3o4o.net

Fani написа:Се чувстват като герои в "Осъдени души"?

осъдени души е като комикс

caliostro написа:

Fani написа:Се чувстват като герои в "Осъдени души"?

осъдени души е като комикс

Б@си литературния разбор Ся ако кажеш и какво е искал да каже главният лирически герой....

caliostro написа:

Fani написа:Се чувстват като герои в "Осъдени души"?

осъдени души е като комикс

А стига бе!:P
Като Попай или като Sin City?

pocti_bezobidna написа: Пропуск си е за книгата.
Филма можеше да е и много по-добър. Има си много достойнства,
ама актьорите не са сред тях, уви...

Fanny, ами не се чуствам като Фани Хорн.
нема революция, нема приключения, нема испанци
Скука, бате...

Отбелязвам си. Но дори аз не мога да прочета и изглезам всичко.

Мда.... Не сме испанци....

4avdar4e написа:

caliostro написа:

Fani написа:Се чувстват като герои в "Осъдени души"?

осъдени души е като комикс

Б@си литературния разбор Ся ако кажеш и какво е искал да каже главният лирически герой....

лирическият герой вероятно иска да каже че няма лошо да се играе водевил и да се прави секс по време на идиотски катаклизми.
и то с мноооо мъка

Remmivs написа:

pocti_bezobidna написа: Пропуск си е за книгата.
Филма можеше да е и много по-добър. Има си много достойнства,
ама актьорите не са сред тях, уви...

Fanny, ами не се чуствам като Фани Хорн.
нема революция, нема приключения, нема испанци
Скука, бате...

Отбелязвам си. Но дори аз не мога да прочета и изглезам всичко.

Мда.... Не сме испанци....

може да не сме испанци но това не ни пречи да крещимеееееее

олеееееееееееееееееееееее

Fani написа:Се чувстват като герои в "Осъдени души"?

Привет Фани:-)

Книгата ми хареса (поне на времето, когато я четох ми хареса, може и от възраста да е било:winkw:) И филма не е лош. Не обичам да сравнявам книги и филми правени по книгите:-)

И ....да отговоря


Не. Не се чувствам.


А ти?

caliostro написа: лирическият герой вероятно иска да каже че няма лошо да се играе водевил и да се прави секс по време на идиотски катаклизми.
и то с мноооо мъка

Циник! Тук хората говорят за невъзможна, изпепеляваща любов, той пак до сех до докара

4avdar4e написа:

caliostro написа: лирическият герой вероятно иска да каже че няма лошо да се играе водевил и да се прави секс по време на идиотски катаклизми.
и то с мноооо мъка

Циник! Тук хората говорят за невъзможна, изпепеляваща любов, той пак до сех до докара

невъзможната и изпепеляващата ...го намирам за доста перверзно

esti написа:

МЪЖжжж написа:

esti написа: Нещата не са невъзможни, просто понякога искаме нещо от неподходящи хора в неподходящо време.
Иначе нищо невъзможно няма.

Често тези хора сме си самите ние.

И често тези хора сте вие мъжете, а вие не сте хора!:blum:

А иначе винаги съм се чудила, кога е по-трудно - когато не ти дават или когато не си даваш.
Била съм и в двата лагера и май все си е мъка....

Когато не ти дават е по- мъка. Щото като не си даваш, не си даваш, не даваш, не даваш и накрая бе я майната му и си дадеш. А, като не ти дават- йок, братче, тва е!

Fani написа:Се чувстват като герои в "Осъдени души"?

Драми има около всички хора. Въпросът е до колко се впускаш в тях, до колко ги изживяваш като световни проблеми и до колко съумяваш да не ти пука за глупости.

Задачка с ужасно много неизвестни (и хора) - т.е. осъдено решение

caliostro написа:

Fani написа:Се чувстват като герои в "Осъдени души"?

осъдени души е като комикс

EEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEE aй са глупости!
Осъдени души е една епопея за изпИпИляващия секс, дрогата, петнистия тиф и още нещо... съвсем сериозни работи - ъхъм
Мен по-ме кефи Звездни Войни, особено оня с черната каска - ето това е емоционален герой с богат бекграунд и силна житейска драма.
Понякога се чувствам като него - едва дишам от тия цигари.

Житената Питка написа:

caliostro написа:

Fani написа:Се чувстват като герои в "Осъдени души"?

осъдени души е като комикс

EEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEE aй са глупости!
Осъдени души е една епопея за изпИпИляващия секс, дрогата, петнистия тиф и още нещо... съвсем сериозни работи - ъхъм
Мен по-ме кефи Звездни Войни, особено оня с черната каска - ето това е емоционален герой с богат бекграунд и силна житейска драма.
Понякога се чувствам като него - едва дишам от тия цигари.

осъдени души да го направи дж. лукас да видиш какво ще е мазало

Green Light написа:Щото като не си даваш, не си даваш, не даваш, не даваш и накрая бе я майната му и си дадеш.

Уважавам кристално ясния начин по който разкриваш на заблудения читател (като мен) магическата красота на словото.

Green Light написа:

esti написа:

МЪЖжжж написа:

esti написа: Нещата не са невъзможни, просто понякога искаме нещо от неподходящи хора в неподходящо време.
Иначе нищо невъзможно няма.

Често тези хора сме си самите ние.

И често тези хора сте вие мъжете, а вие не сте хора!:blum:

А иначе винаги съм се чудила, кога е по-трудно - когато не ти дават или когато не си даваш.
Била съм и в двата лагера и май все си е мъка....

Когато не ти дават е по- мъка. Щото като не си даваш, не си даваш, не даваш, не даваш и накрая бе я майната му и си дадеш. А, като не ти дават- йок, братче, тва е!

Нищо подобно пич! Винаги дават Може просто да си нямал време и шанс да си го вземеш, или пък да си бил в неправилното време за даване

Аз май съм по-сългасен с ести, че е мъка, когато не си даваш... Щото то и времето, когато може да си вземеш не е безкрайно... А мерака е кат котарака...

Инак - и ний сме хора. Не я слушай ести - мъка и спомени са я налегнали

взимане даване
става като на битака атрактивно

Житената Питка написа:

Green Light написа:Щото като не си даваш, не си даваш, не даваш, не даваш и накрая бе я майната му и си дадеш.

Уважавам кристално ясния начин по който разкриваш на заблудения читател (като мен) магическата красота на словото.

Тва е нищо, бе, аз кво мога, ехеее

Green Light написа:

Житената Питка написа:

Green Light написа:Щото като не си даваш, не си даваш, не даваш, не даваш и накрая бе я майната му и си дадеш.

Уважавам кристално ясния начин по който разкриваш на заблудения читател (като мен) магическата красота на словото.

Тва е нищо, бе, аз кво мога, ехеее

Няма сняг пич, инак щях да те питам какво можеш...

Но казват, че щял да падне. Края на януари или средата на февруари, живот и здраве сме горе ... или на другото горе, или на третото...

А мойте принцове сега цепят снеговете на Пампорово и им се кефя дистанционно

Житената Питка написа:Уважавам кристално ясния начин по който разкриваш на заблудения читател (като мен) магическата красота на словото.

Великан е! Титан!

Оубаче аз мисля като Елби.

Remmivs написа:

Житената Питка написа:Уважавам кристално ясния начин по който разкриваш на заблудения читател (като мен) магическата красота на словото.

Великан е! Титан!

Оубаче аз мисля като Елби.

ахъм, нещо се обърках - мисля е време да се пусне списък на божества, богини, полубожества, титани и секаква друга ....ъъъъ....
така де, да знаем чий мисли виждаме на екрана

ELBI написа: Инак - и ний сме хора. Не я слушай ести - мъка и спомени са я налегнали

Не сте хора бе!
Богове сте
Това имах предвид, ама щом викаш, не ме слушайте.....

Житената Питка написа: EEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEE aй са глупости!
Осъдени души е една епопея за изпИпИляващия секс, дрогата, петнистия тиф и още нещо... съвсем сериозни работи - ъхъм

Са замени тифа с чумата, върни се в 14 век (май там беше) и ми кажи кво получИ?

А Фани-то де фана гората?

maggot написа:

Житената Питка написа: EEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEE aй са глупости!
Осъдени души е една епопея за изпИпИляващия секс, дрогата, петнистия тиф и още нещо... съвсем сериозни работи - ъхъм

Са замени тифа с чумата, върни се в 14 век (май там беше) и ми кажи кво получИ?

А Фани-то де фана гората?

Аз се сетих за Маркес и "Любов по време на холера", ама то беше май 19 век...

4avdar4e написа: Аз се сетих за Маркес и "Любов по време на холера", ама то беше май 19 век...

Е, аз за Декамерон, ама се тая - мислата ми беше че се пише все едно и също, само в различни аранжименти в зависимост от времената.
Така че - Осъдени души, Любов по време на холера, Декамерон или Златната ябълка.... се сме там и се свършваме до наркотици, секс и роке...ъъъъъ... лъжи

pocti_bezobidna написа: Пропуск си е за книгата.
Филма можеше да е и много по-добър. Има си много достойнства,
ама актьорите не са сред тях, уви...

А на мен от актьорите Ян Енглерт (май така се казваше) ми хареса, като игра.
В книгата много ме беше яд на отец Ередия, баси фанатика, баси чудото...
А във филма, като че ли малко го бяха очовечили, а поляка много добре пресъздаде образа.
Пък и какви сини, сини очи.....

http://212.56.15.236/e/1115606883.gif[/img]

tova super

Darkk написа:http://212.56.15.236/e/1115606883.gif[/img]

tova super

az, ama sam smotana

tova e super:

maggot написа:

4avdar4e написа: Аз се сетих за Маркес и "Любов по време на холера", ама то беше май 19 век...

Е, аз за Декамерон, ама се тая - мислата ми беше че се пише все едно и също, само в различни аранжименти в зависимост от времената.
Така че - Осъдени души, Любов по време на холера, Декамерон или Златната ябълка.... се сме там и се свършваме до наркотици, секс и роке...ъъъъъ... лъжи

Ами ти къде искаш да се свърши като все оттам и се почва?

Remmivs написа: Ами ти къде искаш да се свърши като все оттам и се почва?

С оперно пеене?

maggot написа:

4avdar4e написа: Аз се сетих за Маркес и "Любов по време на холера", ама то беше май 19 век...

Е, аз за Декамерон, ама се тая - мислата ми беше че се пише все едно и също, само в различни аранжименти в зависимост от времената.
Така че - Осъдени души, Любов по време на холера, Декамерон или Златната ябълка.... се сме там и се свършваме до наркотици, секс и роке...ъъъъъ... лъжи

Ти прочети (ако не си) "Старонемски декамерон", да видиш там кво става

П.П. Намерих в нетя един от най-любимите ми разкази от там и то предоставям на Височайшето Ви Внимание (не ми се оправят грешките, оставям го така)

----------------
“ Твърде често се случват чудни и смешни неща, дето не са за вярване. Искам сега да ви разкажа една такава история. Ала не е някоя измишльотина, работата наистина е станала точно така, а не иначе. Можете спокойно да ми вярвате, защото сам видях и чух.
Една девица си отглеждала хубава градинка с подправки. Обичала я повече от всичко, сеела и копаела от зори до мрак и зорко внимавала да не се промъкне някой вредител. Доставяло й голяма радост да отглежда всякакви подправки и билки. Девицата била засадила в градината си розов храст, израсал толкова висок, гъст и разперен, че сянката му можела да предпази от слънцето дванайсет рицари. По-висок бил от човешки бой и го придържала с обръч. Тъкмо под този храст растели най-скъпоценните билки и най-сочните треви, които девицата засадила за радост на очите си. От най-ценните билки и от розите на този храст тя приготвяла и всвъзможни есенции, с които поддържала хубостта си. Всяка сутрин милата хубавица отивала гола-голеничка от спалнята си в градинката и се напръсквала под храста с розова есенция.
Един ден се бях промъкнал тайно, за да открадна няколко рози, но уви – безуспешно, защото като погледнах през една дупка от чеп, забелязах, че в градинката има някой. И ето че ми се случи чудо невиждано. На драго сърце ще ви разкажа какво видях и чух, ако милата госпожица ми позволи. Наистина беше извънредно странно! Да разкажа ли? Или предпочитате да си замълча?! Ако желаете да си остане между нас, ще приема желанието ви като заповед, защото волята на благородните жени трябва да се изпълнява безпрекословно. Но много ще се зарадвам, ако ми позволите да я разкажа, защото не ми се ще да ме подозрат, че съм отворил голяма уста за дребни клюки. Можете да ми вярвате,че ще ви разправям с преголямо удоволствие, защото такива пиперливи смешки трябва да се разпространяват сред народа.
И още нещо ще ви река отнапред: всички знаят, че някои билки са чудотворни. Има такива дето възвръщат на немия говора, ако той ги пъхне между устните си. Това особено въздействие опознала и девицата си, когато една заран отишла както обикновено от спалнята си в градината, за да се напръска с розова есенция. Полегнала тя под розовия храст и под чудотворното въздействие на една билка ‘срамницата’ й неочаквано продумала: “ Цялото си тяло поддържате грижовно и старателно, само мен ме пренебрегвате най-грубо! Никога не ми обръщате внимание, никога не ми угаждате!”
Госпожицата погледнала смаяна надолу и казала на дръзкото ‘нещице’:
- Теб пък никога не съм те чувала да говориш! Как така изведнъж се разприказва?!
‘Срамницата’ отвърнала:
Една билка, която се пъхна между устните ми, ме дари с възможността най-сетне да Ви кажа всичко, което ме вълнува. Страдам от това, че Вие направо боготворите тялото си, а на мен – ни капка внимание. А в действителност Вас ви ухажват единствено заради мен! Ако не бях аз, имаше дълго да чакате да се завърти някой обожател.
Госпожицата рекла подигравателно:
Що за глупости! Искаш да повярвам, че ме почитат единствено заради теб? Досега всички мъже са ме уверявали, че съм истинска радост за окото, че сърцето и всичките им сетива са запленени от хубостта ми. А ти си въобразяваш, че само заради теб! Убедена съм, че биха те презрели, ако можеха да те видят! Та ти си само едно кафяво четинесто ‘нещице’, впило се там долу в тялото ми. Бих умряла от срам, ако някой те види! Какво представляваш толкова, че да ме ухажват заради теб?!
Ако щете вярвайте, но на онова ‘нещице’ косичките му щръкнали от възмущение Laughing и то рекло на своята господарка:
Наистина Вие привличате погледите на мъжете, защото сте голяма хубавица. Но и аз не съм за изхвърляне с тоя тъмен тен; много добре ми стои даже. В края на краищата всеки си има своя външност и ако му подхожда, не бива да я подценяват. По природа съм си брюнетка и четинеста, мястото ми е в слабините и нося заоблено, привлекателно хълмче. Така съм си създадена. Затова пък вие имате приятна, благородна осанка, кожата ви е със светъл, розово-цъфтящ тен. Но разберете все пак: ако Ви възхваляват, то е само заради мен. Да не мислите, че толкова Ви търсят заради хубостта? Дълго има да чакате някой да Ви ухажва и възжелава заради нея. Красотата и на най-голямата хубавица пет пари не струва, ако няма нищо между бедрата. А пък Вие само се чудите как да ме скриете от очите на хората и все ме забулвате с всякакви евтини, грозни ленени парцали. При това, многобройните Ви обожатели се тълпят около Вас заради мен! И какво ми е признанието?! Не ми отпускате дори някоя дребна фибичка за украса!
Госпожицата плъзнала поглед надолу по тялото си и ядосана рекла:
Тури му пепел! Стига сме се карали! Откъде-накъде ще украсявам с бижутата си теб там, долу?! Я се махай дяволско изчадие такова, проклето черно чудовище, по-отвратително от всички морски змейове! Колко си гадна! Престани най-сетне да ме нападаш, защото в края на краищата ти не си ми потребна, ами си зависима от мен. Щом ме хулиш така – край на приятелството ни, отвратителна, отблъскващо грозна твар такава! Има да съжаляваш! Хайде сега да видим кого предпочитат мъжете – теб или мен!
Девицата и ‘срамницата’ й се разделили насълзени. ‘Нещицето’ , оставено само, се оттеглило на една зелена поляна, докато хубавицата си потърсила компания.
Отдавна я ухажвал един студент, който страстно се домогвал до любовта й. Девицата решила да му се отдаде, за да разбере кое всъщност е главното: цъфтящата й младежка красота или онова отвратително нещо. Но щом студентът установил, че между бедрата й няма нищо, проклел продължителното си, безполезно ухажване и не скрил разочарованието си от другите. Така се разчуло навсякъде, че между краката на госпожицата липсвала една важна съставка на женствеността. Почнали да я сочат с пръст и да викат:
Гледайте, там върви без-срамницата!
Пристъпела ли към мъжете, те отвръщали поглед и се правели, че госпожицата не съществува за тях. Понеже на всякъде се отнасяли с нея с обидно пренебрежение, тя била сломена и в пълното си отчаяние почнала да копнее за смъртта.
Но трябва да научите и какво се случило в това време със ‘срамницата’ й. Където и да се появявала с нея се отнасяли зле, защото я вземали за жаба Опитала ли се да привлече погледите на мъжете върху себе си, търпяла разочарование: отвръщали й със силни ритници. Тогава съвсем се наплашила и накрая си рекла: “Каква несрета! Как можах да сглупя дотам, че да се отделя от господарката си! Там си бях много по-добре, отколкото сега. Имаше право: без нея съм посмешище за целия свят. Затова трябва да се постарая да спечеля благосклонността й.”
Както казахме, и госпожицата страдала от пренебрежението на хората, та си помислила: “Ех, колко щях да съм щастлива, ако можех да си върна ‘нещицето’!”
Като разчитала на случайността, тя отишла най-сетне на мястото, където се разделили. И ето, че ‘срамницата’ действително пристигнала, като пропълзяла през моравата. Как сърдечно се поздравили двете! Безкрайно били щастливи да се видят отново. Оплакали се една на друга какво изстрадали и как обидно ги пренебрегвали мъжете. С една дума, хубавицата най-сетне си възвърнала’нещицето’.
Тогава обаче тя ме извика при себе си и рече:
- Помогни ми със съвет, че доста се напатих. ‘Нещицето’ ми беше избягало. Сега пак си го имам, но как да сторя тъй, че всички мъже да научат? И ме посъветвай още как да постъпя, та да не ми избяга пак. Нали си умен човек с опит.
Тогава препоръчах на хубавицата: “Дайте да Ви го зачукат!” Laughing Wink
А като ме помоли да уредя тази работа, аз й сторих услугата: сложих го точно на мястото и мощно забих през него як пирон, тъй че от тогава не е помръдвало.
Накрая един приятелски съвет за истинския мъж:
Който има жена, трябва непрекъснато да й забива здраво ‘нещицето’ към тялото, за да не се разбягат двете. Не го ли прави, няма да прокопса в любовта
-------------------------

maggot написа:

Remmivs написа: Ами ти къде искаш да се свърши като все оттам и се почва?

С оперно пеене?

Сола-а патриа-а-а-а-а финест-а-а-а-а-а кози-и-и-и-я-я-я-я

4avdar4e написа:....

П.П. Намерих в нетя един от най-любимите ми разкази от там и то предоставям на Височайшето Ви Внимание (не ми се оправят грешките, оставям го така).....

МУААААААААААХАХАХАХАААААА

Remmivs написа: Сола-а патриа-а-а-а-а финест-а-а-а-а-а кози-и-и-и-я-я-я-я

Ти остави другото, ама ако ти кажа какъв чалга вариант на Джингъл Белс ми се е лепнал в мозъка и не мога да го изтърся оттам... Същия проблем го имах като бях ученичка с "Абре мОмче имаш конче дай ми го дай..."


ДжиИиИнгъЪл беЕлс, ДжиИиИнгъЪл беЕлс...

Remmivs написа:Не съм гледал книгата и не съм чел филма.

Всички ние сме души. Вероятно всички сме и осъдени. Най-страшния съдник сме си самите ние.

Рем- е, не така... Как може да не си чел книгата

веднага я почвай

а н а въпроса - може би всеки е имал ситуация, в която се е чувствал като Фани или поне му се е искало да се проектира в нейния образ

обикновено като ми кажат да гледам нещо или да го чета и не става така
голямо съм прасе
и не мога всичко да съм изчел
сега довършвам стражите, стражите и съм подпукал Seeing Red
после имам още един куп на опашката, ще добавя и тази, ама някак ми се чини, че няма да ми ареса
и е крайно време да си купя нощна шапчица
ъ-ъ ламба

latrevw написа: Рем- е, не така... Как може да не си чел книгата

веднага я почвай

Е ади са, всеки ли трябва да е прочел всичко? ПочнАх да имам чувство за малоценност тука, егати ...

Какви са тези стражи?

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1% ... 1%82%D0%B5!

maggot написа:

latrevw написа: Рем- е, не така... Как може да не си чел книгата

веднага я почвай

Е ади са, всеки ли трябва да е прочел всичко? ПочнАх да имам чувство за малоценност тука, егати ...

не, разбира се, ама "Осъдени души" е нещо като Под игото, само че последното беше задължително, а пръвото се четеше и препрочиташе вместо задължителните книги

а пък Рем-а нали всичко е изчел, изненадах се:-)

maggot написа: ПочнАх да имам чувство за малоценност тука, егати ...

Нидей и аз все се чудя тези ора кога аджеба имат време да четат. Аз кат стигна до книгата вечер и............заспивам (абе, къде е онази спящата емотиконка)