3o4o.net

ELBI написа:Ами ... нека всеки от вас затвори очи и си каже в кои моменти от живота си е бил най-щастлив, кое го е развълнувало най-много в позитивна насока, защо като пак затвори очи вижда смисъл да живее (освен ските и танците, разбира се...).

Ами заради любовта е. Тази неповторима и необяснима, ненаписуема тръпка от вулканите, които изригват в нас, от мечтите, в които се понасяме, от лекотата, която усещаме... Само любовта (без значение дали е реализирана и в момента или е в съзнанието ни) го прави това. Прави ни от едно агрегатно състояние в друго, от едни делнични хора в други - рицари и мечтатели. В това, в което сме сънували, че можем да сме, в това, в което сме способни да дадем повече от всичко, което можем в реалния, сивичък живот.

Наздраве де...

Това имах предвид.
Ще купувам нов монитор

Наздраве, Елби!

4avdar4e написа:

ELBI написа: Ами ... нека всеки от вас затвори очи и си каже в кои моменти от живота си е бил най-щастлив, кое го е развълнувало най-много в позитивна насока, защо като пак затвори очи вижда смисъл да живее (освен ските и танците, разбира се...).
Наздраве де...

Раждането на децата. Но това също е любов, не ли?

Ами да - и любовта към децата (готовността за пълна саможертва, да забравиш себе си, да не си уморен, когато си)... ала дай да не степенуваме и класифицираме това невероятно усещане... А и аз донякъде все си набивам думите на Кхалил Джубран (но да не се четат извън контекста на всичко казано от него по темата) - "Вашите деца не са ваши деца". Просто да допълня - нашата любов си е наша любов!

жени и вино
вино и жени

Наздраве!

ELBI написа: Ами да - и любовта към децата (готовността за пълна саможертва, да забравиш себе си, да не си уморен, когато си)... ала дай да не степенуваме и класифицираме това невероятно усещане... А и аз донякъде все си набивам думите на Кхалил Джубран (но да не се четат извън контекста на всичко казано от него по темата) - "Вашите деца не са ваши деца". Просто да допълня - нашата любов си е наша любов!

Ти просто попита за най-щастливия момент, най-силния, и аз ти отговорих. Просто съм жена и моето виждане е нормално да се различава от твоето. Пък и съм си квачка от малка

любовта е щастие

да си влюбен е вълшебно - в хората, живота, децата, себе си, работата си, нещата които правиш, простите действия - любовта е във всичко това

Dark написа:любовта е щастие

да си влюбен е вълшебно - в хората, живота, децата, себе си, работата си, нещата които правиш, простите действия - любовта е във всичко това

подписвам се с всичките си ръце под това

точно така е! хубавото е, че никога не ни омръзва

latrevw написа: подписвам се с всичките си ръце под това

точно така е! хубавото е, че никога не ни омръзва

на влюбените им личи нали?

Dark написа:

latrevw написа: подписвам се с всичките си ръце под това

точно така е! хубавото е, че никога не ни омръзва

на влюбените им личи нали?

определено и е много приятно да общуваш с влюбени хора:-)

latrevw написа: определено и е много приятно да общуваш с влюбени хора:-)

те са по-живи някак си
и по-луди
и по-добри

евала Елби за насоката на темата

ELBI написа:Ами ... нека всеки от вас затвори очи и си каже в кои моменти от живота си е бил най-щастлив, кое го е развълнувало най-много в позитивна насока, защо като пак затвори очи вижда смисъл да живее (освен ските и танците, разбира се...).

Наздраве де...

За последно ли?
Заспивам си тихо кротко с позамаяна от алколохни пари глава,
вълничките ми се плискат на 2 метра от главата,
някъде из къмпинга тече купон - понеже е тихо се чува така, сякаш е пре съседната палатка, някакви хора пеят и дрънчи китара,
мисля си, че сигурно и огън са си напалили...
Посториха хотел там, мамка им!

Пътуваме към Бургас да приберем едни приятели,
прозореца на колата е смъкнат, мирише на сол, тъмно е и само двигателя се чува и Стинг, който пее как сънувал градини в пустинята...

Сигурно и други моменти е имало след това, ама не са се запечатали атка ярко...

esti написа:Чудна работа са това чудесата.

Ех, че си, Естиииииии ... животът е прекрасен като такъв!
Лятото наближава с всеки изминал ден и час ...
Едно повтарящо се чудо.

Цунк, Жено!

Стават ли чудеса бе, хора?[/quote]
Стават, ами. Помня като израждах Жената...първия път...появи се малка парцалена кукличка, мокро и отпуснато подобие на човек. Минаха две секунди...хм...цяла вечност и не щеш ли отвори блестящи очички и нададе тръбен рев ръцете и крачката се движеха толкова бързо, че чак се размиваха...или може би аз виждах размито Тва не беше Чудо, тва си беше Чиста Магия. Весели Празници на Всички
П.П. Ма тва не беше по Коледа, просто Пролетен Ден...по точно Нощ от Живота...т. да се каже Фрагмент от Земното Ми Присъствие

woman_eur написа:

esti написа:Чудна работа са това чудесата.

Ех, че си, Естиииииии ... животът е прекрасен като такъв!
Лятото наближава с всеки изминал ден и час ...
Едно повтарящо се чудо.

Цунк, Жено!

Щи дам аз едно цунк! Ти що така ни отсвири напоследък ма!:mad:
Обаче, като говориш за лято и.....и ме размекваш и ставам добра
Цунк маймунка таква

Kent написа: Стават, ами. Помня като израждах Жената...първия път...появи се малка парцалена кукличка, мокро и отпуснато подобие на човек. Минаха две секунди...хм...цяла вечност и не щеш ли отвори блестящи очички и нададе тръбен рев ръцете и крачката се движеха толкова бързо, че чак се размиваха...или може би аз виждах размито Тва не беше Чудо, тва си беше Чиста Магия. Весели Празници на Всички
П.П. Ма тва не беше по Коледа, просто Пролетен Ден...по точно Нощ от Живота...т. да се каже Фрагмент от Земното Ми Присъствие

Докторе, Кенте, Иванов....абе Васко, абсолютно отговорно мога да заявя, че фрагментите от присъствието ти в 3о4о-то, също са едно малко чудо.
А понякога пишеш с един толкова очарователен руски акцент...

esti написа:Чуваме го стотици пъти на ден по това време на годината.
Какво е чудо?
За вас.
И на някой случайно да му се е случвало някога чудо?
Или цялата работа е само, за да се засили приказния ефект от празника.
Стават ли чудеса бе, хора?

Ще ми се и аз да напиша нещо хубаво за чудесата- как се случват, как можеш да дочакаш някое чудо, колко е прекрасно като стане, ама като не ми се е случвало на мене.... Как да вярвам ся в чудеса, а...
Ама си е едно малко чудо, че ме радват с присъствието си хора почти непознати реално.
Ето, ти като пишеш- това ме радва, а не съм те виждал даже. Кента като се включва и той ме радва, Юрото и тя много.Тамън си мислих, че заради рокАрите ни е почти зарязала и тя понаписа нещо, та ме успокои...

Бе всички сте толкоз готини. Цяло чудо е, че сте се събрали на едно място
Обаче лошото е, че сте казали всичко, което и аз мисля и аз сега няма кво да пиша

[unknown] написа:Ще ми се и аз да напиша нещо хубаво за чудесата- как се случват, как можеш да дочакаш някое чудо, колко е прекрасно като стане, ама като не ми се е случвало на мене.... Как да вярвам ся в чудеса, а...
Ама си е едно малко чудо, че ме радват с присъствието си хора почти непознати реално.
Ето, ти като пишеш- това ме радва, а не съм те виждал даже. Кента като се включва и той ме радва, Юрото и тя много.Тамън си мислих, че заради рокАрите ни е почти зарязала и тя понаписа нещо, та ме успокои...

Ми то излиза, че няма значение, дали вярваме - все се намира по нещо, което да определим и приемем за чудо.
Или.....е така, защото в крайна сметка всички вярваме?

vyara написа:Бе всички сте толкоз готини. Цяло чудо е, че сте се събрали на едно място
Обаче лошото е, че сте казали всичко, което и аз мисля и аз сега няма кво да пиша

Как да няма, никой не е дал определение какво аджеба е чудо.
Тва за теб го оставихме:winkw:

Снощи, покрай една случка с Мнемо, която може да се определи, като чудо, се сетих и за една моя:
На млади години, след купонясване, аз и дружката отиваме у тях да спим, щото беше най-близо.
Та, лягаме (в отделни легла, разбира се), обаче кучешки студ. Върху мен бяха натрупани тонове завивки.
По едно време сънувам, че ме застрелват - видях пищова, чух изстрела и усетих в съня си, че ме гърмят в главата. Лявото слепоочие.
Не беше чудно да сънувам таквиз работи, щото тогава имах гадже полицай и често стреляхме (не един по друг де:lol:).
Ужасена, че ще умиргам, се стреснах и събудих.
В каква поза бях е много важно за казуса да бъде уточнено - на дясната страна (т.е. лявото ми, застреляно слепоочие беше открито) свита, като ембрион и с ръце затиснати между кълките, щото както споменах беше адски студ. И завита до ушите с онези тонове завивки, за които вече казах.
Важно беше да го уточня това, защото, като се събудих от застрелващия сън, първото, което усетих съвсем реално беше болка в лявото слепоочие - там, дето ме бяха гръмнали.
И болката беше, като от удар.
На сутринта имаше и лека синина.
Нямаше начин, поради вече описаната поза в която бях, да съм се праснала сама в съня си, нямаше и предмети около мен, които по някакви причини да са паднали върху главата ми, нямаше и хора близо до мен, които евентуално да са ме сритали нещо.
Абе мистерия отвсякъде.
Не знам, дали е чудо това, защото нямаше някакви чудесни последствия за мен, но при всички случаи си остана нещо необяснимо и до ден днешен.

esti написа:

vyara написа:Бе всички сте толкоз готини. Цяло чудо е, че сте се събрали на едно място
Обаче лошото е, че сте казали всичко, което и аз мисля и аз сега няма кво да пиша

Как да няма, никой не е дал определение какво аджеба е чудо.
Тва за теб го оставихме:winkw:

Снощи, покрай една случка с Мнемо, която може да се определи, като чудо, се сетих и за една моя:
На млади години, след купонясване, аз и дружката отиваме у тях да спим, щото беше най-близо.
Та, лягаме (в отделни легла, разбира се), обаче кучешки студ. Върху мен бяха натрупани тонове завивки.
По едно време сънувам, че ме застрелват - видях пищова, чух изстрела и усетих в съня си, че ме гърмят в главата. Лявото слепоочие.
Не беше чудно да сънувам таквиз работи, щото тогава имах гадже полицай и често стреляхме (не един по друг де:lol:).
Ужасена, че ще умиргам, се стреснах и събудих.
В каква поза бях е много важно за казуса да бъде уточнено - на дясната страна (т.е. лявото ми, застреляно слепоочие беше открито) свита, като ембрион и с ръце затиснати между кълките, щото както споменах беше адски студ. И завита до ушите с онези тонове завивки, за които вече казах.
Важно беше да го уточня това, защото, като се събудих от застрелващия сън, първото, което усетих съвсем реално беше болка в лявото слепоочие - там, дето ме бяха гръмнали.
И болката беше, като от удар.
На сутринта имаше и лека синина.
Нямаше начин, поради вече описаната поза в която бях, да съм се праснала сама в съня си, нямаше и предмети около мен, които по някакви причини да са паднали върху главата ми, нямаше и хора близо до мен, които евентуално да са ме сритали нещо.
Абе мистерия отвсякъде.
Не знам, дали е чудо това, защото нямаше някакви чудесни последствия за мен, но при всички случаи си остана нещо необяснимо и до ден днешен.

Бреееей
Това ми прилича на онези изживявания на хипнотизирани, дето посред голям студ получават слънчев удар и медицинските изследвания го доказват.
Колкото до определението за чудо, сигурно няма определение, защото няма чудеса (баси колко съм лоша! ), а само неразгадани и необяснени неща, а то покрай нас е пълно с такива, щото сме невежи и недорасли. Но понеже вярата прави велики неща, може да се каже също (както Елби казва), че чудеса има, ако вярваш в тях.

esti написа:
Снощи, покрай една случка с Мнемо, която може да се определи, като чудо, се сетих и за една моя:
На млади години, след купонясване, аз и дружката отиваме у тях да спим, щото беше най-близо.
Та, лягаме (в отделни легла, разбира се), обаче кучешки студ. Върху мен бяха натрупани тонове завивки.
По едно време сънувам, че ме застрелват - видях пищова, чух изстрела и усетих в съня си, че ме гърмят в главата. Лявото слепоочие.
Не беше чудно да сънувам таквиз работи, щото тогава имах гадже полицай и често стреляхме (не един по друг де:lol:).
Ужасена, че ще умиргам, се стреснах и събудих.
В каква поза бях е много важно за казуса да бъде уточнено - на дясната страна (т.е. лявото ми, застреляно слепоочие беше открито) свита, като ембрион и с ръце затиснати между кълките, щото както споменах беше адски студ. И завита до ушите с онези тонове завивки, за които вече казах.
Важно беше да го уточня това, защото, като се събудих от застрелващия сън, първото, което усетих съвсем реално беше болка в лявото слепоочие - там, дето ме бяха гръмнали.
И болката беше, като от удар.
На сутринта имаше и лека синина.
Нямаше начин, поради вече описаната поза в която бях, да съм се праснала сама в съня си, нямаше и предмети около мен, които по някакви причини да са паднали върху главата ми, нямаше и хора близо до мен, които евентуално да са ме сритали нещо.
Абе мистерия отвсякъде.
Не знам, дали е чудо това, защото нямаше някакви чудесни последствия за мен, но при всички случаи си остана нещо необяснимо и до ден днешен.

Ей, как ме издаде! Сега ще я пусна великата случка, ама първо да кажа, че тумбичка мои състуденти живееха в една стара къща на Орлов мост без хазаи. Всички те, както и тези, които им ходеха на гости, твърдяха, че от необитаемия последен етаж често нощем чували стъпки.
Но това са други чудеса, не коледни.
И моето "чудо" не е коледно всъщност, но е смешно.

Случи ми се на един пионерски лагер, дето не си го и спомням къде точно беше.

В стаята бяхме поне пет момичета, някъде към шести клас трябва да е било. И вечерта всички са заспали, само аз се въртя и не мога (тогава трудно заспивах).
И изведнъж започвам отдалеч да чувам равен металически глас, като от научнофантастичен филм.
И този глас казва нещо, което на мен ми заприличва на следното:

Пет... гащи... ще ви видя... пет... гащи... ще ви видя... пет...

И така може би един час.

Още помня как ми се смяха на другия ден като им разказах. А аз наистина го чувах това. То верно, че може и само в главата ми да е кънтяло нещо, ама... чувах си го пък. Twisted Evil

Снощи го бях пуснала на Ести на бележка, да я проверя дали няма да се засегне от споменаването на "гащи".

Мнемозина написа:

esti написа:
Снощи, покрай една случка с Мнемо, която може да се определи, като чудо, се сетих и за една моя:
На млади години, след купонясване, аз и дружката отиваме у тях да спим, щото беше най-близо.
Та, лягаме (в отделни легла, разбира се), обаче кучешки студ. Върху мен бяха натрупани тонове завивки.
По едно време сънувам, че ме застрелват - видях пищова, чух изстрела и усетих в съня си, че ме гърмят в главата. Лявото слепоочие.
Не беше чудно да сънувам таквиз работи, щото тогава имах гадже полицай и често стреляхме (не един по друг де:lol:).
Ужасена, че ще умиргам, се стреснах и събудих.
В каква поза бях е много важно за казуса да бъде уточнено - на дясната страна (т.е. лявото ми, застреляно слепоочие беше открито) свита, като ембрион и с ръце затиснати между кълките, щото както споменах беше адски студ. И завита до ушите с онези тонове завивки, за които вече казах.
Важно беше да го уточня това, защото, като се събудих от застрелващия сън, първото, което усетих съвсем реално беше болка в лявото слепоочие - там, дето ме бяха гръмнали.
И болката беше, като от удар.
На сутринта имаше и лека синина.
Нямаше начин, поради вече описаната поза в която бях, да съм се праснала сама в съня си, нямаше и предмети около мен, които по някакви причини да са паднали върху главата ми, нямаше и хора близо до мен, които евентуално да са ме сритали нещо.
Абе мистерия отвсякъде.
Не знам, дали е чудо това, защото нямаше някакви чудесни последствия за мен, но при всички случаи си остана нещо необяснимо и до ден днешен.

Ей, как ме издаде! Сега ще я пусна великата случка, ама първо да кажа, че тумбичка мои състуденти живееха в една стара къща на Орлов мост без хазаи. Всички те, както и тези, които им ходеха на гости, твърдяха, че от необитаемия последен етаж често нощем чували стъпки.
Но това са други чудеса, не коледни.
И моето "чудо" не е коледно всъщност, но е смешно.

Случи ми се на един пионерски лагер, дето не си го и спомням къде точно беше.

В стаята бяхме поне пет момичета, някъде към шести клас трябва да е било. И вечерта всички са заспали, само аз се въртя и не мога (тогава трудно заспивах).
И изведнъж започвам отдалеч да чувам равен металически глас, като от научнофантастичен филм.
И този глас казва нещо, което на мен ми заприличва на следното:

Пет... гащи... ще ви видя... пет... гащи... ще ви видя... пет...

И така може би един час.

Още помня как ми се смяха на другия ден като им разказах. А аз наистина го чувах това. То верно, че може и само в главата ми да е кънтяло нещо, ама... чувах си го пък. Twisted Evil

Снощи го бях пуснала на Ести на бележка, да я проверя дали няма да се засегне от споменаването на "гащи".

Като заговори за такива случки и се сещам нещо. Бяхме на екскурзионно летуване в Средна гора. Били сме около шести клас. И тогава, по него време аз си бях измислила един глас в главата (не знам дали под влияние на филма "Чоки", но най-вероятно да). Та бяхме стигнали до една от хижите и се разхождахме наоколо из гората. Изведнъж приятелката ми казва: Леле, изгубила съм си обецата. Беше много разтревожена и групичката, която бяхме (3-4 момичета) започнахме да търсим обецата. Но то все едно да търсиш игла в купа сено. Наоколо гора, треви листа, пък кой знае, може да е паднала по пътя или в хижата, или дявол знае къде. И аз, с моя глас в главата (моля, не ми се смейте, казваше се Люси. Поверявам ви велика тайна, така, че бъдете снизходителни )Та втренчвам се аз в едно дърво, което приличаше на човек и имаше даже лице и ми се стори, че видях в него моя Люси. Седя си така известно време (само да вметна, че имах много силно желание да намеря обецата и се бях концентрирала максимално) и решавам, че гласът ще ме води и ще ми покаже къде е паднала обецата. Тръгвам напосоки и за мен истина, за вас лъжа, ако щете вярвайте, намерих я след няколко минути. Случайност най-вероятно, но аз просто много го исках, това го помня със сигурност.

Мнемозина написа: Снощи го бях пуснала на Ести на бележка, да я проверя дали няма да се засегне от споменаването на "гащи".

Че кво общо имам с каквито и да било гащи?:blink:
Аз трудно задържам такива неща върху себе си.

vyara написа: Седя си така известно време (само да вметна, че имах много силно желание да намеря обецата и се бях концентрирала максимално) и решавам, че гласът ще ме води и ще ми покаже къде е паднала обецата. Тръгвам напосоки и за мен истина, за вас лъжа, ако щете вярвайте, намерих я след няколко минути. Случайност най-вероятно, но аз просто много го исках, това го помня със сигурност.

Верче, плашиш ме.
Виж сега......спокойно....тук не е нужно да се концентрираш толкова.
Току виж си предизвикала някакъв катаклизъм....:blum:

Рагаци, усещате ли накъде тръгнахме - един по един, започваме да си признаваме, че сме били в зоната на здрача:twisted:
Истината е някъде там.......докторите също.
Верчето - ясновидка.
Мнемо - яснослушка.
А аз - застреляна.
Да заповяда следващия!:lol:

esti написа: Рагаци, усещате ли накъде тръгнахме - един по един, започваме да си признаваме, че сме били в зоната на здрача:twisted:
Истината е някъде там.......докторите също.
Верчето - ясновидка.
Мнемо - яснослушка.
А аз - застреляна.
Да заповяда следващия!:lol:

Аз пък сънувам неща, дето се сбъдват. Сънувах на най-добрата ми приятелка следващото гадже, как се запознават и дори как се казва! Всичко се повтори. След години сънувах новия й апартамент (без изобщо да знам, че има такъв), как изглежда блока, къде е, какво има вътре Имала съм и други такива сънища, но тези са най-запомнящите се ..
Заповядах:blum:

Още една подобна на Верината история се сетих, която съм чувала от жената, с която се е случила. Дано успея да я напиша прилично.

Тази моя позната заедно с нейна колега и приятелка - били са някъде на нашите години - отиват в Рила да планинарстват. Това става в края на март или началото на април. Когато се събуждат преди най-тежкия си преход (мисля, че беше до някаква хижа около Мусала), виждат, че е навалял двусантиметров сняг - достатъчен да покрие пътеките, а маркировките почти липсвали.
Хижарят не искал да ги пуска, после се съгласил, като му казали, че ако се объркат, ще се върнат по следите си.
Тръгват и още като хижата се скрива от погледа им, виждат отпечатъци от стъпки по пътеката. Успокояват се - "някой е тръгнал преди нас" - и се оставят на стъпките да ги водят, а те след колкото трябва часа ти завеждат до следващата хижа. Там хижарят ги посреща с думите: "Абе момичета, вие луди ли сте! От два часа ви гледам по баирите, как сте тръгнали в това опасно време, че и жива душа няма наоколо..."
Те - - "Ама преди нас трябва да е минал някой, ние вървяхме по следите му!" - "Глупости, нали ви казвам, че от два часа ви гледам, никого нямаше пред вас!"
Поспорили така и те го извели да му покажат стъпките, които завивали отстрани покрай хижата и там свършвали...

Та така.

esti написа:

Мнемозина написа: Снощи го бях пуснала на Ести на бележка, да я проверя дали няма да се засегне от споменаването на "гащи".

Че кво общо имам с каквито и да било гащи?:blink:
Аз трудно задържам такива неща върху себе си.

Ади стига лежа на стари лаври (гащи). Дай някоя по-нова еротична случка.
Понеже днес съм разровила случки от детството, да ти кажа и аз една, ама не с гащи, ами със шорти - то все тая де
Та, едно време играех балет. И съм била първи или втори клас и ходех в едно читалище. По онова време играехме или с цели трика, или с тениска и шорти. Ама тогава шортите си бяха, нали, баш шорти - буфан, нали се сещаш, с ластик.
И нашата учителка по балет все ги ръсеше едни. "Какво подскачаш като чувал с брашно". "Сякаш имаш сливи в гащите". И други такива.
И веднъж като репетираха по-големите, ние бяхме в почивка и бяхме излезли навън. И се бяхме покачили на едно дърво да берем сливи. Те едни зелени такива, ама много им налитахме. Напълнили сме шепите значи със сливи и точно тогава ни викат да репетираме нашия танц. И аз къде, къде да дяна сливите, дожаля ми да ги хвърля и бум - в шортите. Отивам да подскачам аз солото. И моята даскалица: "Абе ти кво подскачаш сякаш имаш сливи в гащите" То това й беше лаф на нея, обаче аз явно съм се притеснила, щото тя за да си докаже сама на себе си, че няма нищо, дойде да провери. Няма да ви описвам колко ми се смяха и колко изумена беше самата учителка, макар че и тя доста се посмя

vyara написа:

esti написа:

Мнемозина написа: Снощи го бях пуснала на Ести на бележка, да я проверя дали няма да се засегне от споменаването на "гащи".

Че кво общо имам с каквито и да било гащи?:blink:
Аз трудно задържам такива неща върху себе си.

Ади стига лежа на стари лаври (гащи). Дай някоя по-нова еротична случка.
Понеже днес съм разровила случки от детството, да ти кажа и аз една, ама не с гащи, ами със шорти - то все тая де
Та, едно време играех балет. И съм била първи или втори клас и ходех в едно читалище. По онова време играехме или с цели трика, или с тениска и шорти. Ама тогава шортите си бяха, нали, баш шорти - буфан, нали се сещаш, с ластик.
И нашата учителка по балет все ги ръсеше едни. "Какво подскачаш като чувал с брашно". "Сякаш имаш сливи в гащите". И други такива.
И веднъж като репетираха по-големите, ние бяхме в почивка и бяхме излезли навън. И се бяхме покачили на едно дърво да берем сливи. Те едни зелени такива, ама много им налитахме. Напълнили сме шепите значи със сливи и точно тогава ни викат да репетираме нашия танц. И аз къде, къде да дяна сливите, дожаля ми да ги хвърля и бум - в шортите. Отивам да подскачам аз солото. И моята даскалица: "Абе ти кво подскачаш сякаш имаш сливи в гащите" То това й беше лаф на нея, обаче аз явно съм се притеснила, щото тя за да си докаже сама на себе си, че няма нищо, дойде да провери. Няма да ви описвам колко ми се смяха и колко изумена беше самата учителка, макар че и тя доста се посмя

В 4-ти клас имах следната забележка в бележника "Ям сливи и час по родинознание." В първо лице, ед.ч., защото учителката ме накара сама да си я напиша.
Предполагам, че става въпрос за същия вид зелени джанки.

Mila написа:

vyara написа:

esti написа:

Мнемозина написа: Снощи го бях пуснала на Ести на бележка, да я проверя дали няма да се засегне от споменаването на "гащи".

Че кво общо имам с каквито и да било гащи?:blink:
Аз трудно задържам такива неща върху себе си.

Ади стига лежа на стари лаври (гащи). Дай някоя по-нова еротична случка.
Понеже днес съм разровила случки от детството, да ти кажа и аз една, ама не с гащи, ами със шорти - то все тая де
Та, едно време играех балет. И съм била първи или втори клас и ходех в едно читалище. По онова време играехме или с цели трика, или с тениска и шорти. Ама тогава шортите си бяха, нали, баш шорти - буфан, нали се сещаш, с ластик.
И нашата учителка по балет все ги ръсеше едни. "Какво подскачаш като чувал с брашно". "Сякаш имаш сливи в гащите". И други такива.
И веднъж като репетираха по-големите, ние бяхме в почивка и бяхме излезли навън. И се бяхме покачили на едно дърво да берем сливи. Те едни зелени такива, ама много им налитахме. Напълнили сме шепите значи със сливи и точно тогава ни викат да репетираме нашия танц. И аз къде, къде да дяна сливите, дожаля ми да ги хвърля и бум - в шортите. Отивам да подскачам аз солото. И моята даскалица: "Абе ти кво подскачаш сякаш имаш сливи в гащите" То това й беше лаф на нея, обаче аз явно съм се притеснила, щото тя за да си докаже сама на себе си, че няма нищо, дойде да провери. Няма да ви описвам колко ми се смяха и колко изумена беше самата учителка, макар че и тя доста се посмя

В 4-ти клас имах следната забележка в бележника "Ям сливи и час по родинознание." В първо лице, ед.ч., защото учителката ме накара сама да си я напиша.
Предполагам, че става въпрос за същия вид зелени джанки.

А на мен постоянно ми пишеха забележки- "дъвче дъвка"
Ако знаеха даскалите като порастна на колко хора ще препоръчвам да дъвчат дъвка...

Стават, стават..
Его, излязах вчера на купон...па си намерих Снежанка.

esti написа:

ELBI написа:
Наздраве за влюбващите се и за влюбените!!!

Знаеш ли, от цялата 3о4овска пасмина, теб и МЪЖжжж, винаги съм ви възприемала, като вечно влюбени. Някак влюбени в любовта.
Ти винаги с такъв възторг пишеш за любовта, толкова емоционално и искрено, че чак ми се напуква монитора от силата на чуФствата
А оня летящия, дето си играят с ципа на якето му.....

Наздраве!

Оф...май е така коледа го взела.. :chr2:
Ама тя любовта нали си е вътрешно агрегатно състояние и външните и прояви са само катализирани от обекта..
Начи или има мноУ обекти...или ми е силна катализата..

esti написа:Щи дам аз едно цунк! Ти що така ни отсвири напоследък ма!:mad:
Обаче, като говориш за лято и.....и ме размекваш и ставам добра
Цунк маймунка таква

Бърже ми дай едно цунк и още едно, да не се сърди другата бузка
Не съм ви отсвирила, просто се опитвам да се грижа за всичко и за всички ... от дома, през масата работа, която си вкарах, до моторетката ...
Абе, имаше някво обяснение за това, кой какви хоби-та има ... ама карай, не се сещам.

ЧЕтох за чудесата, четох ... красота!

... ципа на Мъжжжжжж е едно от чудесата!
Искам го пак, и пак и пак ... такова пролетно чудо ...
...с миризма на акации, малко морски въздух, много пясък и онази пътечка, по която ни се иска да вървим, а все не можем, защото тя е отражение, тя не е напечения асфалт, не е прашния паваж, не е офф-роуд-предизвикателство ...

".. запечалилась в небе Луна ...
...
про себя втихоря помолюсь, закурю и опять зарекусь ...
...
вновь поход, и опять мы идем ... "

Това е пътечката, на тъжната Луна ... която се оглежда във водата ... "вечерком" ..

Ааааа, за ципове говорехме, а ква стана тя ... па у тъгата нагазих ...

Сега ще пусна Любэ !

МЪЖжжж написа:

esti написа:

ELBI написа:
Наздраве за влюбващите се и за влюбените!!!

Знаеш ли, от цялата 3о4овска пасмина, теб и МЪЖжжж, винаги съм ви възприемала, като вечно влюбени. Някак влюбени в любовта.
Ти винаги с такъв възторг пишеш за любовта, толкова емоционално и искрено, че чак ми се напуква монитора от силата на чуФствата
А оня летящия, дето си играят с ципа на якето му.....

Наздраве!

Оф...май е така коледа го взела.. :chr2:
Ама тя любовта нали си е вътрешно агрегатно състояние и външните и прояви са само катализирани от обекта..
Начи или има мноУ обекти...или ми е силна катализата..

Не знам дали е чудо... пък и е малко след Коледа, та не знам дали се брои... но преди малко имах ръкостискане с един мой много добър, макари позабравен напоследък, приятел - г-н Ток Двестаидвайсе Волтов :) Даже ми остави за спомен един мааалък белег - две фини точици на показалеца на лявата ми ръка :) И едно такова странно чувство... разтърсващо почти като след оргазъм :-):-)
Та чудото е да срещнеш забравен приятел и още след ръкостискането да се почустваш все едно никога не сте се разделяли. Това сериозно. Светът е пълен с чудеса, само дето ние не ги забелязваме вече. Затуй децата, особено бебоците до към 2 годинки, ме радват - бяла книга са те и всяко нещо за тях е чудо... пеперудка, капка, дъгата, всичко... После, за съжаление, порастват...

Честита Коледа казах ли? Че съм почнал да позабравям вече... :-)

Чудото, даже не съм го наричала така, да разбереш, че нечий живот е спасен. Това е първото за което се сещам, може би защото ми е познато. А после, целият свят е Чудо, с любовта, с раждането.....
Същото, де същото , да не повтарям.
Честита Коледа и от мен, със сигурност не съм ви я пожелавала. Така, че - Бъдете здрави.

vyara написа:


Колкото до определението за чудо, сигурно няма определение, защото няма чудеса (баси колко съм лоша! ), а само неразгадани и необяснени неща, а то покрай нас е пълно с такива, щото сме невежи и недорасли.

Съгласна съм с теб, но аз, тъй като съм един уверен агностик вярвам, че чудесата никога няма да свършат.

Ето на това му викам аз чудо

Чудо ли беше или низ от съвпадения, не зная, но като четох за "ръкостискането" на Гаспод, се сетих за една случка от детството. Връщах се от Рила с родителите ми и с техни приятели. Бяхме в две коли - аз пътувах с децата на задната седалка на едната кола, а родителите ми - във втората. На излизане от Самоков валеше дъжд. Край пътя имаше две колони дървета. Зад волана на първия автомобил седеше голяма клечка в транспорта, караше с изтрити гуми и не подлежеше на санкции за това. В един момент обаче колата се подхлъзна от пътя и падна сред едни камънаци - човекът зад волана с мъка успя да избегне сблъсъка с тях и спря. Когато се огледахме - автомобилът се беше хлъзнал на единственото място, където липсваше крайпътно дърво и така ни се беше разминал челният удар.
Когато шофьорът на втората кола потегли, за да търси помощ откъм гумата му се чу тракане на чаркове - изглежда през нощта на Мальовица някой се беше опитал да открадне гумата, но се беше уплашил и изпарарил, оставяйки я разхлабена. И ако ние не бяхме се обърнали от пътя, не се знае в следващия момент какво можеше да се случи с родителите ми и останалите хора във втората кола.
Божа работа.

Stranniche написа: Божа работа.

Абсолютно:-)

esti написа:Чуваме го стотици пъти на ден по това време на годината.
Какво е чудо?
За вас.
И на някой случайно да му се е случвало някога чудо?
Или цялата работа е само, за да се засили приказния ефект от празника.
Стават ли чудеса бе, хора?

Чудеса стават там, където вярват в тях.
Другото просто са закони, които все още не сме открили или разбрали напълно!!!

esti написа:Чуваме го стотици пъти на ден по това време на годината.
Какво е чудо?
За вас.
И на някой случайно да му се е случвало някога чудо?
Или цялата работа е само, за да се засили приказния ефект от празника.
Стават ли чудеса бе, хора?

При мен стана. Едно. Удържах се да не преям до пръсване. Стигнах само до "почти":rotfl24: