pocti_bezobidna написа:
За "жертва" - не знам. За щастие не ми се случва често да се сблъсквам с агресия, но общо-взето, на агресивен човек (в съвсем битов план), май по друг начин не можеш да отговориш, освен също с агресия. Май съм казвала и друг път - един съсед срещу нас, пуска си кучето само навън, то не налита да хапе, но лае. моето съответно се нервира, започва да ме тегли (пък е къде 40 кила) и става доста неприятно. Говорих с човека, молих го учтиво няколко пъти, заплашвах го, че ще подам оплакване в общината, крещях по него, оплаквах се в общината...
Ми нищо не помага, ама ни-що. Аз съм смаяна направо, как е възможно изобщо да съществува такъв човек, който съзнава ясно че пречи и не престава да го прави. вЕвравй ми, ако намеря някакво обяснение за такъв тип поведение, вероятно ще го разбера.
За мен това е тип социална агресия. Не знам как да се преборя с нея. Като видя кучето пуснато и съм с моя пес - заобикалям.
Т`ва - да викам някой да пребива въпросния кретен или да му тровя кучето не е за мен, сори.
На агресивен човек (в битов план) можеш да отговориш по много начини. Въпросът е с кои твои "струни" се заиграва неговата агресия.
В твоя случай, да извикаш някой да пребие онзи, или да отровиш кучето му, би била несъразмерна реакция,
спрямо вредата, която ти нанася на теб неговото поведение. И ти си го знаеш, затова не правиш нищо такова. Но пък се чувстваш безпомощна, затова и реагираш пресилено в мислите си. Колкото до онзи човек - според мен той или не те забелязва, или не мисли, че пречи особено, затова не се впечатлява. Ако помолиш някой приятел с ръст 1 глава над неговия и къмто 30-40 килца отгоре да му намекне същото, може и да прояви интерес - не за друго, ами щото и той ще вземе да си ги фантазира едни...

.
Другят проблем е, че агресията винаги и непременно се клейми като лоша, и всеки се чувства длъжен да заема позата "ма не съм аз от тях хора.." и така се нарушават прекалено много граници, и накрая се стига до всякакви крайности буквално от нищо.