3o4o.net

Мнемозина написа: Това звучи хубаво и наистина е наопаки. На моето, де.

И на мен ми се случва, но трябва винаги да възстановя някаква цяла тогавашна картина, която ясно осъзнавам като различна от сегашната.

Е нормално е да е различна, то няма и как да са еднакви картините от живота - тя реката си тече и не се връща назад. Въпросът е, че ако и днес ми се случи някой да отвори вратата на офиса и да изреве с пълно гърло "ШЕФА - ПЕДЕРААААААЗЗЗ" (тогава на мястото на шефа беше даскала по физика) и шефа тръгне да го гони оня нахалитет и да знам, че за днес мъката е приключила щото ония ще си се гонят, пак ще УМРА ОТ КЕФ, разбираш ли?
В смисъл - същите сме си, Мнемо. И ако сега сме малко по-други това не е защото ние сме се променили. Не. Ние просто сме се научили да се сливаме с останалите за да не ни сочат с пръст. Но отвътре сме си все ония малки нахални хулиганчета.

bead_ написа:

Мнемозина написа:
Ааа, стремежът към самоусъвършенстване не пречи изобщо.

А ти не трябваше ли да кажеш, че естествено ти се получава някак?

ако самоусъвършенстването е процес на мен би ми пречила липсата на приемственост

п.п. трябваше, но малко се съмнявам, че ще спазя техническите характеристики точно днес. един колега ще черпи и е заредил от любимото ми розе.

Да бе, ама липсата на приемственост не пречи на самия стремеж, това исках да кажа. Пък резултатът вече е друг въпрос.

Мнемозина написа:
Да бе, ама липсата на приемственост не пречи на самия стремеж, това исках да кажа. Пък резултатът вече е друг въпрос.

в случай, че е осъзната - пречи. с второто съм абсолютно съгласна.

maggot написа:

Мнемозина написа: Това звучи хубаво и наистина е наопаки. На моето, де.

И на мен ми се случва, но трябва винаги да възстановя някаква цяла тогавашна картина, която ясно осъзнавам като различна от сегашната.

Е нормално е да е различна, то няма и как да са еднакви картините от живота - тя реката си тече и не се връща назад. Въпросът е, че ако и днес ми се случи някой да отвори вратата на офиса и да изреве с пълно гърло "ШЕФА - ПЕДЕРААААААЗЗЗ" (тогава на мястото на шефа беше даскала по физика) и шефа тръгне да го гони оня нахалитет и да знам, че за днес мъката е приключила щото ония ще си се гонят, пак ще УМРА ОТ КЕФ, разбираш ли?
В смисъл - същите сме си, Мнемо. И ако сега сме малко по-други това не е защото ние сме се променили. Не. Ние просто сме се научили да се сливаме с останалите за да не ни сочат с пръст. Но отвътре сме си все ония малки нахални хулиганчета.

Ужас.
Това малко хулиганче в мен в тоя момент е такъв зор вече да го укротявам... Ама пък ако го пусна, ще е много зле.

Обаче идиотското усещане за "все отначало" също си стои, и то точно там, дето би трябвало да съм натрупала вече спокойствие.

Мнемозина написа:

Амаранта написа: Ми, моята личност е постоянна и цяла. По всяко време време съм си аз...може пъ и континуукаквототам да са окаже, че е съм.:winkw:

Страници..хъм, затварят се сами понякога - просто някои ситуации се изчерпват и си заминават ъъъъ, по канален ред. Но има страници, които гледам да не затворя прибързано, устремена към хепиенда, защото понякога се отварят внезапно и ме нападат в гръб...абе, кофти страници има, трябва да се внимава с тях.

И си с усещането, че това, което си правила преди 15 години, си го правила точно ти, същата, която си и сега?

Да, и преди 30, също така. Дори често черпя вдъхновение от поривите в младежките си години. А понякога се и срамувам, де.

Горе-долу това, което е писала Магът важи и за мен.

Мисля, че личността винаги е в развитие, но същината си остава непроменена. Само не ме карай да дефинирам разликата между "личността" и "дълбоката същност", че ще се объркам.

Амаранта написа: Мисля, че личността винаги е в развитие, но същината си остава непроменена.

дааа, подпис под това

shshtt написа:...
ама това е защото аз съм си аз и май вече не съм си толкова интересна, че да се вторачвам в разни факти с надеждата да сглобя верния пъзел на личността си

Ами интересно ли ти е да сглобиш верния пъзел на личността си от мнението на другите?
Шефовете на отдели в една фирма попълниха анонимна анкета в която класираха колегите си- шефове на отдели по разни показатели. Много верно се получи, не че съвпадна с моето мнение, но имах поводи да се замисля.
Интересно ми как биха класирали мен, моите равни. Това парченце от пъзела не съм го виждал.

Green Light написа: Интересно ми как биха класирали мен, моите равни. Това парченце от пъзела не съм го виждал.

трудно ще бъде. първо трябва да се намерят равни на тебе...

Green Light написа:

shshtt написа:...
ама това е защото аз съм си аз и май вече не съм си толкова интересна, че да се вторачвам в разни факти с надеждата да сглобя верния пъзел на личността си

Ами интересно ли ти е да сглобиш верния пъзел на личността си от мнението на другите?
Шефовете на отдели в една фирма попълниха анонимна анкета в която класираха колегите си- шефове на отдели по разни показатели. Много верно се получи, не че съвпадна с моето мнение, но имах поводи да се замисля.
Интересно ми как биха класирали мен, моите равни. Това парченце от пъзела не съм го виждал.

ами безспорно ще е много интересно
преди 10-15 години би ме разтърсила оценката на другите и бих се удавила в анализи
сега сигурно пак ще се развълнувам, но да променям нещо в стила си няма да тръгна
защото оценките са си на другите и са извън мен

bead_ написа:

Green Light написа: Интересно ми как биха класирали мен, моите равни. Това парченце от пъзела не съм го виждал.

трудно ще бъде. първо трябва да се намерят равни на тебе...

Е то се подразбира че съвсем равни няма, риш. Тия неща са си ясни.
Ти смени ли бейлиса с джин тоник, е важен въпрос след тоя постинг?

shshtt написа:

Green Light написа:

shshtt написа:...
ама това е защото аз съм си аз и май вече не съм си толкова интересна, че да се вторачвам в разни факти с надеждата да сглобя верния пъзел на личността си

Ами интересно ли ти е да сглобиш верния пъзел на личността си от мнението на другите?
Шефовете на отдели в една фирма попълниха анонимна анкета в която класираха колегите си- шефове на отдели по разни показатели. Много верно се получи, не че съвпадна с моето мнение, но имах поводи да се замисля.
Интересно ми как биха класирали мен, моите равни. Това парченце от пъзела не съм го виждал.

ами безспорно ще е много интересно
преди 10-15 години би ме разтърсила оценката на другите и бих се удавила в анализи
сега сигурно пак ще се развълнувам, но да променям нещо в стила си няма да тръгна
защото оценките са си на другите и са извън мен

Да, мисля че и аз така.

latrevw написа:

Амаранта написа: Мисля, че личността винаги е в развитие, но същината си остава непроменена.

дааа, подпис под това

напомнихте ми за

ПРИТЧА ЗА СЯНКАТА

Добре обут или с нозе по пътя боси,
човек до края сянката си носи.
Забравя нощем с паметта си къса,
че тя със него спи. Сънят му къса.
И всеки ден и всяка стъпка срязва.
Но той-зает, дори не забелязва.
А тя върви безплътна и нелека
притворно във нозете на човека.
Промъква се, спокойно после влиза
в душите ни като във своя риза.
Дълбае тихо-сляпо за окото -
неведоми потайници на злото.
И може би случайна песен птича,
ще ни научи как да се обича.
Ще ни научи мравката на славна,
велика работа, която няма равна,
без почести, без постове, безгласно -
в едно небе на никой неподвластно.
В едно небе - без сянката съдбовна,
която все по пътя ни догонва.

Янаки Петров

holi_day написа:
ПРИТЧА ЗА СЯНКАТА



Янаки Петров

ей, много ми хареса. Благодаря!

А пък аз веднъж видях една Приказка за сянката. Нещо беше как точно човека се сдобил със сянкааа. И си нямах работа и му викам на Терминатора бе ще намеря една приказка за сянката в интернет и довечера ще ти я разкажа преди сън. 6 години от тогава ебати приказката никъде не мога да я намеря и 6 години тва дете не спря да ме пита за нея. Накрая шси я измисля егати.
Един човек вървял вървял и изведнъж гледа я със сянка съм вече. Аре заспивай!

Човекът и неговата сянка


Преди много години живял човек, който бил способен да обикне и да прости на всеки човек, когото срещнел. Заради това, Бог му изпратил ангел да поговори с него.

- Бог ме помоли да дойда и да ти кажа, че Той иска да те възнагради за твоята доброта – казал ангелът. – Можеш да имаш всяко нещо, което си пожелаеш, като дар от него. Искаш ли да имаш способността да лекуваш?

- Категорично не – казал човекът. – Предпочитам Бог да избира онези, които да бъдат излекувани.

- А какво ще кажеш да поведеш грешниците обратно по пътя към Истината?

- Това е работа за ангели като теб. Не искам да бъда почитан от никого или да случа като пример за подражание.

- Виж, не мога да се върна обратно на Небето без да съм ти подарил някакво чудо. Ако ти не си избереш, аз ще избера вместо теб.

Човекът се замислил за за момент и казал:

- Добре, бих искал да мога да правя добро, но никой да не го забелязва, даже и самият аз, за да не се изкуша от суетата.

Тогава ангелът направил така, че сянката на човека да притежава силата на изцелението, но само когато слънцето свети в лицето му. Така, откъдето и да минел, болните се изцелявали, земята разцъфтявала плодородна, а тъжните хора преоткривали щастието.

Човекът бродил по земята в продължение на много години, несъзнаващ чудесата, които правел, защото когато гледал към слънцето, сянката му била винаги зад него. Така той можел да живее и да умре без да осъзнава собствената си святост.

Green Light написа: е важен въпрос

изстудено розе. тва успявам да преглътна тези дни.

Неф написа:Човекът и неговата сянка


Преди много години живял човек, който бил способен да обикне и да прости на всеки човек, когото срещнел.

защо винаги е "преди много години" или "през девет земи в десета". и никога не е сега и тук?

bead_ написа: защо винаги е "преди много години" или "през девет земи в десета". и никога не е сега и тук?

Всъщност то е тук и сега.
Много хубава приказка.

джапанките правят нещо за теб
и стават над теб
за да станеш на/д тяхното ниво
трябва да върнеш жеста
и ти си отгоре
и така
докато някой си разпори корема

jazz написа:джапанките правят нещо за теб
и стават над теб
за да станеш на/д тяхното ниво
трябва да върнеш жеста
и ти си отгоре
и така
докато някой си разпори корема

Затова предпочитам шапките.
Но само като идея, иначе не мога да ги търпя на главата си много-много.

Амаранта написа: Мисля, че личността винаги е в развитие, но същината си остава непроменена. Само не ме карай да дефинирам разликата между "личността" и "дълбоката същност", че ще се объркам.

А, това го знам. Не се притеснявай.
Но не ме питай какво е.

Green Light написа:

shshtt написа:...
ама това е защото аз съм си аз и май вече не съм си толкова интересна, че да се вторачвам в разни факти с надеждата да сглобя верния пъзел на личността си

Ами интересно ли ти е да сглобиш верния пъзел на личността си от мнението на другите?
Шефовете на отдели в една фирма попълниха анонимна анкета в която класираха колегите си- шефове на отдели по разни показатели. Много верно се получи, не че съвпадна с моето мнение, но имах поводи да се замисля.
Интересно ми как биха класирали мен, моите равни. Това парченце от пъзела не съм го виждал.

Не.
Тоест... ами ние тук постоянно го правим това един за друг по някакъв начин.
Мисля, че е повече приятно, отколкото вярно - когато се отнася до мен.
Обаче когато аз ви казвам разни работи, винаги е вярно.

bead_ написа:

Неф написа:Човекът и неговата сянка


Преди много години живял човек, който бил способен да обикне и да прости на всеки човек, когото срещнел.

защо винаги е "преди много години" или "през девет земи в десета". и никога не е сега и тук?

Защото така вече ще му е дошло времето да се повтори, и можеш да го направиш точно ти, на която разказват приказката.
Защото така означава "винаги и навсякъде". Което е било, ще бъде...
Няма случайни неща в тия формули.