3o4o.net

windcolours написа:

Semiramis написа:

а за мен пък самоуважението и приемането на себе си са по-скоро едно, отколкото условия.

ако съм клептоман, имам зависимост от опиати или си падам по насилие над животни, може да приемам факта,че съм такъв,но чак да се уважавам .....

И ако си такава няма да се уважаваш?
Гореизброеното ли ще е най- важното за тебе?

Ън написа:

windcolours написа:
ако съм клептоман, имам зависимост от опиати или си падам по насилие над животни, може да приемам факта,че съм такъв,но чак да се уважавам .....

И ако си такава няма да се уважаваш?
Гореизброеното ли ще е най- важното за тебе?

говоря специално за тези характеристики...не рисувам цялостен личностен портрет, че да кажа дали е най-важното...но специално тези трите черти не биха създали у мен чувство на гордост или себеуважение...може би съм по-строга отколкото трябва

windcolours написа:
говоря специално за тези характеристики...не рисувам цялостен личностен портрет, че да кажа дали е най-важното...но специално тези трите черти не биха създали у мен чувство на гордост или себеуважение...може би съм по-строга отколкото трябва

Не съм клептоман, но веднъж откраднах. Нямам зависимости към опияти, но май имам към алкохол. Преди съм имал и към никотин. Упражнявал съм насилие върху животни преди трийсетина години...
Промени ли си отношението към мен?

Ън написа:

windcolours написа:
говоря специално за тези характеристики...не рисувам цялостен личностен портрет, че да кажа дали е най-важното...но специално тези трите черти не биха създали у мен чувство на гордост или себеуважение...може би съм по-строга отколкото трябва

Не съм клептоман, но веднъж откраднах. Нямам зависимости към опияти, но май имам към алкохол. Преди съм имал и към никотин. Упражнявал съм насилие върху животни преди трийсетина години...
Промени ли си отношението към мен?

става дума за самоуважението, а не за това как те приемат другите...
аз си те приемам

Не съм клептоман, но веднъж откраднах. Нямам зависимости към опияти, но май имам към алкохол. Преди съм имал и към никотин. Упражнявал съм насилие върху животни преди трийсетина години...
Промени ли си отношението към мен?

много беснея като сестрите пишат опиЯт на кутията с диазепама,
щото се пише опиАт, звучи ми като "ще ти дам инструкций"
а и диазепама не е такъв
секи си има тъмни страни
как го уби животинчето сладичко
мене на оня свят ше ме преследват
глутници озъбени миди

windcolours написа:

Ън написа:

windcolours написа:
ако съм клептоман, имам зависимост от опиати или си падам по насилие над животни, може да приемам факта,че съм такъв,но чак да се уважавам .....

И ако си такава няма да се уважаваш?
Гореизброеното ли ще е най- важното за тебе?

говоря специално за тези характеристики...не рисувам цялостен личностен портрет, че да кажа дали е най-важното...но специално тези трите черти не биха създали у мен чувство на гордост или себеуважение...може би съм по-строга отколкото трябва

хм... така малко върви към .. очакване за съвършенство. каквито хора няма.
но пък всеки посвоему е уникален.

Semiramis написа:
хм... така малко върви към .. очакване за съвършенство. каквито хора няма.

Не забравяй Елби все пак.

Semiramis написа:
хм... така малко върви към .. очакване за съвършенство. каквито хора няма.
но пък всеки посвоему е уникален.

чак съвършенство... просто съм самокритична..в по-големи дози, което не твърдя,че е правилно

Мнемозина написа:

Semiramis написа:
хм... така малко върви към .. очакване за съвършенство. каквито хора няма.

Не забравяй Елби все пак.

да, моя грешка.
и за самокритичността няма да говоря, Елби!
:lol::blum:
и Природата е Една
съвършена, всъщност..

windcolours написа:
става дума за самоуважението, а не за това как те приемат другите...
аз си те приемам

Уважението и самоуважението също, не зависят само от една черта, било то и порок. Това ми беше мисълта

Ън написа:

windcolours написа:
става дума за самоуважението, а не за това как те приемат другите...
аз си те приемам

Уважението и самоуважението също, не зависят само от една черта, било то и порок. Това ми беше мисълта

така де...кой твърди,че серийните убийци са лоши хора...просто има нещо малко сбъркано в мозъка им,ама те не са виновни....
не ми обръщай внимание,,казах вече че съм по-самокритична..не че харесвам,приемам и уважавам това в себе си:-)

windcolours написа:
така де...кой твърди,че серийните убийци са лоши хора...просто има нещо малко сбъркано в мозъка им,ама те не са виновни....
не ми обръщай внимание,,казах вече че съм по-самокритична..не че харесвам,приемам и уважавам това в себе си:-)

Ама ти за серийни убийци ли говореше до сега? Щото даимаш разни пороци не е същото...

Ън написа:

windcolours написа:
така де...кой твърди,че серийните убийци са лоши хора...просто има нещо малко сбъркано в мозъка им,ама те не са виновни....
не ми обръщай внимание,,казах вече че съм по-самокритична..не че харесвам,приемам и уважавам това в себе си:-)

Ама ти за серийни убийци ли говореше до сега? Щото даимаш разни пороци не е същото...

говорих за отделни пороци /или съвкупност от такива/, които лично аз не бих могла да приема в себе си..ма тва идва от повишена самокритичност...а тва е друга тема

Библейският Юда нали не е бил сереен предател?
Неразбираемо защо му приписват славата, че ако не бил той, Иисус нямало да бъдете предаден и така щял да си провали мисията Господня за моето спасение.
Сега какво, да осъждам ли Юда, да го оправдавам ли?
Мъдрите пишат в книгите си да осъждаме деянията на човека, но никога и самия човек...е как да стане това?
Примерно той ми изровил градинката, пък аз да му прощавам.
Объркана работа... оказва се, че нищо не е сбъркано в мозъка на Юда, ами напротив така било програмирано.

ПЪТник написа:Библейският Юда нали не е бил сереен предател?
Неразбираемо защо му приписват славата, че ако не бил той, Иисус нямало да бъдете предаден и така щял да си провали мисията Господня за моето спасение.
Сега какво, да осъждам ли Юда, да го оправдавам ли?
Мъдрите пишат в книгите си да осъждаме деянията на човека, но никога и самия човек...е как да стане това?
Примерно той ми изровил градинката, пък аз да му прощавам.
Объркана работа... оказва се, че нищо не е сбъркано в мозъка на Юда, ами напротив така било програмирано.

По въпроса дали е програмирано така не съм убедена, но за отношението на мъдреците ще ти предложа една от сутрите на Патанджали:
"Умът се пречиства чрез приучаването към изпитване на радост заедно с щастливите, състрадание към страдащите, доброжелателство към добродетелните и безразличие към тези, които продължават да живеят в порок."

vyara написа: По въпроса дали е програмирано така не съм убедена, но за отношението на мъдреците ще ти предложа една от сутрите на Патанджали:
"Умът се пречиства чрез приучаването към изпитване на радост заедно с щастливите, състрадание към страдащите, доброжелателство към добродетелните и безразличие към тези, които продължават да живеят в порок."

Аз не робувам на мнението на всякакви "мъдреци".
Ако помислиш, ще видиш колко повърхностна е горната "мисъл"
Как така ще изпитваш безразличие към хората с пороци? Ами, ако те страдат нали трябва състрадание да изпитваш? А ако те даряват с радост? Или това е отречено от мислителя? И ако някой човек има порок, но и добродетели същевременно, кое ще надделее- безразличен или доброжелателен ще си към него в крайна сметка...

ПЪТник написа:Библейският Юда нали не е бил сереен предател?
Неразбираемо защо му приписват славата, че ако не бил той, Иисус нямало да бъдете предаден и така щял да си провали мисията Господня за моето спасение.
Сега какво, да осъждам ли Юда, да го оправдавам ли?
Мъдрите пишат в книгите си да осъждаме деянията на човека, но никога и самия човек...е как да стане това?
Примерно той ми изровил градинката, пък аз да му прощавам.
Объркана работа... оказва се, че нищо не е сбъркано в мозъка на Юда, ами напротив така било програмирано.

Вероятно зависи от това колко опрощаващ християнин си.
Мъдрите го пишат това, защото не винаги знаеш един човек като прави нещо, защо го точно прави. Всъщност много рядко знаеш.
И по други причини, естествено. Защото човекът е нещо повече от отделните си постъпки, да речем. И така нататък.

Ън написа:

vyara написа: По въпроса дали е програмирано така не съм убедена, но за отношението на мъдреците ще ти предложа една от сутрите на Патанджали:
"Умът се пречиства чрез приучаването към изпитване на радост заедно с щастливите, състрадание към страдащите, доброжелателство към добродетелните и безразличие към тези, които продължават да живеят в порок."

Аз не робувам на мнението на всякакви "мъдреци".
Ако помислиш, ще видиш колко повърхностна е горната "мисъл"
Как така ще изпитваш безразличие към хората с пороци? Ами, ако те страдат нали трябва състрадание да изпитваш? А ако те даряват с радост? Или това е отречено от мислителя? И ако някой човек има порок, но и добродетели същевременно, кое ще надделее- безразличен или доброжелателен ще си към него в крайна сметка...

Основната идея не е етиката на твоето поведение към другите, а изчистването на съзнанието на човека. Ти си целта, не останалите. Всъщност по-различно поведение би попречило на твоя собствен път. Ако съдиш порочния, сам ще бъдеш съден. Ако си зъл към добрия, ще ти се върне и т.н. Не знам как е най-правилно да се отнесеш към порочен страдащ, който ти доставя радост. Наистина не знам, но ти ме замисляш. Може би не трябва да се отнасяш с него като към завършеност и константа. И понеже всеки от нас има пороци, всеки страда или изпитва щастие, може би разковничето е да се радвам с теб, когато ти се радваш. Да ти съчувствам, ако изпитваш болка и да не ти обръщам внимание, когато се отдаваш на пороците ти. Така приемливо ли ти звучи?

vyara написа:да се радвам с теб, когато ти се радваш. Да ти съчувствам, ако изпитваш болка и да не ти обръщам внимание, когато се отдаваш на пороците ти. Така приемливо ли ти звучи?

Да, така е по- добре с изключение на края- когато се отдавам на пороците си е добре да се опитваш да ме възпираш.

Semiramis написа:според мен тук пък повече се говори несериозно за сериозните неща.

и аз така мисля

Ън написа:

vyara написа:да се радвам с теб, когато ти се радваш. Да ти съчувствам, ако изпитваш болка и да не ти обръщам внимание, когато се отдаваш на пороците ти. Така приемливо ли ти звучи?

Да, така е по- добре с изключение на края- когато се отдавам на пороците си е добре да се опитваш да ме възпираш.

Няма смисъл, защото ти сам трябва да го решиш. Трябва да го видиш сам иначе с чужди очи е трудно, възприема се като атака и естествената реакция е защита. Няма смисъл.

vyara написа:

ПЪТник написа:Библейският Юда нали не е бил сереен предател?
Неразбираемо защо му приписват славата, че ако не бил той, Иисус нямало да бъдете предаден и така щял да си провали мисията Господня за моето спасение.
Сега какво, да осъждам ли Юда, да го оправдавам ли?
Мъдрите пишат в книгите си да осъждаме деянията на човека, но никога и самия човек...е как да стане това?
Примерно той ми изровил градинката, пък аз да му прощавам.
Объркана работа... оказва се, че нищо не е сбъркано в мозъка на Юда, ами напротив така било програмирано.

По въпроса дали е програмирано така не съм убедена, но за отношението на мъдреците ще ти предложа една от сутрите на Патанджали:
"Умът се пречиства чрез приучаването към изпитване на радост заедно с щастливите, състрадание към страдащите, доброжелателство към добродетелните и безразличие към тези, които продължават да живеят в порок."

каква е идеята да си безразличен към тези, които живеят/продължават да живеят в порок?
как дефинира 'порок' Патанджали?

Sweety написа: каква е идеята да си безразличен към тези, които живеят/продължават да живеят в порок?
как дефинира 'порок' Патанджали?

Идеята е прочистването на твоя собствен ум.
Колкото до пороците, пак цитирам:
"Тези пречки са: болест, скука, съмнение, небрежност, леност, чувственост, заблуждение, непостоянство и неспособност за задържане на постигнатото.

Освен тях, има още четири причини, които разсейват ума: мъка, отчаяние, нестабилност на тялото и нарушения на дишането."

Ън написа:

Много добра реплика на култовата снимка от началото на студената война - съветски граничар дезертира в западен берлин

БоЕВ написа:
Много добра реплика на култовата снимка от началото на студената война - съветски граничар дезертира в западен берлин

Май само ти забеляза, друже!
Само смених неговото лице с моето и надписа отзад...

За собствената си значимост не знам, но чувствам, че губя достойнството си, притисната до стената
от....
най-вече финансови зависоимости:blink::shy::(

Ън написа:


Май само ти забеляза, друже!
Само смених неговото лице с моето и надписа отзад...

И това видях!:bigsmile:
Наздраве!

vyara написа: По въпроса дали е програмирано така не съм убедена, но за отношението на мъдреците ще ти предложа една от сутрите на Патанджали:
"Умът се пречиства чрез приучаването към изпитване на радост заедно с щастливите, състрадание към страдащите, доброжелателство към добродетелните и безразличие към тези, които продължават да живеят в порок."

И според мен Ън е на точния въпрос?
Защото порочния може и да е щастлив.
Каква е дефеницията ти за "щастие"?

frisky lioness написа:За собствената си значимост не знам, но чувствам, че губя достойнството си, притисната до стената
от....
най-вече финансови зависоимости:blink::shy::(

Не можеш да си загубиш достойнството бе, душице златна!
Аз ти нарисувах нещо, ама ти не му обърна внимание и аз не знам дали ти харесва...

БоЕВ написа:
И това видях!:bigsmile:
Наздраве!

Ън написа:

frisky lioness написа:За собствената си значимост не знам, но чувствам, че губя достойнството си, притисната до стената
от....
най-вече финансови зависоимости:blink::shy::(

Не можеш да си загубиш достойнството бе, душице златна!
Аз ти нарисувах нещо, ама ти не му обърна внимание и аз не знам дали ти харесва...

КОЕ, БЕ, КОЕ

(това го изкрещявам, недоумявайки)

Аз обръщам внимание на всичко, излезло из под молива, четката, къката ти

дори да не го коментирам винаги

Така както забелязвам всичко, което излиза из под перото на Грийн

(абе, тоя няма ли вече да се връща, а?!:mad:)

frisky lioness написа:

Стига си рипала от тема в тема:lol: В другата ти отговорих

Ън написа:

frisky lioness написа:

Стига си рипала от тема в тема:lol: В другата ти отговорих

Не рипам
Нямам време да изчета
т.е. последователна съм

Чакай
Сега отивам да видя

После ще стигна и до тази, дет сте имали проблеми с големия


Мамка му и ужас

Ън написа:

frisky lioness написа:

Стига си рипала от тема в тема:lol: В другата ти отговорих

:rotfl24::rotfl24:

ох, големи сте сладури

ПЪТник написа:

vyara написа: По въпроса дали е програмирано така не съм убедена, но за отношението на мъдреците ще ти предложа една от сутрите на Патанджали:
"Умът се пречиства чрез приучаването към изпитване на радост заедно с щастливите, състрадание към страдащите, доброжелателство към добродетелните и безразличие към тези, които продължават да живеят в порок."

И според мен Ън е на точния въпрос?
Защото порочния може и да е щастлив.
Каква е дефеницията ти за "щастие"?

Моята лична дефиниция ли?
Липса на нещастие.
Всъщност чакай малко. Без нещастие не може да има щастие, нали?
Не знам. Не може да има някакво постоянно състояние на щастие. Общо взето живеем с погрешни представи и очаквания нещата да се случат еди как си, за да сме "щатливи". Не се радваме достатъчно на хубавите неща, твърде много сме заети с лошите. Аз знаеш ли, че мозъкът произвежда вещества в зависимост от щастливото или нещастното ни състояние в момента, праща тези химии до всяка клетка на тялото, която има рецептори за "хубави" и за "лоши" химии и клетките ни или ликуват или се огорчават. Тялото откликва, но ние не живеем със съзнанието за него и не го използваме. Не му благодарим и често не го обичаме. Все страдаме, че другите не ни обичат. Абе много мъка има по света. Щастието е може би да получиш познание за нещата, най-общо казано, по лаически.

Мнемозина написа:Вероятно зависи от това колко опрощаващ християнин си.

Мисля, че нашите мисли, действия и желания зависят от стотици още неща, които едно по едно трябва да осъзнаем.
Заради това примера ми с Юда е конкретен и както спомена Ън то и аз не се съобразявам нито с мъдреците, нито с Библията а ми се иска да намеря моя отговор на този конкретен въпрос, което да ми послужи като принцип в моята практика на живот.
Аз съм намерил за себе си този отговор и той е, че човек не бива да осъжда за нищо друг човек и то точно заради това което и ти казваш, а именно , че зависи от много неща които ние не знаем. Да се Стремя са да не осъждам никой човек не защото аз съм опрощаващ, а просто защото съм решил вече да се стремя и се опитвам да го правя. ДА ПОЛОЖА СЪЗНАТЕЛНИ УСИЛИЯ за избрания от мен стремеж.
За да бъдат избегнати противоречията които вие с Ън коментирате до тук, човек трябва и е длъжен да осъжда деянията на всеки човек. Но само при условие че ги разграничав от съмия човек-Човек е различно от неговите деяния.
Това може да се осъществи на практика само ако човек разграничи и себе си така, да се разграничи на вътрешно състояние и външно поведение. Като вътрешното състояние е стабилно и опрощаващо, а външното поведение е различно за всеки един отделен случай, а не както нас тук и в живота да съдим за човек от поведението му и да ги смесваме в едно цяло.
Това е много интересно нашо човешко общоприето възприемане на света защото в същото време на практика ние сме разделили тези неща несъзнателно. Например като видим майка да дърпа ушето на детето си не допускаме че майката е зла и подръпва ухото на детето за да го нарани, и знаем, че тя с вътрешното си майчина загриженост и любов в същото време извършва противоположно на това чувство поведение. БЕЗ ЗНАЧЕНИЕ МАЙКАТА ХРИСТИЯНКА ЛИ Е И Е ВСЕОПРОЩАВАЩА.
За този Стремеж исках да кажа. За прилагането му на практика в живота, за неговото осъзнаване.

Постоянно състояние на щастие?!:roll::blink:

Ку си ял гъбена каша

От ....халюциногенни гъби

vyara написа:Всъщност чакай малко. Без нещастие не може да има щастие, нали?
Не знам. Не може да има някакво постоянно състояние на щастие. Общо взето живеем с погрешни представи и очаквания нещата да се случат еди как си, за да сме "щатливи". Не се радваме достатъчно на хубавите неща, твърде много сме заети с лошите. Аз знаеш ли, че мозъкът произвежда вещества в зависимост от щастливото или нещастното ни състояние в момента, праща тези химии до всяка клетка на тялото, която има рецептори за "хубави" и за "лоши" химии и клетките ни или ликуват или се огорчават. Тялото откликва, но ние не живеем със съзнанието за него и не го използваме. Не му благодарим и често не го обичаме. Все страдаме, че другите не ни обичат. Абе много мъка има по света. Щастието е може би да получиш познание за нещата, най-общо казано, по лаически.

Трудно е да дадем точно определение за щастие. Как в такъв случай можем да разберем Патанджали, който ти ми предложе за обмисляне. Преди да ни даде тази мъдрост Патанджали би трябвало да ни обясни какво е щастие.
Според моите разбирания има два вида щастие. Едното породено от сетивата, а другото от духът ни. Едното е кратко и води към нещастие, а другото е трудно постижимо и засилващо се. и двете имат своите предназначения към нас, но ние трябва да се научим да ги синхронизираме в баланс.
Яко задълбахме в тази тема.

ПЪТник написа:
За този Стремеж исках да кажа. За прилагането му на практика в живота, за неговото осъзнаване.

Под "опрощаващ християнин" имах предвид по скоро различните съществуващи разновидности на християнството, които хич не са ми ясни всъщност. Само си мисля, че някои не са много опрощаващи.

За всичко останало - да, разбрах те, и е така. Но човек прави всичко това, когато започне да има необходимост от него. И ако изобщо някога я заима. И май не е възможно да ти се получава постоянно. Иначе би било нечовешко.

frisky lioness написа:Постоянно състояние на щастие?!:roll::blink:

Ку си ял гъбена каша

От ....халюциногенни гъби

не е така
вяра говори толкова хубави и истински неща, но нямам сили сега да се включа, а и аз съм новобранец още, тя е чела повечко, аз сега започвам

ти също си щастлива, но злободневните проблеми те заблуждават

истински щастлив е знаещия човек