Green Light написа:
Ами трябваше да се свърши работа, която изисква времето да е добро. Тогава, този ден, не можеше, защото валеше. Клиента ме нервира и аз блъснах вратата. Мисля че твоя анализ беше точен.
Пък аз все мисля, за думите и защо толкова взех да внимавам(и ти ми го каза, пък и аз го написах, и го и мисля), и като внимавам толкова, защо все обиждам хората, които харесвам.
Аз имам голям късмет с някои от моите колеги и партньори. Някои от тях са изключителни хора. От този тип, за който се казва, че е привилегия да познаваш. Разни хубави неща мога да говоря за тях, но как се описват такива неща? Рядък тип хора - чувствам се наистина късметлия и благодарен за шанса. Точно с тези хора съм в постоянна разпра напоследък. Те ме ценят и съм сигурен, че не искат да се караме. Те не искат, аз не искам, как става така, че си говорим навъпреки и си правим напук?
така става като трупаме гняв и не решаваме още на момента проблемните ситуации, опитай се да спреш водата като се скъса бента
харесва ми как говориш за хората, казвал ли си им това, което мислиш за тях
всъщност от думите ти съдя най-вече за теб
Един пътник наближил някакъв голям град и попитал една старица, седнала край пътя:
- Какви са хората в този град?
- Какви бяха хората там, откъдето идваш?
- Ужасна пасмина - отвърнал пътникът. - Злобни, подли, отвратителни във всяко отношение.
- Аха - рекла жената, - същите ще откриеш и в този град.
Едва отминал първият пътник, ето че се спрял друг и също попитал що за хора живеели в града. Старицата отново го попитала какви били хората там, откъдето идвал странникът.
- Прекрасни хора - честни, трудолюбиви и щедри до един. Тръгнах си с мъка на сърцето - заявил вторият пътник.
Мъдрата старица рекла: - Такива ще ги откриеш и в този град.