Е нормално е да е различна, то няма и как да са еднакви картините от живота - тя реката си тече и не се връща назад. Въпросът е, че ако и днес ми се случи някой да отвори вратата на офиса и да изреве с пълно гърло "ШЕФА - ПЕДЕРААААААЗЗЗ" (тогава на мястото на шефа беше даскала по физика) и шефа тръгне да го гони оня нахалитет и да знам, че за днес мъката е приключила щото ония ще си се гонят, пак ще УМРА ОТ КЕФ, разбираш ли?Мнемозина написа: Това звучи хубаво и наистина е наопаки. На моето, де.
И на мен ми се случва, но трябва винаги да възстановя някаква цяла тогавашна картина, която ясно осъзнавам като различна от сегашната.
В смисъл - същите сме си, Мнемо. И ако сега сме малко по-други това не е защото ние сме се променили. Не. Ние просто сме се научили да се сливаме с останалите за да не ни сочат с пръст. Но отвътре сме си все ония малки нахални хулиганчета.
