и не се бях сетил

latrevw написа:

Кент написа:тъкмо щях да те кандърдисвам преди да мяташ покъщина, да питаш тоз оня дали не му трява, можи и във форума да си ковнем тема подарявам

толкова мислех за някой с вила или къща на село и хич не се сетих за теб[/quote]
Не подарявам, а дарявам!
Подаръка можеш да си го прибереш само след смъртта на наследодателя, а дарението може да се развали по всяко време.

по пътя си говорихме като приятелчета и аз много горда, че отношението ми към тях е същото както и към други познати и малко познати хора, говорихме си за кризата, кой какви деца има и т.н. качвам ги в къщи и най-учтиво ги пускам напред да влязат, да видят, ако им хареса да ги взимат,

Ох, и ти си от моя отбор... Че аз и на вие им говоря, да не ги дискриминирам Те се пулят.
Сега си представям колко ти е криво. Не за 20-те лева, а че така са се извъртели нещата...

обаче да ви разкажа края - хепиенд е

Сега прочетох хепиенд-а. Ихааа!